О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 1928
град Бургас ,09.07.
2020 година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито заседание
на
...............09.07..................
през
две
хиляди и двадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ : Пламена
Върбанова
мл.с.Детелина Димова
при секретаря.................................................,като разгледа
докладваното
от..........................съдията
М.Карастанчева...ч.гр.д. № 1573 по
описа за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274 и сл. вр. чл.418
ал. 4 от ГПК и е образувано по частните жалби на процесуалния представител на М.Г.Я.-В.
и В.П.В. двамата от гр.*** против разпореждане от 26.07.2018 г. постановено по ч.гр.д. № 742/2018 г. по описа
на Несебърския районен съд в частта , с
която е постановено незабавно изпълнение
и издадена заповед за незабавно изпълнение № 387/26.07.2018 г. и изпълнителен лист по чл. 417 т. 2 от ГПК против солидарните длъжници –частните
жалбоподатели М.Г.Я.-В. и В.П.В. в
полза на молителя „Първа инвестиционна
банка „АД за
сумата 22 325,05 евро –просрочена главница по договор за предоставяне на
Юнионкредит“Улеснение „ № 317-216/10.09.2009 г. ,обявен за изцяло
предрочноизискуем ;договорна лихва в размер на 3697,71 евро за периода
от 21.11.2016 г. до 09.07.2018 , ведно със законната лихва върху тези
суми от датата на подаване на заявлението – 17.07.2018 г. до окончателното
изплащане ;484,85 евро –дължима наказателна
лихва за периода 05.09.2017
г.-16.07.2018 г. ;сумата 11,63 евро –комисионна за управление на кредита съгл.
Т.1.8.2.2. на раздел пъри към договора
за кредит и сумата 1191,25 лв.направени
разноски в заповедното производство.
Сочи
се в частните жалби ,че разпореждането е
незаконосъобразно ,тъй като представеният по делото документ –извлечение от счетоводните книги –основание по смисъла
на чл. 417 ал. 1 т. 2 от ГПК , не представлява основание за възникване на
вземането и не прави дори вероятна неговата изискуемост към определен момент .Освен това се твърди
,че вземането се основава на неравноправни клаузи в договора за кредит Счита се
и че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред –в
представената покана към длъжника не е
посочена общата сума по задължението ,която се обявява за предсрочно изискуема
.Поканата представлявала само
предупреждение за настъпване на
подобно изменение на договора едностранно от кредитора.Счита се и че поръчителството за
изпълнение на задълженията за вноските по вредита на главния длъжник ,възникнали преди повече от шест месеца преди датата на твърдяната предсрочна
изискуемост на целия кредит ,е погасено на осн.чл. 147 ал. 1 ЗЗД –поради
бездействието на кредитора да предяви
иск против длъжника в продължение на шест месеца от падежа на всяка погасителна
вноска .Затова и поръчителството следва да бъде погасено за сумата от 111,63
евро-годишна комисионна за управление на кредита ,както и за просрочената
наказателна лихва в размер на 484,85 лева,за която нито в извлечението ,нито
всчетоводното извлечение е посочена за какъв период е забавата .Моли се за отмяна
на разпореждането и отхвърляне заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение .
Ответникът
по частните жалби – заявител по
заповедното производство чрез процесуалния си представител я оспорва и счита, че
при постановяване на атакуваното разпореждане не са допуснати визираните
нарушения .
Постъпила
е и частна жалба против определение № 199/25.03.2020 г. постановено по същото дело ,с което съдът е
отхвърлил като неоснователно искането за
спиране на изпълнението на издадената
заповед от 26.07.2018 г.В нея също се излагат аргументи за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит при общи условия ,като
подробно се анализиат тези клаузи ,което според
частните жалбоподатели е основание за спиране на изпълнението.Считат се
за неправилни и изводите на съда за спазване на разпоредбата на чл. 147 ал. 1
от ЗЗД спрямо поръчителя .Изтъква се и че
междувременно част от сумите следва да бъдат приспаднати поради направените плащания по изпълнителното
дело.
След
преценка на изложените в частната жалба
съображения и данните по делото Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Частните жалби са процесуално допустими-депозирани са
от легитимирани страни ,срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едномесечен срок по чл. 418 ал. 4 ,а жалбата по чл. 420 от ГПК –в срока по ал. 3 на същия текст ,като видно от приложената призовка за
доброволно изпълнение заповедта е била
връчена на жалбоподателите от ЧСИ на 20.02.2020 г- , частните жалби са входирани на 20.03.2020г./ .
Производството
е било образувано по заявлението на „Първа инвестиционна банка „АД/универсален
правоприемник на „МКБ Юнионбанк“АД/ за
издаване разпореждане за незабавно изпълнение и заповед на незабавно
изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 417 т.2 ГПК срещу
солидарните длъжници М.Г.Я.-В. ,П. П. М. и В.П.В. от гр.*** ,а втората – за сумата 22 325,05 евро –просрочена главница по договор за предоставяне на
Юнионкредит“Улеснение „ № 317-216/10.09.2009 г. ,обявен за изцяло
предрочноизискуем ;договорна лихва в размер на 3697,71 евро за периода
от 21.11.2016 г. до 09.07.2018 ,ведно със законната лихва върху тези
суми от датата на подаване на заявлението – 17.07.2018 г. до окончателното
изплащане ;484,85 евро –дължима
наказателна лихва за периода 05.09.2017
г.-16.07.2018 г. ;сумата 11,63 евро –комисионна за управление на кредита съгл.
Т.1.8.2.2. на раздел пъри към договора
за кредит и сумата 1191,25 лв.направени
разноски в заповедното производство.
Като
е приел ,че представеното от заявителя
извлечение от сметката на длъжнците към 07.07.2018 г. удостоверява подлежащо на изпълнение вземане /тъй като в него са налице удостоверявания за твърдяната предсрочна
изискуемост на паричното задължение ,налице са данни за забавата на длъжниците ,кога е
настъпил падежът на вноските ,кои месечни вноски и в какъв размер не са
платени/ , първоинстанционният съд е уважил искането и издал исканата заповед и
изпълнителен лист .
Разпореждането
е правилно и законосъобразно.
Заповедното производство по чл. 410
и сл. от ГПК е създадено с цел процесуална икономия и улеснено събиране на вземания от страна на
кредитора ,макар същото да не би
следвало да се развива в ущърб на длъжника ,който да бъде поставян само с едностранно посочване от страна на
кредитора в неизгодна позиция .Видно
от мотивите на районния съд , за да
уважи процесното заявление , основното
му съображение е съответствието му с
изискванията на чл. 127 т. 4 от ГПК за изложенията на обстоятелствата
относно претендираното вземане ,което е
достатъчно индивидуализирано .Наред с
това решаващият съд е посочил наличието на достатъчно доказателства за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземането .Върховният
касационен съд многократно се е произнасял относно необходимите реквизити на извлечението по смисъла на чл. 417 т. 2 от ГПК и удостоверяването на изискуемостта
,включително предсрочно настъпилата такава ,на отразеното в съдържанието му вземане
по договор за банков кредит .Нужните реквизити на извлечението от счетоводните книги са изчерпателно посочени и в
разпоредбата на чл. 60 ал. 2 ЗКИ: (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., доп., бр. 59
от 2016 г.) Когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на
договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен
за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по
кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от
счетоводните си книги. Извлечението от счетоводните книги съдържа най-малко
информация за:
1. броя на вноските, които не са издължени на
договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на
просрочената сума;
2. общия размер на непогасената част от общия
размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената
договорена лихва;
3. размера на обезщетението за забава за
просрочените плащания.
Според
възприетото разрешение ,издаването
на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист въз основа на
извлечение от счетоводните книги на банката
по смисъла на чл. 417 т. 2 от ГПК
изисква извлечението да е редовно от външна страна и да удостоверява изискуемо подлежащо на
изпълнение вземане .При позоваването на предсрочна изискуемост на целия кредит нейното
настъпване се преценява съобразно
условията в договора за кредит –ако
според уговорките в договора изискуемостта
е поставена в зависимост от правомощието на банката – кредитор да направи кредита предсрочно изискуем ,това
обстоятелство следва да се
удостовери от заявителя с документи по чл. 418 ал. 3 от ГПК
Произнасянето
на районния съд съответства на съдебната практика ,тъй
като в извлечението по чл. 417 т. 2 от ГПК са посочени конкретните вноски ,с чието неплащане
заявителят е свързал твърдяната предсрочна изискуемост,налице е и доказване
на изискуемостта.В случая извлечението от счетоводните книги на банката
съдържа реквизитите ,представляващи данни
за договора за кредит ,датата на сключването ,размер ,кредитополучател
,размерът на задължението по лихвите
,носещо подписите на представляващите банката длъжностни лица и нейния печат .Следователно то е редовно от
външна страна и удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане срещу лицето
,против което е издаден актът.Независимо ,че са изпълнени изискванията на чл.
60 ал. 2 ЗКИ относно съдържанието
на извлечението от счетоводните книги ,в
самото заявление за незабавно
изпълнение всички данни относно
конкретния договор ,достатъчни
за индивидуализиране на дълга
,неплатените вноски ,просрочието и т.н. ,са подробно описани ,като целият
размер на вземането и всеки компонент от
главницата ,лихвите и такси ,са подробно разбити съгласно изискуемостта по дати
в приложеното извлечение .
Съгласно
чл.8.1.1 и чл.8.1.2 от раз II към договора
за предоставяне на кредит от 10.09.2009 г. –„Стандартни условия по
договора „ при непогасяване в срок на
което и да е задължение за заплащане на
анюитетна вноска по глвниците ,лихви ,вкл.наказателни ,такси или комисионни
/ пълно или частично/ ,банката има право
по свой избор и преценка да пристъпи към
незабавно събиране на вземането и кредитът става предрочно изискуем –като видно от извлечението от 17.07.2018 г. длъжниците са преустановили
плащанията от 20.01.2015 г. ,като до
датата на подаване на заявлението са се
натрупали 43 неплатени вноски.Двамата длъжници –частни жалбоподатели са редовно
уведомени за предсрочната
изискуемост с покани ,редовно връчен на 21.06.2018 г. г.Некоректно в частната жалба се твърди
,че с тази покана не била по същество
покана за обявяване на предсрочна изискуемост , а предупреждение за настъпване
на такава .Всъщност с поканите
на осн. чл.8.1.1 и чл.8.1.2 от
раз II към
договора за предоставяне на кредит
от 10.09.2009 г. –„Стандартни условия по договора „ банката
е дала 7-дневен срок от получаване на уведомлението за доброволно погасяване на кредита ,след което /ако не
бъде платено в този срок/ е обявена предсрочната изискуемост на договора .Датата е определена-седем дни след получаване на
поканата ,изявлението на банката е ясно и категорично-че след тази дата
счита кредита за предрочно изискуем /ако
не бъде изцяло платен /,поради което правилно
съдът е приел ,че са налице предпоставките на чл. 418 ал. 1 от ал. 2 от ГПК и са представени доказателства за
изискуемост на,при което правилно е било постановено незабавно изпълнение .
За процесния договор за
потребителски кредит от 10.09.2009 г., не се
прилага ЗПК, обн., ДВ, от 5.03.2010 г., който е влязъл в сила от 12.05.2010 г.,
т. е. след подписването и постигането на съгласие по параметрите на процесния
договор за банков кредит. . Общ принцип на гражданското право е, че законът се
създава, за да уреди отношенията, които ще се породят при неговото действие. От
това правило се извежда и действието за в бъдеще на гражданскоправната норма.
Следователно, нейното обратно действие е изключение, поради което следва да
бъде изрично установено, за да може да преуреди заварените, т. е. възникналите
преди влизане на новия закон в сила правоотношения. Или възникването и
осъществяването на правопораждащия юридически факт определя и приложимостта на
гражданския закон, който го регламентира.
По отношение на забраната за начисляване на
компенсаторна неустойка при предсрочно погасяване на договор за кредит
изричната норма на параграф 13 от ПРЗ на ЗПК придава обратно действие по
отношение заварените правоотношения. В случая, обаче, по арг. от чл. 3, ал. 3,
т. 5 ЗПК (отм.); и с оглед стойността на отпуснатия кредит съдът намира, че по
отношение на същия не намират приложение специалните закрилни разпоредби на
ЗПК. Наред с това клаузата не отговаря на предпоставките, разписани в
разпоребдата на чл. 143ЗПК за
неравноправност, поради което и искът за обявяване нищожността й е
неоснователен.
Следва да се има
предвид, че Закона за защита на потребителите е приет за транспониране
посочената Директива 1993/13 г. и нормите на закона, съставляващи национална
уредба, следва да се тълкуват с оглед регламента на Директивата и в светлината
на правата, гарантирани от директивата. Ето защо настоящият съдебен състав
намира, че при релевирано възражение за нищожност, което е сторено в частните жалби , е допустимо да бъде
разгледано. Основанието за това е посочената правна регламентация. Задължение
на националния съд – при прилагане и обсъждане на съответната норма – да я
тълкува съобразно целите и смисъла на Директивата, така че да бъде постигнат
целения с нея резултат. Ако се установи съществуването на неравно правни
клаузи, на основание чл. 6 пар. 1 от Директвиа 93/13 г. следва да се тълкува в
смисъл, че такава клауза никога не е съществувала и няма последици аз
потребителя, така както е посочено в решението на С. по съединени дела
С-154/15, С-307/15 и С-308/15. Наличието на неравноправни клаузи, като такива
изключващи приложението им следва да се приеме, за наличие на възражение за
нищожност на основание чл. 26, ал.1 пр. 1 от ЗЗД.
Конкретно
възражението е направено за неравноправност на клаузите, свързани с промяна на
лихвените проценти за възнаградителните и наказателните лихви,както и относно необосновано високо обезщетение за банката при неизпълнение на задължението на
длъжниците /необосновано висока наказателна лихва/.
На първо
място следва да се посочи,че съгласно практиката на СЕС/решение от 14.03.2013 г. по
дело с-415/2011-пар. 74/ при преценка на прекомерността съдът следва да
изследва националните правни норми, които следва да се приложат за
правоотношенията между страните при липса на уговорка в това отношение в съответния
договор или в различните сключени с потребители договори от този вид, и от
друга страна, размера на определената лихва за забава спрямо този на законната
лихва, за да се провери дали с определената лихва за забава може да се
гарантира осъществяването на целите, преследвани с нея в съответната
държава-членка, и дали тя надхвърля необходимото за постигането на тези цели.
На тази база уговорената наказателна лихва при забава на плащанията -10 пункта
е съобразена с регламентираната в подзаконови нормативни актове законна лихва
върху просрочени парични задължения по смисъла на чл. 86 от ЗЗД и чл. 309а, ал.
1 от ТЗ, възлизаща на 10 пункта над основния лихвен процент. Следователно не е
прекомерно уговорена. В съответствие е и с чл. 33, ал. 2 от ЗПК/макар ,както бе посочено по-горе същият да е неприложим в конкретния случай/.
По дефиниция на
чл. 143 от ЗЗП неравноправни клаузи се
определят като такива тогава когато – не са уговорени индивидуално и не
отговаря на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя.Индивидуално уговорени
клаузи следва да се определят по аргумент на противното на чл. 146, ал.2 от ЗЗЗП и съгласно практиката на С. като такива, които не са
съставени с участие на потребителя, изготвени са предварително, и потребителят
е могъл да изрази становище по тяхното съдържание и съответно при достатъчно
информиран избор ги е приел. Следователно и както е изразено в решение C-472/10
потребителят трябва въз основан а ясни и разбираеми критерии да може да се
информира за промените, които се предвиждат. При тази преценка следва да се
вземат предвид разрешенията в C-143/13 на С. съгласно, които неравноправни
следва да са тези клаузи, които по неразбираем за информирания потребител начин
дават възможност да се промени лихвеният процент. Следователно преценката,
която трябва да се направи е, не дали ясно граматически и разбираемо е посочен
принципът на изменение на лихвения процент, а дали информираният потребител
може да направи собствен извод за това кои са факторите, определящи изменението
какво изменение ще се достигне. Изменението, предвидено в договора не е само в
посока на увеличение. Относно неравнопранвите клаузи в практиката на С. се
приема, че както в директивата, така и в националното законодателство може да
съществува неизчерпателен списък на неравноправните клаузи, т.нар. "черен
списък", примерни условия, включени в договори, които съставляват
неравноправни клаузи и съответно не се прилагат. Неуговорените индивидуално
клаузи се преценяват с оглед изискването за добросъвестност и последиците им
относно неравновесието между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
В настоящия
случай съдът намира, че промени в лихвените условия,предвидени в договора , не са извършени
еднократно.Следователно индивидуално
определени са условията размера и изменение на лихвите. На първо
място, защото ясно в механизма, посочен в чл. 1.6 , чл.1.7 и чл. 1.8 от договора,са
индивидуално уговорени размера на
лихвата за редовния дълг ,датата на актуализацията ,лихвата за просрочие
,таксите и комисионните ,както и
промяната им Следователно длъжниците са имали ясна и детайлна
информация, която е послужила, за да се приеме конкретния
лихвен процент ,уговорен още със сключването на договора.С оглед всички посочени
условия на договора , настоящият съдебен състав намира, че длъжниците са били в състояние да
направят информиран избор и да заявят приемат или не тези условия. Сключването на договора не
е едностранно. То е направено съвместно от страните и макар и да е подготвено
от банката, то длъжникът в качеството му на потребител е могъл да
направи своя информиран избор. Въз основа на своя информиран избор,, той е
изразил съгласие за начина на олихвяване
на главницата/включително и относно
плаващия лихвен процент в размер на шестмесечен EURIBOR/.
Следва да се отбележи, че клаузите не са
неравноправни предвид изключението, предвидено в чл. 144, ал. 3ЗП, предвиждащо че не са неравноправни клаузите,
посочени в чл. 143, т. 7 и 10 от З., когато цената на услугата е свързано с
изменение на борсови индекси. В случая
изменението в договорените
лихвени нива по договора е осъществено на основание промяна на борсовите
индекси. Следователно клаузите за изменение на лихвения процент са уговорени
индивидуално и не могат да се определят като неравноправни. Освен това и на още
едно основание не отговарят на изискванията да бъдат определени като такива, а
именно посочената норма на чл. 144, ал. 3 от ЗЗП.. Освен това следва да се посочи, че с оглед посочения механизъм за
изменение на лихвените нива, обективно и въз основа на достъпни информационни
носители, прозрачно може да се направи извод, че е наложително изменението на
лихвените нива. Следователно не е недобросъвестно изменението.
Следва да се отбележи и че уговорената с чл. 1.6 от договора за кредит годишна лихва е ясно и
категорично определена. Обстоятелството, че лихвата се определя от два
компонента – базов лихвен процент и надбавка, всеки от които е посочен като
стойност, не внася неяснота, тъй като за средния потребител е разбираемо, че
общият размер на лихвата представлява сбор от двата елемента и се изисква само
прилагане на едно аритметично действие за изчисляването й. Потребителят могъл
да разбере обхвата на своето задължение в оспорената клауза на договора, като независимо,
че не е знаел как банката определя базовия си лихвен процент, той е бил
осведомен за размера на този процент към сключването на договора и се е
съгласил да дължи възнаграждение в конкретно посочения размер. Липсата на
информация за факторите и методологията за изменение на базовия лихвен процент
на банката има значение само за евентуалната едностранна промяна на уговореното
възнаграждение, каквато уговорка не е направена в оспорената клауза на
договора. Посочването на лихвата, при която се сключва договорът, представлява
изпълнение на изискванията по чл. 58 ЗКИ и е в съответствие с принципа за
добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения. При запазване на
тази клауза и премахване от договора на неравноправните клаузи за изменение на лихвата,
банката не може да променя едностранно базовия лихвен процент и това е
валидният, според определението в договора, лихвообразуващ компонент. Основателни са и доводите в отговора на частните жалби, че заплащането
на лихва от кредитополучателя, е престация, съставляваща съществен елемент на
договора за банков кредит и представлява дължимото на търговеца възнаграждение
за предоставените от него услуги. Премахването изцяло на клаузата за определяне
на лихвата по кредита, при изрична и ясна уговорка за възнаграждение, с
определена абсолютна стойност към момента на сключване на договора, би
изключило възмездния му характер.
В националното ни законодателство е предвидено, че
са неравноправни клаузите, предвидени в договора, предвиждащи едностранна
промяна, едностранно, водещи до вреда на потребителя, която е едностранна и
води до неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В случая предвиденото изменение е съвкупност от субективни, и
обективни критерии, посочени в
механизма за възможност за промяна. Следва да се отбележи, че в случая съдът
приема, че съгласието на двете страни и конкретно съгласието на потребителя – частен жалбоподател относно изменение на уговорките във връзка с
възнаградителната и наказателната лихва, има и изключение и не се счита
неравноправна и по силата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП.. Тези лихвени
проценти са приети със съгласие на
кредитополучателя. Същият е бил уведомен за размера на лихвения процент и се е
съгласил с него. Тези проценти не са наложени от
кредитодателя при господстващо положение и при невъзможност на
кредитополучателя да се откаже от договора. Напротив критериите за постигнатото
между страните съгласие не са в резултат на недобросъвестна практика, а в
резултат на обективни фактори, предвидени първоначално в договора. Освен това, независимо че
е уговорена възможност за банката ,за
целия срок до обявяване на предсрочната изискуемост ,не е била увеличавана едностранно лихвата по кредита,поради което възраженията
в тази насока се явяват безпредметни .Постигнато е съгласие между страните още при сключване на договора за плаващ лихвен процент ,като е определен минималния
праг ,до който може да стигне .Уговорените клаузи по договора т. нар. редовни или възнаградителни лихви, могат да се изменят
едностранно от банката – в частта за 6 - месечният EURIBOR/ , който е обективен пазарен индекс. Промяната става
два пъти в годината, като в договора са фиксирани моментите и начинът, по които
става това. Т. е. установява се автоматизъм на промяната. Има възможност в
съответствие с посочения индекс лихвите да могат да се намаляват или
увеличават. Ето защо, тези клаузи не поставят изпълнението на задълженията на
търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля – хипотезата на чл. 143, т. 3 ЗЗП, не дават възможност на
търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание - т. 10 от посочената разпоредба, не позволяват
на търговеца едностранно да променя условията на договора без основание – т.
11, не довежда до увеличение на цената на договора, без да има право
кредитополучателят да се откаже от него – т. 12. . Освен това за кредитополучателя е предвидена първоначално възможност да се
откаже от договора, при условията, предвидени в него,както и да поиска от банката предоговаряне на кредита и намаляване на лихвения процент/чл.
7 .3.1.1 от стандартните условия / .Жалбоподателите не твърдят да се възползвали от тази своя възможност и да са правили такова
искане .
Действията на банката са добросъвестни, т.е. не може да се приеме, че клаузите са неравноправни, защото е
предизвикана от недобросъвестно, субективно поведение на банката. В договора е
предвидена възможност за предсрочно прекратяване на договора съгласно чл. 10.14 от стандартните условия.
Освен това липсва
вреда, каквото е изискването на закона за определяне на една клауза за
неравноправна, когато уговорката води до намаление на имуществото на
потребителя, по такъв начин, че създава неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора. Както бе посочено заплащането на възнаградителна и наказателна лихва е първоначално предвидено, определено е как,
по какви критерии може да се извърши,как
се изменя и е постигнато съгласие от
страните. Въпреки всичко следва да се прецени дали не е във вреда на
потребителя – кредитополучател. Същият е получил заетата сума, срещу което по
силата на закона на основание чл. 430, ал.2 от ТЗ и с оглед същността на
договора за кредит, дължи заплащане на възнаградителна лихва. Изменението на
обективните фактори, влияещи достъпа до парични средства, води и до обективна
необходимост от изменение на ползвания паричен ресурс. Посочените обективни
критерий от икономическата действителност като промяна стойността на ресурса
посредством приетите финансови индекси, доказва обективната необходимост от евентуалното увеличение на лихвените
проценти. А това вече изключва увреждането на потребителя. Той дължи
възмездяване по определение на закона чл. 430, ал. 2 от ТЗ за предоставения му
и ползван в уговорения срок ресурс.Следователно заплащането на
възнаградителната лихва в посочения размер е обективна необходимост, както и
свързания с тази лихва уговорена наказателна лихва.По всички изложени
съображения настоящият съдебен състав намира, че няма основание за неприлагане
на клаузите, свързани с определените възнаградителна и наказателна лихви.
Следователно отношенията между страните следва да се считат за регламентирани
от договора за потребителски кредит , така както е
постигнато съгласие и уговорките им да се приложат.
Ето
защо жалбите против разпореждането за незабавноизпълнение,както
и против определението ,с което е отказано спирането на изпълнението на оснчл.
420 ал. 3 от ГПК , са неоснователни.
Що
се касае до твърдението ,че отговорността на поръчителя по договора за
кредит-жалбоподателя В.В. е погасена
поради изтичане на преклузивния срок чл. 147 от ЗЗД ,то следва да се подчертае
,че съгласно трайно установената съдебна практика моментът, в който настъпва предсрочната
изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, и
то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по
кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение
на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл.
147, ал. 1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би се погасила, ако към датата на
подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение срокът е изтекъл.
В този смисъл е решение № 23/24.03.15 г. по т. д. № 1717/13 г. на ВКС, I т. о.С други думи: Отговорността на поръчителя
по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.
2 ГПК е изтекъл 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, чийто начален момент се
определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател и то ако към
този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока.В настоящия
случай обявлението на банката
–кредитор ,че счита кредита за
предсрочно изискуем е достигнало до
длъжника на 21.06.2018 г. /като предсрочната изискуемост настъпва 7 дни след
това връчване-както е посочено в
уведомлението /.Заявлението по чл. 417 от ГПК е подадено на 17.07.2018 г. ,т.е.
преди изтичане на 6-месечния погасителен срок по чл. 147 ал. 1 ЗЗД ,поради
което не може да става дума за отпадане на отговорността на длъжника
поради погасяване .Затова и в тази част
жалбите се явяват неоснователни
С
оглед резултата по делото в полза на
ответника по частните жалби следва да бъдат присъдени направените
разноски по делото ,които възлизат на 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение
за двата отговора на частните жалби против разпореждането за незабавно
изпълнение и отговора на жалбата против определението по чл. 420 ал. 3 ГПК .
С
оглед на горното Бургаският окръжен
съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх. №
2507/20.03.2020 г. по описа на БРС , на М. Г.Я. -В. ,ЕГН **********, от гр. ***,съдебен адрес –
гр.Бургас ,ул.“Фердинандова „ № 57,ет.3 ,чрез адв. Гергана Николова против
разпореждане от 26.07.2018 г. постановено по ч.гр.д. № 742/2018 г. по
описа на Несебърския районен съд в
частта , с която е постановено незабавно
изпълнение и издадена заповед за незабавно изпълнение № 387/26.07.2018 г. и изпълнителен лист по чл. 417 т. 2 от ГПК против солидарните длъжници – М.Г.Я.-В. и В.П.В.
в полза на молителя „Първа
инвестиционна банка „АД за сумата 22 325,05 евро –просрочена главница по договор за предоставяне на
Юнионкредит“Улеснение „ № 317-216/10.09.2009 г. ,обявен за изцяло
предрочноизискуем ;договорна лихва в размер на 3697,71 евро за периода
от 21.11.2016 г. до 09.07.2018 ,ведно със законната лихва върху тези
суми от датата на подаване на заявлението – 17.07.2018 г. до окончателното
изплащане ;484,85 евро –дължима
наказателна лихва за периода 05.09.2017
г.-16.07.2018 г. ;сумата 11,63 евро –комисионна за управление на кредита съгл.
т.1.8.2.2. на раздел първи към договора
за кредит и сумата 1191,25 лв.направени
разноски в заповедното производство.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх. №
2508/20.03.2020 г. по описа на БРС , на В.П.В. ,ЕГН **********,от гр. ***, съдебен адрес –
гр.Бургас ,ул.“Фердинандова „ № 57,ет.3 ,чрез адв. Гергана Николова против
разпореждане от 26.07.2018 г. постановено по ч.гр.д. № 742/2018 г. по
описа на Несебърския районен съд в
частта , с която е постановено незабавно
изпълнение и издадена заповед за незабавно изпълнение № 387/26.07.2018 г. и изпълнителен лист по чл. 417 т. 2 от ГПК против солидарните длъжници – М.Г.Я.-В. и В.П.В.
в полза на молителя „Първа
инвестиционна банка „АД за сумата 22 325,05 евро –просрочена главница по договор за предоставяне на Юнионкредит“Улеснение
„ № 317-216/10.09.2009 г. ,обявен за изцяло предрочноизискуем ;договорна лихва
в размер на 3697,71 евро за периода от 21.11.2016 г. до 09.07.2018 ,ведно със
законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението –
17.07.2018 г. до окончателното изплащане
;484,85 евро –дължима наказателна лихва
за периода 05.09.2017 г.-16.07.2018 г. ;сумата 11,63 евро –комисионна за
управление на кредита съгл. т.1.8.2.2. на раздел първи към договора за кредит и сумата 1191,25 лв.направени разноски в
заповедното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх. № 3619/22.05.2020 г. по
описа на БРС , на М. Г.Я. -В.
,ЕГН ********** и В.П.В. , ЕГН **********, двамата от гр. ***,съдебен
адрес – гр.Бургас ,ул.“Фердинандова „ № 57,ет.3 ,чрез адв. Гергана Николова против
определение № 199/25.03.2020 г. постановено по ч.гр.д. № 742/2018 г. по описа
на Несебърския районен съд ,с което е оставено без уважение искането им за спиране изпълнението
,допуснато въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
387/26.07.2018 г. издадена по ч.гр.д. № 742/2018 г. по описа на РС-Несебър.
ОСЪЖДА
М. Г.Я.
-В. ,ЕГН ********** и В.П.В.
,ЕГН **********, двамата от гр. ***,съдебен адрес – гр.Бургас
,ул.“Фердинандова „ № 57,ет.3 ,чрез адв. Гергана Николова да заплатят на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА „АД ,със
седалище и адрес на управление – гр. София ,бул.“Драган Цанков „ № 37,с ЕИК
*********,представлявана от пълномощника –юк Мариана Терзиева ,сумата
450/четиристотин и петдесет /лева –направени разноски по делото пред въззивния
съд за юк.възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.