РЕШЕНИЕ
№ 653
гр. Велико Търново, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110103046 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на
16.09.2022г. на републикански път *****при управление на притежавания от ****** лек
автомобил *, преминал през дупка на платното за движение, в резултат на което на
превозното средство са причинени имуществени вреди изразяващи се в повреди на задна
дясна гума и джанта. Ищецът изтъква, че в качеството на застраховател по договор за
застраховка „Каско” *по отношение на горепосочения автомобил, е образувал
застрахователна преписка * за причинените вреди. Навеждат се твърдение, че след извършен
оглед ищецът е оценил щетите на 785,94 лв., които на 28.11.2022г. са изплатени на
собственика на превозното средство. Твърди се, че отговорността за причинените вреди е на
ответника, който съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата следва да ремонтира и
поддържа републиканските пътища и с оглед неизпълнение на задълженията си е създал
предпоставка за настъпване на произшествието. Ищецът изтъква, че на основание чл. 410 от
КЗ е встъпил в правата на увреденото лице и за него е възникнало правото да претендира от
ответника платеното застрахователно обезщетение. С оглед гореизложеното се отправя
искане за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата
от 785,94 лв., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното
изплащане на задължението както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва исковата претенция като счита същата за неоснователна. Изтъква се, че липсват
доказателства пътнотранспортното произшествие да е станало на републикански път и да е
1
причинено от дупка на платното за движение. Алтернативно счита, че при наличие на
недостатъци по платното за движение, вина за произшествието има и водачът на лекия
автомобил, който се е движил с несъобразена с пътните условия скорост. С оглед
гореизложеното, отправя искане за отхвърляне иска или за уважаването му в намален размер
поради съпричиняване, както и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На * между ищеца и * е сключен договор за застраховка „Каско” * по отношение на
притежавания от дружеството лек автомобил*******. На 16.09.2022г. в светлата част на
денонощието, при условията на добра видимост, автомобилът се управлявал от П. П. по
републикански път *. Водачът се движил в полагащата се пътна лента при условия на
спускане по пътен участък, сигнализиран със знак В26, забраняващ скоростта на движение с
по-висока скорост от 40 км/ч. На около 200 метра *, автомобилът преминал със задно дясно
колело през камъни, разположени върху платното за движение, което довело до повреда на
гумата и джантата. Последвало уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие, по повод на което е образувана застрахователна преписка * като
след оглед на превозното средство са констатирани горепосочените вреди. Застрахователят
ги оценил на 785,94 лв. като след плащане на сумата на собственика на автомобила,
изпратил регресна покана на ответника за възстановяване на застрахователно обезщетение.
От заключението на допуснатата съдебна техническа експертиза се установява, че причини
за произшествието са както липсата на сигнализиращи средства, които да провокират
своевременна и съответна реакция от водача на увредения автомобил за наличие на
препятствие върху платното за движение, така и неправилна преценка от последния за вида
и размера му, а оттам и за възможност да преустанови движението си, за което е имал
възможност и време. В заключението е посочено, че констатираните от застрахователя
повреди по автомобила е възможно да бъдат получени при преминаване през камъни върху
платното за движение като пазарната стойност на причинените имуществени щети е
определена на 867,20 лв. с ДДС.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. В
разглеждания случай е установено сключването на имуществена застраховка „Каско” по
отношение на превозното средство към момента на причиняването на вредите, както и
изпълнение от застрахователя на задължението по договора за изплащане на обезщетение на
застрахования за настъпилото събитие. Вредите на автомобила са причинени от
преминаване през камъни, разположени върху платното за движение на републикански път
I*. Поради изложеното, на основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 19, т. 1, вр. чл. 30, ал. 1 от Закона
2
за пътищата и чл. 48, т. 1, б. „а” от Правилника за прилагане на Закона за пътищата, за
причинените вреди отговорност носи ответникът, на когото е поверено управлението на
републиканските пътища, включващо извършване на дейности по тяхното изграждане,
ремонт и поддържане. Последният не е изпълнил задължението си да поддържа процесния
пътен участък, за да осигури необходимите условия за безопасно движение по смисъла на
пар. 1, т. 14 от Закона за пътищата, и с бездействието си е създал предпоставки за увреждане
на застрахования автомобил. Посочените обстоятелства не са довели до освобождаване на
водача на автомобила от задължението по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата
след като в конкретната ситуация обективно е могъл да възприеме правилно пътната
обстановка и да предприеме адекватни действия, за да не допусне възникване на
произшествието. Вместо да направи това, същият се е движил с несъобразена с пътните
условия скорост, която е увеличила опасната зона за спиране преди препятствието. Поради
изложеното и предвид характера на регресното право на застрахователя, претендираното
обезщетение следва да бъде намалено, съобразно приноса на водача на автомобила за
настъпване на вредите. Предвид обстоятелствата, при които е настъпило произшествието,
съдът намира по справедливост, че приносът на водача на превозното средство е в степен
1/2 спрямо приноса на ответника, поради което предявеният иск по 410, ал. 1 от Кодекса за
застраховането е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 392,97 лв. и отхвърлен за
разликата до 785,94 лв. От забавата за изпълнение на задължението на ответника е
възникнало правото на кредитора да претендира обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата за периода от подаване на исковата молба - 19.10.2023г., до окончателното
изплащане на задължението.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 445,85 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещо лице и свидетели. На
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 150
лв., представляващи направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *, да заплати на *, сумата от 392,97 лв. /триста деветдесет и два лева и деветдесет и
седем стотинки/ - главница, представляваща регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” с*за причинени щети на
лек автомобил *от пътнотранспортно произшествие на 16.09.2022г., настъпило на
републикански път *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2023г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 445,85 лв. /четиристотин
четиридесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски, като отхвърля иска по чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането в частта за
разликата от 392,97 лв. до 785,94 лв.
3
Осъжда *, да заплати на *, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4