РЕШЕНИЕ

 

Номер

от

14.06.2019

Град

Мездра

 

	Мездренския районен		съд			граждански	състав

 

В

Открито

заседание на 16.10.2018 г. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Секретар

Валя Пенова

 

като разгледа докладваното от

Съдия Вътков

 

гражданско

дело номер

799

по описа за

2018

година.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Р.Д.Р., ЕГН **********, е предявила иск против Министерство на правосъдието гр. София, за заплащане на сумата от 5126.02 лв. представляваща обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ, ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и изплащане, начиная от 21.05.2018 г. Претендират се и разноски.

Искът е с правно основание чл. 222 ал. 3 КТ.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, в който иска се оспорва изцяло, и се твърди, че не се дължи сумата на посоченото основание.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че  ищцата е заемала длъжността „Съдия по вписванията“ в Р. съд – ……., по силата на сключен с Министерството на правосъдието трудов договор №ЛС – И – 1098/03.08.2007 год., до завръщане на титуляра. Впоследствие трудовото и правоотношение е прекратено със Заповед №ЛС – И – 421/17.04.2013 год. През 2014 год. ищцата отново е назначена на длъжност „Съдия по вписванията“ в Р. съд – ……., по силата на сключен с Министерството на правосъдието трудов договор №ЛС – И – 422/17.04.2014 год. Със Заповед №СД-01-50 от 17.02.2017 год. на Министъра на правосъдието, на основание чл. 287 т. 1 от ЗСВ,  трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 04.04.2017 год., поради придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изплатено и е и обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск.

Ищцата е поискала да и бъде изплатено обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ, но такова и е било отказано.

След този отказ ищцата е предявила настоящия иск.

Спорният въпрос е приложима ли е в конкретния случай разпоредбата на чл. 222 ал. 3 КТ.

Съдът намира, че тази норма е приложима, по следните съображения:

Правоотношението за длъжността "съдия по вписвания" е предмет на уредба от Глава Тринадесета на Закона за съдебната власт, като се касае за трудово правоотношение, със специфично съдържание, определено от специалния закон, а въпросите, по които няма специална уредба се регулират от Кодекса на труда, съгласно чл. 293 ЗСВ.

Препращащи разпоредби в ЗСВ има само за отделни случаи, и те са изрично посочени. Препращане за субсидиарно приложение на правилата на Кодекса на труда има например, освен в разпоредбата на чл. 293 ЗСВ, и в разпоредбите на чл. чл. 229, 248, 278, 333, 335, 339 от Закона за съдебната власт. В чл. 328 от ЗСВ, който се намира в главата за дисциплинарните производства (глава шестнадесета) има препращане за неуредените случаи в тази глава и към правилата на Административнопроцесуалния кодекс. По тези текстове има богата съдебна практика, при която са прилагани нормите на КТ, която съдът не намира за необходимо да посочва.

Нормата на чл. 293 ЗСВ сочи, че доколкото в тази глава /тринадесета/ не е предвидено друго, прилага се Кодексът на труда.

В нормата на чл. 292 ал. 3 е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение на съдиите по вписванията се изплаща обезщетение при условията по чл. 225. Този текст обаче урежда обезщетение при стаж повече от 10 години, какъвто не е настоящия случай. Тогава по силата на препращащата разпоредба на чл. 293 ЗСВ ще следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 222 ал. 3 КТ, в частта и, уреждаща случай на трудов стаж под 10 години.

Нормата на чл. 222 ал. 3 КТ установява правото на работника или служителя да получи обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от основанието за това прекратяване, след като той е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Размерът на обезщетението зависи от това какъв период от време работникът или служителят е работил при работодателя, при който е възникнало правото му на обезщетение. За основателността на претенция, предявена на това основание, са необходими следните кумулативни предпоставки: прекратяване на трудовото правоотношение, и към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако работникът или служителят е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж, той има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. В противен случай обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за два месеца, какъвто е настоящия случай. По делото между страните не се спори, че ищцата е имала придобито право на пенсия, и че е работила при същия работодател общо 9 години, 6 месеца и 21 дни, с едно прекъсване.

По горните съображения съдът намира иска за основателен и доказан. Не се спори между страните, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец е в размер на 2563.01 лв., или за два месеца е в размер на 5126.02 лв.

Известно е, че обезщетението по чл. 222 ал. 3 КТ има чисто гратификационен характер и е израз на благодарствеността на работодателя за продължителната работа на работника. Затова в доктрината, а и в  съдебната практика, законовата терминология се оспорва като неприцизна, защото обезщетението по принцип се дава за причинени вреди, каквито в този случай няма. Обезщетението по чл. 222 ал. 3 КТ е обвързано както с факта на уволнението, независимо  на какво основание, така и с придобиването на право на пенсия.

Неоснователно е становището на ответната страна, че КТ е изрично дерогиран от специалните разпоредби на ЗСВ, и не следва да се прилага.  

Кой закон е специален и кой общ, съдът не намира за необходимо да посочва, но намира за необходимо да отбележи следното: Преди да се тълкуват нормите на който и да било нормативен акт, би следвало да се споменат някои принципи, които са релевантни, за да се прилага правилото, че специалния закон дерогира общия. Когато се казва, че едно правило е специално по отношение на друго, което е общо, следва да се имат предвид техните фактически състави. В правилото – lex specialis – винаги е регламентирана някаква допълнителна особеност на фактическия състав спрямо общото правило. Поради това специалното правило се прилага само за случая, за който е предвидено, а общият закон се прилага за всички останали случаи. Тъй като правоотношението в случая е трудово, на тази плоскост съдът би разсъждавал, ако липсва препращащата норма на чл. 293 ЗСВ за неуредени случаи, и извода би бил също, че такова обезщетение се дължи. Но както беше посочено по-горе, настоящия случай не е такъв.

По горните съображения съдът намира иска за основателен и доказан, и като такъв ще следва да се уважи, така, както е предявен.

На ищцата се следват и направените деловодни разноски в размер на 360 лв. 

Водим от горното,  съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието гр. София, ул. „Славянска“ №1, да заплати на Р.Д.Р., ЕГН **********,  сумата от 5126.02 лв., представляваща обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ, ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и изплащане, начиная от 21.05.2018 г., както и направените деловодни разноски в размер на 360 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                               Районен съдия: