РЕШЕНИЕ
№ 2312
гр. Варна, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110117725 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от „В. и к. -
В.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от
управителя В. В., чрез пълномощник юрисконсулт П.В. срещу Г. М. А., с
адрес: *, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1626.88 лв.,
представляваща дължима главница за периода от 30.05.2018 г. до 26.07.2021
г., за фактурирани В и К – услуги по партида с абонатен номер *, за които са
издадени фактури за периода от 25.04.2019 г. до 27.07.2021 г., за обект-имот,
находящ се в *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда - 10.08.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението; 175.06 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 25.05.2019 г. до 07.08.2021 г., като върху главницата не е
начислявана лихва за забава за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г.,
съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП, за което вземане по ч. гр. д.
№ 11665 по описа на ВРС за 2021 год. е издадена Заповед № 4088/11.08.2021
год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
В исковата молба се излага, че отношенията между страните произтичат
от чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн. в „ДВ”, бр. 18/2005 г., с посл. изм.) и от
общите условия за предоставянето на В и К - услуги на потребителите от В и
К - оператор „В. и к. - В.” ООД. Ответникът не е заплащал предоставяните от
1
ищцовото дружество услуги, поради което е инициирано заповедно
производство, в рамките на което по ч. гр. д. № 11665/2021 г. на Варненски
районен съд е издадена заповед за изпълнение № 4088/11.08.2021 г.
Ответникът – Г. М. А., чрез особен представител, депозира писмен
отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за допустимост
и неоснователност на предявените искове. Оспорва се качеството на
потребител на лицето, както и доставката на фактурираното количество ВиК
услуги. Възразява се срещу начина на отчитане на ВиК – услугите, като
намира, че същият не е съобразен с разписаните в ОУ правила. Отправя
искане за отхвърляне на предявените искове изцяло.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането, предмет на заповедта за изпълнение е основано на
разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПКq вр. чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, са предявени в рамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния
съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч. гр. д. № 11665/ 2021 г. на ВРС.
В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК,
съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а
именно: наличие на облигационна връзка между страните, с твърдяния
предмет, от която да е възникнало задължение за потребителя за заплащане на
цените на предоставените ВиК услуги, както и изпълнение на задълженията
си по договора, т. е. че е предоставил дължимата услуга и нейната стойност.
В тежест на ответника е да установи погасяване на задължението.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите
се уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията
между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от
водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които
се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на
посочената наредба. С влизането в сила на Наредба № 4 в § 3 е предвидено, че
условията и редът, при които съществуващите водопроводни и
канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за
експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на
услугите ВиК и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите
2
ВиК. От това следва, че за заварените потребители, които не са сключили
предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори,
намират приложение общите условия на доставчика, като, ако потребителят
желае различни условия от общите, последните следва да бъдат
конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите,
когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди
влизането в сила на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното
предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие
на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите
условия на доставчика.
В настоящата хипотеза, данните по делото (извънсъдебна спогодба,
справка за недобора на частен абонат, експертното заключение) установяват
наличие на открита на името на ответника в ищцовото дружество партида, а
също и факта на присъединяване на конкретния обект към водопреносната
мрежа, поради което се налага извод за наличие на валидна облигационна
връзка между страните, правилата в отношенията между страните по която се
уредени от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. За обекта е определен абонатен № *,
чийто титуляр към м. април 2019 г. е ответницата.
Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги и ОУ на ВиК оператора,
„потребители“ са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Ето
защо следва, в предвид данните от справката от Службата по вписвания, да се
приеме, че ответницата е потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2, б.
„б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги.
Няма спор между страните по отношение на цените, по които следва да
бъдат заплатени предоставените услуги.
За да се приеме, че за абоната е налице възникнало задължение, в
тежест на ответното дружество е да установи, че осчетоводеното количество
ВиК услуги е реално доставено. В тази връзка следва да бъде съобразена
сключената между страните на 06.06.2022 г. извънсъдебна спогодба. С
подписа си положен в същата, ответницата удостоверява, че е запозната и е
съгласна със стойността на начислените количества ВиК услуги.
В тази връзка, следва да се приеме, че представената спогодба от
06.06.2022 г., установява основание за начисляване на посочените в същия
количества на ВиК услуги за периода до 26.07.2021 г., в който попада и този,
за който е издадена и процесната фактура.
Изложеното обуславя извода, че за ответника е възникнало задължение
за заплащане на количества ВиК услуги, възлизащи на стойност на 1626.88
лв., представляваща дължима главница за периода от 30.05.2018 г. до
26.07.2021 г., за фактурирани В и К – услуги по партида с абонатен номер *,
за които са издадени фактури за периода от 25.04.2019 г. до 27.07.2021 г., за
3
обект-имот, находящ се в *. Размерът на задълженията по посочената фактура
е установен по безспорен начин от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвено,
кореспондиращо с останалия доказателствен материал, събран по делото.
По изложените съображения се налага извод за основателност на
претенцията поради което и същата следва да бъде уважена, на основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорнатата претенция
за установяване на вземане в размер на 175.06 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 25.05.2019 г. до 07.08.2021 г., поради което и следва да
бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 86.04 лв. – разноски в заповедното производство, определени
съобразно уважената част на претенциите (арг. ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 680.00 лв. – разноски в настоящото производство, определени
съобразно уважената част на исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. М.
А., ЕГН **********, с адрес: *, дължи на „В. и к. - В.” ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя В. В.,
сумите от 1626.88 лв. (хиляда шестстотин двадесет и шест лева и
осемдесет и осем стотинки), представляваща дължима главница за периода
от 30.05.2018 г. до 26.07.2021 г., за фактурирани В и К – услуги по партида с
абонатен номер *, за които са издадени фактури за периода от 25.04.2019 г. до
27.07.2021 г., за обект-имот, находящ се в *, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
10.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението и 175.06 лв. (сто
седемдесет и пет лева и шест стотинки), представляваща мораторна лихва
за периода от 25.05.2019 г. до 07.08.2021 г., като върху главницата не е
начислявана лихва за забава за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г.,
съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП, за което вземане по ч. гр. д.
№ 11665 по описа на ВРС за 2021 год. е издадена Заповед № 4088/11.08.2021
год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. М. А., ЕГН **********, с адрес: *, да заплати на „В. и к. -
В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от
управителя В. В., сумата от 86.04 лв. (осемдесет и шест лева и четири
4
стотинки), представляваща разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. М. А., ЕГН **********, с адрес: *, да заплати на „В. и к.
- В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от
управителя В. В., сумата от 680.00 (шестстотин и осемдесет) лева,
представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми сума могат да бъдат доброволно
заплатени от ответника по следните начини:
-чрез банков превод - по сметка с IBAN:*; BIC:*; открита в „Ц. к. б.“ АД
-в брой на касите на „В. и к.-В.“ ООД посочени на www.*.com, на „И.
о.“, на „Ф*“ или “И*“
-чрез електронните системи за разплащане: * или *.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5