Решение по дело №5986/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 377
Дата: 27 март 2023 г.
Съдия: Милен Павлов Петров
Дело: 20224520105986
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 377
гр. Русе, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен П. Петров
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Гражданско дело №
20224520105986 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК.
Ищовото дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД-гр.София, чрез
редовно упълномощен процесуален представител твърди, че се е снабдило със ЗИ по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 4965/2022 г. по описа на РРС за сумите от 2978.95лв.- главница,
1070.45лв.- възнаградителна лихва за периода 31.03.2020г.-10.10.2021г., 793.72лв.-
обезщетение за забава за периода 01.04.2020г.-28.09.2022г., със законната лихва върху
главницата, считано от 29.09.2022г., както и разноски за заповедното производство.Актът
бил редовно връчен на длъжника, който подал възражение по чл.414 ГПК.
Искат да се признае за установено по отношение на ответника, че им дължи
присъдените суми по ч.гр.д. № 4965/2022 г. по описа на РРС. Претендират се разноски.
Ответницата А. М. А. от гр.Русе чрез редовно упълномощен процесуален
представител в срока по чл.131, ал.1 ГПК е подала отговор на ИМ, с който оспорва
исковете.Навежда твърдения за нищожност на договора за кредит и договора за
поръчителство, за липсата на надлежно уведомяване на настъпилата предсрочна
изискуемост на задълженията й по договора, за ненадлежно уведомяване на извършената
цесия.Моли исковете да се отхвърлят, претендира разноски.
От фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 4965/2022г. по описа на РРС, в полза на ищеца в
настоящото производство била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А. М.
А. за сумите, заявени по исковата молба, съставляващи вземания по Договор за
потребителски кредит от 20.09.2019г. Актът е връчен редовно на длъжника, който подал
1
възражение по чл.414 ГПК. Съдът е указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си.Искът е предявен в законоустановения срок.
По делото няма спор, че с Договор за потребителски кредит от 20.09.2019г.,
„Кредисимо“ ЕАД е отпуснало на ответницата заем в размер на 3500.00 лв. – главница,
която следва да бъде върната на 24 месечни вноски в периода 31.10.2019г. – 30.09.2021г.
Лихвата по кредита е в размер на 40,00%, а ГПР е изчислен и посочен в договора в размер
от 48.21%. В чл. 4, ал. 1 от Договора е предвидено, че заемателят следва да представи едно
от изброените обезпечения или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от кредитора юридическо лице – „Поръчител“. В изпълнение на горната клауза е
сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 20.09.2019г. между „Ай Тръст“
ЕООД и А. А., за което е уговорено възнаграждение от 3653.76лв., разсрочено на 24
месечни вноски от по 152.24лв. в периода 31.10.2019г. – 30.09.2021г. На 20.09.2019г. между
„Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, с който „Ай
Тръст“ ЕООД се задължава да поръчителства за вземането на кредитора по Договор за
потребителски кредит от 20.09.2019г., скключен между „Кредисимо“ ЕАД и ответницата. С
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.08.2021г. и Приложение № 1 към него
„Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са цедирали на „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД вземанията си по двата договора – за кредит, и за предоставяне на поръчителство,
сключени с А.. С пълномощно представителите на цедентите, упълномощават „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД да уведомява съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници за
цедиране на вземанията им. Представени са изрични потвърждения за извършване на цесия
на парични вземания по чл. 99 ЗЗД за прехвърлените вземания, посочени в Приложение №
1/23.08.2021г. С уведомително писмо изх. № 2093611 за цесия адресирано до А. М. А. се
търси изпълнение на цялото претендирано вземане в размер на 7025.45лв. Писмо е било
изпратено чрез Български пощи с обратна разписка до адреса, посочен в договора за кредит,
и е било върнато като непотърсено. По данни от търговския регистър е видно, че едноличен
собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД.
От заключение на изготвена съдебно-икономическа експертиза се установява, че
по процесния договор за потребителски кредит, длъжникът е платил сумата от 1080.47лв.,
разпределена за погасяване на договорната лихва и по Договор за предоставяне на
поръчителство, сумата от 909.53лв., или общо внесени суми по двата договора е в размер на
1990.00лв. Експертът посочва и че дължимата се и неплатена главница по договора за
кредит е 2978.95лв., а договорната лихва-1070.45лв.Изчислена е и лихвата за забава.
От правна страна:
В процесния случай ищецът твърди, че е кредитор на ответника, като правата му
произтичат от договор за цесия от 23.08.2021г. Няма спор, че с този контракт „Кредисимо“
ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са цедирали на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД
вземанията си по двата договора – за кредит, и за предоставяне на поръчителство, сключени
с А.. Разпоредбата на чл. 26, ал.1 ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли
вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за
2
потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е
предвидена в клаузата на Раздел VIII, чл.2,т.2.5 от ОУ към договора за кредит, според която
кредиторът има право да прехвърля, правата си по договора на трето лице.
По делото са представени доказателства, че ищецът е бил надлежно оправомощен
от стария кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия.Доколкото цесионерът
действа като пълномощник на цедента, а не от свое име, няма законова пречка последният
да упълномощи друго лице, в това число и самия цесионер, да извърши уведомяването.При
изпълнение на посоченото условие трябва да се приеме, че е било спазено изискването на
чл.99, ал.4 ЗЗД, по следните съображения: Трайно установената съдебна практика,
обективирана в решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК,
решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др., приема, че уведомлението за
цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.З,
пр.първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.З ГПК. Допустимо е, както и в
настоящият случай, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на
длъжника /в т.см. решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г, III г. о., ГК,
решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г, II т. о., ТК и др./.
Безспорно ИМ и доказателствата към нея са връчени лично на ответницата на
14.12.2022г. и този факт, настъпил в хода на производството, следва да бъде съобразен с
оглед разпоредбата на чл.253,ал.З ГПК.Следва да се отбележи,че по делото липсват данни
въпреки „Ай Тръст“ ЕООД да е заплатило на „Кредисимо“ ЕАД процесните суми, но
договора за цесия е сключен и между ищцовото дружество и „Кредисимо“ ЕАД.
Предвид горното, съдът приема, че цесията е породила действие спрямо ответника,
поради което ищецът е установил активната си материално правна легитимация по иска.
Неоснователно е и възражението в отговора на ИМ, че ответника не е настъпилата
предсрочна изискуемост на задълженията й по договора. Съдът съобразява, настъпилия на
30.09.2021г. – съгласно уговореното между страните в приложение №1 на процесния
договор за кредит, падеж на последната погасителна вноска по договора, както и че
заявлението по чл.410 ГПК е подадено след тази дата-на 29.09.2022г.
Съдът обаче констатира, че ГПР в Договор за потребителски кредит от 20.09.2019г.,
който е изчислен и посочен в размер от 48,21%, е неправилен. В чл. 4, ал. 1 от Договора е
предвидено, че заемателят следва да представи едно от изброените обезпечения,
включително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора
юридическо лице – „Поръчител“. В ал. 2 на същия се сочи, че ако кредитополучателя не
представи обезпечение в срок, ще се счита, че договорът не е породил действие между
3
страните. Като съобрази другото възможно обезпечение, уредено в същия член и ОУ, и
срока за предоставянето им, съдът намира, че за кредитополучателя остава като единствена
реална опция, тази по чл. 4, ал. 1, подточка (ii) от Договора. Изискванията за представянето
на такъв вид обезпечение след сключване на договора дефакто задължава лицето да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с дъщерно на заемодателя дружество. Това
размества финансовия риск, като го прехвърля върху заемополучателя. Кредиторът, тъй
като предоставя такъв вид услуги, е длъжен или да провери предварително имущественото
състояние на длъжника си, или да отчете риска от невъзможност за погасяване на кредита,
като го добави в общия размер на разходите чрез уговаряне на по-висока лихва или друго
плащане. Неоправдано е да се прехвърля риска от неизвършване на проверка на
имуществото на кредитополучателя върху него с помощта на този вид „допълнителни
услуги“, които още повече не са били отчетени при определяне ГПР. Освен това
възнаграждението за предоставяне на поръчителство е разсрочено на погасителни вноски,
съвпадащи с погасителните вноски по приложения към договора за кредит погасителен
план, от което следва изводът, че това всъщност представлява прикрита договорна лихва в
полза на заемодателя. Поради тези съображения същата е трябвало да бъде включена в
калкулациите на ГПР. Това води до нищожност на договора за потребителски кредит на осн.
чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, т. 10 ЗПК, при което на връщане подлежи само чистата сума по
кредита на осн. чл. 23 ЗПК, а именно сумата от 3500.00 лв. Видно още е, че чрез сключване
на Договор за предоставяне на поръчителство от 20.09.2019г. с дъщерно на заемодателя
дружество „Ай Тръст“ ЕООД се прави опит да бъде заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК, която има императивен характер, от страна на дружеството - майка „Кредисимо“
ЕАД. Последица от това е нищожност на договора за предоставяне на поръчителство поради
заобикаляне на закона на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. В случая е
приложимо е ТР № 1/27.04.2022г. по т.д. № 1/2020 по описа на ОСГТК на ВКС, според
което: Ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства, както е в случая, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна.
Следователно не се дължи плащане по прогласения за нищожен Договор за предоставяне на
поръчителство. Съдът се присъединява към тази част от практиката, която приема, че в
хипотезата на чл. 22 във вр. с чл. 23 ЗПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4,
пр. 1 ЗЗД. Тези норми, тълкувани в съвкупност водят до извода, че договорът за
потребителски кредит е недействителен само в частта за лихвите и таксите, но не и в частта
за главницата, която продължава да се дължи по силата на императива на чл. 23 ЗПК. По
тази причина искът следва да се уважи за главницата, като е необходимо да се съобрази, че
всички частични плащания следва да се отнесат към дължимата главница и ако има разлика,
то тя се присъжда на кредитора-ищец на основание на договора, тъй като в частта за
задължението за връщане на главницата, той не е недействителен.
По тези съображения съдът намира, че на ищеца се дължи само чистата сума по
договора за кредит. Тук съда следва да отбележи, че експерта е допуснал техническа грешка
4
посочвайки, че с платената на „Кредисимо“ ЕАД сума от 1080.47лв. е погасена само
договорна лихва. Това се установява от отговора по т.1 от заключението, че ответницата
дължи сумата от 2978.95лв.-главница/т.е. със сумата от 521.05лв. е погасена именно част
главница-2978.95лв.+ 521.05лв=3500.00лв./.Същото е посочено и в таблица №4/л.4 от
заключението/. Предвид изложеното, съдът приема, че ответницата дължи 2978.95лв.-
главница. Тази сума следва да бъде намалена с погасените от длъжника суми по двата
договора, неотнесени към главницата в общ размер от 1468.95лв. /съгласно изготвената
СИЕ/ или общо дължима остава сумата от 1510.00лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноските в
исковото и заповедното производство, включително юрисконсултско възнаграждение
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете. В заповедното
производство на заявителя са присъдени разноски в общ размер 146.86лв. /96.86лв.-
държавна такса и 50.00лв.-юрисконсултско възнаграждение/. При изхода на спора
дължимите разноски на заявителя в заповедното производство са в размер на 45.80лв.
Ответникът също претендира разноски в заповедното производство, които са в размер на
150.00лв.-за заплатено адв.възнаграждение. Съдът намира, че процесуалното
представителство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена
заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г.
случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да
се определи по аналогия. В настоящия случай длъжникът чрез процесуален представител е
подал възражение в утвърдения образец като възраженията са бланкетни. Поради което и в
случая съдът счита, че по аналогия следва да намерят приложение конкретни случаи,
предвидени в чл. 6 от Наредба № 1 – възнаграждения за съвет, справка и изготвяне на
книжа, а именно т. 5 за изготвяне на други молби, по която възнаграждението е 200.00лв.-
т.е. направеното възражение по 78, ал.5 от ищеца е неоснователно. При това положение и
съобразно отхвърлената част от исковете, ищецът дължи на ответницата сумата от 103.20лв.-
разноски по заповедното производство. В исковото производство ищецът е направил
разноски в размер на 522.34лв.-заплатени д.т. и възнаграждение за в.л. На същият се дължи
и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основаниечл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25,
ал. 1 НЗПП определя на 150.00лв. Съобразно уважената част от исковете му се дължи сумата
в размер на 209.80лв. Претендираните от ответника разноски в исковото производство са в
размер на 630.00лв.-заплатено адв.възнаграждение. Съдът намира за неоснователно
възражението на ищеца за прекомерност на адвокатския хонорар. Същият е съобразен с
фактическата и правна сложност на делото, с предявения материален интерес и броя на
обективно съединените искове. Съобразно отхвърлената част от исковете на ответника в
това производства следва да се присъди сумата от 433.40лв.По компенсация ищеца дължи на
ответника сумата от 57.40лв.-разноски по заповедното производство и сумата от 223.60лв.-
разноски по настоящето производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю.Х.Ю., че
А. М. А., ЕГН ********** от гр. Русе, ул.“Р.... му дължи сумата 1510.00лв.- главница по
Договор за потребителски кредит от 20.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от 29.09.2022г. до изплащане на задължението и ОТХВЪРЛЯ исковете за
главница за разликата над 1510.00лв. до предявения размер от 2978.95лв., за 1070.45лв.-
възнаградителна лихва за периода 31.03.2020г.-10.10.2021г. и за 793.72лв.- обезщетение за
забава за периода 01.04.2020г.-28.09.2022г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис- сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано от Ю.Х.Ю., да заплати на А. М. А., ЕГН ********** от гр.
Русе, ул.“Р.... сумата от 57.40лв.-разноски по ч.гр.д. № 4965/ 2022г. по описа на РРС и
сумата от 223.60лв.-разноски по настоящето производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6