Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр.
Варна, ……………………… 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, III касационен състав,
в публично съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Дарина
РАЧЕВА
Даниела
НЕДЕВА
при секретаря Теодора
Чавдарова и в присъствието на прокурора от ВОП Александър А, като разгледа
докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 1229 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция “Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение № 260526/19.04.2021 г. на Варненския районен съд, ХV състав, постановено
по н.а.х.д. № 2464 по описа на съда за 2020 г., с което е отменено Наказателно
постановление № 03-011428/22.05.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, с което на „Малвес“ ЕООД – гр. Варна, за нарушение на чл. 128,
т. 2 и чл. 270, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда и на основание чл. 414, ал. 1 от
същия кодекс е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1800 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно,
постановено при неправилно тълкуване на приложимия закон от установената
фактическа обстановка. Касаторът оспорва извода на съда за маловажност на
извършеното деяние. Твърди, че административнонаказващият орган е приложил
правилно закона. Моли решението на районния съд да бъде отменено, а отмененото
с него наказателно постановление – потвърдено. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в производството, „Малвес“ ЕООД – гр. Варна счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на жалбата. Счита, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване пред Варненски районен съд е било Наказателно
постановление № 03-011428/22.05.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, с което на „Малвес“ ЕООД – гр. Варна, за нарушение на чл. 128,
т. 2 и чл. 270, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда и на основание чл. 414, ал. 1 от
същия кодекс е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1800 лева.
От представените в
административнонаказателната преписка и събраните в съдебното производство
доказателства, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че по
сигнал от работници за неизплащане на трудови възнаграждения, служители на
инспекцията извършили проверка в обект ресторант „С.“ в гр. В., ул. „С.К.“ № **,
стопанисван от дружеството. При извършената проверка по документи било
установено, че в представената платежна ведомост за м. февруари 2019 г. срещу
името на П.И.И.липсвал подпис. Не било представено доказателство за плащане.
Предвид горното, проверяващите приели, че по отношение на И., който през м.
февруари 2019 г. е бил в трудови правоотношения с дружеството и е положил труд,
не е било изплатено трудовото възнаграждение за този период. За дата на
извършване на нарушението бил приет 02.04.2019 г. Констатациите били отразени в
акт за установяване на административно нарушение и деянието било квалифицирано
като нарушение по чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал. 2 и 3 от КТ. Актът бил
надлежно предявен и връчен. Възраженията били отхвърлени като неоснователни
след извършена проверка и въз основа на акта било издадено наказателното
постановление. В хода на съдебната проверка районният съд е установил чрез вещо
лице, че подписът в разчетно-платежната ведомост на дружеството за м. февруари
2019 г. е положен от И., въпреки обстоятелството, че последният отрича това.
Въз основа на
фактическите констатации, от правна страна районният съд приема, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
съставени от компетентни лица и при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Счита обаче, че въпреки извършената допълнителна проверка по
възражението, наказателното постановление се основава на спорни обстоятелства и
това е довело до съществено нарушение на процесуалните правила. По-конкретно
районният съд посочва, че в обстоятелствената част на нарушение трябва да са
посочени всички факти относно съставомерните признаци на нарушението, докато в
случая се съдържа само правният извод, че дължимото трудово възнаграждение на И.
за февруари 2019 г. не е било изплатено в уговорения срок. Според районния съд
липсват други факти, които да сочат, че И. е имал трудови правоотношения за м.
февруари, че е изпълнил добросъвестно задълженията си и му се е дължало
възнаграждение, в какъв размер, изплатено ли е и др. под. По този начин
административнонаказващият орган засегнал правото на защита на дружеството.
Освен това районният съд приема, че не е ясна волятана
административнонаказващия орган какво точно нарушение приема за извършено с
оглед описанието от фактическа страна и посочените като нарушени норми. Поради
посочването едновременно на чл. 128, т. 2 и на чл. 270, ал. 2 и 3 от КТ не е
ясно дали дружеството е санкционирано, че не изплатило изобщо възнаграждението
или че не е изплатено по предвидените в закона начини. Тази неяснота не може да
бъде отстранена и от санкционната норма, която е обща и не позволява изясняване
на административното обвинение, поради което съдът е приел, че е лишен от
възможността да прецени дали има нарушение, правилно ли е квалифицирано и
правилно ли е приложена санкционната норма. По тези съображения съдът отменя наказателното
постановление поради процесуални нарушения.
Настоящата инстанция възприема изцяло
изводите на районния съд от фактическа страна, както и правните му изводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление, към които препраща в съответствие с
чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
От описанието на нарушението в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е
видно, че дружеството е санкционирано затова, че не е изплатило в уговорения
срок договореното трудово възнаграждение. Правната квалификация на деянието е
както чл. 128, т. 2 от КТ, който се отнася до общото задължение на работодателя
да плаща възнаграждение за извършената работа, чл. 270, ал. 2, който
регламентира сроковете за изплащане на трудовото възнаграждение, а чл. 270, ал.
3 – начините, по които се изплаща. Връзката между текстовата част на нормите и
фактическите твърдения в акта и постановлението е нелогична и това води до
неяснота относно вмененото на дружеството деяние. Отделно в хода на съдебното
производство са изяснени и други обстоятелства, които засягат изводите за
извършено или не нарушение, но които не са установени при съставяне на акта и
издаване на наказателното постановление. Твърденията в касационната жалба, че
при издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган е
взел предвид обстоятелството, че трудовото правоотношение е било прекратено към
момента на проверката, не намират опора в административната преписка и в текста
на постановлението. Тези обстоятелства са станали известни от представените във
въззивната фаза доказателства, и както правилно е приел районният съд,
недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, да се
установяват едва в с.з. или по пътя на логиката да се извличат от материалите
по преписката. Предвид това, изводите на районния съд за допуснати съществени
процесуални нарушения са правилни.
При извършена служебна проверка на
обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно
изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с
неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения, касационният
състав намира, че не са налице твърдяните касационни основания и жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260526/19.04.2021 г. на Варненския
районен съд, ХV състав, постановено по н.а.х.д. № 2464 по описа на съда за 2020
година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.