РЕШЕНИЕ
№ 391
гр. Сливен, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20222230100137 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, за установяване съществуването на вземането на взискателя по
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество „Топлофикация -
Сливен” ЕАД депозирало заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което било
образувано ч. гр. д. 4760/2021 г. по описа на Районен съд - Сливен.
Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, което обусловило правния интерес на заявителя да предяви
настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК. Твърди се, че ищецът е
предоставил на ответницата топлинна енергия в периода от 01.04.2018 г. до
30.09.2021 г. в имот, находящ се в *********, на стойност 509,90 лева, ведно
с мораторна лихва за забава в размер на 77,04 лева. Задължението било
формирано от сума за отопление, отдадено от отоплително тяло - щранг -
лира в баня на апартамента, както и сума за дялово разпределение и
обслужване на партидата. Съгласно Закона за енергетиката, Наредбата за
топлоснабдяването и Общите условия за продажба на топлинна енергия
1
ответникът в срок от 45 дни след отчетния период е имал право на
рекламации пред търговеца относно дяловото разпределение. От съда се иска
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение на парично
задължение суми, а именно 509,90 лева - главница, представляваща
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.04.2018 г. до 30.09.2021 г. в имот, находящ се в *********, ведно със
законната лихва за забава върху размера на главницата от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението
и 77,04 лева - мораторна лихва, изчислена за периода от забавата до
14.10.2021 г. Претендират се и разноските, направени в заповедното и в
исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответницата, чрез пълномощник - адвокат, с който се излага становище за
неоснователност на исковете. Не оспорва обстоятелството, че ответницата е
потребител на топлинна енергия. Прави възражение за частично погасяване
по давност на претенциите на ищеца за задълженията за главница и лихва по
фактури с номера от № 244 от 30.04.2018 г. до № 254 от 31.03.2019 г. на обща
стойност от 172,98 лв. Представя писмени доказателства за заплатени
задължения за главница и лихва в размер на общо 413,96 лв. по Фактури с
номера от № 255 от 30.04.2019 г. до № 284 от 30.09.2021 г., вкл. На
изложените основания моли исковете да бъдат отхвърлени поради погасяване
на вземанията на ищеца по давност и чрез плащане.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез своя пълномощник -
адвокат, поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи. В случай на
частичното им отхвърляне поради плащане, моли съдът да зачете плащането
като отчете поредността на погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Моли за присъждане на направените в исковото и заповедното производство
разноски.
Ответницата, редовно призована, не се явява лично. Представлява се от
своя пълномощник - адвокат, чрез който заявява готовността си за постигане
на спогодба по делото и за доброволно доплащане на непогасените по
давност вземания на ищеца. Моли съдът да не присъжда разноски в полза на
ищцовото дружество, евентуално претендира разноски по съразмерност с
2
отхвърлената част от исковете.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и изявленията
на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че ищецът е предоставил на ответницата, в
качеството й на потребител на топлинна енергия, в периода от 01.04.2018 г.
до 30.09.2021 г. в имот, находящ се в *********, на стойност 509,90 лв.,
включваща отопление, отдадено от щранг - лира в банятa на апартамента,
както и сума за дялово разпределение и обслужване на партидата.
Установява се от представената от ищеца справка (л. 3 от делото), че
сумата за дължима главница от общо 509,90 лв. е формирана от сбора на
месечни задължения на ответницата по фактури с номера от № 244 от
30.04.2018 г. до № 284 от 30.09.2021 г., включващи в себе си сума за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, сума за топлинна енергия, отдадена
от отоплителни тела и сума за дялово разпределение. От тях са приспаднати
сумите, описани в графа „Отстъпки“. Върху всяка дължима сума за главница
е изчислена и мораторна лихва, считано от датата на забавата по всяка
фактура до 14.10.2021 г., възлизаща в общ размер на претендирата от ищеца
сума от 77,04 лв. - мораторна лихва.
С платежно нареждане от 26.04.2022 г. (л. 13 от делото) ответницата
заплатила на ищеца сумата от 413,96 лв., представляваща задълженията й за
периода от 01.04.2019 г. до 30.09.2021 г.
По заявление на ищеца с вх. № 9682/15.10.2021 г. по описа на СлРС е
образувано ч. гр. д. № 4760/2021 г. по описа на СлРС, по което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
2228/19.10.2021 г. срещу ответницата за сумата от 509,90 лева - главница,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 30.04.2018 г. до 30.09.2021 г. в имот, находящ се в *********,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.10.2021 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 77,04 лева - лихва за забава за периода
от 30.04.2018 г. до 14.10.2021 г. и сумата от 25,00 лв. - разноски по делото.
Заповедта е връчена на длъжницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което е
довело до образуването на настоящото дело за установяване на вземанията на
ищеца.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
3
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, за признаване за установено по отношение на
ищцовото дружество, че ответницата СВ. Д. М., ЕГН: ********** му дължи
сумата от 509,90 лева - главница, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода от 01.04.2018 г. до 30.09.2021 г. в имот, находящ
се в ********* и с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищцовото дружество, че
ответницата му дължи сумата от 77,04 лева - мораторна лихва, изчислена за
периода от забавата до 14.10.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 4760/2021 г. по описа на СлРС,
до окончателното изплащане на задължението.
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
Техният предмет е установяване на съществуването и дължимостта на
сумите, за която е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на
фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.
Разгледани по същество, с оглед разпределената доказателствена тежест
и събраните доказателства и направеното възражение за изтекла погасителна
давност, съдът намира предявените искове за частично основателни.
На първо място, с отговора на исковата молба ответницата е
представила доказателства за частично погасяване на претендираните от
ищеца вземания чрез плащане. В платежното нареждане е посочено изрично,
че ответницата погасява задълженията си към ищцовото дружество за
периода от 01.04.2019 г. до 30.09.2021 г. Заплатената от ответницата сума е в
размер на 413,96 лв., която, видно от представената от ищеца справка (л. 3 от
делото), покрива изцяло задълженията на ответницата за главница в размер на
373,47 лв. и мораторна лихва в размер на 40,49 лв. по фактури с номера от №
255/30.04.2019 г. до № 284/30.09.2021 г.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да съобрази
извършеното частично погасяване на задълженията чрез плащане, поради
което предявените установителни искове следва да се отхвърлят частично
4
поради погасяване на вземанията на ищеца чрез плащане.
Тъй като ответницата изрично е посочила кои свои задължения погасява
с извършеното плащане, то и съдът намира за неоснователно искането на
ищцовото дружество да прихване от заплатената от ответницата сума първо
разноските, а след това лихвите и главницата съгласно разпоредбата на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД.
На следващо място, съдът намира възражението на ответницата за
погасяване по давност на вземанията на ищеца, които не са заплатени, за
частично основателно.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги представляват периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
Исковата молба по чл. 422 ГПК има правните последици на прекъсване
на погасителната давност на основание чл. 116, б. „б” ЗЗД. По силата на чл.
422, ал. 1 ГПК погасителната давност се счита прекъсната от датата на
подаване на заявлението в заповедното производство - така т. 9 от ТР от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, а докато съдебният
процес е висящ и исковата молба по чл. 422 ГПК не бъде уважена,
погасителната давност се счита спряна на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД.
Чл. 114 ЗЗД гласи, че давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия на
„Топлофикация - Сливен“ потребителят е задължен да заплаща дължимите
суми за ползвани топлинни услуги в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, тоест след датата на фактуриране.
Ето защо към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно 15.10.2021 г. , са погасени по
5
давност вземанията на ищеца по фактурите, чийто падеж е настъпил в период
от повече от 3 години преди тази дата. Тоест са погасени по давност
задълженията за доставена топлинна енергия за периода от 01.04.2018 г. до
30.09.2018 г., чиито падеж е настъпил в периода от 31.05.2018 г. до 31.10.2018
г., съответно за мораторна лихва върху главницата по тези фактури. Или
описано по фактури, съгласно представената от ищеца справка, погасени по
давност са вземанията на ищеца по Фактура № 244/30.04.2018 г. за сумата от
10,10 лв. - главница и 3,44 лв. - мораторна лихва върху нея, Фактура №
245/31.05.2018 г. за сумата от 0,47 лв. - главница и 0,16 лв. - мораторна лихва
върху нея Фактура № 246/30.06.2018 г. за сумата от 0,47 лв. - главница и 0,15
лв. - мораторна лихва върху нея, Фактура № 247/31.08.2018 г. за сумата от
0,47 лв. - главница и 0,14 лв. - мораторна лихва върху нея и Фактура №
248/30.09.2018 г. за сумата от 0,47 лв. - главница и 0,14 лв. - мораторна лихва
върху нея.
Предвид изложеното, основателни и доказани се явяват предявеният
установителен иск за главница, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия в имота, находящ се в ********* за периода от 01.10.2018
г. до 31.03.2019 г., в общ размер на 124,45 лв., както и за мораторна лихва
върху главницата в общ размер на 32,52 лв. за периода от 31.10.2018 г. до
14.10.2021 г. по Фактури с номера от № 249/31.10.2018 до № 254/31.03.2019 г.
Ето защо следва да бъде признато за установено, че ответницата дължи
на ищеца сумата от 124,45 лева - главница, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия в имота, находящ се в ********* за периода от
01.10.2018 г. до 31.03.2019 г. и сумата от 32,52 лв. - мораторна лихва върху
главницата за периода от 30.11.2018 г. до 28.04.2021 г., като исковете следва
да бъдат отхвърлени в частта за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 509,90 лева - главница и за периодите от 01.04.2018 г. до
30.09.2018 г. и от 30.04.2019 г. до 30.09.2021 г. и за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 77,04 лева - мораторна лихва като
неоснователни, поради погасяване на вземанията по давност и чрез плащане.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените от него разноски по делото, съразмерно с
уважената част от исковете.
6
Следва да се отчете обаче, че частично неоснователността на
претенциите на ищеца е обусловена от факти и обстоятелства, настъпили в
хода на процеса, а именно доброволно изплащане на част от задълженията от
ответницата, след датата на получаване на препис от исковата молба. Това
налага извод, че с поведението си ответницата е дала повод за завеждане на
делото, тъй като не е погасила дълга си изцяло преди процеса. В този смисъл
не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното
частично плащане е след получаване на препис от исковата молба, поради
което не освобождава ответницата от задължението за заплащане на разноски
по делото /в този смисъл Определение № 200 от 20.05.2016 г. по ч. гр. д. №
1960/2016 г., III г. о. на ВКС, Определение № 688 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. №
2337/2014 г., I т. о. на ВКС, Определение № 674 от 23.11.2011 г. по ч. гр. д. №
597/2011 г., IV г. о. на ВКС/.
Ето защо ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените от него разноски по делото, съразмерно както с уважената част
от исковете, така и с онази част от тях, която е отхвърлена поради настъпило
плащане в хода на процеса. Или от общо направени от ищеца разноски от
350,00 лв., от които 25,00 лв. заплатена държавна такса в заповедното
производство, 25,00 лв. заплатена държавна такса в исковото производство и
300,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от общо 340,45 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата също има право на
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, поради погасяване на
вземанията на ищеца по давност. Ответницата обаче не е представила
доказателства за реалното заплащане на разноски по делото, поради което и
съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че СВ. Д. М., ЕГН: **********, с
адрес **********, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СЛИВЕН” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Стефан
Караджа“ № 23, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 124,45 лева /сто двадесет и четири лева и
7
четиридесет и пет стотинки/ - главница, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 31.03.2019 г. в
имот, находящ се в *********, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 15.10.2021 г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 32,52 лева /тридесет и два лева и петдесет
и две стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 31.10.2018 г. до 14.10.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 2228 от 19.10.2021 г. по ч. гр. д. № 4760/2021 г. по описа на
СлРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ в частта за разликата над уважения размер от 124,45 лв. до
пълния предявен размер от 509,90 лева - главница и за периодите от
01.04.2018 г. до 30.09.2018 г. и от 30.04.2019 г. до 30.09.2021 г. и по чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в частта за разликата над уважения размер от
32,52 лв. до пълния предявен размер от 77,04 лева - мораторна лихва, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради погасяване на вземанията по давност и чрез
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СВ. Д. М., ЕГН: **********,
с адрес *********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СЛИВЕН” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Стефан
Караджа“ № 23, сумата от 340,45 лв. /триста и четиридесет лева и
четиридесет и пет стотинки/, представляваща разноски по делото, направени
в настоящото исково производство и в заповедното производство по ч. гр. д.
№ 4760/2021 г. по описа на СлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8