РЕШЕНИЕ

 

 

Номер    1014/30.06.                                       Година  2011                       Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд                                              ІV граждански  състав

На 31.05.2011 Година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

 

 

Секретар: В.Г.

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гражданско  дело номер 44 по описа за 2011 година

намери за установено следното:

Субективно активно и пасивно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК.

         Ищците – И.Г.Б. ЕГН ********** и Е.Г. Л. ЕГН ********** и двете със съдебен адрес:***, офис № ** чрез адв. Д. К. твърдят, че са съсобственици при равни права, като първата от ищците на основание наследство от Г.И.Л., а втората по наследство от Г.И.Л. и договор за дарение на следния недвижим имот: дворно място, представляващо УПИ ІІ-680 цялото с площ от 635 кв.м. по нотариален акт, а по скица – 587 кв.м. в кв.58-І-жилищно строителство и паркиг по плана на гр. П. – „****”, ведно с построената в същото дворно място двуетажна жилищна сграда, масивен гараж, дворна чешма и масивна баня и тоалетна с административен адрес гр. П., бул. ***.  Сочат, че на 16.10.2003г. са упълномощили С.Д.Ш., от тяхно име и за тяхна сметка да извършва разпоредителни действия със собствения им недвижим имот, което пълномощно като едностранна сделка е унищожено с влязло в законна сила решение, постановено по в.гр.д. № 3158/2007г. по описа на ПОС – VІІІ гр.с. Ищците твърдят, че решението, с което сделката е унищожена има обратно действие и последицата му е пълномощното да не е породило права. Затова и като сочат, че сделката, по силата на която пълномощника е отчуждил имота в полза на В.В.К., не е породила целения вещен ефект, съответно такъв няма и сделката с която В.К. е продал на Р.А.Н. и на съпругата му Б.Н. и като твърдят, че именно ищците са във владение на процесния имот,  настояват съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че И.Г.Б. и Е.Г. Л. са собственици на процесния имот. Претендират разноски.

Ответниците - Р.А.Н. ЕГН ********** и Б.Г.Н. ЕГН ********** *** и В.В.К. ЕГН ********** *** оспорват исковете като неоснователни, тъй като сделките, с които е придобит имота не са развалени по предвидения за това ред, а решението, с което е унищожено пълномощното не ги обвързва със сила на пресъдено нещо. Ответниците Н. твърдят, че са трети добросъвестни лица, такъв е и техния праводател, тъй като сделката, с която се легитимира като собственик е вписана в службата по вписванията преди вписване на исковата молба за унищожаване на пълномощното. Освен това ответниците сочат, че с влязло в законна сила решение на ПРС, постановено по гр.д. № 3836/2004г. – ХІІ гр.с. е отхвърлен иска на ищците за унищожаване на сделката, по силата на която техния праводател е легитимиран собственик, а производството, образувано по искове на ищците за прогласяване нищожността и обявяване за унищожаема сключената сделката, въз основа на която Р. и Б. Н. са легитимирани собственици е прекратено. Най – сетне ответниците възразяват, че в хода на образуваното НОХД 1030/2005г. по описа на ПРС – ХV н.с. ищците са били обезщетени за вредите, причинени им от това, че са били въведени в заблуждение и в резултат на това са загубили собствеността върху процесния имот със стойността именно на този имот, което би довело до неоснователното им обогатяване. Претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Не се спори, а последното се установява и от приетите писмени доказателства /НА № 86, том 16, н.д. № 4488/94г. на Нотариус В. Б. – л.6-7, съдебно решение от 05.12.1988г., постановено по гр.д. № 928/1988г. по описа на ПРС – ІV гр.с. – л.8-9 и удостоверения за наследници № 000345 от 14.01.2009г. и № 000347 от 14.01.2009г. на Г. И. Л., поч. на 09.11.1989г. и Е. Н. Л., поч. на 20.08.2002г. - л.10 и л.11/, че ищците в качеството си на собственици при равни права на дворно място, представляващо УПИ ІІ-680 цялото с площ от 635 кв.м. по нотариален акт, а по скица – 587 кв.м. в кв.58-І-жилищно строителство и паркиг по плана на гр. Пловдив – „***”, ведно с построената в същото дворно място двуетажна жилищна сграда, масивен гараж, дворна чешма и масивна баня и тоалетна с административен адрес гр. Пловдив, бул. ***** на 16.10.2003г. са упълномощили С. Д. Ш. да се разпорежда със собствения им имот /л.15 от сл.д. № 1284/2003г./. Коментираната упълномощителна сделка, с нотариална заверка на подписите рег. № 8408 и рег. № 8409 на Нотариус С. П. с рег. № 231 и район на действие РС П., е унищожена с влязло в законна сила на 15.11.2008г. решение, постановено по гр.д. № 2488/2005г. по описа на ПРС – V гр.с., поради измама.

На 20.10.2003г. ищците, представлявани от С. Ш. са отчуждили процесния имот с възмездна сделка в полза на ответника В.В.К., за което е съставен НА № 191, том ІІІ, рег. № 15 414, н.д. № 564/2003г. на Нотариус К. Д., рег. № *** с район на действие ПРС /л.24/. Преобретателят по сделката е прехвърлил същия имот на 18.10.2004г. в полза на Р.А.Н., за което е съставен Нотариален акт за покупко – продажба  № 13, том ІІІ, рег. № 7105, н.д. № 398/2004г. /л.22-23/.

Фактите до тук са документално установени и спор между страните досежно тяхното проявление не е формиран. Спорът е концентриран досежно действието на влязлото в законна сила решение, постановено по гр.д. № 2488/2005г. по описа на ПРС – V гр.с., с което е унищожена упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно от 16.10.2003г. и противопоставимо ли е то на ответниците.

Унищожаването на сделката има обратно действие, което се изразява в заличаване на породените с нея правни последици от деня на сключването й, като тя се приравнява като правно действие на нищожна. Аргумент в подкрепа на изложеното е разпоредбата на чл.34 ЗЗД, която постановява реституция на даденото по унищожаема сделка. Затова и сделка сключена чрез пълномощник, чиято упълномощителна сделка е унищожена не би могла да прехвърли валидно, тъй като прехвърля права, за които липсва овластяване, респ. чужди такива и преобретателя не може да ги придобие. Следва да се има предвид, че единствено в хипотезите на чл.17, ал.2 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД и чл.88, ал.2 ЗЗД законодателя е гарантирал права на трети лица чрез вписването на исковата молба. В останалите случаи, в които попада и настоящия,  е приложима разпоредбата на чл.114, ал.2 ЗС, съгласно която вписването на исковата молба има значение единствено да даде гласност за съществуването на спор досежно конкретен имот или има оповестително действие, но не и гаранционно - обезпечително такова. В този смисъл и без особено практическо значение е факта, че сделките, с които ответниците се легитимират като собственици са вписани преди исковата молба за унищожаване на пълномощното от 16.10.2003г., тъй като вписването на нотариалното удостоверение не гарантира правата на трети лица, когато упълномощителната сделка, послужила за сключване на нотариално удостоверената сделка е унищожена с приложението на чл. 29 ЗЗД. Всъщност възприетия от законодателя подход е повече от логичен – няма как да се гарантират права на трети лица, придобити при извършване на престъпни действия, в конкретния случай измама, и съответно да се игнорират правата на пострадалия от извършените измамливите действия. След като вписването на исковата молба за унищожаване има само оповестително действие, то дори и исковата молба за унищожаване на упълномощителната сделка на основание чл.29 ЗЗД да не е била вписана, при уважаване на иска отпадат с обратна сила не само правата на приобретателя по атакуваната сделка, но и последващите приобретатели. Изводът е, че приобретателя на чужд имот не може да стане собственик, макар и да черпи права от вписан акт, тъй като унищожаването на правните сделки, в случая едностранна за упълномощаване, има сила не само между страните по същата, но и по отношение на трети лица, тъй като никой не може да прехвърли право, което не притежава или за което не е овластен /вж. Решение № 491 от 07.07.2010г. на ВКС по гр.д. № 1348/2009г., І гр.отд., ГК/.                     

Наложилият се вече извод не се променя от факта, че с влязло в законна сила решение на 29.09.2005г., постановено по гр.д. № 3836/2004г. по описа на ПРС – ХІІ гр.с. е отхвърлен иска на И. Ф. и Е. Л. за унищожаване на сделката, сключена с НА № 191, том ІІІ, рег. № 15 414, н.д. № 564/2003г. поради измама. Коментираното решение формира сила на пресъдено нещо между страните и на заявеното основание. Всъщност няма спор, а и от ищците не се твърди, че сделките са унищожаеми на посоченото основание. Същите биха могли да се разглеждат като нищожни – сключени при липса на съгласие – чл.26, ал.2 ЗЗД или с приложението на чл.42 ЗЗД, която нищожност може да се релевира и в производство по иск за собственост, без да е необходимо предявяването на отделен иск за това. В този смисъл следва да се коментират и данните съдържащи се в представеното удостоверение, издадено по гр.д. № 2835/2005г. по описа на ПРС – V гр.с.

Без значение за спора за собственост е и факта, че с влязлата в законна сила присъда № 82 от 01.03.2006г., постановена по НОХД № 1030/2005г. по описа на ПРС – ХV н.с. С. Ш. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.209 НК и е осъден да възстанови причинената на ищците от престъплението имуществена вреда. Евентуално налично неоснователно обогатяване не може да бъде преодоляно с отхвърляне на иска за собственост, а би могло да бъде  предмет на друго производство.   

Изводът е, че предявения иск е основателен и за ищците ще се постанови удовлетворително решение.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищците имат право на разноски, които съдът констатира да са в размер на 95 лв., представляващи платено възнаграждение за адвокат и внесени държавни такси.   

Мотивиран от горното, съдът

 

 

РЕШИ:

        

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.А.Н. ЕГН **********, Б.Г.Н. ЕГН ********** *** и В.В.К. ЕГН ********** ***, че И.Г.Б. ЕГН ********** и Е.Г. Л. ЕГН ********** и двете със съдебен адрес:***, офис № ** -  адв. Д. К. са собственици на следния недвижим имот: дворно място, представляващо УПИ ІІ-680 цялото с площ от 635 кв.м. по нотариален акт, а по скица – 587 кв.м. в кв.58-І-жилищно строителство и паркиг по плана на гр. П. – „****”, ведно с построената в същото дворно място двуетажна жилищна сграда, масивен гараж, дворна чешма и масивна баня и тоалетна с административен адрес гр. П., бул. *****. 

ОСЪЖДА Р.А.Н. ЕГН **********, Б.Г.Н. ЕГН ********** *** и В.В.К. ЕГН ********** *** да заплатят общо на  И.Г.Б. ЕГН ********** и Е.Г. Л. ЕГН ********** и двете със съдебен адрес:***, офис № ** -  адв. Д. К. сума в размер на 95 лв., представляващи платено възнаграждение за адвокат и внесени държавни такси.   

         Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                              

 

Съдия: