№ 52
гр. Ихтиман, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело №
20221840100581 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8 ЗЗДН, подадена от Б. Б. К., действащ
лично и в качеството на законен представител на малолетните си деца К. Б. К.
и Р. Б. К., в качеството на лица, пострадали от насилие, осъществено от
бившата му съпруга и майка на двете молителки – ответницата К. Л. И..
Твърдят се извършени от ответницата спрямо молителите акт на
психическо и емоционално насилие, изразили се в употреба на обидни изрази
по отношение на молителя в К. в присъствието на децата.
Процесуалният представител на ответницата адв. Й.ова оспорва
основателността на молбата. Твърди, че не е извършила акт на домашно
насилие, такъв е осъществен от молителя К., който е нарушил съдебно
решение относно режима на лични отношения с децата Р. и К. К.и. Поддържа,
че не е осъществено нарушение на Заповед за незабавна защита № 7 от
10.06.2021 г., освен това дори да е налице такова деяние, то юридическата му
оценка не е от компетентността на настоящия съд.
По допустимостта на молбата:
Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 10, ал. 1
ЗЗДН. Ответницата е бивша съпруга на молителя Б. К. и майка на
1
молителките К. и Р. К., поради което съдът, приема че е подадена от лица,
които има право да търсят защита по реда на ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 1 и т. 5
ЗЗДН, срещу лице, което има право да отговаря по молбата. Искането
надлежно ангажира компетентността на сезирания съд, с оглед разпоредбата
на чл. 7 ЗЗДН и удовлетворява изискванията за редовност и срочност на
същата по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Представена е изискуемата
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Ето защо производството се явява допустимо
и съдът дължи произнасяне по съществото на спора.
По основателността:
Съобразно легалната дефиниция, дадена в чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на
физическо, емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН
представлява такъв на домашно насилие. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН
домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В закона
липсва легална дефиниция на понятията „психическо и емоционално
насилие“, но наложеното в съдебната практиката разбиране е, че се касае за
засягането на психологическата неприкосновеност на дадено лице чрез
принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз, сплашване, постоянно
критикуване, засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети.
То може да доведе до намаляване самочувствието на жертвата на насилието и
до засягане на нейното достойнство, да предизвика у нея уплаха, тревожност,
стрес и др. неприятни изживявания, накърняващи психологическото
добруване, чиито аспекти са гарантирани и от чл. 3 от ЕКЗПЧОС,
провъзгласяващ правото на защита от унизително и нечовешко третиране.
Преценката за наличие на психическо и емоционално насилие е винаги
конкретна и следва да бъде извършена не само с оглед на индивидуално сочен
от молителя акт, взет изолирано, а след съобразяване на сложените между
страните взаимоотношения във времето, както и с оглед преценката дали се
отклонява от житейски приемливото поведение.
В настоящия случай съдът приема за изцяло доказани твърденията на
молителите Б. К., действащ в лично качество и като законен и процесуален
2
представител на К. Б. К. и Р. Б. К., че ответницата К. И. е извършила спрямо
тях процесния акт на домашно насилие на 05.05.2022 г. около 19.35 часа –
19.40 часа, когато пред дома на молителя Б. К., в присъствието на децата -
молителките К. и Р. К.и, го е нарекла „мухльо“, и „боклук“.
Изложеното в молбата се подкрепя изцяло декларацията по чл. 9 ЗЗДН,
показанията на свид. *** (преценени по реда на чл. 172 ГПК с оглед
евентуална заинтересованост) и заключението на съдебно-техническата
експертиза. Изброените доказателствени източници са лишени от всякакви
противоречия, взаимно допълващи се и от тях несъмнено ес установяват
горните обстоятелства. Доказателства, които да внасят съмнение в
достоверността на декларацията по чл. 9 ЗЗДН, показанията на свид. *** и
заключението на съдебно-техническата експертиза липсват. Ето защо
последните следва да се кредитират в цялост.
От събраните в хода на производството писмени доказателства се
установяват още няколко релевантни за спора обстоятелства.
Със заповед за незабавна защита, издадена по гр.д. № 705/2019 г. на РС
– *, влязла в сила на 29.01.2020 г. ответницата К. И. е задължена да се
въздържа от актове на домашно насилие спрямо молителите Б. К., К. К. и Р.
К..
Със Заповед за незабавна защита № 7, издадена по гр.д. № 672/2022 г.
на РС – Костинброд, на ответницата К. И. е забранено на осн. чл. 18, ал. 1
ЗЗДН да приближава жилището, обитавано от Б. К., неговата месторабота,
местата за социални контакти и отдих за срок до издаване на заповедта за
незабавна защита.
С Решение № 340/19.12.2022 г. по гр.д. № 672/2020 г. на РС –
Костинброд, Заповед за незабавна защита № 7, издадена по делото, е
отменена.
С Решение № 66 от 29.06.2020 г. по гр.д. № 512/2019 г. на РС – *,
потвърдено с Решение № 260152 от 12.05.2021 г., постановено по в.гр.д. №
20/2021 г. на Софийския окръжен съд, влязло в сила на 04.07.2022 г. с
постановяване на Определение № 606 от 04.07.2022 г. по к.гр.д. № 631/2022 г.
на ВКС, режимът на лични отношения между молителя Б. К. и дъщерите му
Р. и К. К.и е разширен, като бащата има право да взима да взима дъщерите си
всеки четвъртък от дома на майката в 17.00 часа и да ги връща същия ден в
3
19.00 часа в дома на майката.
Молителките Р. и К. К.и посещават танцови мероприятия в гр. *.
Понякога те се провеждат в четвъртък и съвпадат частично с времето, в което
молителят Б. К. има право да упражнява с тях режим на лични отношения. По
този повод между родителите им Б. К. и К. И. била постигната договореност
при подобни съвпадения да бъде удължен престоя на децата при бащата с
времето на танцовата активност. На 05.05.2022 г. случаят бил такъв, като
децата Р. и К. имали репетиция в читалището в гр. * в периода между 17.00 и
18.00 часа. След приключването й молителят К. взел молителките Р. и К. К.и
в дома си в гр. *, находящ се на ул. „*“ № 11.
Около 19.35 часа – 19.40 часа пред дома на молителя К. пристигнала
ответницата И.. В двора на имота се намирали молителите Р., К. и Б. К.и. Там
се била още и свид. Андреева – баба и майка на молителите. Ответницата И.
направила опит да отвори портата на имота, но не успяла, защото било
заключено. Казала на децата, че трябва да се прибират, след което разменила
реплики с молителя К., наричайки го в тяхно присъствие „мухльо“ и
„боклук“, изплюла се посока входната порта, качила се автомобила си,
натиснала клаксона и си тръгнала.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че с употребата от на
изразите „мухльо“ и „боклук“ ответницата И. е осъществила акт на
психическо и емоционално насилие спрямо молителя К.. Същите
представляват обидни квалификации, засягат достойнството на лицето, до
което са адресирани и предизвикват неприятно изживяване у последния. В
конкретния случай следва да се има предвид, че отношенията между страните
са трайно влошени. Деянието е извършено, след като със заповед за незабавна
защита, издадена по гр.д. № 705/2019 г. на РС – *, влязла в сила на 29.01.2020
г. ответницата К. И., е задължена да се въздържа от актове на домашно
насилие спрямо молителите Б. К., К. К. и Р. К.. При това положение следва да
се приеме, че дори конкретната ситуация да се разглежда като възникнал спор
относно упражняване на режима на лични отношения между бащата и децата,
поради което да оправдава в известна степен нарушаването на действащата по
това време Заповед за незабавна защита № 7, издадена по гр.д. № 672/2022 г.
на РС – Костинброд, осъщественото от ответницата несъмнено надхвърля
обществено приетото за допустимо поведение, насочено е към засягане на
4
достойнството на молителя К., унизяването му пред неговите дъщери,
родители и съседи. Извършено е демонстративно, провокативно, без никаква
видима причина за подобен циничен изблик на емоции и поведение сочещо
на незачитане личното достойнство на пострадалия. Ето защо процесното
деяние съставлява акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН.
Актът на домашно насилие спрямо молителя К. е извършен в
присъствието на К. К. и Р. К. – молители в настоящото производство. С оглед
на това и предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН извършеното от
ответницата К. И. съставлява алт на психическо и емоционално насилие върху
децата К. К. и Р. К..
Предвид изложеното в предишните два абзаца не се споделят доводите
на процесуалния представител на ответницата, че последната не е
осъществила акт на домашно насилие. Не сочи на различен извод
обстоятелството, че процесното деяние е възможно да е извършено поради
възникнал спор между двамата родители във връзка с режима на лични
отношения на бащата с децата. От една страна по делото се установява, че
между родителите била постигната договореност молителят К. да компенсира
времето, през което децата са били на репетиция, като прекарва повече време
с тях, равняващо се на продължителността на заниманието. От друга страна,
дори такава договореност да не е била налице, правните, а и житейски
средства, за отстраняване на нарушение при изпълнението на съдебно
решение са различни от предприетите от ответницата. Подобно поведение е
обществено неприемливо, а с оглед действащата заповед за незабавна защита,
издадена по гр.д. № 705/2019 г. на РС – *, влязла в сила на 29.01.2020 г.,
ответницата на още по-силно основание е следвало да съобразява
поведението си спрямо молителя К. с изискванията на закона и установените
в обществото социално приемливи норми за общуване. Като не го е
направила тя явно е демонстрирала както незачитането на достойнството и
честта на молителя К., така и нежеланието си да се съобразява с установения
правов ред.
Настоящият състав счита, че не следва да обсъжда представлява ли
процесното деяние нарушение на Заповед за незабавна защита № 7, издадена
по гр.д. № 672/2022 г. на РС – Костинброд, тъй като последното не е от
неговата компетентност. Не следва да се обсъжда и дали като едностранно,
5
без съгласието и знанието на молителя ответницата е променила
местоживеенето на децата К. и Р. К.и от гр. * в гр. Сандански, тъй като това
може да бъде предмет на друго производство, освен това деянието е
извършено извън процесния период.
С оглед гореизложеното, съдът прилага спрямо ответника, като
извършител на психическо и емоционално насилие, мярката по чл. 5, ал. 1, т.
1 от ЗЗДН, чрез които ще се даде защита на молителите Б. К., К. К. и Р. К..
Съдът не е обвързан от искането и следва да наложи по своя преценка
една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Същевременно,
неизпълнението на мерките ще доведе до влизането в действие на
предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици. Доколкото на състава на
съда е слъжебно известно, че на територията на гр. Сандански, а и в община
Благоевград липсва място, където може да бъде изпълнявана мярката по по
чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН, същата следва да бъде определена като неодходяща
в случая, тъй като ефективното й изпълнение би било изключително трудно, а
и създава риск за децата К. К. и Р. К., ако се налага тяхната майка да
осъществява регулярни пътувания, извън област Благоевград ежеседмично за
изпълнение на мярката.
Първоинстанционният съд приема, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН
има потенциал да създаде последващи правни спорове между молителя Б. К.
и ответницата И., тъй като естеството на отношенията им предполага същите
да осъществяват срещи във връзка с разрешаването на общи въпроси относно
децата, упражняване на родителски права и лични отношения, ето защо е
неподходяща. При определянето й трудно еднозначно би се оценило,
включително в ситуации, подобни на настоящата, дали срещата е била с оглед
упражняване на родителски права и режим на лични отношения, когато
несъмнено не би съставлявала акт на домашно насилие или престъпление,
поради липса на обществена опасност или не е в тази връзка, респективно
съставлява акт на домашно насилие и противоправно деяние, извършено
умишлено и притежаващо обществена опасност.
Няма причина за процесния акт да се прилага мярка по чл. 5, ал. 1, т. 4
ЗЗДН, тъй като интензитетът насилието не е толкова висок, освен това се
касае до актове на психическо и емоционално, а не на физическо насилие. По
същите съображения не следва да бъде налага на мярката за защита по чл. 5,
6
ал. 1, т. 6 ЗЗДН.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът
е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът взема
предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази
естеството на акта на домашно насилие, отличаващ се с цинизъм и дързост,
начинът на извършването му, чрез който са демонстрирани хулигански
подбуди – демонстративно, дръзко поведение, на публично място,
посредством скандал, обиди, плюене и използване на клаксон, за да привлече
вниманието на намиращите се в близост лица и да се подчертае назачитането
на личното достойнство на пострадалия К., обстоятелството, че спрямо
ответницата е налагана предходна глоба в размер на 400 лв. и същата
очевидно не е постигнала превантивния си ефект, то на ответницата следва да
бъде наложена глоба в по-висок размер, а именно 600 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл.
3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
Н. Л. В. се осъжда да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25
(двадесет и пет) лева.
По разноските:
Предвид изхода на делото за сметка на нарушителя на основание чл. 11,
ал. 2 ЗЗДН следва да се възложат разходите за държавна такса за
образуваното гражданско производство, възлизащи в размер на 25 лева,
съгласно чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по
ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на молителите сторените в хода на производството разноски.
В хода на производството се доказват разноски в размер на 1800 лв. –
адвокатско възнаграждение и 135,35 лв. във връзка с изготвяне на СТЕ.
Не се споделя оспорването на договора за правна помощ, представен от
молителя К.. Същият е подписан от него и процесуални му представител адв.
П. Б., датиран е от 02.06.2022 г., представен е като приложение към исковата
молба, поради което няма основание да се счита, че не е сключен във връзка с
7
процесното дело.
Частично основателно е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, депозирано
от адв. Й.ова. Фактическата и правна сложност на конкретното дело е под
средното за този вид дела. Действително тя не е съизмерима на най-малко
сложните дела от този вид предвид влошените правоотношения между
страните, много комплексните им отношения, множеството съдебни дела
между тях и множеството относими писмени доказателства в тази връзка,
които следва да бъдат съобразявани още на етап изготвяне на молба за
защита, налице са и трима молители, което без съмнение повишава
фактическата и правно сложност на делото. Проведени са и 4 съдебни
заседания, на които е присъствал процесуалния представител на ищеца. От
друга страна се касае до един акт на домашно насилие, който не се
характеризира с твърде усложнено изпълнение на деянието. При това
положение настоящият състав намира възражението за частично основателно,
като то следва да бъде присъдено в двоен размер на установения в чл. 22
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (ред. бр. 68 от 2020 г.), а именно 800 лв.
Водим от горното съдът на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
РЕШИ:
ИЗДАВА заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу К.
Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 78, като й НАЛАГА мярка за
защита на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, като я ЗАДЪЛЖАВА ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Б. Б. К., ЕГН
**********, с адрес гр. *, ул. „*“ № 11, К. Б. К., ЕГН ********** и Р. Б. К. ,
ЕГН **********, считано от датата на издаване на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, К. Л. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 78, че при неизпълнение на настоящата
заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми
органите на прокуратурата.
НАЛАГА на К. Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 78 на
основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН на глоба в размер на 600 лева, платима в полза
на държавния бюджет по сметка на РС - Ихтиман.
8
ОСЪЖДА К. Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 78, с
адрес: с. Живково, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Ихтиман държавна
такса в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА К. Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 78 ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Б. К., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. „*“ № 11 сумата от
935,35 лв. – разноски в производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в
7-дневен срок от връчването му на страните, като издадената заповед
подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 20 ЗЗДН.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ на МВР по
местоживеене на нарушителя за сведение и изпълнение, съгласно чл. 21, ал. 1
ЗЗДН.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
9