№ 421
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20241001000351 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба , подадена от „ А1 България „
ЕАД срещу Решение № 324/29.02.2024год. , постановено по т.д. № 316/2022год. по описа на СГС,
в частта му, с която е отхвърлен иск по чл. 79, ал.1 от ГПК , предявен от жалбоподателя срещу
„Метро Плюс“ ООД за сумата от 2 814.18 лева, представляваща дължими месечни такси и
потребление за използвани услуги по договор № ********* за периода от 09.04.2019год. -
08.09.2019год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба /
11.02.2022год./ до окончателното й изплащане и в частта му, с която е отхвърлен иск по чл.92 от
ЗЗД , предявен от „ А1 България“ ЕАД срещу „ Метро Плюс“ ООД за сумата от 24 371.69 лева –
вземане за неустойка за невърнато от абоната оборудване и обезщетение за обработка на
просрочени задължения, ведно със законната лихва за забава върху тази сума считано от датата на
исковата молба / 11.02.2022год./ до окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба се поддържа неправилност на решението , в обжалваните му части,
поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния
закон и необоснованост. Излагат се доводи за неправилност на изводите на съда за нищожност на
неустойката , претендирана в размер на 7 036.66лева и начислена съгласно т.54.12 от ОУ поради
противоречието й с добрите нрави. Счита се ,че изложените мотиви на съда в подкрепа на горния
извод се основават на съдебна практика, която не била приложима към конкретния случай и не
били съобразени с Решение на Съда на ЕС от 22.11.2018год. по дело С-295/2017год. и със съдебна
спогодоба, обективирана в протокол от 21.04.2016год. по гр.д.№ 12268/2014год. на СГС между
КЗП и мобилния оператор. Сочи се че идентични на процесната неустоечно клауза били разписани
такива и в договори , сключени между мобилния оператор и физически лица и същите не били
приемани за неравноправни, което поставяло конкретния потребител- юридическо лице в
привилигировано положение. Неправилни били изводите на първоинстанционния съд и относно
неустойката в размер на 17 335.03лева- начислена поради направен пренос на услуги. Въпреки
събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд необосновано се сочи да е приел , че
пренос на услуги не бил извършван, позовавайки се на неправилна интерпретация на
1
констатациите на изготвената съдебно-техническа експертиза и игнорирайки останалите
доказателства по делото. Не било налице и твърдяното противоречие на клаузата за неустойка при
пренос на услуги с добрите нрави,по изложените по-горе съображения.
По изложените доводи се прави искане за отмяна на решението в обжалваните му части и
постановяване на ново за уважаване на предявените искове до пълните им предявени размери. При
уважаване на жалбата се претендират разноски и за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника- „Метро Плюс“
ООД с изложени доводи за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се , че правилно
първоинстанционният съд бил приел неустоечните клаузи в поцесните договори за нищожни
поради противоречие с добрите нрави и недължимост на неустойката за пренос на номера,поради
липса на основание за нейното начисляване. Изводите на първоинстанционния съд за нищожност
на неустоечната клауза били в съответствие с възприетото в съдебната практика на ВКС , а
изводът за недължимост на неустойката за пренос на номера - направен във основа на
категоричните , неоспорени и необорени констатации на изслушаната съдебно-техническа
експретиза по делото.
По изложените доводи се прави искане за за потвърждаване на първоинстанционното
решение, в обжалваните му части и за присъждане на разноски за въззивното производствно.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и
доказателствата по делото, намира въззивната жалба за процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При
разглеждането им по същество констатира следното :
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „ „ А1
България“ ЕАД срещу „ Метро Плюс „ ООД за заплащане на сумата от 6 151.15 лева
,представляваща незаплатени месечни такси и потребление за използване на услуги по договор
********* за далекосъобщителни услуги за периода от 09.04.2019год. до 08.09.2019год., ведно
със законната лихва ,считано от датата на предявяване на иска- 11.02.2022год. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 25 333.69 лева – неустойка за неизпълнение на договор *********,
ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска- 11.02.2022год. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът е твърдял , че ответника е неизправна страна по така сключения
между тях договор за използване на електронни съобщителни услуги, доколкото не е заплатил
изцяло предоставените му от ищеца услуги, които възлизат на сумата от 6 151.15 лева.
Същевременно е посочил, че за част от мобилните услуги абонатът-ответник е направил пренос
към мрежата на друг оператор преди изтичане срока на договора , по отношение на които
ползвани номера и по тази причина договърт бил прекратен от 25.09.2019год. на основание чл.
54.12 от Общите условия за взаимодействията между „ А1 България“ ЕАД и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „ А1 България“ АД . При
прекратяване на договора по вина на абоната , какъвто бил и настоящия случай и съгласно
клаузата на 54.12 последният дължал неустойка, определена като сбор от стандартните месечни
абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки, считано от датата на прекратяване на
договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер. Така определена
неустойката възлизала в общ размер на 25333.69 лева . И за двете дължими суми ищецът е твърдял
че са издадени фактири, които е цитирал и представил като приложения към исковота молба и е
поддържал че са дължими , незаплатени от ответника и е направил искане за тяхнато присъждане.
Ответникът е оспорил исковете по основание и размер. Оспорил е наличието на
твърдените от ищеца договорни правоотношения като е оспорил автентичността на представеното
от ищеца копие на договор *********. Поддържал е ,че издадените от ищеца фактури не
обосновават дължимост на фактурираните суми и че не доказват наличието на твърдяното
правоотношение. При условията на евентуалонст, в сручай че се приеме неговото съществуване,
ответникът е оспорил исковите претенции с твърдения , че претендираните от него суми са
погасени чрез плащане. Платена била и сума в размер на 3336.97лева , която ищецът без основание
бил отнесъл за частично погасяване на недължима неустойка по сметка №
*********/08.05.2019год..Направил е и възражение за прихващане на сумата от 3336.97 лева при
увентуално дължимост на претендираните от ищеца суми за месечни абонаментни такси и
2
предоставени услуги до размера на по-малката от тях. Ответникът е оспорил като недоказана и
претенцята за заплащане на неустойка в размер на 25 333.69 лева. Дори и да била налице уговорка
между страните за заплащане на претендираната неустойкае посочил че тя не била дължима
порали липсата на осъществване на предпоставките за възникването й- прекратяване на договора
по вина на обоната . Заявил е и възражение за нищожност на неустойчната клауза на основание
чл.26, ал.1 , предл.3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави. Определил е размерът й като
прекомерен и излизащ извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционни функции. Изложил е доводи и за това , че претендираната неустойка за предоставено
и невърнато оборудване на оператора е носнователна и недоказана, а и липсвало уговорка в
твърдяния от ищеца смисъл.
В допълнителна искова молба ищецът е определил като несъстоятелни възраженията на
ответника за липса на сключено валидно договорно правоотношение между тях във връзка с
предоставяне на мобилини услуги . Позовал се е на разпоредбата на чл.301 от ТЗ, както и на
категоричната съдебна пректика на ВКС , в която се приема , че фактурата доказва възникнало
договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в нея фигурира
описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане , наименование на страните и време и
място на издаване. Посочил е че настоящият случай бил именно такъв-налице било признание на
съществуването на твърдяното правоотношение предвид направеното от ответника възражение за
прихващане. За такова признание следвало да се приеме и осчетоводяването на процесните
фактури в счетоводството на ответника. Посочил е, че процесните неустоечни клаузи не били
нищожни и че прекомерността на неустойката не я правела нищожна поради противоречение на
добрите нрави. Посочил е че в случая се касае за специфични договорни правоотношения , по
отношение на които не намирала приложимост съдебната практика във връзка с нищожността на
неустоечните клаузи по чл.26 , ал.1 , предл.3 от ЗЗД. Позовал се е и е посочил като приложимо
към конкретния случай на Решение на Съда на ЕС от 22.11.2018год. по дело С-295/2017год.
Позовал се е и на сключена съдебна спогодба между КЗП и мобилния оператор, обективирана в
протокол от 21.04.2016год. по гр.д.№ 12268/2014год. по описа на СГС и е поддържал ,че същата
следва да бъде съобразена и по настоящото дело.
По така предявените искове СГС се е произнесъл с решение, с което е уважил частично
предявените искове по чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД. Решението, в частта , с която исковете са
отхвърлени , е предмет на въззивно обжалване в настоящото производство , като в останалата си
част - решението не се обжалва и е влязло в сила. За да отхвърли иска по чл.79 от ЗЗД за сума в
размер на 2 814.18 лева първоинстанционният съд е приел , че същата е погасена чрез прихващане
със заплатена от ответника , но недължима от него неустойка в размер на 3336.97лева по фактура
№ *********/08.05.2019год. За да отхвърли иска по чл.92 от ЗЗД касателно неустойка за
прекратяване на договора по вина на абоната в размер на 7 036.66 лева / по т.54.12 от ОУ /, съдът е
приел неустоечната клауза за нищожна на основание чл. 26, ал.1 , предл.3 от ЗЗД-поради
противоречието й с добрите нрави. По отношение иска по чл. 92 от ЗЗД касателно неустойка за
извършен пренос на данни в размер на 17 335.03 лева е приел че такава неустойка не се дължи ,
тъй като не било доказано по делото да е извършван пренос на данни. Дори и да се приеме този
този факт за доказан, първоинстанционния съд е приел, че неустоечната клауза е нищожна като
противоречаща на добрите нрави , което прави недължима претендираната въз основа на нея сума
.
В обжалваната си част, така постановеното решение е валидно , допустимо и правилно .
Релевантната за спора фактическата обстановка , която се установява по делото е такава , каквато
е изложена от първоинстанционния съд и към която настоящият съдебен състав препраща на
основание чл. 272 от ГПК. Пред
настоящата инстанция не са събирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2
и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд
фактическа обстановка. Предвид на това , а и доколкото преценката относно основателността на
оплакванията на въззивника-ищец касателно приетото от първоинстанционния съд по иска по
чл.79 от ЗЗД е поставена в зависимост от преценката за валидността на неустоечните клаузи ,респ.
–до наличието на основание за получаване на заплатена от ответника като неустойка сума в размер
на 3336.97лева, която е предмет на възражението за прихващане , то в мотивите на мотивите на
настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, а само тези , релевантни
3
към исковата претенция по чл.92 от ЗЗД , в частност към основателността на направеното от
ответника-въззваем възражение за прихващане.
В контекста на казаното по-горе и настоящият съдебен състав приема за установено
следното :
На 22.10.2018год. между „ А1 България“ ЕАД и „ Метро Плюс“ ООД е сключен договор
№ *********, по силата на който „ А1 България“ ЕАД , в качеството му на оператор и предоставя
на „ Метро плюс“ ООД, в качеството му на абонат електронни съобщителни услуги чрез една или
няколко електронни съобщителни мрежи при условията на този договор и Общите условия за
взаимоотношенията между +А1 България“ ЕАД и потребителите на съответната услуга и /или
мрежа. В договора е уговорено , че в неговия предмет се включват и други услуги на оператора ,
които не са електронни съобщителни услуги, както и услуги на други доставчици, заявени от
абоната за ползване на договора , както и че договорът урежда условията , валидни за всички
услуги, ползвани от абоната като всяка избрана услуга или пакет от услуги, в това число срок на
ползване, ценови условия, приложими ОУ и др. се описват в приложения, представляващи
неразделна част от договора ,както и на интернет страницата на Оператора. В договора е
определена цена на услугата ,както и срокът на действието му - 24 месеца , считано от 25.10.2020
година. В чл.6 от договора е предвидено ,че ако по вина на абоната договора бъде прекратен в
рамките на определения срок на ползване, операторът има право да получи неустойка в размер
както следва : а/всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпка/,дължими до
изтичане на срока на ползване на съответната SIM карта /номер, б/стойността на отстъпките
,получени от абоната от цената ,дължима за предоставените по договора услуги ,както и че
изброените неустойки се прилагат кумулативно.
Към договора са представени приложения и още три договора от дата 22.10.2018год. за
предоставени от оператора-ищец на абоната-ответник различни услуги- пакетна услуга „ А1
Офис Централа“ и оборудване – тип учрежденска телефонно централа , достъп до интернет ,
трафик на данни за мобилен интернет, предоставяне на услуга А1 Smart App, разработване на
приложение и качването му в платформа Cloud hosting на приложението, както и достъп на
крайните потребители до приложението чрез онлайн магазините Googl play и / или App Store.
Във всички тези договори и приложения се съдържа идентична на цитираната по-горе клауза на
чл.6 от договор № *********, предвиждаща заплащане от страна на абоната на неустойка при
прекратяване на договора по негова вина преди изтичане на уговорения за него срок на действие в
размер на оставащите месечни абонаментни такси за услугата , дължими до изтичане на срока на
ползване .
Въз основа на така уговореното в цитираните договори и приложения ищецът- оператор
претендира от абоната-ответник заплащане на неустойка, определена като сбор от стандартните
месечни абонаментни такси /МАТ/ за мобилните планове без отстъпки за съответните SIM карти ,
считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора за всеки
обилен номер или общо сумата от 7 036.66 лева , като част от общо претендираната по иска по
чл.92 от ЗЗД неустойка от 25 333.69 лева.
Ответникът оспорва исковата претенция, противопоставяйки възражение за нищожност
на неустоечната клауза поради противоречието й с добрите нрави .
Така, спорен по делото се очертава въпроса за действителността на неустоечната клауза ,
предвиждаща дължимост от абоната на неустойка при прекратяване на договора на основание
т.54.12 от ОУ на оператора, определена като сбор от стандартните месечни абонаментни такси
/МАТ/ за мобилните планове без отстъпки за съответните SIM карти , считано от датата на
прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора за всеки обилен номер.
Съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Добрите нрави
са неписани етични правила, приети в обществото, които целят да създадат равнопоставеност,
добросъвестно упражняване на правата и взаимно зачитане на правата на гражданите. Те са
граница, въведена от законодателя при зачитане на договорната свобода съгласно разясненията в
ТР 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.дело 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В същото са определени
критерии за преценка съответствието на уговорена неустойка с добрите нрави: какъв е видът на
неизпълнението, има ли други обезпечения за този вид предвидено неизпълнение, съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваното неизпълнение на задължението за вреди.
4
Според разясненията в посоченото тълкувателно решение, преценката за това дали при сключване
на договора страните са нарушили добрите нрави, се прави към момента на сключване на договора.
В съдебната практика (решение № 181 от 26.02.2015 г. по т. д. № 4386/2013 г., II ТО на ВКС,
решение № 99 от 08.07.2010 г. по т. д. № 984/2009 Г., Т. К., І Т.О. на ВКС) е разяснено, че преценка
за нищожност, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се извършва към момента на сключване на
клаузата за неустойка като тази преценка се прави за всеки конкретен случай в зависимост от
специфичните за случая факти и обстоятелства, при съобразяване посочените в ТР 1/2009 г. от
15.06.2010 г. критерии. В решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр.д. № 969/2009 г., ІV Г.О. на ВКС е
посочено, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В настоящия случай , в клаузите на сключените между страните договори и приложения
към тях е уговорено , че при предсрочно им прекратяване по вина на абоната и в рамките на срока
за ползване на услугите , оператора има право да получи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси / без отстъпка /, дължими до изтичане срока на
договора/ползване . Това по същество означава абнатът да продължава да заплаща на оператора
услуги, без да ги ползва и то при прекратен договор . При тази уговорка е налице налице
несъответствие между размера на неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Това е така ,
тъй като е уговорено получаването на блага от опрератора за сметка на абоната , без последният да
получава насрещна престация. Това поставя страните по договора в неравностойно положение и
води до неоснователно обогатяване на оператора, доколкото същият би получил сума по
договорите , без да е предоставил насрещна престация. Оттук следва , че уговорената по този
начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън присъщите й обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функция, следователно противоречи на добрите нрави и се явява
нищожна. /Така Решение № 110/21.07.2016год., постановено по т.д.№ 1226/2015год. на ВКС,
решение № 219/09.05.2016год., по т.д.№ 203/2015год. на ВКС, I ТО, решение № 193 от 09.05.2016 г
по т. д. № 2659/14 г на ВКС, I ТО, Решение № 283/27.12.2018год. по т.д.. № 2951/17 г на ВКС, II
ТО и др./ Цитираните решения са приложими и към конкретното правоотношение , тъй като
договорът за мобилни и фиксирани услуги е за периодично изпълнение, от което следва и
обусловеността на насрещните престации /насрещните задължения на оператора/ услугите се
заплащат от потребителя след като са предоставени от оператора.
С оглед на изложеното правилно СГС е приел ,че неустойка при предсрочно
прекратяване на договор в размер на таксите до изтичане на този договор противоречи на добрите
нрави и е нищожна.
Неотносимо към процесния случай е позоваването на въззивника на Решение от
22.11.2018год. по дело С-295/17год. на СЕС. Същото се отнася до облагане на
обезщетения/неустойки с ДДС и тълкуване на член 2 параграф 1 буква В от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност. Решението не разглежда въпроси за действителността на съответната
неустойка т. е. диспозитивът му касае случаите, в които неустойката е породила правни
последици. Посочената от въззивника Директива 2018/1972год. на ЕП и Съвета от 11.12.2018 г
също няма отношение, тъй като процесният спор не е дали е нарушен срокът за максимална
обвързаност при договор на мобилен оператор, а за последици от неизпълнение на такъв договор и
за допустимия /валиден/ размер на неустойка между търговци.
Неоснователно е позоваването на въззивника на наличието на уговорени неустойки по
договори с физически лиза – потребители и ако се приеме, че неустоечните клаузи в договори,
сключени с търговци, са нищожни, това би поставило потребителите в неравноправно и по –
неблагоприятно положение. Наличието на валидна клауза в общите условия на оператора по
договори с физически лица – потребители, няма отношение към валидността и действието на
разглежданата неустоечна клауза. Правно релевантно е обстоятелството дали същата е уговорена в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции или ги надхвърля.
Нормата на чл.309 от ТЗ, на която също се позовава жалбоподателя, не намира приложение в
разглеждания случай. С нея е предвидено, че не може да се намалява поради прекомерност
неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. Тази норма намира
приложение по отношение на действителните неустоечни клаузи, какъвто не е разглеждания
случай.
По изложените съображения въззивният съд счита, че предявеният иск за заплащане на
5
неустойка за предсрочно прекратяване на договора се явява неоснователен, до който извод е
достигнал и първоинстанционният съд в обжалваното решение.
След като абоната не дължи неустойка за предсрочно прекратяване на договора, но е
заплатил такава в размер на 3336.97лева , то операторът е получил същата без основание и дължи
нейното връщане. Предвид това и установената по делото дължимост от обоната на оператора на
сума в размер на 6 151.15 лева , представляваща неплатени абонаментни такси /МАТ/ за периода
от 09.04.2019 год. -08.09.2019 год., то са налице предвидените в чл.104, ал.1 , предл.2 от ЗЗД
предпоставки за уважаване на направеното от ответника- абонат възражение за прихващане до
размера на по-малкото между двете насрещни задължения . Съобразявайки горното ,правилно и
обосновано първоинстанционния съд, е уважил иска на оператора - ищец за сума в размер на 2
814.18 лева и съответно го е отхвърлил до пълния предявен размер от 6 151.15 лева като погасен
поради прихващане.
Ищецът претендира неустойка в размер на 17 335.03 лева/като част от цулата сума от
25 333.69лева / за предсрочно прекратяване на сключения между страните договор по причина-
пренос от страна на абоната на някои номера от А1 към мрежата на друг оператор. Пренасянето
на номера от А1 към други оператори е предвидено като основание за предсрочно прекратяване на
сключените между страните договори в т.54в от ОУ на оператора. Доколкото се касае за хипотеза
на предсрочно прекратяване на договора , то и при нейното наличие , съгласно предвиденото в
сключените между страните договори и приложения към тях, оператора ще има право да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси / без отстъпка /, дължими до
изтичане срока на договора.
В конкретния случай и на база констатациите на изготвената по делото съдебно-
техническа експертиза първоинстанционния съд правилно е приел ,че не се доказва по делото да е
извършван твърдения от ищеца пренос на номера, поради което не е налице основание да
претендира неустойка за извършван такъв пренос. Направеният в този смисъл извод на
първоинстанционния съд и изложените в негова подкрепа мотиви напълно се споделят от
настоящия съдебен състав , който препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
Дори и да се приеме за доказано твърдяното от ищеца-оператор обстоятелство- пренос на
номера ,то уговорката между страните за дължимост на неустойка при наличие на тази хипотеза
,довела до предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, се явява нищожна на
основание чл. 26, ал.1 ,предл.3 от ЗЗД, по изложените вече по-горе съображения. Задължението за
заплащане цена на услуга, която въобще няма да се доставя до изтичане срока на договора , не
обезщетява някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а води единствено до неоснователно
разместване на блага. Така договорената неустойка позволява на мобилния оператор да реализира
значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и да било усилия за
изпълнение на насрещното си задължение. Ето защо в случая следва да се приеме ,че неустойката
не цели да задоволи имуществения интерес на доставчика, като кредитор, обезщетявайки го за
вредите при неточно изпълнение от длъжника, а да го обогати неоснователно. Поради изложеното
и този иск е изцяло неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли, до който извод е
достигнал и първоинстанционния съд.
Поради съвпадащите изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение,
в обжалваните му части , се явява правилно и следва да се потвърди.
Предвид изхода по спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК въззивникът дължи на
въззиваемата страна заплащане на направените във въззивното производство разноски. С оглед
представения договор за правна помощ от 07.06.2024год., пълномощно и списък на разноските ,
такива се доказват в размер на 4 000 лева , представляващи заплатено от страната адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство.
Въззивникът е направил своевременно възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК,
което настоящият съдебен състав намира за основателно. Процесният спор не се характеризира с
фактическа и правна сложност, а и извършените от процесуалния представител на въззиваемото
дружество процесуални действия се изразяват в подаване на писмен отговор и явяване в едно
съдебно заседание, с представяне на писмена защита. Във въззивното производство не са събирани
нови доказателства , които да предпостават тяхното обсъждане или предприемане на реципрочни
действия по ангажиране на доказателства и от въззиваемата страна. Освен горното следва да се
има предвид , че уговореното и заплатено на процесуалния представител възнаграждение
6
надвишава значително минималния размер по Наредба № 1 /2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, което възлиза на 2 866.69лева . Така, уговореното и заплатено от
въззиваемото дружество адвокатско възнаграждение в размер на 4 000лева се приема от
настоящия съдебен състав като прекомерно , поради което следва да бъде намалено до
минималния размер по Наредба № 1 /2004 год. или до сумата от 2 866.69лева.
Мотивиран от горното , Апелативен съд-София, в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 324/29.02.2024год., постановено по т.д.№ 316/2022год. по
описа на СГС, ТО, ТО, VI-19 състав , в частта му , в която е отхвърлен иск по чл. 79, ал.1 от ГПК ,
предявен от „ А1 България“ ЕАД срещу „Метро Плюс“ ООД за сумата от 2 814.18 лева,
представляваща дължими месечни такси и потребление за използвани услуги по договор №
********* за периода от 09.04.2019год.- 08.09.2019год.,ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на исковата молба / 11.02.2022год./ до окончателното й изплащане и в частта му, с която
е отхвърлен иск по чл.92 от ЗЗД , предявен от „ А1 България“ ЕАД срещу „ Метро Плюс“ ООД за
сумата от 24 371.69 лева – вземане за неустойка за невърнато от абоната оборудване и
обезщетение за обработка на просрочени задължения, ведно със законната лихва за забава върху
тази сума считано от датата на исковата молба / 11.02.2022год./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ А1 България „ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „ Илинден“, ул.“ Кукуш“ № 1 да заплати на "Метро Плюс „ ООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.София, район „ Сердика“ , ул.“ Струга“ № 5 А сумята от 2
866.69лева , представляваща направени разноски във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО, в частта му по иска по чл.79 от ЗЗД- НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване, а в
частта му по иска по чл.92 от ЗЗД – ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните при наличието на основанията по чл.280, ал.1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7