Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 10.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на единадесети
март, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5487
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата Д.П.П. твърди, че с
ответника били в трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор №
29/07.02.2019г., съгласно който заемала длъжността „комплектовач” в ответното
дружество, с характер на работата „Монтиране на ел.инст.изделия на територията
на дружеството“, с място на работа „НайденКиров“ АД, отдел 4207/16923.
Договорът бил сключен за срок от една година с уговорен срок за изпитване 6
месеца в полза на работодателя при уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 560.00 лева и допълнително възнаграждение за
професионален опит от 0.6% за всяка година трудов стаж. На 12.06.2019г. й
билоразпоредено, че следва да полага труд не на уговореното в трудовия й
договор работно място, а в цех № 110 на същото предприятие, като й било
възложено вместо уговорената в договора работа, да извършва почистване на
бакелитови детайли на шмиргел. На ищцата не бил проведен инструктаж относно
новата работа. При почистване на пореден детайл, около 13.40 часа, дясната ръка
на ищцата била увлечена от шмиргела, при което й било причинено дълбоко
нараняване на дясната длан с площ 5 на 8 см. с открита рана, като само предвид
бързата реакция не се стигнало до увреждането на кости и нервни окончания на
ръката. В момента на инцидента изпитала силна болка, от която изпаднала в шок.
Раната била открита и дълбока, като към него момент не било ясно до каква
степен е увредена ръката. Освен физическата болка и притеснения за собственото
й здраве, ищцата се притеснила изключително много, че няма да може да се грижи
за малолетното си дете, което към него момент било на 2 години и половина.
По-късно раната й била обработена и превързана от лекар в „УМБАЛ Канев“ АД,
като й обяснили, че по щастлива случайност от това увреждане ще й остане само
белег на ръката, като е могло да бъде много по-тежко, ако са били засегнати
костите или нервите по дланта. Силните болки в ръката продължили около месец,
тъй като раната била дълбока, заздравявала бавно, а и всяка смяна на
превръзката била съпроводена с болезнени манипулации. През това време ищцата не
е можела да си служи с дясната ръка, която включително не трябвало да мокри.
Това й причинило значителни неудобства, които били свързани както с
невъзможността да извършва елементарни физически дейности, така и с
невъзможността да се грижи по обичайния начин за детето си, което от своя
страна наложило помощ от родителите й. Едва около 40 дни след инцидента, ищцата
имала възможност пълноценно да си служи с увредената ръка, като все още е
налице дълбок загрозяващ белег на външната част на дясната длан, който видно от
размера и дълбочината му е много малко вероятно да бъде заличен напълно. Поради
изпадането й във временна неработоспособност, й бил издаден болничен лист № Е
20182566379 от 13.06.2019г.до 26.06.2019г., като за този период тя получила обезщетение
в размер на 222.40 лева, което е по-малко от размера на трудовото й
възнаграждение. Със заповед № 102/17.07.2019г. трудовото правоотношение между ищцата
и ответника било прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от
22.07.2019г. С разпореждане № 62/19.06.2019г. на ТП на НОИ – гр.Русе,
внезапното увреждане на здравето на ищцата било признато за трудова злополука по
чл.55, ал.1 от КСО. По тази причина счита, че на основание чл.200 от КТ за претърпените
от нея неимуществени вреди, изразяващи се както в преживените физически болки и
страдания, така и в притесненията относно създадените неудобства в грижата за себе
си и детето, както и негативните преживявания свързани с наличието на загрозяващия
белег, който най-вероятно ще я съпътства продължителен период от време, следва да
отговоря ответното дружество – нейн работодател, към момента на настъпване на трудовата
злополука. Причинени са й и имуществени вреди, представляващи разликата между получаваното
трудово възнаграждение и изплатеното обезщетение за временна неработоспособност,
възлизащи в размер на 100.00 лева. Поради това моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да й заплати сумата от 10 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания, неудобства и притеснения, резултат от претърпяната трудова злополука
на 12.06.2019г. и 100.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
разликата между получаваното трудово възнаграждение и изплатеното обезщетение за
временна неработоспособност, ведно със законната лихва върху главниците считано
от датата на увреждането – 12.06.2019г. до окончателното им изплащане. Претендира и направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид наведените
от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите
си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени
искове по чл.200,
ал.1 и ал.3 от КТ.
Ответникът “Найден
Киров” АД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“Липник“ № 38,
представлявано от Лили Лилах Спевак и Шаул Спивак, оспорва изцяло предявения
иск за претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че съгласно
чл.4 от сключения между страните трудов договор, ищцата се е съгласила на
основание чл.119 от КТ да извършва и други дейности и да бъде премествана на
други работни места след писмено разпореждане на работодателя. Със заповед на
изпълнителния директор на ответното дружество Д.П. е била преместена да работи
в цех 110 за периода от 10.06.2019г. до 21.06.2019г. заедно с още 8 работника
на предприятието. Всички 9 работници са били инструктирани и на всеки от тях
индивидуално е било обяснено в какво се изразява работата на новото работно
място, всеки персонално е инструктиран за възложената му работа, съответно му е
било разпоредено да се подпише в инструктажната книга. Конкретно ищцата е била
инструктирана преди да започне работа на новото работно място на 10.06.2019г. и
й е било проведено обучение от Началник на смяна. Единственият работник, който
не се е подписал в инструктажната книга за проведения му инструктаж е ищцата и
от това свое неизпълнение на задължение, тя неоснователно искала да черпи
права. Действително не е надлежно документиран проведения на П. инструктаж,
което се явява нарушение, но не на работодателя, а на длъжностното лице, на
което е възложено изпълнението на Заповед № 20/05.06.2019г. Прави и възражение
за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат и трудова злополука от
страна на ищцата, който счита, че е на 90%, тъй като тя не е изпълнила
задължението си да спазва технологичните изисквания за работа на шмиргелов
апарат, приспособен за странично подаване на детайли. Ищцата е дала обяснение,
в което ясно сочи, че нанесената й телесна повреда е в следствие на изплъзване
на детайл, който й остъргва горната част на ръката, а не на машината, т.е.
налице е допусната грешка от нейна страна и работодателят й не следва да носи
отговорност за това. Оспорва и размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, както и срока за възстановяване на телесното увреждане при ищцата, като
твърди, че ако е налице сочения от нея период от 40 дни, то това се дължи на
неправилно проведено лечение от нейна страна. Оспорва и иска за претендираните
имуществени вреди, като твърди, че такива не са настъпили по вина на
работодателя.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са били в трудово
правоотношение по силата на сключен трудов договор № 29/07.02.2019г.,
съгласно който ищцата заемала длъжността „комплектовач” в ответното дружество,
с характер на работата „Монтиране на ел.инст.изделия на територията на
дружеството“, с място на работа „НайденКиров“ АД, отдел 4207/16923. Договорът
бил сключен за срок от една година с уговорен срок за изпитване 6 месеца в
полза на работодателя при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 560.00 лева и допълнително възнаграждение за професионален опит от
0.6% за всяка година трудов стаж.
Със
Заповед № 20/05.06.2019г. на изпълнителния директор на ответното търговско
дружество, било разпоредено служители по приложен към заповедта списък да
работят в цех 110 за периода от 10.06.2019г. до 21.06.2019г.; лицата по списъка
да бъдат запознати със заповедта и с работата, която ще изпълняват и
инструктирани за безопастни условия на труд. Организацията на работата по
изпълнението било възложено на лицето изпълняващо длъжността „организатор
производство” – Ц. П.. От приложения към заповедта списък на служителите е
видно, че там фигурира и ищцата Д.П.. Представен е по делото препис от
регистъра на издадените заповеди през 2019г., който се води в ответното
дружество, от която е видно, че Заповед № 20/05.06.2019г. е приложена между
Заповед № 19/31.05.2019г. и Заповед № 21/13.06.2019г. на изпълнителния директор
на ответното търговско дружество. С последната заповед е било разпоредено да се
извърши разследване на трудовата злополука станала на 12.06.2019г. с ищцата, а
със Заповед № 22/17.06.2019г. на изпълнителния директор на ответното търговско
дружество било разпоредено във връзка с трудовата злополука с Д.П. да се
проведе извънреден инструктаж на работещите в цех № 110.
Представен
е и препис на преписката на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Русе, която е
била заведена по повод на настъпилата с ищцата трудова злополука и извършена
проверка в ответното търговско дружество, от която е видно, че Заповед №
20/05.06.2019г. е била представена на Инспекцията по труда още при извършване
на проверката.
На 12.06.2019г. в цех № 110 на
ответното търговско дружество, Д.П. при почистване на бакелитов детайл на
шмиргел, ръката й която била с ръкавица била прихваната и повлечена от
шмиргела, детайла се е изплъзнал, в следствие на което тя получава открита рана
на дясната китка. Внезапното увреждане на здравето на пострадалата е станало
през време и във връзка с извършваната работа, като злополуката е призната за
трудова по чл.55, ал.1 от КСО с влязло в сила разпореждане № 62/19.06.2019г. на
ТД на НОИ – гр.Русе.
Видно от представения препис на преписката
на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Русе, която е била заведена по повод на
настъпилата с ищцата трудова злополука и извършена проверка в ответното
търговско дружество за спазване на трудовото законодателство и конкретно от
протокол за извършена проверка от 02.08.2019г., проверяващите констатирали, че
на 10.06.2019г., длъжностното лице Ц. П., определена със заповед №
142/19.12.2019г. да провежда инструктажите в цех № 110 на предприятието, не е
документирало надлежно проведения инструктаж на Д.П.П., при преместването й със
Заповед № 20/05.06.2019г. от цех № 200 в
цех № 110 /в книгата за инструктаж липсва подпис на Д.П.П./, в нарушение на
чл.11, ал.5 във вр.с чл.11, ал.2 от Наредба РД-07-2 от 16.12.2009г. за
условията и реда за провеждането на переодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. Това, че в книгата за проведен на 10.06.2019г.
инструктаж за безопастни условия на труд липсва подпис на Д.П.П. е видно и от
представения препис-извлечение от същата.
Със заповед №
102/17.07.2019г. трудовото правоотношение между ищцата и ответника било прекратено
на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от 22.07.2019г., като това е искала и
ищцата с молба вх.№
58/17.07.2019г. и молба от 17.07.2019г. за прекратяване на трудов договор.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че при настъпилата на
12.06.2019г. трудова злополука Д.П. е получила следните увреждания: Контузна
рана по гръбната повърхност на дясна предкитка, довела до кожен дефект и раневи
белег. Така описаната рана е резултат на действието на твърд тъп предмет и може
да бъде получена по начина описан в исковата молба при инцидент на 12.06.2019г.
Установените увреждания на ищцата се преценяват по медико-биологичния презнак –
Временно разстройство на здравето, не орпасно за живота. По отношение на раната
е била проведена първоначална хирургична обработка, след което превръзки с
йодасепт унгвент и дефламол. При такива увреждания, каквото е установено при Д.П.,
обикновено, ако не са налице усложнения, възстановителният период продължава
около 3-4 седмици, което се потвърждава и от представената по делото медицинска
документация. След този период остава раневи белег, който постепенно в рамките
на месеци търпи цветова еволюция приближаваща до цвета на околната кожа, като не
се очаква пълното му заличаване.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че разликата между нетната
сума на трудовото възнаграждение, което ищцата би получила за периода
13.06.2019г. до 26.06.2019г. в размер на 252.19 лева и полученото от нея за
същия период обезщетение за временна неработоспособност поради трудова
злополука в размер на 231.89 лева е в размер на 20.30 лева.
В показанията си свидетелите В. Р.
К.и И.П.П., които са майка и съжителстващ на семейни начала с ищцата, твърдят,
че при почистване на пореден детайл, около 13.40 часа, дясната
ръка на ищцата, която била с ръкавица, била увлечена от шмиргела, при което й
било причинено дълбоко нараняване на дясната длан с площ 5 на 8 см. с открита
рана, като само предвид бързата реакция не се стигнало до увреждането на кости
и нервни окончания на ръката. В момента на инцидента изпитала силна болка, от
която изпаднала в шок. Раната била открита и дълбока, като към него момент не било
ясно до каква степен е увредена ръката. Нейни колеги й се притекли на помощ,
като положили памук на раната, а ръката й увили с някакъв парцал. Освен
физическата болка и притеснения за собственото й здраве, ищцата се притеснила
изключително много, че няма да може да се грижи за малолетното си дете, което
към него момент било на 2 години и половина. По-късно раната й била обработена
и превързана от лекар в „УМБАЛ Канев“ АД, като й обяснили, че по щастлива
случайност от това увреждане ще й остане само белег на ръката, като е могло да
бъде много по-тежко, ако са били засегнати костите или нервите по дланта. Това,
че бил сложен памук на раната, лекарите коментирали, че е грешно, тъй като това
довело с пинсети да се бърка в раната за да се извадят влакната памук, които са
се набили навътре и можели до доведат до инфекция, от което ищцата изпитвала
силни болки. Лекарят отказал да зашие нараняването, защото било опасно, ако има
някакъв останал памук в нея, а само дезинфекцирана и превързана. Силните болки
в ръката на ищцата продължили повече от месец, тъй като раната била дълбока,
заздравявала бавно, а и всяка смяна на превръзката била съпроводена с болезнени
манипулации по почистването на раната. Превръзките били сменяни по два или три
пъти седмично. През това време ищцата не е можела да си служи с дясната ръка,
която включително не трябвало да мокри. Това й причинило значителни неудобства,
които били свързани както с невъзможността да извършва елементарни физически
дейности, така и с невъзможността да се грижи по обичайния начин за детето си,
което от своя страна наложило помощ от нейната майка и съжителстващия с нея мъж
/двамата свидетели/. Едва около 40 дни след инцидента, ищцата имала възможност
пълноценно да си служи с увредената ръка, като все още е налице дълбок
загрозяващ белег на външната част на дясната длан, който видно от размера и
дълбочината му е много малко вероятно да бъде заличен напълно. Свидетелката И.П.
обяснява и че ден или два след злополуката с дъщеря й били повикани в ответното
дружество, където Д.П. трябвало да напише обяснения за инцидента. Обясненията
били писани от свидетелката под диктовката на дъщеря й, защото тя не можела да
си служи с дясната ръка при някакъв мъж – служител при ответника. Той тогава
казал, че на ищцата не е бил проведен инструктаж за безопасност на труда при
извършване на работата, тъй като били проверили документите за това и там
нямало нейн подпис. Този мъж попитал Д.П. пред свидетелката дали й е бил
провеждан инструктаж по безопасност на труда, но тя обаснила, че такъв не й е
бил провеждан и не е полагала подпис в книгата за провеждане на инструктажите
по безопасност на труда. На другия ден Д.П. отново била извикана в ответното
дружество, където отишла сама, искали от нея да разпише книгата за
инструктажите, но тя отказала да стори това по предварителното указания на
нейната майка.
В
показанията си свидетелката Ц. М. П. твърди, че на ищцата бил проведен
първоначален общ инструктаж, при който изрично обяснявали, че на машините не се
работело с ръкавици. След това бригадирката в цех № 110 е показала на ищцата
как се обработват детайлите на шмиргела, наблюдавала я няколко минути при
обработването на няколко детайла и след като се убедила, че може сама да се
справя с работата си я оставила да продължи да работи. Свидетелката не отрича,
че книгата за проведен инструктаж не е подписана от ищцата, но не знаела каква
е била причината за това.
В
показанията си свидетелката И.С.Н. твърди, че тя показала на ищцата как да
работи на шмиргела в цех 110, провела й устен инструктаж и след като Д.П.
изработила няколко бройки пред нея я оставила да работи сама. Твърди и че
изрично била предупредила ищцата да не работи с ръкавици. Книгата за
инструктажа стояла на определено място и след като проведели такъв инструктаж
казвали на работниците да отидат да се разпишат в нея, но не знаела защо Д.П.
не е подписала същата и не е проверявала лично дали тя се е разписала.. Заявява
и че в длъжностната й характеристика влизало задължението да обясни как се
работи с детайлите, но не и да провежда инструктажи по безопасност и охрана на
труда.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
По делото е категорично доказано, че
телесните увреждания, изразяващи се в
контузна рана по гръбната повърхност на дясна предкитка, довела до кожен дефект
и раневи белег, ищцата е
получила в резултат на настъпилата на 12.06.2019г. трудова злополука по смисъла
на чл.55, ал.1 от КСО, поради което ответното дружество –
работодател на основание чл.200 от КТ носи отговорност за претърпените от Д.П.
имуществени и неимуществени вреди. Тази отговорност на ответника е безвиновна.
Достатъчно е доказването, че уврежданията на пострадалата са настъпили през
време и по повод на работата извършвана в интерес на предприятието – това
безспорно се установява от влязлото в сила разпореждане № 62/19.06.2019г. на ТД на НОИ –
гр.Русе. На обезщетяване
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
По отношение на предявения иск за претендираното обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 100.00 лева, представляващо разлика
между получаваното обезщетение за временна неработоспособност, поради трудова
злополука и размера на трудовото възнаграждение на ищцата за периода
13.06.2019г. до 26.06.2019г., съдът намира същия за частично основателен. От
заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че разликата между нетната сума на трудовото възнаграждение, което
ищцата би получила за периода 13.06.2019г. до 26.06.2019г. в размер на 252.19
лева и полученото от нея за същия период обезщетение за временна
неработоспособност поради трудова злополука в размер на 231.89 лева е в размер
на 20.30 лева. Съобразявайки това, съдът намира, че Д.П. е претърпяла
имуществена вреда в размер на 20.30 лева, изразяваща се в разликата между получаваното
обезщетение за временна неработоспособност, поради трудова злополука и размера
на трудовото възнаграждение на ищцата за периода 13.06.2019г. до 26.06.2019г.
До този размер предявеният от ищцата иск за претендираното обезщетение за
претърпени имуществени вреди следва да се уважи, а в останалата му част до
пълния предявен размер от 100.00 лева да се отхвърли като неоснователен. Върху
уважения размер на главницата следва да се присъди и
законна лихва считано от датата на увреждането – 12.06.2019г. до окончателното
й изплащане.
Обезщетението за претърпени
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките и
страданията, възникнали от непозволеното увреждане и съгласно чл.52 от ЗЗД то
се определя от съда по справедливост въз основа на конкретните обстоятелства в
случая. С оглед доказателствата по делото – свидетелските показания на
свидетелите В. Р. К.и
И.П.П.,
съдебно-медицинската експертиза и другите писмени доказателства, следва да се
приеме, че болките и страданията на ищцата са били не само по време на
злополуката, а и за период след това, около месец и половина. През този период Д.П.
имала силни болки в ръката, тъй като раната била дълбока,
заздравявала бавно, а и всяка смяна на превръзката била съпроводена с болезнени
манипулации по почистването на раната. Превръзките били сменяни по два или три
пъти седмично. През това време ищцата е изпитала и значителни неудобства,
защото не е можела да си служи с дясната ръка, която включително не трябвало да
мокри, не можела да извършва елементарни физически дейности с нея, както и
невъзможност да се грижи по обичайния начин за детето си и домакинството, което
от своя страна наложило помощ от нейната майка и съжителстващия с нея мъж
/двамата свидетели/. От съдебно-медицинската експертиза е видно и че след възстановителния период на раната
остава раневи белег, който постепенно в рамките на месеци търпи цветова
еволюция приближаваща до цвета на околната кожа, като не се очаква пълното му
заличаване. Т.е. белега ще остане за цял живот, освен ако не се пристъпи към
пластични операции, които също могат да не доведат до пълното му заличаване /по
обаснението на вещото лице в съдебно заседание/. Съобразявайки всичко изложено,
в конкретния случай съдът определя, че справедливото обезщетение, което ще
компенсира неимуществените вреди претърпени от ищцата – болки, страдания,
неудобства и оставане на белег на ръката, в резултат на уврежданията от
трудовата злополука е в размер на 8 000.00 лева.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника по чл.201, ал.2 от КТ за намаляване размера на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Съгласно този законов текст,
отговорността на работодателя може да се намали само, ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност. При такова
възражение работодателят носи доказателствената тежест да установи твърдяната
от него груба небрежност от страна на пострадалия. Въпросът за проява на груба
небрежност от страна на пострадалия се разлрешава винаги конкретно съобразно
представените по делото доказателства, поради което ответникът е следвало да
установи кои именно правила за безопасност на труда са били нарушени от ищеца,
инструктиран ли е бил за такива или обучен и връзката им с претърпяното
увреждане. Възражението на ответника се основава на обстоятелството, че при
настъпването на трудовата злополука ищцата е работела с ръкавица, което е в
нарушение на правилата за безопасност на труда при работата на шмиргел и
проведения й инструктаж. Действително от събраните по делото доказателства се
установява, че ищцата е била с ръкавица при работата й на шмиргела в деня на
трудовата злополука и това е причината за настъпването на последната, защото
шмиргела е захванал ръкавицата и така е било причинено нараняването. Съдът
обаче намира, че на ищцата не е бил проведен задължителния инструктаж по
безопасност и охрана на труда на новото й работно място – работата на шмиргела
в цех 110. Работодателят съгласно чл.281 от КТ и чл.26, ал.2 от ЗЗБУТ е длъжен
да осигури на всеки работещ подходящо обучение и инструктаж по безопасност и
здраве при работа в съответствие със спецификата на индивидуалното му работно
място и на професията, както при постъпване на работа, така и переодично след
това, а също и при преместване на друга работа, промяна на работата или
въвеждане на ново работно оборудване и технология. Чл.11, ал.5 от Наредба №
РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на переодично обучение и
инструктаж на работниците предвижда и императивното изискване провеждането на
инструктажите да се регистрира в нарочни книги и с полагане подпис на
инструктирания. Липсата на подпис съгласно съдебната практика се приравнява на
липса на проведен инструктаж. В конкретния случая със
Заповед № 20/05.06.2019г. на изпълнителния директор на ответното търговско
дружество, било разпоредено служители по приложен към заповедта списък да
работят в цех 110 за периода от 10.06.2019г. до 21.06.2019г. От приложения към
заповедта списък на служителите е видно, че там фигурира и ищцата Д.П.. Т.е в
случая е налице преместване
на друга работа, на ищцата и на същата е следвало да бъде проведен инструктаж по
безопасност и здраве при работа. Това изрично е било предвидено и в цитираната
заповед на работодателя, а именно - лицата по списъка да бъдат запознати
със заповедта и с работата, която ще изпълняват и инструктирани за безопастни
условия на труд, а организацията на работата по изпълнението било възложено на
лицето изпълняващо длъжността „организатор производство” – Ц. П.. От книгата за
инструктаж на работодателя е видно, че ищцата не е подписала същата, а и по
делото няма спор за това. След като Д.П. не е подписала книгата за инструктаж,
то следва да се приеме, че такъв не й е бил проведен. В нарушение на
нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и в
съответствие с генералното задължение на работодателя по чл.3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. –
да не допуска до работа работник, който не е инструктиран по правилата за
осигуряване на безопасни условия на труд, ответникът е допуснал до работа на
12.06.2019г. ищцата в резултат, на което и е настъпила злополуката. Показанията
на свидетелките Ц. М. П. и И.С.Н., относно това дали е бил
проведен инструктаж на ищцата съдът намира за недопустими на основание чл.164,
ал.1, т.3 от ГПК и не ги цени. Това е така, тъй като за доказването на факта за
проведен инструктаж по безопасни условия на труд законът изисква писмен акт
съгласно чл.11, ал.5 от горецитираната наредба – книга за проведен инструктаж,
подписана от работника, а и е налице изрично противопоставяне от страна на
ищцата за разпита на тези свидетелки, за този факт, съгласно чл.164, ал.2 от ГПК правещо свидетелските показани недопустими. По тези съображения и съдът
намира твърдението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата за
неоснователно и че не е проявена от нейна страна груба небрежност довела до
настъпването на трудовата злополука.
По повод на направеното от страна
на ищцата оспорване истинността на Заповед № 20/05.06.2019г. на
изпълнителния директор на ответното търговско дружество, съдът намира, че
същото не е доказано и този писмен документ следва да се цени като истински.
Твърди се, че тази заповед била антидатирана и издадена единствено във връзка с
проведеното разследване на злополуката. На първо място препис от тази заповед е
представена и приложена по преписката на Дирекция „Инспекция по
труда” – гр.Русе, която е била заведена по повод на настъпилата с ищцата
трудова злополука и извършена проверка в ответното търговско дружество за
спазване на трудовото законодателство и конкретно това е видно от протокол за
извършена проверка от 02.08.2019г. Именно по повод и на тази заповед ищцата е
била преместена на работа в цех 110 на ответника. Представен е по делото и
препис от регистъра на издадените заповеди през 2019г., който се води в
ответното дружество, от която е видно, че Заповед № 20/05.06.2019г. е приложена
между Заповед № 19/31.05.2019г. и Заповед № 21/13.06.2019г. на изпълнителния
директор на ответното търговско дружество. С последната заповед е било
разпоредено да се извърши разследване на трудовата злополука станала на
12.06.2019г. с ищцата, а със Заповед № 22/17.06.2019г. на изпълнителния
директор на ответното търговско дружество било разпоредено във връзка с
трудовата злополука с Д.П. да се проведе извънреден инструктаж на работещите в
цех № 110. Т.е. от хронологичната подредба на тези заповеди и датите на
издаването им, то заповед № 20 е била издадена преди заповеди № 21 и 22, които
са издадени именно като последица от настъпилата трудова злополука, по която
причина и съдът намира за доказано, че оспорената заповед е била издадена
именно на датата посочена в нея 05.06.2019г. – преди настъпването на трудовата
злополука.
Предвид гореизложеното предявеният иск
за неимуществени вреди съдът намира за основателен и доказан за сумата от 8 000.00
лева, в който размер следва да се уважи, а в останалата му част до пълния
предявен размер от 10 000.00 лева да се отхвърли като неоснователен. Върху
уважения размер на главницата
следва да се присъди и законна лихва считано от датата на
увреждането – 12.06.2019г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените по делото
разноски съразмерно с уважената част от предявените искове. Д.П. е направила по
делото разноски в общ размер на 1 000.00 лева – заплатено възнаграждение
на редовно упълномощения адвокат, а съразмерно с уважената част от иска следва
да й се присъдят разноски в размер на 794.09 лева, които ответникът бъде осъден
да й заплати. Неоснователно е направеното от ответника възражение за
прекомерност на договореното и заплатено от ищцата на редовно упълномощения от
нея адвокат възнаграждение. Цената на предявените искове по настоящото съдебно
производство е 10 100.00 лева и съгласно чл.7, т.4 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното
възнаграждение на адвоката следва да е 830.00 лева. По делото са проведени три
съдебни заседания и съгласно чл.7, ал.8 от същата Наредба при защита по дела с
повече от 2 съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 100.00 лева, т.е полагат се още 200.00 лева и минималното
възражение на адвоката по цитираната Наредба става 1 030.00 лева. В случая
е договорено възнаграждение от 1 000.00 лева, което е дори по-малко от
дължимото се минимално такова по наредбата.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответнито дружество направените по
делото разноски съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
Ответникът е направил по делото разноски в общ размер на 350.00 лева –
заплатено възнаграждение на един от редовно упълномощените адвокати, а
съразмерно с отхвърлената част от иска следва да му се присъдят разноски в
размер на 72.07 лева, които ищцата бъде осъдена да му заплати.
По компенсация между двете насрещни
вземания за разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 722.02 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по бюджетната сметка на
Районен съд – гр.Русе, сумата от 320.81 лева – държавна такса върху уважените
размери на предявените искове и 356.00 лева – направени разноски за
възнаграждения на вещите лица по изготвените съдебно-медицинска и
съдебно-счетоводна експертизи.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Найден Киров” АД със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, бул.“Липник“ № 38, ЕИК *********, представлявано
от Лили Лилах Спевак и Шаул Спивак,
да заплати на Д.П.П. ***, с ЕГН: **********, сумата от
8 000.00 /осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, неудобства и
притеснения, резултат от претърпяната трудова злополука на 12.06.2019г. и
сумата от 20.30 лева /двадесет лева и тридесет стотинки/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от разликата между получаваното трудово
възнаграждение и изплатеното обезщетение за временна неработоспособност, ведно
със законната лихва върху главниците считано от датата на увреждането –
12.06.2019г. до окончателното им изплащане,
както и сумата от 722.02 лева /седемстотин двадесет и два лева и две стотинки/
– направени по делото разноски по компенсация.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.П.П. ***,
с ЕГН: **********, против “Найден
Киров” АД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“Липник“ № 38, ЕИК
*********, представлявано от Лили Лилах Спевак и Шаул Спивак, иск за претърпени
неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука от 12.06.2019г., в частта
от 8 000.00 /осем хиляди/ лева до пълния предявен размер от 10 000.00 /десет
хиляди/ лева и иск за обезщетение за имуществени вреди от
разликата между получаваното трудово възнаграждение и изплатеното обезщетение
за временна неработоспособност в частта от 20.30 лева /двадесет лева и тридесет
стотинки/ до пълния предявен размер от 100.00 /сто/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА “Найден Киров” АД със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“Липник“ № 38, ЕИК *********,
представлявано от Лили Лилах Спевак и Шаул Спивак, да заплати по бюджетната сметка на Районен съд –
гр.Русе, сумата от 676.81 лева /шестстотин седемдесет и шест лева и осемдесет и
една стотинки/ – държавна такса върху уважените размери на предявените искове и
направени по делото разноски за заплатени възнаграждения на вещи лица.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: