Р
Е Ш Е
Н И Е № 1 9 8 2
гр.
Пловдив, 20.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета
год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа АНД № 4112/2018
год.по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 18-1030-000337/08.02.2018 год. издадено от издадено от Началник
група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор “Пътна полиция”, упълномощен с МЗ № 8121з-952/20.07.2017
год., с което на М.М.Г., с ЕГН ********** е наложено административно наказание
- ГЛОБА в размер на 300 лева за нарушение
разпоредбите на чл.139, ал.5 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят, с жалбата прави искане за отмяна на атакуваното
наказателно постановление /НП/ като незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, без да излага конкретни съображения в подкрепа на твърденията си.
В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата
страна ОД на МВР гр.Пловдив, сектор „ПП“, редовно призована, не изпраща представител
и не взема становище по жалбата.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
С акт за установяване
на административно нарушение от 10.01.2018
год. било установено, че на същата дата около 11:25 часа на път ІІ 86 на 12+430 км, посока запад-изток,
жалбоподателят управлявал лек автомобил „БМВ“ с *** , собственост на „Грийн Лайф“ ЕООД,
Булстат: *********, като не е заплатил винетна такса за движение по пътищата от
републиканската пътна мрежа, съгласно чл.10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ от
категория „К3“.
Записано било от
актосъставителя, че по този начин е нарушена разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят
е подписал съставения АУАН, като е посочил, че има възражения. Такива не били депозирани в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения
АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият
орган /АНО/ е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел нарушението
под разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП, като е постановил налагане на глоба в
размер на 300 лв. на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП.
В съдебно заседание
беше разпитан в качеството на свидетел по делото актосъставителят А.Е.Г. който потвърждава
авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Свидетелят категорично заявява,
че актът е съставен за това, че не е
представена фактура или отрязък, че винетката е заплатена и съответно не е
залепена такава на предното обзорно стъкло на МПС. Съдът кредитира показанията на
свидетеля като обективни, последователни и съответстващи на събраните по делото
писмени доказателства.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че се доказа по безспорен и категоричен начин
вмененото на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП,
която указва движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските
пътища да се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона
за пътищата. В случая приложение намира правилото на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
което редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване
на противното. От страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, които
да опровергават залегналите в АУАН и в НП констатации, и в този смисъл същите имат
обвързваща доказателствена сила за съда.
Законосъобразно
наказващият орган е определил санкцията за административното нарушение по чл.139,
ал.5 от ЗДвП, като на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП е наложил глоба в размер
на 300 лева. Същата е определена в закона във фиксиран размер, поради което не подлежи
на редуциране.
Правилно и законосъобразно
е преценено, че не са налице основания случая да бъде определен като маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, защото не касае деяния с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други подобни случай.
В тази връзка съдът взе предвид приложената по делото справка за нарушител/водач,
от която се установи, че жалбоподателят Г. е санкциониран с множество влезли в сила
наказателни постановления и за други нарушения по ЗДвП, което допълнително обосновава
извода за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН в настоящото производство.
При извършената
служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна
на обжалваното наказателното постановление.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 18-1030-000337/08.02.2018 год. издадено от издадено от Началник група към ОД на
МВР гр. Пловдив, сектор “Пътна полиция”, упълномощен с МЗ № 8121з-952/20.07.2017
год., с което на М.М.Г., с ЕГН ********** е наложено административно наказание
- ГЛОБА в размер на 300 лева за нарушение
разпоредбите на чл.139, ал.5 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП.
Решението не е окончателно и подлежи на
обжалване пред Административен съд
гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
П. С.