№ 8432
гр. София, 10.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА
ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА ВЛАДИМИРОВА
Частно гражданско дело № 20211110161508 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на „С. К.“ ООД, с ЕИК: (ЕИК) за издаване на заповед
за изпълнение срещу КР. В. ИВ., с ЕГН: ********** за следните суми: главница в
размер на 250,91 лв./двеста и петдесет лева и 91 стотинки/, предоставена в полза на
длъжника по силата на Договор за паричен заем №457885 от 07.10.2020г., с дата на
последно дължимо плащане 13.01.2021г., ведно със законна лихва от 27.10.2021г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 8,24 лв. /осем лева и 24
стотинки/, дължима за периода от 07.10.2020г. до 13.01.2021 г. , мораторна лихва в
размер на 26,42 лв. /двадесет и шест лева и 42 стотинки/, начислена за периода от
01.01.2021г. до 01.10.2021 г., договорна неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение в размер на 50,85 лв /петдесет лева и 85 стотинки/,
начислена за периода от 07.10.2020г. до 13.01.2021 г. , неустойка за забава в размер на
75,00 лв. /седемдесет и пет лева/, начислена еднократно на 01.03.2021г., както и
разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет
лева/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/.
Съдът, след като взе предвид изложеното в заявлението намира, че същото
следва да бъде отхвърлено в частта по претенцията за неустойки, като конкретните
съображения за това са следните:
Видно от т.6.1 във вр. т.8 от Договора заемателят се задължава в срок от 3 дни
след усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение чрез поръчителство или
банкова гаранция. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
от страна на заемателят, същия дължи на неустойка в размер на 101,11лв., която се
начислява автоматично.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на
чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Преценката за спазване на посочените разпоредби е
1
възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението. В тази връзка
съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които се
предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни
главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят
императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. При съобразяване
характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува
значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед
осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в
гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. Те
не могат да се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува
значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да
бъдат защитени по реда на заповедното производно.
По отношение на претенцията за неустойка за непредставяне на обезпечение,
преценката за нищожност на клаузата за неустойка, съобразно задължителното
тълкуване дадено с ТР №1/2009год. на ОСГТК на ВКС, следва да се извърши
съобразно нейните функции, принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения като възможни критерии за преценка към датата на сключване на
договора, предвид естеството на задължението, размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка, вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено
или за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната
преценка за нищожност на неустойката, съдът обосновава извод за нищожност поради
противоречие с добрите нрави, тъй като уговорената в цитирания размер неустойка
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Така
уговорената неустойка не обезпечава изпълнение на задължението по договора, а
ангажимент за обезпечение, който при отпуснат вече заем е безпредметен.
Претенцията влиза в противоречие с нормата на чл. 143 ЗЗП. Безспорно
заемополучателят е потребител. Клаузата в договора, с която е предвидено
потребителят да дължи неустойка на заемодателя при неосигуряване на обезпечение, е
уговорена във вреда на длъжника и не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравно неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя. Целта на кредитора в случая е да получи възнаграждение извън
уговореното такова.
По отношение на претендираната неустойка за забава в размер на 75,00 лв.,
начислена еднократно на 01.03.2021г. в заявлението е посочено, че в чл.21, ал.7 от ОУ
е регламентирано задължението на потребителя да заплаща таксите, определени в
Тарифата за таксите на „С. К.“ ООД, както и съответните неустойки – ако такива са
2
дължими. Сочи се, че в конкретния случай длъжникът бил забавил своето плащане,
поради което е начислена неустойка в размер на 25%от размера на главницата.
Посочено е, че неустойката се начислява при забава на плащане във връзка с което
кредитодателя прави разходи относно действия за извънсъдебно събиране на
вземанията към кредитополучателя, а именно изпращане на съобщение, покани и
уведомления. За да бъде дължима една неустойка същата следва да е уговорена
изрично в договорна клауза. В случая нито в Договора, нито в ОУ не е уговорена
дължимост на неустойка за забава в сочения размер от 25 %. Отделно от това, Съдът
намира, че обстоятелствата за които се начислява неустойка, нейната цел, са в
противоречие с чл.33, ал.1 от ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а
предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва. Налице е
заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение, наред
с дължимото такова за забава и то за действия, които кредитодателя може и да не е
извършил.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „С. К.“ ООД, с ЕИК: (ЕИК) за издаване на заповед за
изпълнение срещу КР. В. ИВ., с ЕГН: ********** за следните суми: договорна
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер на
50,85 лв /петдесет лева и 85 стотинки/, начислена за периода от 07.10.2020г. до
13.01.2021 г. и неустойка за забава в размер на 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/,
начислена еднократно на 01.03.2021г.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Препис от настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя заедно със
съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3