О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Ловешкият окръжен съд, в закрито заседание на осми юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕНОВ
като изслуша
т. д. № 53 по описа на съда за
Производството по делото е образувано по молба от „О.“ АД.
С разпореждане
от 21.05.2020 г., постановено по настоящето дело, съдът е оставил без движение
молба вх. № 2955/19.05.2020 г. на ОС Ловеч и е указал на ищеца „О…“ АД да
отстрани констатираната нередовност, като посочи: имената и адреса ответника,
обстоятелствата, от които извежда правния си интерес от предявяване на иск по
чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и изведе искане до съда, в което да конкретизира търсената
защита в рамките на установените от закона групи на пороците на вписване (нищожно
вписване, недопустимо вписване или вписване на несъществуващо обстоятелство). С
разпореждането съдът е указал и да се представи документ за внесена държавна такса.
Разпореждането е получено от ищеца на 27.05.2020 г., като в едноседмичния срок за изпълнение на указанията от ищеца е постъпила молба (вх. № 3316/03.06.2020 г. на ОС Ловеч) с приложен върху нея документ за внесена държавна такса.
Запознавайки се със съдържанието на молбата, съдът приема, че указанията са изпълнени частично, доколкото в нея е означен ответникът, по чиято партида се извършва вписването – „С.“ ООД. Като ответник е посочен и О. Г.С., за когото се твърди, че е съдружник в същото дружество, като се поддържа, че искането за намаляване на капитала, заявено за вписване, е с неговото напускане на този съдружник и изплащане на дружествения дял му от дружеството. Отделно от това, банката-ищец обосновава правния си интерес от заявеното оспорване на вписването с твърдението, че е кредитор на дружеството, което не е изплатило задълженията си към нея, като се поддържа, че с оглед на това качество за банката възниква интерес да се противопостави на значителното намаляване на капитала (от 5 500 на 500 лв.), с което би се увредило имуществото на дружеството и възможността за удовлетворяването ѝ. С молбата банката е поискала нищожност и недопустимост на заявеното за вписване обстоятелство, обосновавайки тези пороци с твърденията за недовършване на фактическия състав по чл. 150 ТЗ, доколкото дружеството ответника „С.“ ООД не е изплатило задълженията си към банката, нито е дало обезпечение.
Съобразявайки твърденията в исковата молба и направените допълнителни уточнения, съдът намира, че предявеният иск е недопустим по следните съображения:
Искът по чл. 29 ЗТР е установен. С оглед този характер на търсената с него защита, за ищеца следва да е налице правен интерес. Такъв съществува за лицето, участвало в охранителното производство, по повод на което е извършено вписването. Обикновено, това е търговецът, по чиято партида се извършва вписването. Правен интерес може да е налице и за всяко друго лице, свързано с този търговец, което чрез установяване несъответствие на информацията в търговския регистър с действителното правно положение, се домогва до противопоставяне на съответното действие на вписването, респ. на вписаното обстоятелство. Ако вписването или обявеното обстоятелство нямат негативно отражение върху правното положение на лицата, различни от търговеца, за тях не е налице правен интерес от установяване на такова несъответствие на информацията в търговския регистър чрез предявяване на иска по чл. 29 ЗТР. При наличие на негативно отражение върху правното им положение, тези лица или страната в охранителното производство имат правен интерес от иска по чл. 29 ЗТР, само ако последният е единственото установено правно средство за тяхна защита срещу допуснатото вписване.
В случая за ищеца „О.“ АД (кредитор на дружеството ответник) не е налице правен интерес от установяване нищожност, респ. недопустимост на заявеното вписване. Ответникът „С.“ ООД е заявило за вписване решението за намаляване на капитала. Този акт подлежи на обявяване в търговския регистър (чл. 150, ал. 1 ТЗ). С обявяването му се поставя началото на срока, в който кредиторите могат да изразят писмено несъгласието си с намаляването (чл. 150, ал. 2 ТЗ). В този смисъл обявяването в търговския регистър на решението за намаляване на капитала ползва кредиторите с неудовлетворени вземания, затова те нямат правен интерес да водят иск по чл. 29 ЗТР, обосновавайки наличие на такъв с твърдения, че задълженията на дружеството към тях не са погасени или обезпечени. Тези кредитори реализират защитата си, чрез изразяване на несъгласие за намаляване на капитала, правейки изявление до дружеството длъжник в писмена форма и в срока по чл. 150, ал. 2 ТЗ, като ако не получат удовлетворяване или достатъчно обезпечаване на вземанията си, те могат да поискат от съда надлежно обезпечаване, което се отменя само при отказано вписване на намаляването на капитала или при получено от тях удовлетворяване (чл. 152, ал. 2 ТЗ). При получено писмено несъгласие от кредитора и липса на удовлетворяване, респ. на достатъчно обезпечаване, не би могло да се постигне правомерно вписване на намаляването на капитала и обявяване на изменения дружествен договор, защото към заявлението се представят доказателства за спазване на изискванията по чл. 150 ТЗ и писмена декларация на управителя за дадени от дружеството обезпечения или изплащане на дълга (чл. 151, ал. 1 ТЗ). От управителя на „С.“ ООД не е подадено заявление за вписване намаляването на капитала и за обявяване на изменения дружествен договор. По партидата на търговеца е заявено за вписване и е обявено в търговския регистър решението за намаляване на капитала, с което е осъществен само първоначалния елемент от фактическия състав на намаляването на капитала. С обявяване на това решение за кредиторите с неудовлетворени вземания се открива възможност за упражняване на защитните средства по чл. 150-153 ТЗ, поради което за тях не е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 29 ЗТР, обусловен с посочване, че задълженията на дружеството към тях не са погасени или обезпечени. С твърдения за неудовлетворяване на вземанията от ищеца „О.“ АД се извежда правен интерес за водене на иска по чл. 29 ЗТР не само против „С.“ ООД (дружеството, по чиято партида е обявено решението за намаляване на капитала), но и срещу съдружника в него – О. Г.С.. Съображенията за липса на правен интерес са валидни и по отношение на ответника физическо лице – за ищеца е установена изрична защита при евентуално изплащане, направено от „С.“ ООД на напускащия съдружник О. Г.С.(чл. 153 ТЗ), което не би могло да му се противопостави, ако е извършено в противоречие с цитираната разпоредба. Освен тях, на по-силно основание следва да се добави, че при предявен от трето лице иск по чл. 29 ЗТР (както в е случая) надлежен ответник се явява единствено дружеството-търговец, не и съдружникът в него.
В обобщение, искът по чл. 29 ЗТР, предявен от „О.“ АД против „С.“ ООД и О. Г. С., е недопустим. По него съдът дължи не произнасяне по същество, а връщане на исковата молба и прекратяване на делото (ч. 130 ГПК).
Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба на „О.“ АД против „С.“ ООД и О. Г. С. (вх. № 2955/19.05.2020 г. г. на ОС Ловеч), по която е образувано т. д. № 53/2020 на ОС Ловеч и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд Велико Търново, в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: