МОТИВИ:
Предаден
е на съд подсъдимият Д.Д. *** по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. трето и т. 9, вр.
чл. 115 от НК.
По
делото е предявена молба от адв.А. Евтимова, в качеството на особен
представител на непълнолетния Б.С.С., за конституирането й като граждански ищец
и частен обвинител. След като установи, че към момента на подаване на молбата
от адв.Евтимова, същата не е надлежно назначена като особен представител на
непълнолетния Б.С., съдът остави без уважение молбата й за конституиране като
граждански ищец и частен обвинител.
По
делото е предявена молба и от А.С.С., в качеството на пострадала от деянието,
за конституирането й като граждански ищец и частен обвинител в процеса и тъй
като молбата отговаряше на реда и условията на чл. 76 и чл. 84 и сл. НПК, съдът
я прие за съвместно разглеждане в наказателния процес и конституира молителя като
граждански ищец и частен обвинител в процеса.
В
съдебно заседание по делото по искане на подсъдимия и неговия защитник се проведе предварително изслушване
по реда на глава ХХVІІ от НПК за решаване
въпросите по чл. 371,
т. 2 от НПК. Подсъдимият се възползва от тази диференцирана процедура по НПК и
на основание чл. 371,
т. 2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези
факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с
определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието,
без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на
основание чл. 373, ал. 2 от НПК, не е извършван разпит на подсъдимия,
свидетелите и вещите лица за деянието, описано в обвинителния акт.
В
хода на съдебните прения, Представителят на държавното обвинение го поддържа така,
както е предявено. Пледира в съответствие с
чл. 373, ал. 2 от НПК наказателната
отговорност на подсъдимият да се реализира при условията на чл. 58а, ал. 2 от НК, като му се определи
наказание доживотен затвор, което да бъде заменено с наказание лишаване от
свобода за срок от 25 години предвид наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 61, т. 2, вр. чл. 60 от ЗИНЗС, така
определеното наказание да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим.
Според държавното обвинение, на основание чл. 59, ал. 1 от НК, следва да бъде
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от
27.10.2015 г. По отношение на предявения граждански иск счита, че същият
е основателен и следва да бъде уважен, като размерът бъде определен по
справедливост.
Частният
обвинител и граждански ищец, чрез своя повереник – адв.Димо Гочев от БАК, се
присъединява към становището на прокурора. Пледира за осъдителна присъда при
превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Счита, че
единственото адекватно наказание се явява доживотен затвор без замяна, като с
оглед на това, че производството е по реда на съкратеното съдебно следствие,
бъде редуцирано на доживотен затвор и на основание чл. 58а,
ал. 2 НК, наказанието доживотен затвор да
се замени с наказание лишаване от свобода за максималния, предвиден в закона,
срок от 30 години. Намира, че предявеният граждански иск е основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
Защитникът
на подсъдимия – адв.К.К. от БАК изтъква, че няма спор по фактите, но оспорва
направената от Окръжна прокуратура – Бургас правна квалификация по т. 9 на чл.
116, ал. 1 от НК, а именно деянието да е извършено предумишлено. Предвид
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства намира, че
наказанието на подзащитния му следва да бъде определено по първата алтернатива,
а именно лишаване от свобода от 15 до 20 години. Относно предявения граждански
иск, счита същия за основателен, но по размер изключително завишен и предоставя
на съда да го определи по справедливост.
В
последната си дума подсъдимият изразява искрено съжаление за случилото се и
моли съда за по-лека присъда.
След
преценка на надлежно събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съпоставени и със самопризнанията на подсъдимия и в пределите на
чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА НА ДЕЯНИЕТО:
Подсъдимият Д.Д.Р. е
роден на *** *** и живее в същия град, кв.Д.Е.,УЛ.“А.“ № **. Той е **, **
гражданин, **, с ** образование, **, **, ЕГН **********.
Пострадалата И.А. С., ЕГН **********,
живеела заедно с майка си – пострадалата Т.И.Ж., ЕГН **********, и непълнолетния
си син – св.Б.С.,***.
Пострадалата И. С. била омъжена, като от
брака си имала две деца – непълнолетният св.Б.С. и св.А.С., която живеела
отделно. През м.май 2014 г. съпругът й починал и известно време след това
започнала да поддържа интимна връзка с подсъдимия. Двамата се срещали редовно,
но продължили да живеят отделно – подсъдимият в собствената си къща, заедно с
майка си – св.Р.Р., а пострадалата – в къщата на майка си Т.Ж.. Последната не
одобрявала тази връзка, тъй като смятала, че дъщеря й има малък син, за когото
трябва да полага грижи. Не харесвала и характера на подс.Р., който постоянно
пиел, ставал агресивен, обиждал хората и правел скандали.
Майката на подсъдимия - св.Р.Р., също не
одобрявала връзката между двамата, тъй като пострадалата И. С. била от ромски
произход, била нахална и влизала в дома й без разрешение, като често без нейно
и на сина й знание вземала пари и други вещи.
До есента на 2015 г. отношенията между
подсъдимия и пострадалата И. С. били нормални. Тя посещавала вечер подс.Р. и
оставала да спи при него, а през деня се
прибирала в къщата на майка си. Месец преди инкриминираното деяние обаче отношенията
им започнали да се влошават и пострадалата поискала да прекратят връзката си.
Подсъдимият не бил съгласен и продължил да търси контакт с нея. Тя от своя
страна започнала да страни от него, все по-рядко да му вдигала телефона и при
редките им срещи му заявявала да не я търси повече. Това ядосвало подсъдимия Р.,
който желаел да продължи отношенията си с пострадалата и дори искал тя да се
премести да живее при него, както и да имат общи деца. Когато ходел да я търси
в дома на майка й Т.Ж. последната го гонела и му заявявала, че дъщеря й не е за
него, да не я търси повече, тъй като има дете, за което трябва да се грижи. С
това гневът на подсъдимия както към пострадалата И. С., така и към майка й, все
повече нараствал. За това спомогнало и обстоятелството, че докато разполагал с
парични средства, подс.Р. се грижел за цялото им семейство – плащал сметките за
ток, телефон, интернет, купувал храна, дърва за отопление и др. Последните
седмици преди инкриминираното деяние подсъдимият бил в лошо финансово
състояние, дължащо се на злоупотребата му с алкохол и отказа на клиенти да
оставят автомобилите си за ремонт. Поради тази причина и пострадалата И. С.
искала да прекратят отношенията си. Подсъдимият се почувствал използван, което
допълнително увеличил гнева му, но въпреки това продължавал да търси контакт с
нея.
Седмица преди настоящото деяние,
пострадалата напълно спряла да вдига телефона и отказвала да се срещне с него. Тогава
подсъдимият разбрал, че И. С. не желае повече да бъде с него. Това обстоятелство,
както и липсата на парични средства, отлива на клиенти, повредата на личния му
автомобил го докарали до отчаяние и той започнал да мисли за самоубийство.
На 27.10.2015 г. около 07:30 часа
подсъдимият отишъл в дома на своя съсед и приятел – св.С.С., който живеел
отсреща на същата улица. Споделил му, че предния ден е установил липсата на
сума пари от дома си, както и подозренията си, че най-вероятно И. С. ги е взела.
Заявил му също, че до момента пострадалата му струвала 20 000 лева. Св.С.
казал на подс.Р., че сам си е виновен, тъй като сам й е дал парите. Подсъдимият
му отвърнал, че смята да си слага край на живота, защото не вижда изход от
създалата се ситуация. Св.С. не взел тези думи насериозно и след като го
изпратил, отишъл на работа.
Около 08:30 часа същия ден при подсъдимия
дошъл св.П.П., за да си вземе автомобила от ремонт. Подс.Р. му казал, че
автомобилът ще е готов на следващия ден и когато идва го вземе, да носи букет с
цветя, защото го вижда за последно. Тъй като подсъдимият видимо бил употребил
алкохол, а и в такива състояния и друг път свидетелят го е чувал да говори за
самоубийство, св.П. също не взел насериозно думите му.
Малко по-късно същия ден подсъдимият отишъл
до къщата на пострадалите, за да поговори с И. С.. Последната отново му заявила,
че всичко между тях е приключило и трябва да я забрави. Майка й – пострадалата Т.Ж.
също се намесила, като му казала да се маха и отправила обидни думи срещу него.
Подсъдимият Р. се прибрал в дома си и
започнал да пие. За кратко време изпил половин литър ракия. Отново започнал да
мисли за самоубийство. Не виждал смисъл да живее, след като вече нямал пари,
автомобил, а и пострадалата С. го оставила. Събралият се гняв към двете
пострадали обаче взел превес и подсъдимият решил вместо да слага край на
собствения си живот, да убие И. и нейната майка. Взел законно притежаваната си
ловна пушка „ИЖ – 27ЕМ - М“, 12 калибър, № ***, известно количество ловни
патрони за нея, качил се на л.а. „Опел Кадет“, бял на цвят (собственост на клиент,
оставил го за ремонт) и се отправил към дома им, намиращ се на ул.“С.“ № **.
Около 13:00 часа подс.Р. спрял пред къщата,
като на влизане се разминал с внучката на И. С. – св.В.Г.. Попитал я къде е
баба й. Детето му отговорило, че сее чесън отзад в двора и излязло да си играе.
Подсъдимият продължил със заредена пушка в ръка. Отишъл в двора отзад. Видял,
че двете жени са с гръб към него, наведени към земята. Застанал в близост до
външната чешма на двора, на разстояние 2-3 метра от тях. Насочил пушката към И.
С., която в същия момент се изправила и обърнала с лице към подсъдимия. Той
веднага стрелял и я улучил в гърдите. Пострадалата С. се завъртяла и паднала по
очи на земята. След това подс.Р. стрелял по Т.Ж. като се целел в главата й, но
улучил същата в лявото рамо, тъй като в този момент, чувайки първия изстрел, тя
се е обръщала с лице към него. Пострадалата Ж. също паднала по очи на земята.
Подсъдимият изхвърлил гилзите от пушката и отново я заредил с два патрона в
цевта, като изпуснал един на земята. Приближил се към двете жени и изстрелял
още един патрон в гърба на И. С. и един патрон в гърба на Т.Ж.. Незабавно след
това подсъдимият тръгнал да излиза от двора обратно по пътеката към външната
врата, по пътя към която изхвърлил последните две гилзи от изстреляните
патрони. Качил се в автомобила, с който дошъл и се прибрал в дома си.
Тези действия били забелязани от св.П.П. и
съпругата му – св.В.П., които живеели в съседната къща и след като чули
изстрелите, веднага излезли на двора на къщата си. Св.П. се приближил към
оградата, извикал на падналите на земята пострадали и след като установил, че
не дават никакви признаци на живот, се запътил към съседната къща, където
съобщил на св.И.Т. за извършеното убийство. Последният също бил чул изстрелите
и от мобилния си телефон се позвънил на тел. 112, за да уведоми за случая.
В същото време, подс.Р. се качил на горния
етаж на къщата, обитаван от майка му – св.Р.Р., на която споделил, че е убил И.
С. и нейната майка. След това слязъл на долния етаж и се заключил в една от
стаите. Позвънил по телефона на своя познат Ф.Г., на когото също съобщил, че е
убил двете жени с ловната си пушка, като за по-сигурно е стрелял по два пъти
във всяка от тях. Казал му също, че се чуват за последен път, тъй като пушката
била заредена и смятал да се самоубива.
След като приключил разговора, подсъдимият
започнал да мисли за самоубийство, но след като полицаите започнали да тропат
на вратата, той решил да отключи и бил задържан.
Видно от протокол за оглед от 27.10.2015 г. (том
І, л.2-7 от ДП) с приложен фотоалбум към него (том І, л.11-19 от ДП), от
местопроизшествието са били иззети 4 бр. гилзи без боен снаряд с метално дъно,
12 калибър; 1 бр. ловен патрон с метално дъно, 12 калибър; бутилка от бира;
кръгло хартиено парче с черно зацапване по края; 3 бр. метални топчета (сачми).
При извършеното претърсване и изземване в
дома на подсъдимия са били намерени и иззети 1 бр. ловна пушка, марка „ИЖ –
27ЕМ-М“, надцевка с дървен приклад и кожен ремък, ведно с 2 бр. ловни патрони
12 калибър в цевта; 3 бр. ловни патрони, зелени на цвят, с надпис „Нобел спорт“,
12 калибър; 1 бр. празна гилза със сиво тяло, с метално дъно; 1 бр. ловна
жилетка с патрондаж, с 34 бр. ловни патрони с различен цвят, 12 калибър и 1 бр.
метален сгъваем нож с черно покритие по дръжката; 4 бр. кутии, съдържащи общо
62 бр. ловни патрони с различен цвят, 12 калибър; членска карта на името на
подсъдимия на Ловно-рибарско движение със сериен № 357044; билет за лов със
сериен № *** на името на подс.Р. за 2015 г.; лична карта с № ***, издадена на
подсъдимия; жълта торба с ловни патрони – 14 бр.; прозрачна мръсна найлонова
торба с 15 бр. ловни патрони; разрешение за носене на ловно оръжие на подс.Д.Р.
с вписана ловна пушка надц. ИЖ, калибър 12, с № 9660395, издадено от Второ РУ
при ОД на МВР – Бургас (том І, л.25-34 от ДП).
Видно от назначената и изготвена на
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп № 341/2015 г.,
непосредствена причина за смъртта на И. С. са двете огнестрелни наранявания от
съчмен заряд, изстрелян от ловна пушка, които са разкъсали сърцето и десния бял
дроб, като нараняванията са несъвместими с живота и смъртта е настъпила
моментално (том І, л.81 от ДП).
Видно от изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза на труп № 342/2015 г., непосредствена причина за
смъртта на Т.Ж. са двете огнестрелни наранявания от съчмен заряд, изстрелян от
ловна пушка, които са поразили големи кръвоносни съдове и жизненоважни органи,
като нараняванията са несъвместими с живота и смъртта е настъпила много бързо в
рамките на минути (том І, л.83 от ДП).
По делото е назначена и изпълнена
балистическа експертиза, видно от която предоставената за изследване
гладкоцевна ловна пушка, с вертикално разположени цеви, марка „ИЖ-27ЕМ-М“,
калибър 12, с № ***, е огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, годно за
стрелба и с двете си цеви. С оръжието е произвеждан изстрел и от двете цеви
след последното им почистване и не е възможно пушката да произведе изстрел без
натискане на спусковия механизъм. Четирите броя изстрелЯ.гилзи, иззети при
оглед на местопроизшествието от 27.10.2015 г., са предназначени за стрелба с
гладкоцевно ловно оръжие, калибър 12 и са изстреляни от предоставената за
изследване ловна пушка „ИЖ-27ЕМ-М“, калибър 12, с № ***. Иззетия при огледа
ловен патрон, калибър 12, може да бъде изстрелян от същата пушка. Някои от
ловните патрони и гилзите, иззети от дома на подсъдимия, са идентични по вид,
марка, модел и калибър с иззетите 4 броя гилзи и 1 брой патрон при оглед на
местопроизшествието (т.І, л.115-л.120 от ДП),
Видно от заключението на химическата
експертиза - протокол № 1040/28.10.2015 г., концентрацията на алкохол в кръвта
на подсъдимия Д.Р. е 3,80 промила (том І, л.87 от ДП).
Представени са и химически експертизи – протокол № 1044/28.10.2015
г. и протокол № 1043/28.10.2015 г., неустановяващи наличие на алкохол в кръвните
проби, взети от пострадалите И. С. и Т.Ж. (т.І, л.92 и л.95 от ДП).
Видно от заключението на назначената и изготвена по делото
комплексна съдебнопсихиатрично-психологична експертиза (т.І, л.74-87 ДП), подсъдимият
Р. не се води на диспансерен отчет в ЦПЗ, но е бил на лечение през 2015 г. с
диагноза „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на
алкохол. Алкохолен делир.“. Към датата на инкриминираното деяние – 27.10.2015
г., подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си. Същият е можел да възприема и запаметява факти и
обстоятелства, имащи отношение към делото, да дава достоверни обяснения за тях,
да участва в наказателното производство и евентуално, ако бъде признат за
виновен, да изтърпява наложеното наказание, защото е бил в състояние на ремисия
на алкохолната болест. Според експертите, по време на извършване на
инкриминираното деяние подс.Р. се е намирал в състояние на обикновено алкохолно
опиване – средна степен, въпреки концентрацията на алкохол в кръвта, която е
3,80 промила. Можел е да ръководи адекватно постъпките си, като психологическите
му преживявания нямат болестна характеристика и той не е бил в състояние на
физиологичен афект.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
от направеното от подсъдимия самопризнание, което изцяло се потвърждава от
надлежно приетите по реда на чл. 373, ал. 1, във вр. чл. 283 от НПК гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите П.Д.П.
(т.І, л.47-48, л.53-54), В.П.П. (т.І, л.49-50), С.И.С. (т.І, л.55-57), Т.Д.Р.
(т.І, л.58-60), П.П.П. (т.І, л.61-63), Ф.К.Г. (т.І, л.64-67), А.С.С. (т.ІІ,
л.8-10), П.С.С. (т.ІІ, л.34-36), И.М.П. (т.ІІ, л.37-38), Р.В.Р. (т.ІІ, л.39-41),
Я. С.Г. (т.ІІ, л.42), А.Ж.М. (т.ІІ, л.43-44), Б.С.С. (т.ІІ, л.51-52, л.53), В.С.Г.
(т.ІІ, л.55), М.В.В. (т.ІІ, л.56-58), И.В.Т. (т.ІІ, л.59-60), М.Л.М. (т.ІІ,
л.68-69); протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум
към него (т.І, л.2-7, л.11-19) , протокол за претърсване и изземване, ведно с
фотоалбум (т.І, л.25-27, л.28-34), протоколи
за оглед на труп (аутопсия) и фотоалбуми към тях (т.І, л.35-37,л.38-40,
л.41-46), протокол за изземване на обтривки и микроследи (т.І, л.75), протокол
за вземане на образци за сравнително изследване (т.І, л.76-79); заключенията на
назначените по делото съдебномедицински експертизи на труп № 341/2015 год. и №
342/2015 год. (т.І, л.81 и л.83), протоколи за извършени химически експертизи №
1040/28.10.2015 год., № 1044/28.10.2015 год. и № 1043/28.10.2015 год. (т.І,
л.87, л.92 и л.95), протокол № 94 за извършена балистична експертиза (т.І,
115-120), комплексна съдебнопсихиатрично-психологична експертиза (т.ІІ,
л.74-87); епикризи (т.І, л.109-110), свидетелство за съдимост (т.ІІ, л.14), преписи-извлечения
от акт за смърт и удостоверения за наследници (т.ІІІ, л.3-4; 7-9), протокол за
изготвяне на веществени доказателствени средства (т.ІІІ, л.15-19), удостоверения,
постановления, писма, както и останалите писмени и
веществени доказателства, приложени към делото.
Съдът счита, че посочените доказателствени източници
установяват по несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на
обвинителния акт и признати от подсъдимия. Показанията на свидетелите,
съпоставени с обективните данни в протоколите за оглед, за претърсване и
изземване и в съответствие с научните мнения на вещите лица в експертните
заключения, еднопосочно подкрепят направеното самопризнание на подсъдимия
относно релевантните за решаване на делото обстоятелства и убедително го
закрепват. От тях без съмнение се установява хронологията на инкриминираните събития
и авторството на подсъдимия в извършване на деянието, предмет на обвинението.
Съдът изцяло възприе извършените на досъдебното производство
експертни заключения като пълни, ясни, точни и обосновани, изготвени от
компетентни вещи лица. Заключенията не се оспорват от страните и не пораждат
каквито и да било съмнения за тяхната достоверност.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
намира обвинението за безспорно доказано. Това е така, защото от обективна
страна 27.10.2015 г., около 13.00 часа, в гр. Бургас, кв.Д.Е., предумишлено
умъртвил повече от едно лице - И.А. С., ЕГН ********** и Т.И.Ж., ЕГН **********,
с огнестрелно оръжие - ловна пушка марка “ИЖ - 27ЕМ-М” 12 калибър.
На основата на приетите по делото фактически положения,
настоящият състав счита, че в случая е налице квалифициращото обстоятелство по
чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. трето от НК – настъпила е смъртта на повече от
едно лице (Постановление № 2/1957 г. на Пленума на ВС).
На следващо място от обективна страна в случая е налице и
квалифициращият елемент от състава на чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК - предумисъл.
Доказателствата по делото са еднопосочни, че подсъдимият е предприел действия
по планиране на извършването на престъпното деяние – решението му да убие
приятелката си и нейната майка е взето предварително при сравнително спокойно и
хладнокръвно състояние, след обсъждане на мотивите за и против извършването му,
предварително е осигурил огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, след което се
отправил към къщата им. Тези целенасочени действия на подсъдимия сочат, че у
него е съществувал предварителен замисъл за извършване на убийството, което е
демонстрация на възникнал умисъл за това преди извършването му, т.е. налице е
вземане на предварително решение за убийството.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 1
от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, съобразно
заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, че е психично здрав, т.е.
вменяем. Предвиждал е общественоопасните последици на деянието и е искал (целял)
настъпването им. С оглед използваното от подсъдимия средство за извършване на
престъплението – огнестрелно оръжие и насочеността на изстрелите – в областта
на гърдите и гърба на пострадалата И. С., както и в областта на лявото рамо и в
гърба на пострадалата Т.Ж. където се намират големи кръвоносни съдове и
жизненоважни органи, се налага несъмнения извод, че действията на подсъдимия
сочат на пряк умисъл за убийство на приятелката си и нейната майка. Наличието
на квалифициращите елементи от състава на чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 3, т. 9,
вр. чл. 115 от НК са безспорно доказани и умисълът на подсъдимия е обхващал
всички квалифициращи обстоятелства.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
С оглед на това, че
делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2,
вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието, с
оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, същото следва да се
определи при условията на чл. 58а от НК.
За престъплението по
чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 3 и т. 9, вр. чл. 115 от НК, законодателят е
предвидил алтернативни наказания - лишаване от свобода от петнадесет до
двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съгласно
разпоредбата на чл. 58а, ал. 2 от НК (ред. ДВ, бр. 26/2010 г.), в случаите по чл.
57, ал. 1 от НК (когато за дадено престъпление са предвидени алтернативни
наказания), съдът следва да определи най-подходящото по вид наказание, като
действа ограничението - да не се налага наказанието „доживотен затвор без
замяна“, а ако се определи „доживотен затвор“, то това наказание се заменя с
лишаване от свобода от двадесет до тридесет години, като според ал. 3 на чл.
58а НК във всеки отделен случай наказанието лишаване от свобода се
индивидуализира между минималния размер за престъплението, предвиден в
Особената част на НК и най-високия размер, посочен в ал. 2 на чл. 58а НК, т.е.
за престъплението по чл. 116, ал. 1 НК - от петнадесет до тридесет години
лишаване от свобода.
Настоящият съдебен
състав, съобразявайки критериите на чл. 54 НК и ръководейки се от степента на
обществена опасност на деянието и дееца, с подбудите за извършване на деянието
и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, приема, че в разглеждания
случай най-подходящото по вид наказание измежду алтернативно предвидените в нормата
на чл. 116, ал. 1 НК е наказанието лишаване от свобода.
Този извод се
обосновава с мотива на извършване на деянието. Безспорно е установено, че между
подсъдимия и пострадалата И. С. са съществували отношения, вкл. и интимни. Тази
връзка е била много важна за подс.Р. и докато е разполагал с парични средства,
той е задоволявал всичките й желания. Въпреки това И. С. влизала в дома му без
знанието и разрешението на подсъдимия и майка му и вземала пари и вещи, като
няколко дни преди инкриминираното деяние отново е взела сума пари от дома им. Освен
това подс.Р. се е грижел и за цялото семейство на С.. Подсъдимият искал двамата
с И. да заживеят заедно в неговата къща, както и да имат деца. Злоупотребата му
с алкохола обаче и все по-малкото клиенти, го довели до лошо финансово
състояние и И. решила да прекрати отношенията си с него. Поради това същият
изключително тежко изживял раздялата и отказа на пострадалата да продължи
връзката си с него. Почувствал се наранен, изоставен, използван от нея, ограбен.
Не виждал изход от ситуацията и споделил суицидни мисли и намерения на
свидетелите С.С. и П.П.. Всички тези обстоятелства, както и обидното отношение
на пострадалата Т.Ж. породили у подсъдимия желание за отмъщение чрез пряко
посегателство върху личността и живота на двете жени.
При
индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода, което следва да се
наложи на подсъдимия, съдът съобрази високата степен на обществена опасност на извършеното
деяние. Отнемането на човешки живот е най-тежкото престъпление против личността
и се отличава с изключително висока степен на обществена опасност. В конкретния
случай присъствието на повече от един квалифициращ признак при осъществяване на
престъплението сочи за наличието на по-висока степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с други от същия вид. Отделните квалифициращи признаци са
взети предвид от закона при определяне на съответното наказание, но детайлите
по тяхното проявление значително завишават степента на обществена опасност на
извършеното от подсъдимия отнемане живота на И. С. и Т.Ж.. Инкриминираното
деяние се отличава с демонстрираното от подсъдимия пълно пренебрежение към
човешкия живот и личните права на личността, с подчертаната демонстративност и
изявяването на престъплението като акт на отмъщение и наказание за жертвите. Умъртвяването
на пострадалите е извършено през деня в двора на къщата, в близост до който по
същото време се е намирало малолетно дете – внучето на пострадалата И. С.. Извършеното
от подсъдимия се характеризира с хладнокръвие и бруталност. И двете жени са
застреляни в области, където се намират големи кръвоносни съдове и жизненоважни
органи, след което подсъдимият изстрелял по още един патрон в гърба на
пострадалите.
Като отегчаващи
вината обстоятелства съдът съобрази степента на проявената агресия от страна на
подсъдимия спрямо два човешки живота, както и състоянието на алкохолно
опиянение, в което Р. сам се е поставил.
Степента на
обществена опасност на подсъдимия Р. не е висока. Той е с чисто съдебно минало,
не е криминално проявен. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени
направените в хода на досъдебното производство самопризнания и оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина, добросъвестното процесуално
поведение и изразеното разкаяние и критичност. В този смисъл признанието на
подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се третира като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като съставлява елемент от
цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение,
спомогнало за своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител (т.7 от ТР №1/2009
г. по т.д. №1/2008 г. на ОСНК на ВКС). Петдесет и две годишната възраст
не представлява смекчаващо отговорността му обстоятелство.
Доказателственият
материал не позволява извод за наличие на изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, които да
определят като несъразмерно тежко и най-лекото, предвидено в закона наказание.
Преценявайки
съвкупно изброените по-горе обстоятелства и съобразявайки разпоредбата на чл.
57, ал. 1 от НК, съдът счете, че наказателната репресия спрямо подсъдимия Р.
следва да се реализира чрез налагане на най-лекото по вид от алтернативните
наказания по чл. 116, ал. 1 от НК в размер от осемнадесет години лишаване от
свобода, което съгласно нормата на чл. 58а от НК намали с 1/3 и така
определеното наказание на подсъдимия е дванадесет години лишаване от свобода. Наказанието
доживотен затвор без замяна е приложимо, само ако престъплението е изключително
тежко и посочените в чл. 36 от НК цели не могат изобщо да бъдат постигнати.
Наказанието доживотен затвор е несъразмерно тежко за конкретното деяние и
дееца, а данните за личността на подс.Р. не налагат изолирането му до края на
живота в затворнически условия. По мнение на настоящия състав, така отмерено по
вид и размер наказанието се явява справедливо, адекватно и обосновано и е
напълно достатъчно за преоценка на поведението от страна на самия подсъдим и
даване на ясна равносметка за последиците от стореното, както и за постигане на
целите по смисъла на чл. 36 от НК.
На основание чл. 59,
ал. 1, т. 1 от НК, съдът приспадна от наложеното на подсъдимия Р. наказание
лишаване от свобода времето, през което е бил задържан по смисъла на чл. 59, ал.
2, вр. ал. 1 НК, считано от 02.11.2015 г.
С присъдата съдът
постанови така наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предвид на така
приетата фактическа обстановка и правна квалификация, съдът приема предявения
граждански иск за безспорно доказан както по основание, така и по размер.
Установи се по несъмнен начин, че в резултат на убийството на пострадалите И. С.
и Т.Ж. е причинен вредоносен резултат, като между него и виновното деяние на
подсъдимия, предмет на настоящата осъдителна присъда, съществува пряка и
непосредствена причинна връзка. Ето защо, подсъдимият Р. следва да бъде осъден
да изпълни задължението си по чл. 45 от ЗЗД да поправи причинените на
гражданския ищец А.С. – съответно дъщеря и внучка на пострадалите,
неимуществени вреди. Същите се изразяват в претърпените от загубата на нейните най-близки
хора непреходни душевни болки и страдания. От факта, че е пълнолетна и е създала
свое семейство, изобщо не следва, че страданията й от загубата на майка и баба
са по-леко преодолими. Макар и живееща отделно от тях, тя не е прекъснала
връзката си с най-близките за нея хора. Смъртта им ще я остави без морална
подкрепа, а степента на страдание на А.С. значително се завишава от
внезапността на загубата и начина на престъпното отнемане на два човешки
живота.
Съобразявайки
изложеното, съдът намира, че претърпените от А.С. душевни болки и страдания не
могат да бъдат възмездени с по-малка сума от предявената с гражданския иск,
поради което го уважи в пълния му размер.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На основание чл. 53,
ал. 1, б. „а“ от НК съдът постанови отнемане в полза на държавата на 1 брой
ловна пушка, марка „ИЖ – 27ЕМ-М“, намираща се на съхранение в служба „КОС“ при
ОД на МВР – Бургас.
По отношение на
веществените доказателства по делото: 3 броя ловни патрони, 1 брой ловна
жилетка с патрондаж с 34 броя ловни патрони, четири кутии, съдържащи общо 62
броя ловни патрони, членска карта, билет за лов, лична карта, жълта торба с
ловни патрони, разрешение за носене на ловно оръжие, съдът постанови да се
върнат на подсъдимия Д.Р., а по отношение на останалите веществени
доказателства, подробно описани в раздел ІІІ от обвинителния акт, постанови да
се унищожат поради тяхната малозначителност, след приключване на делото с
влязла в сила присъда.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед виновността
на подсъдимия Д.Р., съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК, го осъди да заплати
в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР - Бургас, сума в размер на 1
485.61 лева, представляваща направени на досъдебното производство разноски,
както и сума в размер на 8 000 лева, представляваща дължима държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск.
Мотивиран от
горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: