РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Карлово, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20225320200250 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-0281-000227 от 05.04.2022 г. на
Началник Група в ОД на МВР- Пловдив, РУ- Карлово, на ИВ. ЕМ. Р., ЕГН
**********, от с. Б., П. обл., ул. „П.“ ***, е наложено административно
наказание на основание чл.174 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/- глоба в размер на 500 лв., както и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, както и са
отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата
прави искане за отмяната му като незаконосъобразно. Твърдят се допуснати
процесуални нарушения относно съдържанието на АУАН и наказателното
постановление по отношение на мястото на извършване на нарушението,
както и се счита процесното деяние за извършено при условията на чл.13 от
НК. Излагат се доводи и за маловажност на случая. Претендират се разноски.
1
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с адв. И.-
упълномощен, който поддържа жалбата. По същество пледира за отмяна на
атакуваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Претендират се разноски.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище по делото излага доводи за
правилността и законосъобразността на атакуваното наказателно
постановление, като иска от съда потвърждаването му.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетел полицейски служители
И.С. като актосъставител и В.П. като свидетел по акта и очевидец при
установяване на нарушението, както и доведения по почин на жалбоподателя
свидетел С. и приобщените писмени доказателства- наказателно
постановление № 22-0281-000227 от 05.04.2022 г., АУАН серия GA 540690 от
21.03.2022 г., талон за медицинско изследване № 071239, фиш за спешна
медицинска помощ, писмо, протокол № 492/23.03.2022 г., екземпляр от талон
за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, справка по
чл.62 ал.5 от КТ, справка за нарушител/водач, удостоверение за преминали
последваща проверка анализатори за алкохол в дъха, заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., заповед № 8121К-14578/31.12.2019 г., заповед № 8121К-
14581/31.12.2019 г. съдът намира за установено следното:
На 21.03.2022 г. свидетелите С. и П.- служители на РУ на МВР- Карлово
изпълнявали служебните си задължения като автопатрул в гр. С., като по
същото време се провеждала и специализирана полицейска операция по
отношение на водачи, употребили алкохол и наркотични вещества. Около
22,00 часа полицейските служители се намирали в гр. С., ул. „П.Е.“, когато
установили движещ се срещу тях автомобил марка „Рено“, модел „****“ с
2
рег. № ***** който преди да се размине с полицейския автомобил завил по
ул. „И.З.“ без да подаде мигач. Това била причината, поради която решили да
спрат за проверка автомобила. Полицейските служители съпроводили
автомобила, който паркирал в частен имот, като веднага след него спрял и
полицейския автомобил. Излезлият от автомобила водач бил извикан за
проверка. Същият не представил веднага документи за установяване на
самоличността му, СРМПС, СУМПС и контролен талон към него. Жена
донесла тези документи от къщата. Било установено, че водач на автомобила
бил жалбоподателят Р., който бил изпробван и за употреба на алкохол с
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с № ARDM- 0250, който отчел
наличие на алкохол в издишания въздух 0,54 на хиляда. На водачът бил
издаден талон за медицинско изследване и тъй като същият оспорил
показанията на техническото средство собственоръчно вписал, че желае да му
бъде извършено медицинско и химическо изследване, за което и дал кръвна
проба.
Спрямо Р. бил издаден АУАН серия GA 540690 от 21.03.2022 г., с който
оправомощеното длъжностно лице- мл. автоконтрольор С. приел, че лицето е
осъществило нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като на 21.03.2022 г., в
гр. С., по ул. „И.З.“ до № **, с посока на движение от запад на изток,
управлявал лек автомобил „Рено“, „****“ с рег. № ***** собственост на
С.В.Н., ЕГН **********, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, установено след извършена проверка с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“ с № ARDM- 0250 под номер на пробата 06523 в 22,20,
определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, като техническото средство отчело 0,54 на хиляда.
Водачът не приел показанията на техническото средство и желаел да даде
кръвна проба за изследване. Издаден талон за изследване с № 0712239 от
21.03.2022 г.
Така съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя без
възражения.
Във ФСМП- Карлово бил извършен медицински преглед на
жалбоподателя, за което бил издаден фиш, в който било отразено, че същият
е клинично здрав. Била взета кръвна проба, като бил съставен и протокол за
медицинско изследване и вземане на проби за концентрация на алкохол в
3
кръвта, в който било отбелязано, че по данни на изследвания водач, същия е
употреби уиски- 5 литра. Отразено било, че лицето е във възбудено състояние
и имало агресивно поведение.
Било извършено лабораторно изследване на кръвната проба, като
установеното количество алкохол в нея било 0,68 на хиляда. За целта на
изследването бил издаден протокол № 492/23.03.2022 г. за извършена
експертиза, който бил приложен към административно- наказателната
преписка.
Въз основа на така установеното, на 05.04.2022 г., оправомощено
длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при
пълно описание на относимите към твърдяното с него нарушение
обстоятелства и индивидуализация на нарушителя, на Р. било наложено
административно наказание на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП- глоба в
размер на 500 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, както и били отнети 10
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Наказателното постановление било връчено на Р. на 06.04.2022 г., а
жалбата срещу него- депозирана на 18.04.2022 г.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът ползва
изцяло при постановяване на решението си, като безпротиворечиви помежду
си и пряко относими към предмета на доказване по делото.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното
постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да
налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно
нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а
наказателното постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в
изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките
на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно
описание на нарушението, и на обстоятелствата по неговото извършване,
налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението,
правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма,
размерът на наложената санкция- глоба и лишаване от право да управлява
4
МПС. Индивидуализиран е нарушителят.
Тъй като АУАН се явява редовен от процесуална страна, то същия се
ползва и от презумптивна доказателствена сила, съобразно чл.189 ал.2 от
ЗДвП. Отразените в него констатации се установяват по безспорен и
категоричен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели- С. и
П.. В насока подкрепяща обстоятелството, че преди да приведе в движение
процесния автомобил жалбоподателя е употребил алкохол са и показанията
на св. С.. Налице е различие в показанията на посочения свидетел с
доказателствата по делото единствено относно вида на алкохола, употребен
от Р., като свидетелят твърди, че е употребена бира, а в протокола от
медицинското изследване лично жалбоподателят е заявил, че е употребил
уиски. Какъв точно алкохол е употребил жалбоподателят не е от съществено
значение за обстоятелствата от фактическия състав на процесното нарушение,
доколкото е важна в случая установената концентрация на този алкохол,
която е надвишавала количеството от 0,5 на хиляда, съгласно изискванията на
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Съдът не установи нарушения в процедурата по установяване на
концентрацията на алкохол, като намира че са спазени изискванията на
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Съставен е талон за изследване № 071239/21.03.2022 г., в който е
отразено надлежно, че проверения водач на МПС желае да даде кръвна проба,
като върху талона е залепен и изискуемия по чл.3 ал.3 от Наредбата стикер с
номера, с които са запечатани кръвните проби. Извършен е медицински
преглед на водача и е взета кръвна проба, като за целта е съставен и
необходимия протокол. Резултата от извършеното изследване на кръвната
проба е вписан в съставения протокол, където са вписани и номерата на
стикерите, с които са запечатани кръвните проби от водача.
С оглед гореизложеното съдът намира за безспорно и категорично
доказано, че жалбоподателя е осъществил вмененото му във вина нарушение
на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като не е спазил задължението си, визирано в
посочения текст на закона да не управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Р. е управлявал МПС на
процесната дата с концентрация на алкохол 0,68 % на хиляда.
5
Деянието не осъществява признаците на маловажен случай, тъй като
нито неговата степен на обществена опасност, нито тази на водача се явяват
явно незначителни. Деянието е изключително широко разпространено, като
засяга във висока степен обекта на защита, касаещ преди всичко живота и
здравето на хората. В конкретния случая не би могло да се приеме за
незначителна концентрацията на алкохол, която е 0,68 промила. Става ясно от
доказателствата по делото, че освен инкриминираното нарушение,
жалбоподателя е осъществил и други в случая, като не е носил документите,
изискуеми от ЗДвП за водач на МПС, макар и да не е бил санкциониран за
тях. Ето защо, съдът приема обществената опасност на конкретното деяние за
обичайната за този вид нарушения.
Процесното деяние не е извършено и при условията на крайна
необходимост, която да изключи неговата наказуемост, както се твърди с
жалбата. Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината и обстоятелствата,
изключващи отговорността следва да се прилага НК, който в разпоредбата на
чл.13 урежда условията на крайната необходимост и съгласно който „Не е
общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна
необходимост- за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои
или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която
деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието
вреди са по-малко значителни от предотвратените“. От доказателствата по
делото се установява, че жалбоподателят закарал с автомобила св. С. до
вилата му, където живеел, тъй като последния вдигнал високо кръвно, за да
си изпие лекарствата. Основно условие на чл.13 от НК е настъпилата
непосредствена опасност, да не може да се избегне по друг начин. Това
условие съдът намира да не е налице в конкретния случай. Ако състоянието
на св. С. е било животозастрашаващо е следвало същия да бъде
транспортиран със Спешна помощ до болнично заведение. Ако пък не е било
такова, то и друго лице би могло да транспортира свидетеля до дома му, а
опити да се намери такова не се установи да са правени от жалбоподателя.
Ето защо, съдът намира, че не са налице и условията на приложение на чл.13
от НК.
Размерът на наложеното наказание на жалбоподателя- глоба в размер на
500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
6
есъобразено с посочения фиксиран размер в разпоредбите на чл.174 ал.1 т.1
от ЗДвП, която се явява относимата санкционна разпоредба към извършеното
нарушение.
Във връзка с нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, за което на
жалбоподателя е наложено наказание по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП са отнети
правилно и 10 контролни точки с атакуваното наказателно постановление,
съобразно разпоредбата на чл.6 ал.1 т.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.
за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, в сила от 23.03.2018 г.
С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено изцяло.
Предвид резултата от делото на жалбоподателя не се следват разноски.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0281-000227 от
05.04.2022 г. на Началник Група в ОД на МВР- Пловдив, РУ- Карлово, с което
на ИВ. ЕМ. Р., ЕГН **********, от с. Б., П. обл., ул. „П.“ ***, е наложено
административно наказание на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП- глоба в
размер на 500 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, както и са отнети 10
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7