Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 48
24. 02.2021г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на трети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:
Василка Желева
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Йорданка Попова и в присъствието на
прокурор Невена Владимирова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 967 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба от Ж.Г.Ж., против Решение №95 от 21.08.2020 г., постановено по НАХД №176
по описа на Районен съд – Харманли за 2020 г.
В касационната жалба се изразява
несъгласие с решението на районния съд и се моли същото да бъде отменено. Допълнително
се излагат подробни съображения срещу решението на районния съд, въз основа на
които се моли за отмяна на същото, отмяна на потвърденото с него наказателно
постановление и се претендира присъждане на разноските по делото за двете
съдебни инстанции. Твърди се, че решението е неправилно, необосновано и
постановено при нарушение на процесуалните правила. Навеждат се доводи, че
съдът в противоречие със закона не взел предвид, че описаното в НП нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП било недоказано и изобщо не обсъдил това. Налице била и
пълна липса на мотиви в съдебното решение, което било основание за отмяна на
решението и за връщането му за ново разглеждане на първата инстанция от друг
състав на съда. Съдът не направил пълен и верен анализ на доказателствените
материали и не установил законосъобразно релевантните за изхода на
производството факти. Налице била и липса на доказателства относно
компетентността на органа, констатирал нарушението и издателя на НП към
съответните дати. Съдът не отчел, в противоречие със закона, че относно
нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП не била посочена категорията на превозното
средство, което било съставомерен признак по тази разпоредба, като описаното
нарушение не кореспондирало по обективни признаци на чл.21 ал.1 от ЗДвП, поради
което и в тази част била налице неправилна и невярна правна квалификация и не
била посочена административната материално-правна норма, която била нарушена и
заради която се налагало наказание. Навеждат се и доводи, че конкретната
скорост била установена с техническо средство, което не съответствало на
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Излагат се съображения, въз основа на които се твърди, че показанията на
скоростомера не можело да се ползват като безспорно и категорично доказателство
за скоростта на движение на жалбоподателя и за допуснато от негова страна
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Сочи се също, че АНО не представил
доказателства и че са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12 май
2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, която също била
нарушена, като в тази насока се излагат подробни съображения. Нямало
доказателства конкретно използваното техническо средство да е преминало
технически преглед от компетентния държавен орган – Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и да има поставен стикер от тази
агенция, както и че е от одобрен тип за измерване – представеното удостоверение
било за друго техническо средство. Допуснати били съществени нарушения и при
издаване на обжалваното НП. В същото липсвали императивно предписани към
съдържанието му реквизити. Допуснато било нарушение по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Излагат се подробни съображения в тази насока и се твърди, че наказанието било
наложено при непълна и неизяснена фактическа обстановка, като било определено
произволно. Не било посочено точното място на нарушението, нито датата на
клипа. Неправилно бил приложен чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП. Нарушен бил и чл.34
ал.1 от ЗАНН, като се навеждат доводи, че нарушителят бил известен от
30.09.2019г., а АУАН бил съставен на 04.02.2020г., след повече от три месеца.
Твърди се, че актосъставителят и свидетелят по съставяне на акта не присъствали
на заснемането на нарушението, което било извършено според представения
протокол за използването му от друг полицейски служител – П. К.. Налагал се
изводът, че актосъставителят и свидетелят при съставяне на акта не присъствали
нито при извършване, нито при установяване на нарушението, а единствено единият
съставил акта, а другият присъствал при неговото съставяне. Сочи се, че липсата
на вписан втори свидетел в АУАН и липсата на отбелязване в АУАН, че е съставен
в хипотезата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, съставлявали нарушения от категорията на
съществените, които опорочавали издаденото НП. Моли се да се имат предвид и
всички оплаквания и доводи, направени в жалбата, в хода на делото пред
първоинстанционния съд и по същество, включително и в писменото становище. Моли
се да бъде отменено обжалваното решение на районния съд, да бъде отменено
изцяло обжалваното НП и да бъдат присъдени на жалбоподателя разноските по
делото за двете съдебни инстанции.
Ответникът, редовно
призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените
от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК
извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието
на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното Решение №95
от 21.08.2020 г., постановено по НАХД №176/2020г., Районен съд – Харманли е потвърдил
Наказателно постановление №20-0271-000251/20.02.2020г., издадено от Началник
група към ОДМВР – Хасково, РУ Харманли, с което на Ж.Г.Ж., за нарушение на чл.21,
ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.182 ал.1 т.6
от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца.
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че в конкретния случай се
установява извършването на описаното в него административно нарушение, като е
мотивирал изводите си. Посочил е, че наказанието е правилно определено.
При касационната проверка
на оспореното решение настоящата инстанция намира, че същото е неправилно, като
не споделя извода, както на съда, така и на АНО, че нарушението е доказано по
безспорен начин.
Обратно на изложеното от районния съд, настоящият съдебен състав приема за недоказано описаното в НП нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП. По делото са представени доказателства единствено за годността на съответната система за видеоконтрол, с която в НП е посочено, че е установено нарушението. По делото обаче от страна на административнонаказващия орган не са ангажирани доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин, че скоростта на управлявания на посочените в НП дата и място от наказаното лице лек автомобил, е над разрешената такава. АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила в производствата по обжалване на санкционни актове по ЗАНН, а изложените в същия факти и обстоятелства следва да бъдат доказани в производството по съдебно оспорване на издаденото въз основа на него НП. В процесният случай приложената от органа администаративно наказателна преписка не съдържа доказателства за заснетия от мобилната система за видеоконтрол клип, от който да е видна измерената скорост на МПС. Такива не са представени и в хода на първоинстанционното съдебно производство. Този факт не може да бъде установен и от показанията на актосъставителя - видно от протокола от с. з., проведено на 28.07.2020 г. по НАХД №176/2020г. по описа на Районен съд – Харманли, тъй като последният не е присъствал при установяване на самото нарушение. Предвид това изводите на районния съд за доказаност на това деяние са неправилни.
Следва да се посочи, че при
разглеждане на спора по същество, в тежест на административно-наказващия орган
е да докаже с допустимите от закона доказателствени средства, че посоченото за
нарушител лице е извършило описаното в АУАН и в НП административно нарушение,
индивидуализирано с всички признаци на нарушението. В случай, че
административно-наказващият орган не успее да докаже, че на отразената в
наказателното постановление дата посоченото за нарушител лице е извършило
описаното нарушение, то издаденото наказателно постановление се явява
незаконосъобразно, поради недоказаност на извършеното нарушение.
В конкретния случай,
административно-наказващият орган не е доказал по категоричен и несъмнен начин,
че на 30.09.2019г., в 09:01 часа, която е посочена като дата на осъществяване
на деянието в НП, наказаното лице е осъществило нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Предвид последното,
районният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон –
основание за касирането му по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Оспореното решение следва
да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него наказателно
постановление.
При този изход
на спора, основателна се явява претенцията на касационния жалбоподател за
присъждане на разноски, които в настоящият случай, предвид липса на направено
от ответника възражение за прекомерност следва да бъдат присъдени в доказания
им размер от 1200 лв. за двете съдебни инстанции.
Водим от гореизложеното и на основание чл.222 ал.1
от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №95 от 21.08.2020 г., постановено по НАХД №176
по описа на Районен съд – Харманли за 2020 г., вместо което
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№20-0271-000251/20.02.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР – Хасково,
РУ Харманли.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Хасково да заплати на Ж.Г.Ж.
разноски по делото в размер на 1200 лв.
Решението е
окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.