№ 208
гр. Велико Търново , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми декември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000232 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 80/22.06.2020 год., постановено по т. д. № 95/2019 год.,
Плевенският окръжен съд обявил на осн. чл. 710 от ТЗ „Викторио 18“ ЕООД
– гр. Плевен в несъстоятелност, прекратил дейността на предприятието,
наложил обща възбрана и общ запор върху имуществото на дружеството,
прекратил правомощията на органите му, лишил дружеството от правото да
управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на
несъстоятелността, постановил започване на осребряване на имуществото,
включено в масата на несъстоятелността и свикал събрание на кредиторите
при конкретно посочен дневен ред.
Въззивна жалба против решението е подадена от длъжника „Викторио
18“ ЕООД чрез пълномощника адв. Л. Тодорова. Производството по
несъстоятелност на дружеството е открито по молба на „Банка ДСК“ ЕАД. С
определение на съда по несъстоятелността е дадено изрично разрешение за
продължаване на изпълнителното производство по изп. дело № 1305/2017 год.
по описа на ЧСИ Т. K.. На 18.09.2019 год. е проведена публична продан на
единствения актив на дружеството и имотът е възложен на обявения за
1
купувач. Не е съгласен с искането на синдика за постановяване на решение по
чл. 710 от ТЗ. С продължаването на изпълнителното производство
дружеството реално е лишено от възможността да представи в срок
оздравителен план. Кредиторът е поискал единствения актив на дружеството
– имот на значителна стойност, да бъде продаден извън производството по
несъстоятелност. Оздравителният план би могъл да се изготви, само ако
имотът е в собственост на длъжника. Затова счита, че в случая хипотезата на
чл. 696 от ТЗ е неприложима. Съдът може да постанови решение по чл. 710 от
ТЗ при други хипотези, но не и поради изтичане на срока за представяне на
оздравителен план. Постановлението за възлагане се оспорва от длъжника и
към момента е подадена молба до ВКС за отмяна по реда на чл. 303 от ГПК. С
прекратяване на правомощията на управителя, тази възможност се отнема.
Счита, че решението е постановено именно с тази цел – длъжникът да не
може да оспорва продажбата, извършена по непрозрачна процедура, за която
има жалба в прокуратурата и за която се води журналистическо разследване.
Моли съда да отмени решението като незаконосъобразно.
В писмения си отговор кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД чрез юрисконсулт
В. В. заема становище за неоснователност на жалбата. Срокът по чл. 698 ал. 1
във вр. с чл. 696 от ТЗ за представяне на оздравителен план от длъжника е
изтекъл на 14.08.2019 год., което означава – преди проведената в периода
17.08.-17.09.2019 год. публична продан и преди постановяване на решението
по чл. 710 от ТЗ. До 14.08.2019 год. собственик на имота е бил длъжникът, а
банката не е провеждала изпълнителни действия. Даденото от съда
разрешение за продажба на имота не представлява пречка за представяне на
оздравителен план от длъжника. Твърденията за целения с решението
резултат са неотносими към спора. Жалбата се поддържа в съдебно заседание
от юрисконсулт В. В..
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите в
жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба против решението е подадена в срока по чл. 713 ал. 1
от ТЗ, от легитимирана страна, допустима е за разглеждане – арг. от чл. 635
ал. 3 от ТЗ, но е неоснователна по съществото си:
2
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Жалбоподателят обосновава липсата на основанията по чл. 710 от ТЗ с
обстоятелството, че е бил лишен от възможността да предложи план за
оздравяване на предприятието, което пък е по причина на продължилото
индивидуално принудително изпълнение върху имот- единствен актив на
длъжника.
Доводите са неоснователни.
Съгласно чл. 698 ал. 1 от ТЗ план за оздравяване може да се предложи
най-късно до един месец след като определението на съда за одобряване
списъка на приетите вземания по чл. 692 е обявено в търговския регистър. С
Тълкувателно решение № 1/03.12.2018 г. на ОСТК на ВКС по т. д. № 1/2017 г.
е прието, че срокът по чл. 698 ал. 1 ТЗ за предлагане на оздравителен план
тече от момента на обявяване в търговския регистър на определението на
съда за одобряване на списъка на приетите вземания, предявени в
допълнителния срок по чл. 688 ал. 1 ТЗ.
В случая, към датата на постановяване на решението по чл. 710 от ТЗ –
22.06.2020 год., едномесечният срок по чл. 698 ал. 1 от ТЗ, считано от датата
на обявяване на определението за обявяване на списъка по чл. 688 ал. 1 от ТЗ,
е бил изтекъл. Видно от партидата на „Викторио 18“ ЕООД в търговския
регистър, Определение № 727/13.08.2019 год. на ПлОС по т. д. № 95/2019
год., с което е одобрен списъкът на приетите вземания по чл. 686 от ТЗ, е
обявено на 14.08.2019 год., а Определение № 852/04.10.2019 год., с което е
одобрен списъкът на допълнително предявените в срока по чл. 688 ал. 1 от ТЗ
вземания, е обявено в регистъра на 04.10.2019 год. Това означава, че
едномесечният срок по чл. 698 ал. 1 от ТЗ е започнал да тече от 04.10.2019
год. и е изтекъл на 04.11.2019 год.. В този срок длъжникът не е представил
план за оздравяване на предприятието, поради което, налице са основанията
по чл. 710 от ГПК за постановяване на решение по чл. 711 от с. з.
Причините за непредставяне на оздравителен план са напълно
ирелевантни, доколкото развитието на производството по несъстоятелност и
етапите, през които минава то, са строго регламентирани от закона – като
срокове, последователност и последици. Още с откриване на производството
3
по несъстоятелност (Решение № 78/12.06.2019 год. по т. д. № 95/2019 год.)
възможността за оздравяване на предприятието е била известна на
жалбоподателя-длъжник и в този смисъл, той е имал достатъчно време за
подготовка и предлагане на план за оздравяване, ако е имал намерение за
това. Не може да се приеме, че индивидуалното принудително изпълнение
върху имота на длъжника, продължено на осн. чл. 638 ал. 3 от ТЗ, е пречка за
представяне на план за оздравяване. Оздравителният план има съдържание и
цели, които изискват задълбочен финансов анализ на дейността на
предприятието и прогноза за удовлетворяване на кредиторите (чл. 700 от ТЗ),
не само въз основа на собствеността върху активите. По делото няма данни
длъжникът да е предприел действия по изготвяне и предлагане на
оздравителен план в срока по чл. 698 ал. 1 ТЗ и това е единственият
релевантен факт от значение за пристъпване към следващия етап на
производството по несъстоятелност – обявяване в несъстоятелност съгласно
чл. 710 от ТЗ.
Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 80/22.06.2020 год. на Плевенски
окръжен съд по т. д. № 95/2019 год. по описа на същия съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението подлежи на вписване в книгата по чл. 634в от ТЗ.
Препис от него да се изпрати на Плевенски окръжен съд за вписване в
книгата.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 280 от
ГПК пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5