Присъда по дело №961/2021 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта:	16
Дата:	26 април 2022 г. (в сила от 12 май 2022 г.)
Съдия:	Георги Бойчев Христов

Дело:	20214310200961
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 16
гр. Ловеч, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. Х.
СъдебниИВАНИЧКА П.А МИРЧЕВА

заседатели:МАРИЙКА СТОЯНОВА А.А
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
и прокурора Кр. Р. Й.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. Х. Наказателно дело от общ
характер № 20214310200961 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ С. М. ХР. - роден на 04.02.1974 година в гр. Ловеч,
настоящ адрес в гр. Ловеч, м. „Синан тепе" № 673, с българско гражданство, с начално
образование, не работи, женен, неосъждан /реабилитация чл.88а от НК/, ЕГН:********** ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 11.07.2021г., около 08.00 часа, в гр. Ловеч, на бул. „България" №
96, в съучастие като извършител с В. Р. Н. от с. Баховица, обл. Ловешка, чрез използване на
техническо средство - превозно средство с животинска тяга, отнел оставени без постоянен
надзор, чужди движими вещи - демонтирана метална дограма и врата на стойност 204.75
лв., от владението на Р. К. Г. от гр.Ловеч, без нейно съгласие с намерение противозаконно
да я присвои, като до приключване на съдебното следствие откраднатите вещи са били
заместени с паричната им равностойност, поради което и на основание чл.197, т.3, във вр.
чл.195, ал.1, т. 2, т. 4, предл. 2-ро, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.55, ал.1, т.2,
б."б" от НК ГО ОСЪЖДА НА „ПРОБАЦИЯ" при следните пробационни мерки:

-по чл.42а, ал.2, т.1 от НК, задължителна регистрация по настоящ адрес - гр. Ловеч,
м. „Синан тепе" № 673, за срок от 6/шест/ месеца, като подсъдимият се явява и подписва
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти
1

седмично.
- по чл. 42а, ал.2, т.2 НК, задължителни периодични срещи с пробационен служител,
за срок от 6/шест/ месеца.

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ В. Р. Н. - роден на 06.02.1991г. в гр. Ловеч, с настоящ
адрес гр. Ловеч, м. „Синан тепе" № 624, с българско гражданство, с основно образование, не
работи, неженен, неосъждан /реабилитация чл.88а от НК/, ЕГН:**********, ЗА ВИНОВЕН в
това, че на 11.07.2021г., около 08.00 часа, в гр. Ловеч, на бул. „България" № 96, в съучастие
като извършител със С. М. ХР. от гр.Ловеч, чрез използване на техническо средство -
превозно средство с животинска тяга, отнел оставени без постоянен надзор, чужди движими
вещи - демонтирана метална дограма и врата на стойност 204.75 лв., от владението на Р. К.
Г. от гр.Ловеч, без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като до
приключване на съдебното следствие откраднатите вещи са били заместени с паричната им
равностойност, поради което и на основание чл.197, т.3, във вр. чл.195, ал.1, т. 2, т. 4, предл.
2-ро, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.55, ал.1, т.2, б."б" от НК ГО ОСЪЖДА
НА „ПРОБАЦИЯ" при следните пробационни мерки:
-по чл.42а, ал.2, т.1 от НК, задължителна регистрация по настоящ адрес - гр. Ловеч,
м. „Синан тепе" № 624, за срок от 6/шест/ месеца, като подсъдимият се явява и подписва
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти
седмично.
- по чл. 42а, ал.2, т.2 НК, задължителни периодични срещи с пробационен служител,
за срок от 6/шест/ месеца.

ОСЪЖДА подсъдимите С. М. ХР. и В. Р. Н., с горната самоличност, СОЛИДАРНО
да заплатят на ОД на МВР Ловеч направените по делото разноски в размер на 87.75 лева, а
на Районен съд – Ловеч разноски в размер на 50.00 лева.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15 дневен срок от днес пред ЛОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви на Присъда № 16 от 26.04.2022 г. по н.о.х.д. № **1/2021 г. по описа на
Районен съд гр.Ловеч.

Районна прокуратура гр.Ловеч е предявила обвинения :

срещу подсъдимия С. М. ХР. от гр.Ловеч, за престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.4,
предл.2-ро, във връзка с чл.194, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 11.07.2021 г., около
08:00 часа в гр.Ловеч, на бул.„Б.“ № **, в съучастие като съизвършител с В. Р. Н. от с.Б.,
област Ловеч, чрез използване на техническо средство – превозно средство с животинска
тяга, отнел оставени без постоянен надзор чужди движими вещи – демонтирана метална
дограма и врата на стойност 204,75 лева от владението на Р. К. Г. от гр.Ловеч, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои и
срещу подсъдимия В. Р. Н. от с.Б., област Ловеч, за престъпление по чл.195, ал.1, т.2
и т.4, предл.2-ро, във връзка с чл.194, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 11.07.2021 г.,
около 08:00 часа в гр.Ловеч, на бул.„Б.“ № **, в съучастие като съизвършител със С. М. ХР.
от гр.Ловеч, чрез използване на техническо средство – превозно средство с животинска тяга,
отнел оставени без постоянен надзор чужди движими вещи – демонтирана метална дограма
и врата на стойност 204,75 лева от владението на Р. К. Г. от гр.Ловеч, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои.
Представителят на Районна прокуратура гр.Ловеч поддържа предявените обвинения
срещу двамата подсъдими по текстовете посочени в обвинителния акт, като счита, че
фактическата обстановка по делото е изяснена и че посоченото престъпление е извършено
по начина описан в обстоятелствената част на обвинителния акт. Счита, че от субективна
страна престъплението е извършено виновно, при пряк умисъл. Сочи за наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства и като такива изтъква факта, че двамата
подсъдими са съдействали на досъдебното производство за разкриване на обективната
истина и са възстановили щетата на пострадалото лице. Пледира подсъдимите Х. и Н. да
бъдат признати за виновни, като им се наложат наказания от по четири месеца лишаване от
свобода, изтърпяването на които на основание чл.66, ал.1 се отложат за три годишен
изпитателен срок.
Подсъдимият С.Х., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. В хода на
съдебното следствие дава обяснения, като изтъква, че металната дограма била изхвърлена на
тротоара на главната улица, до един гюм. Твърди, че желязото е било на парчета и те са си
помислили, че някой го е изхвърлил. Сочи, че веднага, след като са ги намерили полицаите,
двамата с Н. възстановили на пострадалата сумата, която били получили от пункта за
изкупуване на старо желязо за предадената там дограма. Изтъква, че всеки ден минават от
там, събират по контейнерите за смет железа и ги предават на вторични суровини, като така
се прехранват. Категоричен е, че са мислили дограмата за отпадък и не са имали намерение
да я крадат. В защита не изразява становище, а при дадената му последна дума заявява, че
желязото е било изхвърлено до гюма и го помислили за ненужно.
Подсъдимият В.Н., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Също в
хода на съдебното следствие дава подробни обяснения, като не отрича, че с Х. са взели
дограмата и са я предали на вторични суровини, но твърди, че железата са били нарязани на
парчета и го помислили за изхвърлени. Сочи, че това се е случило около 8 часа сутринта и са
питали хора, които им казали, че са ги сменили с нови работи. В защита също не изразява
становище, а при дадената му последна дума заявява, че няма какво да добави.
Служебно назначеният им защитник – адвокат Георги Георгиев от ЛАК пледира за
оправдателна присъда и за двамата подсъдими, като счита, че от събраните по делото
1

доказателства може да се направи безспорен извод, че по случая следва да се приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, тъй като деянието е явно малозначително. Изтъква, че
дори и да е имало някаква обществена опасност, то деянието и за двамата не е било
осъществено от субективна страна, тъй като те не са имали съзнание, че извършват кражба.
Сочи, че двамата подсъдими са съзнавали, че събират вещи, които са били изхвърлени от по-
заможните хора. Основание за подобен извод му дава и факта, че дограмата е била на
парчета, а не цяла, т.е. че не е можело да се използва по предназначение, а само като
отпадъчно желязо. Изтъква подробни аргументи в тази насока. Алтернативно пледира, ако
съдът не възприеме тези му съображения и счете, че е извършено престъпление, то да се
приложи хипотезата на чл.194, ал.3 от НК, тъй като се касае за маловажен случай, след
което се приложи нормата на чл.78а от НК, както подсъдимите се освободят от наказателна
отговорност и им се наложи административно наказание.
От събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие писмени,
от свидетелските показания и от заключението на вещото лице по назначената съдебна
стоково-техническа оценителна експертиза, както и от обясненията на подсъдимите дадени
в хода съдебното следствие, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимите С. М. ХР. от гр.Ловеч и В. Р. Н. от с.Б., област Ловеч се познавали от
години. И двамата не работели, като Х. имал многодетно семейство, а Н. съжителствал в
условията на неформален брак.
Свидетелката Р. К. Г. притежавала помещение в гр.Ловеч, на бул.„Б." № **, което
отдавала под наем за ползване като търговски обект. В началото на месец юли 2021 г. в
помещението били предприети действия по ремонт на същото, като на 09.07.2021 г. била
демонтирана металната дограма и вратите му. След демонтажа металната дограма и врати
били оставени пред помещението, на затревено пространство между сградата, където се
намирало помещението и тротоара на бул.„Б.“ от страната водеща в посока кръговото
кръстовище в гр.Ловеч. Намерението на свидетелката било да ползва частите от дограмата
на вилното си място, възнамерявала да организира извозването им. Тъй като на следващия
ден – 10.07.2021 г. имало избори, то свидетелката възнамерявала да организира извозването
на дограмата на 11.07.2021 година.
Когато пазарували в намиращия се наблизо хранителен магазин двамата подсъдими
забелязали оставената метална дограма. На 11.07.2021 г. сутринта, около 08:00 часа те
пристигнали с конска каруца и натоварили дограмата и вратата. Откарали я в обитаваното
от подсъдимия С.Х. жилище в местността „Синан тепе“ в гр.Ловеч. На 12.07.2021 г. двамата
подсъдими откарали дограмата и вратата в пункт за изкупуване на метални отпадъци на
„Феникс Инверс" ООД, където ги предали на свидетелката Б.С.И. - закупчик в дружеството.
Било измерено общо тегло от 450 кг, за което И. изплатила на подсъдимия Х. сумата от
184,27 лева и издала на негово име договор за покупко-продажба от физически лица на
битови отпадъци /л.11 дос.п-во/.
Липсата на металната дограма и вратата била забелязана от свидетелката Г. по-
късно през деня на 11.07.2021 г., за което сигнализирала пред полицейските органи. Веднага
извършената от полицейския служител – свидетелят Н.М.П. проверка довела до констатация
за извършената от подсъдимия Х. продажба в пункта за изкупуване на вторични суровини.
Двамата подсъдими намерили свидетелката И. и заплатили сумата от 184,27 лева,
т.е. тази която получили от пункта за изкупуване на метали за предадената от тях метална
дограма и врата.
От заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство и
изслушана в хода на съдебното следствие съдебна стоково-техническа оценителна
експертиза става ясно, че пазарната стойност на металната дограма възлиза в размер на
204,75 лева.
2

В хода на съдебното заседание по делото на 26.04.2022 г. двамата подсъдими са
заплатили на свидетелката Р.Г. сумата от 20,50 лева, представляваща разликата между
посочената в обвинението като щета сума и тази която още на досъдебното производство е
била възстановена на пострадалата.
От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прие, че
подсъдимият С. М. ХР. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
състава на престъплението по чл.197, т.3, във връзка с чл.195, ал.1, т.2 и т.4, предл.2-ро, във
връзка с чл.194, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, като на 11.07.2021 г., около 08:00 часа в гр.Ловеч,
на бул.„Б.“ № **, в съучастие като съизвършител с В. Р. Н. от с.Б., област Ловеч, чрез
използване на техническо средство – превозно средство с животинска тяга, отнел оставени
без постоянен надзор чужди движими вещи – демонтирана метална дограма и врата на
стойност 204,75 лева от владението на Р. К. Г. от гр.Ловеч, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои, като до приключване на съдебното следствие откраднатите
вещи са били заместени с паричната им равностойност.
Подсъдимият В. Р. Н. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
състава на престъплението по чл.197, т.3, във връзка с чл.195, ал.1, т.2 и т.4, предл.2-ро, във
връзка с чл.194, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, като на 11.07.2021 г., около 08:00 часа в гр.Ловеч,
на бул.„Б.“ № **, в съучастие като съизвършител със С. М. ХР. от гр.Ловеч, чрез използване
на техническо средство – превозно средство с животинска тяга, отнел оставени без
постоянен надзор чужди движими вещи – демонтирана метална дограма и врата на стойност
204,75 лева от владението на Р. К. Г. от гр.Ловеч, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои, като до приключване на съдебното следствие откраднатите
вещи са били заместени с паричната им равностойност.
Съдът намира, че и двамата подсъдими са извършители на посоченото деяние.
Осъществили са изпълнителното деяние на престъплението чрез действия, като са
преустановили фактическата власт на собственика на металната дограма и врата и са
установили свое владение върху тях.
Установеният по делото факт, че за отнемането на вещите подсъдимите са си
послужили с превозно средство с животинска тяга (каруца с впрегнат кон), използвайки го
като техническо средство и че отнетите метална дограма и врата, поради наложилите се
обстоятелства (демонтиране и невъзможност да бъдат веднага прибрани или
транспортирани) са били оставени на публично място, на обществено доверие и без
постоянен надзор, квалифицира деянието по отношение и на двамата по т.2 и т.4, предл.2-ро
на чл.195, ал.1 от НК.
Обстоятелството, че до приключване на съдебното следствие по делото двамата
подсъдими са възстановили изцяло причинените на пострадалата Р.Г. имуществени щети,
заплащайки паричната им равностойност, мотивира съда да преквалифицира обвинението
по по-леко наказуемия състав на чл.197, т.3 от НК.
От субективна страна и двамата подсъдими са действали виновно, при пряк умисъл
по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като са съзнавали обществено опасния характер на
деяниято, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали тяхното
настъпване. Заявената и от двамата теза, че не са знаели, че вещите само временно са
оставени там и са мислели, че са изхвърлени като непотребни, съдът счита за защитна и
която се оборва от анализа на събраните по делото доказателства. На първо място, от
свидетелските показания се опровергават твърденията им, че дограмата и металната врата са
били оставени до контейнерите за смет. Установи се, че същите са били подредени
непосредствено пред ремонтираното помещение, далеч от намиращите се контейнери за
смет, като дори са били покрити с ламарина. По този начин собственикът им ясно е
манифестирал, че не се е отказал от тях и това е било разбираемо дори и за интелектуалния
3

потенциал и нивото на грамотност на подсъдимите.
На следващо място – дограмата и врата са били изработени от метал, съставлявали са
немалко количество – 450 кг, според данните от договора за покупко-продажба от 12.07.2021
г. /л.11 дос.п-во/, поради което същите са имали стойност дори и като вещи за вторични
суровини. В този смисъл, противно на нормалната житейска логика е да се приема (така,
както твърдят подсъдимите), че собственикът им доброволно се е отказал от тях,
захвърляйки ги на улицата и това те също ясно са го съзнавали. Не могат да бъдат
споделени и аргументите на защитника в тази насока, тъй като, когато едно лице
доброволно иска да се лиши от собствеността върху дадена вещ, тъй като вече не му е
нужна, то обикновено я изхвърля в контейнер за смет или с оглед обема я оставя до него,
или на обозначено за такива случаи място. А, както се посочи и по-горе, вещите предмет на
престъплението са били оставени от собственика далеч от намиращите встрани от
жилищния блок контейнери са смет.
Деянието и за двамата подсъдими не може да бъде квалифицирано по чл.194, ал.3 от
НК, в какъвто смисъл са доводите на защитата, тъй като наличието на квалифициращите
признаци по т.2 и т.4 на чл.195, ал.1 от НК категорично е пречка за това. Не може да бъде
квалифицирано и по по-леко наказуемия състав по чл.195, ал.4 от НК, дори и да са налице
основания за определяне на деянието, като маловажно, тъй като признаците по т.4 на чл.195,
ал.1 от НК не попадат в състава на този текст, т.е. пречка са за прилагането му.
Неоснователно е и искането на защитата да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от
НК. Наличието на малозначителност се определя по всички фактически обстоятелства,
които се отнасят до извършеното деяние. В случая, макар и стойността на отнетите метална
дограма и врата да не е висока, то все пак следва да се има предвид, че това е стойността
като метал за скрап, като с предаването им с тази цел, собственикът е бил лишен от
възможността да ги употреби на друго място, по обичайното им предназначение. Към това,
като се прибавят и фактите определящи квалифициращите признаци на кражбата, се
натрапва извод, че в никакъв случай не може да се приеме, че се касае за малозначителност,
която да отнеме общественоопасния характер на кражбата.
Приетата за установена фактическа обстановка съвпада с обстоятелствата, изложени
в обвинителния акт, тъй като се доказва от писмените доказателства по делото,
свидетелските показания, заключението на вещото лице по назначената съдебна техническа-
оценителна експертиза и отчасти (относно обективната страна на деянието) и от
обясненията на подсъдимите.
Предвид така изложените съображения съдът квалифицира деянията, призна
подсъдимите за виновни и ги осъди.
Причините за извършване на престъплението се явяват стремежа за
облагодетелстване на подсъдимите по неправомерен начин и ниските доходи, с които
живеят и издържат семействата си.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия С. М. ХР. съдът
съобрази дадените от него обяснения, част от които имат характера на самопризнания,
оказаното на досъдебното производство съдействие на разследващите органи,
възстановените имуществени щети в размера посочен в обвинението, ниската им стойност,
както и чистото му съдебно минало – настъпила на основание чл.88а, ал.4, във връзка с ал.1
от НК абсолютна реабилитация към момента на извършване на деянието. Съобрази също
така и тежкото му имотно и семейно състояние, тъй като със съпругата си се грижи за
отглеждането на осем деца. Така изброените смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
прие за многобройни, което обосновава приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.„б“ от НК, поради
което и за престъплението по чл.197, т.3, във връзка с чл.195, ал.1, т.2 и т.4, предл.2-ро, във
връзка с чл.194, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК му наложи наказание „пробация“, с двете
4

задължителни пробационни мерки, а именно : по чл.42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес в гр.Ловеч, местността „Синан тепе“ № 673, за срок от 6
месеца, като подсъдимият следва да се явява и подписва пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично и по чл.42а, ал.2, т.2 от НК –
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия В. Р. Н. съдът също
съобрази дадените от него обяснения, част от които имат характера на самопризнания,
оказаното на досъдебното производство съдействие на разследващите органи,
възстановените имуществени щети в размера посочен в обвинението, ниската им стойност,
както и чистото му съдебно минало – настъпила на основание чл.88а, ал.4, във връзка с ал.1
от НК абсолютна реабилитация към момента на извършване на деянието. Съобрази също
така и тежкото му имотно и семейно състояние, тъй като със съпругата си се грижи за
отглеждането на три деца. Така изброените смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
прие за многобройни, което обосновава приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.„б“ от НК, поради
което и за престъплението по чл.197, т.3, във връзка с чл.195, ал.1, т.2 и т.4, предл.2-ро, във
връзка с чл.194, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК му наложи наказание „пробация“, с двете
задължителни пробационни мерки, а именно : по чл.42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес в гр.Ловеч, местността „Синан тепе“ № 624, за срок от 6
месеца, като подсъдимият следва да се явява и подписва пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично и по чл.42а, ал.2, т.2 от НК –
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.
Съдът намира така наложените наказания на подсъдимите С. М. ХР. и В. Р. Н. за
справедливи и че съответстват на обществената опасност на деянията и на авторите им, като
чрез тях ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
С оглед този изход на делото съдът осъди подсъдимите С. М. ХР. и В. Р. Н. да
заплатят солидарно на ОД на МВР Ловеч направените по делото разноски за експертиза в
размер на сумата 87,75 лева, а на Районен съд гр.Ловеч сумата от 50,00 лева, също разноски
по делото.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

5

Съобщи за изтекли лични данни