№ 1130
гр. Сливен, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230103694 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД срещу Д. Д. Д. от гр. Сливен, с която първоначално са предявени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземанията на кредитора по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 27.07.2022 г. бил подписан Договор
за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на основание чл. 99 ЗЗД
между ищцовото дружество „ЕОС Матрикс” ЕООД и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, по силата на който вземанията на цедента срещу ответницата
Д. Д. Д. от гр. Сливен, произтичащи от Договор за потребителски паричен
кредит PLUS - 1610658 от 13.06.2018 г., били прехвърлени изцяло на
дружеството - кредитор. Твърди се, че цедентът упълномощил ищеца в
качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД до ответницата
било изпратено уведомление за цесията. Ищецът описва, че на 13.06.2018 г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България и ответницата
бил сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS - 1610658 от
13.06.2018 г., по силата на който дружеството й предоставило кредит в размер
на 15 000,00 лв. Сумата от 525,00 лв., представляваща такса ангажимент била
1
удържана от общия размер на кредита, като остатъкът бил преведен на
длъжницата по банковата й сметка. Съгласно договора кредитополучателят се
задължил да върне кредита на общо 96 равни месечни вноски в размер на
242,96 лв. всяка за периода от 20.07.2018 г. до 20.06.2026 г. Договорът бил
сключен при фиксиран лихвен процент в размер на 11,83 % и ГПР в размер на
13,67 %. На 08.05.2020 г. между страните било сключено Споразумение за
отсрочване на погасителни вноски, но въпреки отсрочването, ответницата не
заплатила дължимите вноски по кредита с настъпил падеж. Ищецът излага
още, че ответницата извършила 27 броя плащания по кредита в периода от
13.07.2018 г. до 16.12.2020 г. като общата погасена сума възлизала на 6587,28
лв. На изложените основания ищецът моли съдът да признае за установено, че
ответницата му дължи сумата от 3322,66 лв., представляваща сбор на
падежирали и непогасени вноски за главница за периода от 20.01.2021 г. до
20.12.2022 г. вкл. по Договор за потребителски паричен кредит PLUS -
1610658 от 13.06.2018 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
27.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по ч. гр. д. № 2694/2024 г. по описа на СлРС до окончателното й
изплащане и сумата от 765,64 лв., представляваща сбор от непогасените
вноски за редовна възнаградителна лихва върху главницата за периода от
20.06.2021 г. до 20.12.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 1537 от 03.06.2024 г. по ч. гр. д. № 2694/2024 г. по
описа на СлРС. Ищецът моли и за присъждане на направените по делото
разноски както в исковото, така и в заповедното производство.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срок чрез своя
пълномощник - адвокат, с който изразява становище за неоснователност и
недоказаност на предявените установителни искове. Твърди, че процесният
договор за кредит е нищожен поради неспазване на императивни норми на
ЗПК и не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и на чл. 11, ал. 1, т. 10
и т. 11 ЗПК. Твърди, че шрифтът на договора е по-малък от минимално
допустимия размер от 12. ГПР е посочен единствено като абсолютна
процентна стойност без конкретизация относно начина, по който е формиран,
а погасителният план съдържа единствено информация за падежните дати и
размера на вноските, без разбивка на всяка от тях, показваща погасяване на
главница, лихва и допълнителни разходи. На изложените основания
2
ответницата моли за отхвърляне на исковете и присъждане на направените по
делото разноски.
С протоколно определение от 22.11.2024 г. по делото е допуснато
изменение на предявения иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 3322,66 лв., представляваща сбор на падежирали и непогасени
вноски за главница за периода от 20.01.2021 г. до 20.12.2022 г. вкл. по Договор
за потребителски паричен кредит PLUS - 1610658 от 13.06.2018 г., вземанията
по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 2694/2024 г. по
описа на СлРС до окончателното й изплащане, чрез преминаване от
установителен към частичен осъдителен иск с правно основание чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от
2832,03 лв., представляваща сбор на падежирали и непогасени вноски за
главница за периода от 20.07.2018 г. до 20.11.2024 г. по Договор за
потребителски паричен кредит PLUS - 1610658 от 13.06.2018 г., вземанията по
който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на иска до окончателното й
изплащане, която главница е част от падежиралата и неплатена главница по
Договора с краен срок на издължаване 20.09.2026 г.
Производството е прекратено по отношение на предявения иск за
главница за разликата над сумата от 2832,03 лв. до първоначално
претендираната сума от 3222,66 лв., както и по предявения иск с правна
квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 765,64
лв., представляваща сбор от непогасените вноски за редовна възнаградителна
лихва върху главницата за периода от 20.06.2021 г. до 20.12.2021 г., за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1537 от
03.06.2024 г. по ч. гр. д. № 2694/2024 г. по описа на СлРС, поради оттегляне на
исковете от ищеца.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат
3
писмено становище, с което моли частичният осъдителен иск за дължимата от
ответницата част от главницата по Договора за кредит да бъде уважен и
претендира разноски.
Ответницата, редовно призована, не се явява лично. Депозирала е чрез
своя пълномощник - адвокат писмено становище, с което изразява становище
за неоснователност на исковете и моли да бъдат отхвърлени. Също
претендира присъждане на направените по делото разноски.
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-16102658 от 13.06.2018 г. с посочени страни - кредитор БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А., клон България и кредитополучател Д. Д. Д.,
съдържащ данни за предоставен на ответницата кредит в размер на 15000,00
лв. В размера на кредита е включена и сумата от 525,00 лв., представляваща
такса ангажимент. Нетната сума за получаване по сметка от ответницата е
14475,00 лв., като сумата е преведена с платежно нареждане за кредитен
превод от 14.06.2018 г. В договора са посочени още следните условия на
отпуснатия кредит - лихвен процент 11,83 %, ГПР 13,67 %, общият размер на
дължимата от кредитополучателя сума - 23324,16 лв., срок на договора в
месеци - 96 (броя месечни плащания), с размер на месечното плащане 242,96
лв.
Представено е и сключено между страните Споразумение от 08.05.2020
г. за отсрочване на погасителни вноски по договора за потребителски кредит,
по силата на което страните са отложили вноските с № 23, 24 и 25 за срок от 3
месеца, като общата дължима сума по договора е нараснала от 23324,16 лв. на
23700,08 лв.
От представената от ищеца справка се установява, че ответницата е
извършвала плащания по договора в общ размер на 6587,28 лв.
Установява се още от представените писмени доказателства, че с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2022 г.,
сключен на основание чл. 99 ЗЗД между ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България, кредиторът „БНП Париба“
прехвърлил вземанията си по процесния договор за кредит на ищцовото
4
дружество.
Видно от представеното пълномощно, ищцовото дружество било
упълномощено от цедента да уведоми всички длъжници по всички вземания
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България, възникнали по
силата на сключени договори за кредит, за прехвърлянето им на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД.
Представено е Уведомително писмо (на л. 27 от делото) за
извършеното прехвърляне на вземания, с което ищецът е уведомил
ответницата за цесията.
По делото са допуснати съдебно-техническа експертиза и съдебно-
икономическа експертиза, чиито заключения съдът кредитира изцяло като
обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява,
че процесният Договор за потребителски кредит е написан с шрифт от така
нареченото семейство серифни шрифтове (sans-serif) или това е шрифт с
графичен дизайн, който има характерните извивки по краищата на буквите.
Серифните шрифтове традиционно се използват за по-дълги печатни текстове,
например за основния текст във вестници и книги. Първата страница на
Договора за потребителски паричен кредит и първата страница на Условията
по договора, първата страница на Стандартния европейски формуляр и
първата страница на Споразумението за отсрочване на погасителни вноски,
след извършено „Оптично разпознаване на символите“ или така наречения
OCR анализ, експертът е установил, че и трите документа Договор за
потребителски паричен кредит, Стандартен европейски формуляр и
Споразумение за отсрочване на погасителни вноски са изписани с шрифт
Garamond и размер на шрифта 11.5 pt.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
икономическа експертиза, се установява, че ответницата е усвоила сумата от
14475,00 лв. по договора за кредит, преведена й на 14.06.2018 г. и е заплатила
сума в общ размер на 6587,28 лв.
По заявление на ищеца е образувано ч. гр. д. № 2694/2024 г. по описа
на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1537/03.06.2024 г. срещу ответницата за сумите
от 3 920,28 лв. - просрочена главница, представляваща неплатена парична
5
сума по предоставен и усвоен потребителски кредит по Договор за
потребителски паричен кредит PLUS-16102658 от 13.06.2018 г. и Договор за
цесия, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата 871,35 лева, представляваща редовна възнаградителна
лихва за периода от 20.06.2021 г. до 20.12.2021 г., както и разноски по делото.
Препис от заповедта е редовно връчен на длъжницата, която е подала
възражение в срок - обстоятелство, довело до образуването на настоящото
дело за установяване на вземанията на ищеца.
С влязло в сила Определение № 2778 от 26.07.2024 г. по ч. гр. д. №
2694/2024 г. по описа на СлРС издадената Заповед за изпълнение е
обезсилена, тъй като заповедният съд е приел, че ищецът не е представил в
срок доказателство за предявен установителен иск за вземанията по заповедта.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99
ЗЗД за осъждане на ответницата Д. Д. Д. да заплати на ищеца „ЕОС Матрикс“
ЕООД сумата от 2832,03 лв., представляваща сбор на падежирали и
непогасени вноски за главница за периода от 20.07.2018 г. до 20.11.2024 г. по
Договор за потребителски паричен кредит PLUS - 1610658 от 13.06.2018 г.,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска -
15.07.2024 г. до окончателното й изплащане, която главница е част от
падежиралата и неплатена главница по Договора с краен срок на издължаване
20.09.2026 г.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира и за основателен и доказан.
Установи се, че вземанията по процесния договор за кредит са били
прехвърлени с Договор за цесия, за което са представени съответните писмени
доказателства, като цесията е действителна. Страните и не спорят по
действителността на цесията.
Съдът намира обаче, че в случая при сключване на процесния договор
за кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за
6
потребителския кредит.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза се установи, че и трите документа Договор за потребителски
паричен кредит, Стандартен европейски формуляр и Споразумение за
отсрочване на погасителни вноски са изписани с шрифт Garamond и размер на
шрифта 11.5 pt., което е в нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Посочената норма приема, че всички елементи на договора следва да бъдат
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12.
Изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК гарантира, че информацията ще бъде
представена прозрачно и четливо, за да бъде достъпна за потребителя, да
възпрепятства използването на дребен шрифт, който би могъл да породи
опасност важна информация относно правата и задълженията на потребителя
да бъде пропусната от него. Предвид констатирания факт, че процесният
договор е с размер на шрифта по-малък от 12, съдът приема, че същият е
недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.
На следващо място, съгласно задължителните изисквания, въведени с
разпоредбата на чл. 11 ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да
посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на
тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент и, когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит.
От уговореното съдържание на договора - общият размер на дължимата
от кредитополучателя сума е 23324,16 лв., срокът на договора в месеци - 96
7
(броя месечни плащания) с размер на месечното плащане 242,96 лв., следва
изводът, че в договора фигурира информация за съответните плащания и
срокове за това. Съгласно цитираната правна норма на ЗПК, за да бъде прието,
че съответни уговорки в договора по своята правна същност представляват
погасителен план, следва освен да са ясни размерът на съответните плащания
и срокът за това, също така да е изложена и разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на
лихвения процент и, когато е приложимо, допълнителните разходи. В
настоящия случай, макар и да е представен в табличен вид погасителен план
към договора, то той съдържа информация единствено относно датата на
падежа на месечните вноски и техния общ размер, но липсва разбиване по
пера на задължението на кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то
представлява главница, лихви, други услуги, такси или застраховки по заема,
съответно липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква част
от задължението се погасява. Не става ясно как се формира сумата от 242,96
лв., съставляваща размер на месечната погасителна вноска. Задължението,
произтичащо от ЗПК за кредитора е да посочи разбивка не само на целия
размер на предоставения паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна
вноска.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен и в нарушение на изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 11 и 12 ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание - на
практика липсва погасителен план, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК
е налице пълна недействителност - нищожност на договора. Съгласно
правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо ответницата следва да върне само чистата стойност на
кредита, без лихви или други разходи по кредита, като се отчете направеното
от нея частично плащане.
Мораторна лихва върху получената чиста стойност по кредита при
недействителност на договора за кредит се дължи от поканата, по аргумент от
чл. 84, ал. 2 ЗЗД, което в настоящия случай се явява исковата молба.
Следователно, по изложените мотиви и тъй като от заключението на
8
изготвената по делото съдебно - икономическа експертиза се установи, че
ответницата е усвоила чистата стойност на кредита от 14475,00 лв., а е
заплатила сумата от общо 6587,28 лв., то ответницата дължи на ищеца
незаплатената чиста стойност на кредита, представляваща разликата между
усвоената сума от 14475,00 лв. и заплатената сума от 6587,28 лв. или сумата
от 7887,72 лв. И тъй като в случая искът с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл.
99 ЗЗД е предявен за по-малка сума от 2832,03 лв., представляваща сбор на
падежирали и непогасени вноски за главница за периода от 20.07.2018 г. до
20.11.2024 г. по Договора за потребителски паричен кредит, то същият се
явява изцяло основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Относно разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в исковото
производство, а именно сумата от 827,70 лв., от които 67,70 лв. - заплатена
държавна такса, 400,00 лв. - внесен депозит за възнаграждение на вещо лице и
360,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.
Възражението на ответницата за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищцовото дружество съдът намира за
неоснователно, тъй като с оглед цената на иска от 2832,03 лв., същото е
уговорено и заплатено в размер под минималния по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищцовото дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ответницата сумата от 340,75 лв., съразмерно с
прекратената част от производството, от общо направени разноски в размер на
1108,84 лв., от които 708,84 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в брой
съгласно Договор за правна защита и съдействие от 05.09.2024 г. (л. 43 от
делото) и 400,00 лв. заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, кв.
„...................... ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.
9
к. „Малинова долина“, ул. „Рачо П. - Казанджията“ № 4 - 6 на основание чл. 9
ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 2832,03 лв. /две хиляди осемстотин тридесет
и два лева и три стотинки/, представляваща сбор на падежирали и
непогасени вноски за главница за периода от 20.07.2018 г. до 20.11.2024 г. по
Договор за потребителски паричен кредит PLUS - 1610658 от 13.06.2018 г.,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска -
15.07.2024 г. до окончателното й изплащане, която главница е част от
падежиралата и неплатена главница по Договор за потребителски паричен
кредит PLUS - 1610658 от 13.06.2018 г. с краен срок на издължаване
20.09.2026 г.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, кв.
„...................... ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.
к. „Малинова долина“, ул. „Рачо П. - Казанджията“ № 4 - 6, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 827,70 лв. /осемстотин двадесет и седем лева и
седемдесет стотинки/, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж. к. „Малинова долина“, ул.
„Рачо П. - Казанджията“ № 4 - 6 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Д., ЕГН: **********,
с адрес гр. Сливен, кв. „......................, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата
от 340,75 лв. /триста и четиридесет лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща разноски по делото, съразмерно с прекратената част от
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10