Решение по дело №940/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

^{Р Е Ш Е Н И Е}

^{№ 10}

 

^{град Горна Оряховица, 06.02.2019 година}

 

^{В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А}

 

^{РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично заседание на десети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:}

 

^{ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ}

 

^{при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора ……………………....…, разгледа докладваното от съдията Станчев АНД № 940 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:}

 

^{Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН}

 

^{ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И.И.Д. е останал недоволен и обжалва наказателно постановление № 18-0268-001549/10.10.2018 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция” в РУ-Горна Оряховица при ОДМВР-Велико Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на разпоредбата на чл.20, ал.2 от същия закон и административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от същия закон. Оспорва да е извършил нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП. Поддържа, че постановлението не съдържа надлежно описание на нарушенията и на обстоятелствата, при които са извършени. Неточно били посочени нарушените законни разпоредби. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.}

^{РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ-ГОРНА ОРЯХОВИЦА ПРИ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.}

^{РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.}

^{СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:}

^{На 24.09.2018 г. в 18:05 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „Ф.” с рег.№ *** по улица „О.” в град Горна Оряховица в посока от болницата към автогарата. В един момент жалбоподателят започнал маневра завиване наляво, за да навлезе по улица „П.”. Избраната от водача Д. скорост на автомобила била по-висока от критичната за преодоляване на кривата без занасяне. В резултат на това при извършване на маневрата автомобилът се занесъл надясно, напуснал платното за движение и се ударил последователно във фасадата на стъкларското ателие на улица „П.” до № 2 и в намиращо се в непосредствена близост дърво. В резултат от удара било счупено панорамното стъкло на ателието и бил деформиран профил от дограмата. Нанесени били и щети по автомобила. Непосредствено след удара седящата на седалката до водача жена отворила вратата до себе си и се опитала да излезе. Жалбоподателят Д. я издърпал обратно в купето и без да излиза от автомобила, продължил движението си, напускайки местопроизшествието.}

^{Свидетелят Г., който живее в имота до стъкларското ателие и който чул шума от сблъсъка и видял как автомобилът напуска местопроизшествието, се обадил в полицията и съобщил номера на автомобила. По-късно същата вечер свидетелите М. и В. ***, открили автомобила пред дома на жената, с която жалбоподателят живее на съпружески начала. От жилището излязъл и самият Д., който бил във видимо нетрезво състояние и потвърдил пред полицейските служители, че се е блъснал в стъкларското ателие.}

^{Свидетелят М. съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение серия Д № 633298/24.09.2018 г., в който описал констатираните нарушения и приел, че Д. е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП. Жалбоподателят подписал предявения му акт и получил срещу разписка препис от акта.}

^{На 10.10.2018 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения от свидетеля М. акт за установяване на административно нарушение, К.Й.К. – началник на сектор „Охранителна полиция” в РУ-Горна Оряховица при ОДМВР-Велико Търново, издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.20, ал.2 от същия закон и административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от същия закон.}

^{Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 30.10.2018 г. На същата дата Д. депозирал жалбата си против постановлението в РУ-Горна Оряховица.}

^{Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите В.И.М., В.Н.В., К.С.Г. и Г.Н.Г. и приетите писмени доказателства, описани в протокола за проведеното съдебно заседание.}

^{Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:}

^{Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.}

^{Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.}

^{Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от компетентен орган (т.1 от заповедта на л.10 и 11) и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си против констатациите в акта при неговото съставяне и в тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (т.2 от заповедта на л.10 и 11 и удостоверението на л.14) преди изтичането на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити.}

^{В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено допуснатото от жалбоподателя нарушение на правилата за движение, описан е механизмът на настъпване на пътнотранспортното произшествие, индивидуализиран е управляваният от Д. автомобил, описано е бездействието на жалбоподателя, в което се е изразило нарушаването на задълженията му като участник в пътнотранспортно произшествие. Наказващият орган е посочил и нарушените от жалбоподателя законни разпоредби и отделно от тях разпоредбите, регламентиращи осъществените състави на административни нарушения. Предвид изложеното съдът преценява като неоснователно оплакването за допуснато нарушение на процесуалните правила по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.}

^{От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че при извършване на маневра завиване наляво на посочените в наказателното постановление дата, час и място жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като е избрал несъобразена с пътните условия скорост на движение, която се е оказала по-висока от критичната на преодоляване на кривата без занасяне. В резултат на това нарушение на правилата за движение Д. е допуснал пътнотранспортно произшествие, при които били причинени описаните по-горе материални щети по фасадата на стъкларското ателие и по управлявания от него автомобил. По този начин жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП.}

^{Фактът на извършване на нарушението, авторството на деянието, механизмът на настъпване на пътнотранспортното произшествие и вината на нарушителя се установяват от данните в протокола за ПТП, от показанията на свидетелите очевидци Г. и Г., както и от показанията на полицейските служители М. и В., които са посетили местопроизшествието и впоследствие са установили жалбоподателя и управлявания от него автомобил. Анализът на цитираните доказателства води до несъмнения извод, че настъпването на пътнотранспортното произшествие е пряка и непосредствена последица от допуснатото от жалбоподателя нарушение на правилото за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.}

^{Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието като административно нарушение по чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП и е наложил на жалбоподателя абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание за това нарушение, а именно глоба от 200 лв.}

^{Събраните доказателства дават основание да се приеме за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил виновно и второто административно нарушение, за което е наказан, а именно – нарушението по чл.175, ал.1, т.5 във вр. с чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.}

^{Съгласно легалната дефиниция в т.27 от § 6 от ДР на ЗДвП участник в пътнотранспортно произшествие е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. В процесния случай пострадал от произшествието и по силата на цитираната дефиниция участник в него е посоченият в постановлението ползвател на стъкларското ателие Т.И.Г., който е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в описаните по-горе повреди по фасадата, дограмата и прозореца на обекта. При настъпване на пътнотранспортното произшествие Г. или негов работник или друг негов представител не са били в ателието или в близост до него. Поради това пострадалият Г. не е имал възможност непосредствено след произшествието да възприеме причиняването на щетите по своя обект, да разговаря с водача Д. и да постигне с него съгласие относно обстоятелствата, свързани с произшествието. При това положение съдът приема, че в процесния случай е била налице хипотезата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП – при пътнотранспортно произшествие, от което са причинени само имуществени вреди, между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с произшествието. В тази хипотеза диспозицията на цитираната норма възлага на водача Д. задължението, без да напуска местопроизшествието, да уведоми за произшествието органите на РУ-Горна Оряховица и да изпълнява дадените от тях указания. Вместо да изпълни това свое задължение като участник в произшествието, жалбоподателят е напуснал местопроизшествието и се е прибрал в дома на жената, с която живее на съпружески начала, без да съобщи на органите на полицията за произшествието. Ето защо съдът приема, че жалбоподателят Д. е нарушил разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП и е осъществил състава на нарушението по чл.175, ал.1, т.5 от същия закон.}

^{Фактът на извършване на нарушението, авторството на деянието и вината на нарушителя се установяват от показанията на свидетелите очевидци Г. и Г., които са възприели непосредствено действията на Д. след настъпване на произшествието, както и от показанията на полицейските служители М. и В., които по-късно същата вечер са открили жалбоподателя и управлявания от него автомобил по съобщения от очевидеца Г. регистрационен номер на автомобила.}

^{Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието и в съответствие с критериите по чл.27 от ЗАНН е наложил на жалбоподателя административно наказание в максималните предвидени в закона срок и размер – глоба от 200 лв. и шест месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.}

^{Анализът на събраните доказателства сочи на висока тежест на конкретното нарушение по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, както и на наличие на отегчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства. От данните в справката на л.12 и 13 се установява, че през 2017 г. жалбоподателят е осъден с влязла в сила присъда за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а през 2016 г. е наказван по административен ред за виновно причиняване на пътнотранспортно произшествие. От същата справка се установява, че в периода 2004 – 2013 г. на Д. са наложени административни наказания с влезли в сила фишове и наказателни постановления за девет други нарушения по ЗДвП. От друга страна, свидетелят Г. посочва в показанията си, че е виждал често жалбоподателя да управлява автомобила си с превишена скорост. Цитираните данни характеризират Д. като водач, който нарушава системно правилата за движение и с поведението си създава висок риск за безопасността на движението. Поради това съдът преценява като правилно решението на наказващия орган да наложи на жалбоподателя за нарушението по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП най-тежкото предвидено в закона административно наказание.}

^{По горните съображения съдът следва да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.}

^{При този изход на делото и на основание чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.3 от НПК съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати по сметка на Районен съд-Горна Оряховица направените в съдебното производство разноски в размер на 22,05 лв., представляващи изплатено на основание чл.122, ал.1 от НПК на свидетеля Г. възнаграждение за половин работен ден и разноски за явяване в съдебно заседание.}

^{Така мотивиран, съдът}

 

^{Р Е Ш И :}

 

^{ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 18-0268-001549/10.10.2018 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция” в РУ-Горна Оряховица при ОДМВР-Велико Търново, с което на И.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. (двеста лева) на основание чл.179, ал.2, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на разпоредбата на чл.20, ал.2 от същия закон и административно наказание глоба в размер на 200 лв. (двеста лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от същия закон.}

^{ОСЪЖДА И.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА сумата 22,05 лв. (двадесет и два лева и пет стотинки), представляващи направените в съдебното производство разноски.}

^{Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.}

 

 

 

^{РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………..………}