Определение по дело №14803/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 10541
Дата: 30 април 2019 г. (в сила от 5 декември 2019 г.)
Съдия: Елена Тодорова Иванова
Дело: 20181100514803
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

                                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                 гр.София, 30.04.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в закритото заседание на 30.04.2019 г. в състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Иванова                          

                                                                                                ЧЛЕНОВЕ: Зл.Чолева

                                                                                                          мл.с.   А.Георгиев                                                                                                                                     

като разгледа докладваното от съдията ч.гр.д.№ 14 803 по описа за 2018 г. и за да се про-изнесе взе предвид следното:

 

               Делото е образувано по повод на жалба, подадена от длъжниците В.П.Д. и Р.С.Д. с вх.№ 124659/2018 г. по изп.дело № 20178380404446 по описа на ЧСИ М.Б., рег.№ 838 на КЧСИ срещу постановлението за възлагане недвижим имот от 17.09.2018 г., съобщено им с уведомления, връчени им на 27.09.2018 г. /в началото на жалбата е отразено, че същата е и срещу уведомлението за изготвеното поста-новление за възлагане, но от изложените след това доводи и формирания на стр.5 от нея петитум ясно е видна волята на жалбоподателите, че предмет на обжалване е постановлението за възлагане на недвижимия имот по извършената шеста по ред тръжна процедура по изпъл-нителното дело/. В жалбата се поддържа, че обжалваното действие на съдебния изпълнител е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като е ни е връчено самото постановление, а само уведомленията за изготвянето му, с което им е нарушено правото на защита и да вземат адекватно отношение по него; че при извършване на тръжните процедури по изпълнителното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които влекат нищожност на извършената продажба на недвижимия имот и възлагането му на третото лице-купувач. Във връзка с последното обстоятелство са наведени доводи, че са извършени 6 бр. тръжни процедури, преди имотът да бъде продаден, което било недопустимо; че след третата продан, ако тя не бъде осъществена, съгласно чл.494, ал.2 ГПК имотът се освобождава от изпълнение и възбраната се заличава по искане на съдебния изпълнител; че ЧСИ задължително следва да уведоми писмено  кредиторите по други изпълнителни производства при други частни или публични съдебни изпълнители, което преди шестата поред продан на недвижимия имот не е сторено по отношение на взискателя по воденото изпълнително дело пред ЧСИ М.Ц.– „ЕОС М.“ ЕООД, както и НАП, въпреки, че по делото има данни и документи, че длъжниците имат задължения към НАП. Твърди се и че друго процесуално нарушение е допуснато и при извършване на описа на недвижимия имот – на описа не е присъствало вещо лице, което да даде приблизителна оценка на имота, да огледа имота и да може да извърши реална оценка за тръжните процедури, в описа не е посочена цена, от която ще започне наддаването, определена при извършването му, както изисква чл.484, ал.1, т.4 ГПК, както и че имотът е продаден въпреки, че има вписана искова молба на лицето С.С.Р. по гр.д.№ 37 636/2012 г. на СРС, ГО, 164 състав, решението по което не е влязло в сила, в резултат на което не е и изяснен въпросът за собствеността на имота към продажбата му, което е недопустимо, което действие е достатъчно основание само по себе си за отмяна на тръжната процедура и за обявяване й за нищожна от съда. Претендират присъждането на разноски по делото. 

              Настоящият съдебен състав, като прецени изискванията на закона, обстоятелствата по делото и изложените в жалбата доводи, намира следното:

              На самостоятелен съдебен контрол по жалба на длъжника подлежат действията на съ-дебните изпълнители относно: постановленията за налагане на глоба, насочването на изпълне-нието върху несеквестируемо имущество; отнемането на движима вещ или отстраняването от имот, поради това, че длъжникът не е уведомен надлежно за изпълнението; отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 ГПК и чл.485 ГПК; определянето на трето лице за пазач, око не са спазени изискванията по чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказът на съдебният изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; актовете относно разноските – чл.435, ал.2 ГПК, както и постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или че имуществото не е възложено по най-високата предложена цена – чл.435, ал.3 ГПК. 

              Нито едно от наведените в жалбата на В.Д. и Р.Д. твър-дения не обуславя приложението на регламентираните в нормата на чл.435, ал.3 ГПК основа-ния за обжалване на постановлението за възлагане, а извън лимитативно установените от законодателя такива, постановлението за възлагане не може да бъде обжалвано на друго осно-вание. Оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на поста-новлението за възлагане. Изложеният извод на съда е съобразен и със задължителните разяс-нения, дадени в мотивите и диспозитива по т.8 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, касаещи действията, представляващи част от наддаването.

              От друга страна: както в разпоредбата на чл.435, ал.3 ГПК, така и в друга действаща правна норма, регламентираща института на публичната продан, не е предвидена възможност при осъществяване на защитата си срещу изпълнението длъжниците да упражняват чужди права, в т.ч. такива на взискатели по същото или други изпълнителни дела или на трети лица, заявили самостоятелни права върху обекта на изпълнението.

              С оглед обстоятелството, че в подадената от длъжниците жалба не е налице атакувано действие, което да попада в кръга на изчерпателно посочените от законодателя такива в нор-мите на чл.435, ал.2 и ал.3 ГПК, подлежащи на обжалване от страна на длъжника, подадената от В.Д. и Р.Д. жалба се явява недопустима и като такава  – същата следва да бъде оставена без разглеждане.

              При приетия изход на делото на жалбоподателите не се дължат разноски по про-изводството.

              Воден от горното, Съдът

 

                                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

              ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от В.П.Д. и Р.С.Д. частна жалба с вх.№ 124659/2018 г. по изп.дело № 20178380404446 по описа на ЧСИ М.Б., рег.№ 838 на КЧСИ, като недопустима.

 

            Определението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите.       

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.