Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260088 27.11.2020 г. гр.Стара
Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ
състав
На двадесет и четвърти ноември 2020 г.
в публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар : Таня Кемерова
като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ
въззивно гражданско дело № 3299 по описа за 2020
година,
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е на
основание чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с
чл.225 от КТ и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по постъпила в законния 2- седмичен
срок по чл.259, ал.2 от ГПК въззивна жалба от работодателя- ответник Рудник „Т.-С.”-
с.К., общ.Р., обл.С., клон на „М.М.И.”- ЕАД, гр.Р., обл.С. против изцяло негативното за него
първоинстанционно Решение № 260006/15.09.2020г., постановено
по гр.д.№ 308/2020г. по описа на РС- гр.Р., обл.С., с което са били изцяло уважени
предявените искове от работника му Д.Щ.С. от гр.С.З. за признаване уволнението му
със Заповед № 59/24.06.2020г. за незаконосъобразно и за неговата отмяна, за
възстановяване му на предишната работа и за присъждане на обезщетение по чл.225
от КТ за времето, през което е останал без работа. Счита, че така постановеното
първоинстанционно Решение се явявало незаконосъобразно и неправилно, като
излага подробни фактически и правни съображения в тази насока. С оглед на изложените
съображения и на осн. чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 от ГПК, моли настоящия въззивен
съд да постанови решение, с което
да отмените изцяло атакуваното изцяло негативно за него Решение на РС- гр.Р., и
вместо него да постановите друго свое, с което да отхвърли всички обективно
съединени искове по чл.344, ал.1,
т.1, 2 и 3 във вр. с чл.225 от КТ и чл.82- 86 от ЗЗД, ведно със законните
последици от това, както и да му се присъдят направените по делото разноски
пред първата и въззивната инстанции. Няма нови
доказателствени искания пред настоящия въззивен съд. В този смисъл е писмената му Молба от 20.11.2020г. Във
въззивното производство не се е явил негов процесуален представител и не е пледирал пред тази съдебна
инстанция.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от
ищеца- работник Д.Щ.С. от гр.С.З., който е бил изрично предупреден за
законовите последици от това по смисъла на чл.133 от ГПК. В проведеното открито
съдебно заседание пред настоящата въззивна съдебна инстанция процесуалният му
представител- адвокат пледира, че въззивната жалба се явявала неоснователна и
недоказана, че атакуваното първоинстанционно Решение било напълно мотивирано,
законосъобразно и правилно, поради което моли то да бъде изцяло потвърдено, със
законните последици от това. Горното се поддържа лично и от самия въззиваем-
ищец по делото.
Настоящият въззивен съд, като
обсъди доводите на всяка от страните по делото, атакуваното първоинстанционно
съдебно Решение, събраните по делото пред РС писмени и гласни доказателства и липсата
на нови доказателства пред въззивния ОС- С.З., поотделно и в тяхната съвкупност,
и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за
установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :
Видно от мотивите на атакуваното изцяло негативно за въззивника- работодател/ответник/
първоинстанционно Решение на РС- гр.Р. обл.С., първоинстанционният съд при
цялостната преценка на събраните от него писмени и гласни доказателства, и от
приетото без възражения от която и да е от страните Заключение на съдебно-
икономическата експертиза по делото, правилно е преценил, че безспорно между Р.Т.-С.", с.К. - клон на „М.М.И.”-
ЕАД, гр.Р./като работодател/ и Д.Щ.С. от гр.С.З./като работник/ е било налице трудово правоотношение
въз основа на сключения между страните безсрочен писмен трудов договор № 0808/26.04.1991г.
за изпълнение на длъжността „механошлосер – ТПРМС 2 група“, с предходно
прекратяване на трудовия договор на ищеца чрез дисциплинарно уволнение, което е
било отменено от съда и ищецът е бил възстановен на работа, връчената на въззиваемия-
ищец на 24.06.2020г. процесна Заповед № 59/24.06.2020г. на Управителя на
рудника за прекратяване на трудовото правоотношение с него, считано от същата
тази дата/24.06.2020г./ на осн. чл.328, ал.1, т.6 от КТ поради формулираната липса
на необходимото образование за изпълнение на работата, в частта специалност и
степен на квалификация. Не се доказа защитната теза на въззиваемия-
работодател, че макар още с първата длъжностна характеристика, връчена на ищеца
при възникване на трудовото му правоотношение с рудника „Трояново-север“, с.К. още
през 1991г. същият е отговарял на определените от работодателя професионални
изисквания за заемане на процесната длъжност/Образование - „ средно специално“,
Специалност -„ машинен профил“, Квалификация - „Трудов стаж по специалността .
Обучение от 1 до 6 месеца“ и „Професионална квалификация Курсове за
квалификация за заеманата длъжност“/, но вече не бил отговарял на новите
по-високи изисквания за тази длъжност още от 201Зг./длъжност „Механошлосер -
ТПРМС II група”, отдел „Цех „Механична работилница“ изискванията са: образование - „средно“, специалност- „МЕМ; механизация
на производството; технология на машиностроенето- студена обработка“ и
квалификация „техник по специалността, III ст. пр. кв., професионална квалификация: „машинен
монтьор“/- т.е. в един по- късен етап повече от 20 г. след възникване на ТПО и
почти 7 г. по- рано преди прекратяването на трудовото правоотношение с
процесната Заповед. А РС не се бил съобразил, че видно от събраните пред
първата инстанция писмени доказателства, работникът Д.С. бил с образование - „Средно“, специалност - не притежавал и
квалификация: „II- ра степен“,
професионална квалификация: „оператор на металорежещи машини-стругар“, като се
аргументира, че липсата на необходимото образование за изпълняваната работа в
частта относно специалност и степен на квалификация свидетелствало й попълненото
лично от ищеца искане изх.№ ЧР 01-250/24.06.2020г., с което то извънсъдебно бил
признал твърдените от работодателя му факти в отговора на исковата молба, но РС
не бил възприел това доказателство така, а само го е цитирал, без да го
анализира и да го обсъди. При наличието на всички тези множество писмени
доказателства пред РС, същият е направил единствено възможния фактически и
правен извод, че тъй като новите по- високи изискванията за длъжността
„Механошлосер - ТПРМС II група” са въведи от работодателя с длъжностната
характеристика, връчена на работника- ищеца още на 10.01.2013г., същите не са
извършени с оглед спецификата на същата тази вършена от него работа и при
абсолютно същите непроменени нужди на предприятието, поради което те не са били
свързани с характера, спецификата и естеството на вършената фактическа работа
на съответната длъжност, а с някакви други цели и намерения. Предвид което РС е
стигнал до единствения възможен извод, че от датата на първоначалното заемане
на длъжността „Механошлосер - ТПРМС II група”/1991г./ до прекратяване на
трудовия договор на работника- въззиваем Д.С. с процесната заповед/24.06.2020г./,
въпреки наличието на формална промяна в изискванията за заемане на тази
длъжност, същите фактически не са били променяни от 2013г. до 2020г., дори и още
първоначално ищецът от постъпването си на работа през 1991г. не е отговарял формално
на тях. Не се доказа и твърдението на въззивника- работодател/ответник/, че било
налице незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното Решение, и
че същото противоречало на събраните по делото от РС писмени доказателства,
понеже РС бил анализирал събраните доказателства по делото превратно и не в
съответствие с тяхната доказателствена сила, като по този начин бил направил
единствения си правен извод, който обаче бил неправилен. Напротив- въззивният
съд констатира, че напълно мотивирано, законосъобразно и правилно РС е приел,
че главният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ обуславя и другия иск с по чл. 344,
ал.1, т.2 от КТ, тъй като изискванията за образование, специалност и
професионална квалификация, които не са нормативно определени, а са определени
от работодателя с длъжностната характеристика още от постъпването на ищеца на
работа през 1991г. и не са променяни до 01.10.2013г., а и при новите, по-
завишени от тях работодателят е продължил ТПО с работника си до момента на
прекратяване на ТПО с процесната Заповед, то упражненото от работодателя законово
право по реда на чл.328, ал.1, т.6 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение
с ищеца се явява незаконосъобразно, понеже тези изисквания за образование в
част специалност и за професионална квалификация са изначално изискуеми за
длъжността “механошлосер“, а не последващо въведени“. В тази връзка въззивният
съд счита, че в атакуваното Решение РС правилно е преценил, че не е налице злоупотреба
с правото на работодателя да въведе нови изисквания и че това е разрешено от
закона, но в конкретния казус безспорно изначално ищецът не е отговарял на
изискванията на работодателя за заемане на процесната длъжност, но е бил
назначен на работа на безсрочен трудов договор, като не е било установено по
какъвто и да е начин, че по- ниската степен на образование и професионална
квалификация да се създавали фактически пречки в работата на работника при
работодателя му. Още повече, че видно от текста на предпоследната длъжностна
характеристика/връчена на работника на 01.10.2013г./, в същата изрично са били
посочени изискванията- образование –
средно; специалност – МЕМ, механизация на производството, технология на
машиностроенето – студена обработка; квалификация – техник по специалност;
професионална квалификация – машинен монтьор. Последното допълнително
споразумение № 2159/23.06.2020г. към първоначалния му трудов договор №
1227/12.07.1991г./подписано от работника на 24.06.2020г./, длъжностната му
характеристика за длъжността „механошлосер“ по нищо не се отличава от
подписаната от ищеца първоначална такава още на 01.10.2013г. в частта й относно
изискванията за заемане на длъжността. РС правилно е констатирал, че още на
25.06.2020г. на осн. чл.328, ал.1, т.6 от КТ с аргумента „липса на необходимото
образование /специалност/ и професионална квалификация за заемане на длъжността
„механошлосер“, считано от 25.06.2020г. е било прекратено повторно процесното
ТПО. В тази връзка въззивният съд изцяло споделя изводите на РС, че в тази
връзка моментът на извършването на тези фактически действия от страна на
дружество- работодател навеждат на извода за недобросъвестно упражняване на
правата от негова страна, макар законът да не въвежда конкретен срок, в който
следва да се извърши преценката и да се осъществи процедурата по връчване на
предизвестие и заповед за уволнение по реда на чл.328, ал.1, т.6 от КТ. И
макар, че видно от трудовия договор и допълнителните споразумения с работника е
било изрично посочено, че той притежава средно професионално образование по
специалността „оператор на голямогабаритни металорежещи машини“, но от самото
начало на работа в дружество- работодател той е отговарял на изискването за
длъжността „механошлосер“ в частта за образование - средно, но не е отговарял
на изискването специалността да е „МЕМ; Механизация на производството;
Технология на машиностроенето – студена обработка“, както и на изискванията за
квалификация „Техник по специалността“ и професионална клалификация „Машинен
монтьор“. Но тъй като не е било твърдяно и установявано пред РС наличието на
промяна на изискванията за образование в частта специалност и за професионална
квалификация, които са били такива от постъпване на работника на работа, не се
налагало и специално изследване на въпроса за злоупотреба с право от страна на
работодателя, дали е действал добросъвестно при въвеждане на изискванията за
образование, специалност и професионална квалификация. И тъй като в случая не
са променяни никакви изисквания в трудовите функции, а само изискването за
образование и квалификация, то очевидно в случая не е налице хипотезата на
съкращаване на щата и е принципно възможна хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ, която от формална страна е упражнена от работодателя при наличието на
всички изискуеми елементи от фактическия състав на субективното право.
Същевременно промяната на изискванията за изпълнение на работата по смисъла на
чл.328, ал.1, т.6 от КТ е възможна само при запазване на длъжността, а когато
се променят нейни съществени трудови функции, макар и наименованието на
длъжността да е запазено, се създава нова длъжност и е налице съкращаване на
щата. Следователно, ако при сключване на трудов договор работникът не отговаря
на въведените от работодателя изисквания за заемане на определена длъжност, а
впоследствие го уволнява за това на осн. чл.328, ал.1, т.6 от КТ/какъвто е процесния случай/, уволнението се явява
незаконно, тъй като новите изисквания не са нормативно определени, а са
въведени впоследствие от самия работодател, и работодателят може да прекрати
трудовия договор, когато впоследствие са настъпили промени в изискванията за
съответната работа/каквито не са налице по делото/, които работникът да не
удовлетворява. В конкретния случай новите завишени изисквания за образование и
квалификация не са нормативно установени, а са били въведено от самия
работодател с новата длъжностна характеристика/още през 2013г.- 7 г. преди
процесното уволнение/, при тези известни му факти и обстоятелства той е сключил
първоначалния трудов договор с работника/през 1991г./, знаейки, че работникът
не удовлетворява тези изисквания- следователно той не би могъл да прекрати
законосъобразно трудовото правоотношение с него на осн. чл.328, ал.1, т.6 от КТ.
Относно въззивното оплакване, че РС въобще не бил
обсъдил направените от работодателя твърдения и възражения в отговора на исковата молба
и в писмената защита- видно от мотивите на атакуваното първоинстанционно
Решение, то е постановено при подробно, пълно и обосновано тълкуване на всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и на заключението на
СИЕ, анализирани са правилно и законосъобразно, без възприемане единствено и
само на ищцовата теза на работника. Посоченото в доклада на РС и мотивите на
атакуваното му първоинстанционно Решение, че процесната Заповед за прекратяване на ТПО на осн. чл.328,
ал.1, т.6 от КТ се явява мотивирана, издадена от компетентен орган, с надлежно утвърдена
нова длъжностната характеристика за въведени нови по- високи изисквания за
образование и стенен на квалификация за заеманата от работника длъжност, и че
той не отговаря на новите изисквания, не води до автоматичния претендиран от
въззивника- работодател фактически и правен извод, че не е налице злоупотреба с
правото от страна на работодателя. Поради което пред въззивната инстанция не се
установи и доказа защитната теза на работодателя, че РС не бил обсъдил всички
доказателства в тяхната съвкупност, не ги бил анализирал правилно, а превратно,
и че по този начин бил стигнал до грешен и неправилен извод, като бил възприел
единствено и само тезата на работника. В тази
връзка въззивният съд счита, че атакуваното първоинстанционно Решение е изцяло
мотивирано, законосъобразно и правилно, не се установиха и доказа твърдените от
въззивника нарушения в самото Решение, че процесната Заповед № 59/24.06.2020г. на Управителя на работодателя
р-к „Т.-С.“, с.К., общ.Р., обл.С. не съответства на законовите изисквания, че
същата правилно е приета от РС за незаконосъобразно и за неправилна, поради
което атакуваното първоинстанционно Решение за нейната отмяна и за
възстановяване на уволнения Работник на
предишната му работа, се явява в своята цялост мотивирано, законосъобразно и
правилно, при постановяването му не са допуснати сочените от въззивника-
работодател съществени процесуални нарушения, и то следва да се потвърди
напълно, ведно с всички законни последици от това.
На основание чл.280, ал.2, т.3, пр.2 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 от КТ, това въззивно съдебно Решение
може да се обжалва в общия законен 1- месечен срок от датата на връчването му
на всяка от страните, чрез настоящия въззивен ОС- С.З., пред ВКС- гр.София.
Ето защо, воден от горните мотиви и на
основание чл.258-
273 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.225 от КТ, и във вр. с
чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОС- С.З.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 260006/15.09.2020г., постановено по гр.д.№ 308/2020г. по описа на РС- гр.Р., обл.С..
Решението може да се обжалва по касационен ред, в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез
ОС- С.З. пред ВКС- София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :