Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник,
10.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ПЕРНИК, гражданско отделение, IV-ти
състав, в открито съдебно заседание проведено на дванадесети май две хиляди двадесет
и втора година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря Антония
Стоева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 07999 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e
образувано по искова молба на Г.Т.Г.
срещу Областна дирекция на МВР - Перник, с която иска осъждане на ответника да
заплати сумата от 2000.00 лева, представляващи дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 278 часа за периода от
01.08.2016 г. до 30.09.2019 г., сумата от 300.00 лв. – обезщетение за забава
върху неизплатеното трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд,
дължимо от датата на забава на плащането на главницата за съответното
тримесечие до 09.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
В срока по чл. 131, ал.
1 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът оспорва
исковете като неоснователни.
В
открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуалния си
представител, моли да бъде уважена изцяло ищцовата претенция и бъдат присъдени
направените по делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно
заседание редовно призован, изпраща представител, и моли съдът да отхвърли предявената искова
претенция като неоснователна.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор,
че през исковия период от 01.08.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал труд по
служебно правоотношение при ответника. От заключението на назначената и приета съдебно-счетоводна
експертиза, не оспорена от страните и което съдът намира за обективно и компетентно
изготвено, се изяснява, че през периода 01.08.2016г. - 30.09.2019г. ищецът бил
отработил 2008 часа положен нощен труд. Посочено е, че отработеният от ищеца
нощен труд не е превръщан в дневен. Експертът е изяснил, че коефициентът, с
който следвало да се умножи броят на часовете нощен труд при превръщането им в
дневен, възлизал на 1,143. В резултат на превръщането на нощните часове в
дневни допълнителните часове положен труд били в размер на 1960 часа. Вещото
лице изрично е уточнило, че на ищеца не било заплащано допълнително
възнаграждение в резултат на преизчисляването на дневните часове в нощни. След
извършени изчисления експертът е посочил, че допълнителното възнаграждение
възлиза на 1988.24 лв. за разликата между изплатеният и приравненият труд за 287
часа положен нощен труд от Г.Т.Г..
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
В разглеждания случай отношенията
между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл.142, ал.2 ЗМВР. Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Според чл.187, ал.5 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени. С оглед
характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд
през нощта (22:00 - 06:00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство
също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай
отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал.
5-6 ЗМВР, предвиждащи
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени. Предвид всичко изложено, от значение
за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали
намира приложение нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази
връзка, според чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е действала
Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от
19.08.2014г., отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.). От
01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. понастоящем
действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016
г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са
идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015
г., в сила от 01.04.2015г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и №
8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период от 01.08.2016 г. до 30.09.2019г.,
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата
на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или
коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавният служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.По изложените съображения исковата претенция за заплащане
на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От
събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 01.12.2016 г.
до 30.09.2019 г. ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент
1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 250ч., като дължимото
възнаграждение съобразно ССчЕ е в размер на 1770.50 лв. Предвид изложеното
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло до сумата от 1770.50 лв., като на
ищеца следва да се присъди акцесорното вземане за лихва за 263.33 лв., за
разликата до претендирания размер следва исковете да се отхвърлят като погасен
по давност, и законната лихва от депозирането на исковата молба в съда - 10.12.2019
г., до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на спора, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди заплащане на част
сторените разноски в общ размер на 480,00 лв. за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от иска, именно 424.45 лв. На ответника следва да
му бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част
от иска, а именно 34.72 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата
държавна такса по уважените искове в размер на 81.35 лв., както и разноските за
вещо лице в размер на 70,00 лв.
Предвид
изложеното Пернишкият районен съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник с адрес гр.Перник, ул.Самоков
№1, представлявана от директора й да заплати на Г.Т.Г., с ЕГН ********** ***
сумата от 1770.50 лв./хиляда и седемстотин
и седемдесет лева и 50ст./, представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от 01.12.2016 г. до 30.09.2019г., получен
в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, както и сумата от 263.33
лв. /двеста шестдесет и три лева и 33 ст./, обезщетение за забава върху
неизплатеното трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд,
дължимо от датата на забава на плащането на главницата за съответното
тримесечие до 09.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главното и
акцесорното вземане от датата на депозиране на исковата молба - 10.12.2019 г.,
до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля исковете за разликата до
пълния претендиран размер от 2300.00 лв., като погасени по давност.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР - Перник с адрес гр.Перник, ул.Самоков №1,
представлявана от директора й, да заплати на Г.Т.Г., с ЕГН ********** *** сумата от 424.45 лв. /четиристотин двадесет и четири
лева и 45 ст./- съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА Г.Т.Г., с ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на МВР
- Перник с адрес гр.Перник, ул.Самоков №1, представлявана от директора й
сумата от 34.72 лв. /тридесет и четири
лева и 72 ст./- съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР - Перник с адрес гр.Перник, ул.Самоков №1,
представлявана от директора й, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд - Перник сумата от 81.35 лв./осемдесет и един лева и 35 ст./ -
дължима държавна такса, както и възнаграждението за вещо лице в размер на 70,00
лв /седемдесет лева/.
Допуска на основание чл. 242, ал.
1 ГПК предварително изпълнение на решението за присъдените по – горе суми в
полза на ищеца.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.