№ 15
гр. Русе , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20214500500059 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”***, е обжалвала решението
на Русенския районен съд по гр. д. № 92/2020 г., с което на основание чл. 410
ал.1 т. 2 от КЗ е уважен предявеният против нея иск. Излага доводи за
неправилност на решението и иска същото да бъде отменено по
съображенията, подробно изложени в жалбата. Евентуално поддържа
искането съдът да приеме, че определеното обезщетение за неимуществени
вреди е завишено поради съпричиняване. Претендира разноските по делото.
Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна и моли да не се
уважава. Претендират разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от страна по спора, в
законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по
1
същество, се явява неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на ЗК „Лев Инс“ АД против АГЕНЦИЯ “ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА”, с която е предявен иск по чл.422 от ГПК да се
признае за установено, че дължи заплащане на сумата от 218.36 лв. –
изплатено застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по
застраховка „Каско“, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 28.02.2015
г. поради неизправност на републикански път.
Въззивният съд споделя изцяло установената от РРС фактическа
обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, поради което и на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.
По силата на чл.30 от ЗП на Агенция „Пътна инфраструктура“ е вменено
задължението да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища, какъвто е и процесният път.
Предвид установените фактически положения, въззивният съд приема, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си да поддържа или да
обезопаси пътната неравност /дупка/, вследствие на която е настъпил
инцидентът. Наличието на неизправност по пътя се установява както от
писмените доказателства – протокол за ПТП, така и от автотехническите
експертизи. Механизмът на произшествието и причинените вреди се
установяват от посочения протокол за ПТП и заключенията на вещите лица.
Те изнасят данни и за пазарната стойност на вредите. По делото няма
доказателства въз основа на които да се приеме, че е налице виновно
поведение на ищеца, като водач на увредения автомобил, което да е в
причинна връзка с настъпилите вреди. Не се установява да е управлявал
автомобила с превишена или несъобразена с метеорологичните условия
скорост, да е имал възможност да избегне преминаването през неравността,
или да е допуснал каквото и да е нарушение на правилата за движение по
пътищата, за да бъде прието, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради
виновното му поведение или той да е допринесъл за това, в който смисъл
направеното от ответника възражение е неоснователно.
По изложените съображения и на посоченото основание ответникът
следва да понесе отговорността за причинените при произшествието
2
имуществени вреди, заплатени на увредения по силата на сключена
застраховка „Каско“, тъй като с виновното си бездействие жалбоподателят е
създал предпоставки за настъпването му.
Възражението на ответника, че отговорността е в тежест на Община Русе
е несъстоятелно, защото не е спорно, че процесният път е част от
републиканската пътна мрежа. Това се установява и от писмените
доказателства. Сключените споразумения са релевантни за други отношения,
респ. претенции между АПИ и Община Русе.
По изложените съображения, предявеният иск е основателен и правилно е
уважен от районния съд.
При този изход на делото на жалбоподателя следва да се възложат
разноски за юрисконсултско възнаграждение от 150 лв.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260340 от 30.10.2020 г., постановено по гр.
д. № 92/2020 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”***, да заплати на ЗК
„Лев Инс“ АД сумата от 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3