№ 99
гр. Благоевград, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Вера Коева
при участието на секретаря Христина Далева
като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20231200900172
по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от В. И. Х., ЕГН **********,
с адрес: гр. Благоевград, ул. “***” №17, чрез пълномощник адв. Т. Х. - САК,
със съдебен адрес: гр. София, 1124, ул. “***” № 1, ет. 2, офис 9, с която против
ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София - 1407, р-н Лозенец, бул. „***” №87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.
- Изпълнителни директори - е предявен осъдителен иск - за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 150 000 (сто и петдесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - причинени болки и
страдания в резултат на смъртта на неговата съпруга и наследодател, което е в
пряка връзка с настъпило на 20.09.2018г. ПТП, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.5.2023г. - датата на предявяване на претенция
до застрахователя, до окончателното заплащане на обезщетението за
неимуществени вреди, както и разноските по делото.
Твърди се от ищеца в исковата молба, че на 20.09.2018г. около 19 часа в село
Долно Лешко, махала Мангърци, община Благоевград, тригодишният А. Х. -
внук на Д.Х. и син на К. Х. е влязъл през багажника в лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Корола“, с ДКН № Е *** КА - собственост на баща му,
1
завъртял оставеният на стартера на таблото ключ, запалил двигателя и понеже
автомобилът бил на първа предавка, без да е включена ръчната спирачка,
същият потегля напред, където била застанала баба му Д.. В резултат на това
автомобилът притиснал съпругата на ищеца към масата зад нея и вследствие
на притискането получила силни болки в гърдите и след няколко минути
починала.
Ищецът сочи, че е наследник на починалото лице, в качеството на преживял
съпруг, а лекият автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, с ДКН № Е ***
КА, е имал валидно сключена и действаща към момента на реализиране на
процесното ПТП застраховка „Гражданска отговорност”, видно от
застрахователна полица №67980472/18.08.2018г., издадена от ЗД "БУЛ ИНС"
АД с валидност от 18.08.2018 г. до 17.08.2019 г.
Твърди се, че за настъпилото ПТП е било образувано досъдебно
производство №1899 ЗМ-493/2018г. по описа на 01 РУ - гр.Благоевград, както
и наблюдателно производство №3877/2018г. по описа на ОП —
гр.Благоевград. В хода на досъдебното производство се сочи, че е бил
установен механизмът на извършеното ПТП, а според съдебно-медицинската
експертиза е установена пряката причинна връзка със смъртта на съпругата на
ищеца с настъпилото ПТП.
Твърди се от ищеца, че от смъртта на съпругата си търпи болки и страдания,
които са неизмерими и непосилни. Изтъква се съществувала силна връзка
между него и съпругата му, което се отразило неблагоприятно на нормалното
му общуване със семейството му, близки, приятели. Твърди, че тези болки
продължават и към настоящия момент, като ги описва като шок, който
изживява, поради фактът, че е бил свидетел на инцидента и последните
мигове от смъртта на съпругата му. Твърди, че случилото се е оставило траен и
негативен отпечатък върху психиката му, поради загуба на близък и любим
човек, с който са живеели заедно в едно домакинство, който човек е загубен по
такъв внезапен и трагичен начин.
При поддържане на твърдения в горната насока се обосновава искане за
обезщетяване на неимуществени вреди в резултат на смъртта на съпругата му
в размер на 150 000 лв., като се изтъква, че преди подаване на иска
претенцията е била заявена пред застрахователя на 01.05.2023г., но последният
в сроковете по чл. 497 КЗ, не е отговорил и не е определил обезщетение, с
2
което се обосновава и допустимостта на предявения иск.
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени
доказателства, за допускане и назначаване на комплексна съдебна -
автотехническа и медицинска експертиза с посочени задачи, за ангажиране на
гласни доказателства при довеждане на едно лице, в процесуалното качество
на свидетел, както и за задължаване, на основание чл.190, ал.1 ГПК на
ответника да представи застрахователна полица №67980472/18.08.2018г.,
издадена от ЗД "БУЛ ИНС" АД с валидност от 18.08.2018 г. до 17.08.2019 г.;
както и цялата застрахователна преписка по заведената щета.
В срока по чл. 367 от ГПК от ответното дружество е постъпил отговор.
Искът се оспорва по същество - по основание и размер, като неоснователен.
Оспорва се механизма на ПТП и твърдението, че ПТП е настъпило на
20.09.20218г, около 19,00 часа по описания в исковата молба начин, както и че
три годишното дете А. Х. е могло да причини смъртта на баба си, като
приведе в движение лекия автомобил „Тойота Корола”. Оспорва се
причиняване на вреда. Оспорва се заявения размер, като несъответен на
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съд.практика и икономическата конюнктура в
страната към датата на ПТП. На самостоятелно основание искът се счита за
завишен спрямо действителната вреда, макар човешките страдания и
човешкият живот да са неоценими в пари. Изтъкват се подробни доводи в
насока определяне на дължимо за неимуществени вреди в съответствие с
принципа за справедливост - чл.52 ЗЗД.
В т.4 от отговора се оспорва като неоснователен и акцесорния иск за
претендираната лихва, считано от 21.11.2019г., но не се оспорва датата,
считано от която се твърди, че лихвата е дължима.
При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване по
чл.51, ал.2 ЗЗД на вредоносния резултат от страна на Д.Х., на която е било
поверено да се грижи за малолетното дете А. Х. и която е оставила детето без
надзор.
От ответната страна се възразява срещу приемането на АТЕ и МЕ,
изготвени по досъдебното производство, по изложени аргументи, като
неизготвени по реда на ГПК.Иска се допускане на двама свидетели за
провеждане на насрещно доказване, относно твърдението на ищеца за
3
търпени вреди и техния размер.Иска се възможност за формулиране на
допълнителни задачи към поисканата от ищеца САТЕ след доклада на съда и
разпределението на доказателствената тежест.
На основание чл.219 ГПК, се иска допускане привличане на трето лице -
помагач на ответника на две лица - на И. В. Х. с ЕГН ********** адрес: гр.
Благоевград, ул. „***“ 17, като баща и законен представител на А. К. Х..
Правният интерес за допускане привличане на това лице се обосновава с
тезата, че за дружеството ще възникне основание за регресен иск срещу
третото лице помагач, по реда на чл. 48 ЗЗД във връзка с регресната
отговорност, която би имал синът му А. К. Х., ако по делото се установи, че е
причинил смъртта на баба си Д.Г.Х. като неправоспособен водач на МПС.
Правният интерес от привличането произтича от разпоредбата на чл. 500 ал. 2,
изр. 1 - во от КЗ, предвиждаща право на регрес на платилия застраховател
срещу водача, причинил ПТП без да има правоспособност да управлява МПС.
Моля с оглед разпоредбата на чл. 223 ал. 2 ГПК да установите в мотивите на
решението си наличие или липса на такава регресна отговорност на третото
лице помагач.
Иска се привличане по реда на чл. 219 ГПК като трето лице - помагач на
ответника и на малолетното дете - А. К. Х., с адрес: гр. Благоевград, ул. „***“
17, представляван от законния си представител и негов баща И. В. Х. с ЕГН
**********. Правният интерес за привличане на това лице се обосновава с
тезата, че за ответното дружество ще възникне основание за регресен иск
срещу третото лице помагач А. К. Х., ако по делото се установи, че е причинил
смъртта на баба си Д.Г.Х. като неправоспособен водач на МПС.
Правният интерес от привличането се обосновава с твърдението, че
съгласно разпоредбата на чл. 500 ал. 2, изр. 1-во от КЗ, предвиждаща право на
регрес на платилия застраховател срещу водача, причинил ПТП без да има
правоспособност да управлява МПС и ако се приеме, че регресната
отговорност на малолетния не произтича от наличието на деликтоспособност.
На основание чл.372 ГПК препис от отговора на ответната страна е
връчване на ищеца, който в срок е подал допълнителна искова молба.
Оспорват се твърденията на ответната страна за недоказаност на механизма
на ПТП, както и останалите елементи на фактическия състав на деликтния
състав по чл.45 ЗЗД.
4
Иска се да бъде отделен и определен като безспорен фактът, че между
собственика на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“. с ДКН № Е
*** КА и ответникът е налице действащ към момента на ПТП застрахователен
договор, както и че лихвата се дължи от 21.11.2019г.. предвид изричното
изявление на ответника, направено в т.4 от отговора на исковата молба.
Оспорва се направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултата от пострадалата, като съгласно чл.154 ГПК се прави
изявление, че това възражение следва да се установи от ответната страната.
Излагат се и конкретни аргументи в насока липсата на съпричиняване на
причинените вреди от пострадалото лице доколкото същото в този момент е
бил под надзора на законния си представител - баща си.
Възразява се по искането на ответника за събиране на гласни доказателства
- сочи се недопустимост на гласни доказателства за провеждане на насрещно
доказване, относно претърпени от ищеца неимуществени вреди, като за това
двама свидетели били ненужди, както и че се цели установяване на
отрицателни за ответника факти.
Оспорва се искането на ответника за привличане на поисканите лица като
трети лица помагачи при изтъкване на конкретни обстоятелства в тази насока.
Обосновава се липсата на посочен от ответника иск, който възнамерява да
предяви срещу тези лица.
Препис от допълнителната ИМ е връчена на ответното дружество, което в
срока по чл.373 ГПК е подало отговор.
Оспорва се основателността на иска по изложените вече съображения.
Поддържа възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на Д.Х. при сочене на конкретни обстоятелства за това като се обосновава
задължение морално за пострадалия да се грижи за детето и наличието на
причинна връзка между неупражнения спрямо детето А. надзор от страна на
баба му Д. и настъпването на вредоносния резултат. Поддържат се
направените доказателствените искания, включително за свидетели, както и
искането за привличане като трети лица помагачи на ответника малолетното
дете А. и неговия баща - К. Х. като законен представител при обосноваване
правен интерес от привличане спрямо всяко лице. Изтъква се, че давността не
е процесуално възражение, а материално-правно, както и че началото на
давностния срок започва да тече от различен момент, в зависимост от вида на
5
заявеното за защита спорно право.
Ищецът, редовно и своевременно призован, поддържа иска чрез
процесуален представител.
Ответната страна, чрез пълномощник, оспорва иска и поддържа подадените
отговори.
По делото са приети писмени доказателства. Събрани са и гласни такива
чрез разпит на свидетел. Допуснати и назначени са съдебно – автотехническа
и медицински експертизи и са приети заключения на вещи лица.
На основание чл.219 ГПК, като трети лица помагачи на ответната страна са
конституирани – малолетното лице А. К. Х., чрез законният му представител -
баща К. В. Х. с ЕГН ********** адрес: гр. Благоевград, ул, „***“ 17, както и
на самостоятелно основание като трето лице помагач на ответника е
конституирано и пълнолетното лице- К. В. Х. с ЕГН ********** адрес: гр.
Благоевград, ул, „***“ 17.
На основание чл.15, ал.6 вр. с чл.10 ЗЗД, е призована Дирекция „Социално
подпомагане“, отдел Закрила на детето Благоевград и е изискан социален
доклад по делото по отношение на малолетното лице, конституирано като
трето лице помагач на ответника – А. К. Х..
Третите лица помагачи са редовно призовани, но не се явяват и не се
представляват. непълнотелното трето лице - помагач е било надлежно
призовано чрез отказ /чл.44, ал.1 ГПК/ на законния му представител - бащата
К. Х., да приеме призовката. Фактът, че този родител не упражнява
родителските права /по данни от социалния доклад родителските права са
предоставени за упражняване на майката, считано от 11.07.2023г., т.е. след
ПТП/, не влияее върху възможността всеки от родителите да бъде законен
представител на малолетното си дете - арг. чл. 129, ал.1 СК вр. с чл. 122, ал.1 и
2 СК.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите
доводи на страните, сочи на установено следното:
От удостоверение за наследници с изх. №2580 от 07.11.2018г. се установява,
че лицето Д.Г.Х. е починала на 20.09.2018г. и е оставил наследници по закон
съпруга си В. Х. – ищец по делото и двама сина - И. В. Х. и К. В. Х..
В протокол за оглед на местопроизшествие от 20.09.2018г., съставен от
6
полицейски орган - разследващ полицай при 01 РУ Благоевград, е отразено
наличието на труп на жена, на 40 см. от който в дясно е разположена голяма
кръгла дървена маса, а трупът е в легнало положение по гръб. Констатирани са
върху него видими следи от охлузвания и кръвонасядания по лицето и тялото,
а в областта на тила рана и кръвоизлив. В близост до тялото се е намирал лек
автомобил марка и модел "Тойота Корола", сив на цвят, с рег. №Е *** КА.
С постановление за прекратяване на наказателно производство от
16.07.2019г. на прокурор в ОП Благоевград прекратено производството по
ДП №1899 ЗМ-493/2018г. по описа на 01 РУ Благоевград за престъпление по
чл. 343, ал.1, б."в" във вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, образувано за това, че на
20.09.2018г. около 19 часа в с. Долно Лешко, махала "Мангърци" при
управление на МПС - лек автомобил "Тойота Корола" с рег. №Е *** КА,
нарушавайки правилата за движени по пътищата по непредпазливост е
причинена смъртта на Д.Г.Х..
Няма спор между страните, че за лек автомобил марка и модел "Тойота
Корола", сив на цвят, с рег. №Е *** КА е имало сключена застраховка
"Гражданска отговорност" при застрахователя ЗД "БУЛ ИНС" АД с начална
дата на покритие 18.08.2018г. и крайна дата на покритие 17.08.2019г.
С писмена претенция с вх.№ ОИ-369 632/01.05.2023г. по реда на чл. 380 от
КЗ ищецът В. Х. е предявил искане до ответника за заплащане на обезщетение
за смъртта на Д.Г.Х., причинена от ПТП с лек автомобил марка "Тойота",
модел "Корола" с рег. №Е *** КА, който е имал сключена застраховка
"Гражданска отговорност" при застрахователя ЗД "БУЛ ИНС" АД с начална
дата на покритие 18.08.2018г. и крайна дата на покритие 17.08.2019г., по вина
на внука на починалото лице - А. Х., недееспособен към момента на ПТП.
Вещото лице, сочи, че за изготвянето на съдебно – автотехническата
експертиза е ползвало всички представени по делото писмени документи,
приети и неприети, както и от изложените данни в постановлението за
прекратяване на ДП от ОП Благоевград , протокола за оглед на ПТП в
медицинска експертиза, в постановлението на ОП-Благоевград за
прекратяване и данни от доказателствата от ДП - 439 / 2018 година, копия от
снимки. При съпоставяне на данните от ползваните материали вещото лице
сочи в заключението си като най- вероятен следният механизъм на ПТП: На
20.09.2018 при ясно и сухо време, затревена и/или земна настилка, водачът К.
7
Х. е паркирал л.а.Тойота Корола с ДК№ Е 8336 КА в двора на вилен имот в
махала „Мангърци“ на село Долно Лешко, община Падеж на семейство Х..
Терена на мястото върху, които е бил паркиран автомобил Тойота е пред
входната врата на къща на семейство Х. при малък насрещен ( положителен )
наклон нарастващ постепенно със стойности описани в констативната част от
заключението. Автомобила е бил паркиран в сравнително равна част от терена
пред къщата, което е спомогнало за лесното и бързо привеждане на двигателя
в работен режим. При паркирането на л.а. Тойота водачът К. Х. е
преустановил работата на двигателя посредством заводският контактен ключ,
като ключ е бил оставен патрона на ключалката разположена отдясно на
кормилната колона. За обездвижване на автомобила в неподвижно състояние
водачът Х. е включил на първа предавка ( технически и случая водачът е
използвал двигателя за „спирачка“ ) от механичката заводска скоростна кутия,
а не е привел ръчната спирачка в работен режим, предназначена за блокиране
на задните гуми. В непосредствена близост по данни от доказателствата, на
около 3,00 - 4,00 метра от предната част на автомобила се е намирала Д.Х. ( по
данни права ), а зад нея се е намирала дървена макара от високоволтов кабел,
която е била приспособена за маса. Около макарата са седели В. Х. ( баща на
К. ), Райчо Николов ( тъст на К.).
Около 19:00 часа К. Х. е започнал да товари ябълки в багажника на
л.а.Тойота, като в това време в близост до автомобила се е намирал и си е
играел синът му А. Х. ( на 3-ри години ). Докато К. Х. се е движил по данни
„... напред - назад... “ при товаренето на касетките с ябълки, синът му А. е
влязъл през багажника, преместил се е върху предните седалки и е успял да
завърти контактния ключ. Поради големият въртящ момент предаден от
стартера към двигателя, автомобила е „отскочил“ рязко напред и
едновременно с това двигателя е бил приведен в работен режим. За около 2,75
метра след началното му положение лекият автомобил Тойота е достигнал до
максимална скорост от около 8,3 км/ч, двигателя е достигнал до режим на
работа при минимални си обороти, като вследствие от настилка л.а. Тойота е
започнал бавно да забавя движението си ( т.е. започва да се движи
закъснително ). В момента когато автомобила е достигнал скорост около 7,5
км/ч с предна броня в обхвата на преден рег.№ и част от мислената дясна
половина, удря пешеходката Д.Х.. Вследствие от постъпателното движение на
автомобила с ниска скорост в посока напред, тялото на Х. е блъснато и
8
частично блъскано или „носено“ от л.а. ТОЙОТА при постъпателното му
движение в посока напред, като автомобила с преден десет калник удря
странично странично дървена макара. Вследствие от удара на автомобила в
макарата тялото на пешеходката е паднало пред автомобила и е залитнало
напред спрямо посоката му на движение. Падайки въху настилката пред
автомобила тялото на Х. се е намирало по гръб, косо, с лявата си страна към
предната част, като краката й са сочели към десните габаритите на
автомобила. Поради ниския посвет в предната част на автомобила не е било
възможно да настъпи пълно прегазване и дясната гума на автомобила
застъпва първоначално тялото на Д.Х. в горната част на лявото бедро и
преминава допирателно и косо по лявата страна на корема, гърдите, лявото
рамо и долната част на шията. Белези на непълното прегазване са видимото
кръвонасядане с вид на отпечатък от текстилна тъкан в лявата горна част на
гърдите, счупване на шиловидните израстъци на няколко гръдни прешлена,
счупване на тялото на шиен прешлен, спукване на аортата и счупване на ребра
по директен механизъм по няколко линии на счупване в лявата гръдна
половина и индиректен механизъм в дясната гръдна половина, спукване на
черния дроб, травми на белите дробове. Всички тези увреждания са били
причинени по един и същи механизъм - силно притискане на тялото към
терена косо по дължина от едната гума на лекия автомобил, в следствие на
непълното прегазване. За този механизъм на непълно прегазване има значение
и леката промяната в посоката на движение на автомобила наляво след
контакта му с масата макара, когато тялото на Д.Х. вече е било пред и
частично под лекия автомобил.
Почти едновременно с натиска върху тялото на Х. вследствие от
постъпателно движение в посока напред предния ляв габарит на бронята
достига до бетонният стълб от електропреносната мрежа, като при контакта
със скорост около 3,8 км/ч се ударя в него. След ударът на предната броня в
бетонния стълб вследствие от породеното значително челно съпротивление,
технически е довело до намаляване на оборотите на двигателя, спиране на
работата му. С намаляване на оборотите под минималните двигателя е
преустановил работният си режим, а л.а. Тойота технически следва да се е
установил неподвижно на място пред бетонния стълб, с опряна предна броня в
бетонния стълб вследствие от блокирането на трансмисията от включената
първа предавка.
9
Вещото лице заключава, че причините за настъпването на ПТП от
техническа гледна точка са били вследствие от принудителното привеждането
в работен режим на двигателя на л.а. Тойота чрез контактния ключ, което е
довело са задвижването на автомобила от покой и липсата на задействана
ръчна (паркинг) спирачка. Стартирането на двигателя е било реализирано от
дете, на малка възраст, неправоспособно за водач, с липсата на опит в
управлението на автомобила от категорията. Технически е налице пряка
причинна връзка между удара от л.а.Тойота в пешеходката Х., което е довело
до падане и пред предната част на автомобила и притискането й върху
настилката. Според постановлението на прокуратурата за прекратяване на
образуваното досъдебно производство ключът е бил завъртян и в резултат на
това колата е била приведена в движение от малолетното дете А.. Поради
малолетието на детето, същото не е наказателноотговорно и на това
основание производството е прекратено.
Според приетата съдебно – медицинска експертиза вещото лице сочи, че От
данни, съдържащи се в делото и съдебномедицинска експертиза на труп № 51
/ 2021 година и резултатите от извършената аутопсия на трупа на Д.Г.Х. се
установява, че на 20.09.2018 г. в двор на къща в с. Долно Лешко е била
блъсната, от бавно движещ се лек автомобил и притисната към голяма дървена
макара. Починала е на място, а смъртта е настъпила много бързо. При
извършена аутопсия на 21.09.2018 г. е била установена комбинирана травма —
гръдна и коремна — несъвместима с живота. Подробно в медицинското
заключения са описани конкретно причинените гръдни травми и увреждания,
като: счупване на ребра по две линии на счупване в лявата и дясната гръдни
половини; счупване на тялото на седми шиен прешлен без разместване на
гостните фрагменти; счупване на шиловидните израстъци на шести, седми и
осми гръдни прешлени; разкъсвания на плевралните тъкани и контузии на
белите дробове от костни фрагменти на счупени ребра; кръвонасядане на
меките тъкани на средостението (медиастинум); разкъсване на аортата в
низходящата част; излив на кръв в гръдната кухина – хемоторакс; както и
коремна травма: разкъсване на черния дроб; контузия на десния бъбрек; излив
на кръв в коремната кухина – хемоперитонеум. Освен описаните увреждания
са били установени и по-леки мекотъкани увреждания: кръвонасядане на
лицето в областта на лявата скула; кръвонасядане на главата в лявата
половина теменно-слепоочно; обширни кръвонасядания на гърдите и гърба,
10
характерни за притискане; кръвонасядане на лявото бедро. Установени са и
други болестни изменения, които нямат отношение към генезата, настъпване
на смъртта на Д.Х..
Според вещото лице смъртта на Д.Г.Х. се дължи на тежка комбинирана,
несъвместима с живота травма.Смъртта е настъпила бързо, но не моментално,
което личи от вдишана в белите дробове кръв и е била неизбежна. Всички
получени увреждания могат да бъдат получени по начина, както е посочено в
предварителните сведения и Исковата молба, а именно от блъскане, от бавно
движещ се лек автомобил и притискане на тялото между автомобила и друг
предмет, което личи от счупването на шиловидните израстъци на гръдни
прешлени, характерни кръвонасядания с отпечатък на релефа на текстилна
тъкан, счупване на ребра по няколко линии на счупване. Вещото лице е
категорично, че смъртта на Д.Г.Х. е в пряка причинно-следствена връзка с
претърпяното ПТП.
По делото като свидетел е разпитано лицето Гергана Х. – снаха на ищеца и
съпруга на сина му И. Х.. Свидетелката уточнява, че не е била очевидец на
инцидента, но й съобщили за него по телефона. Сочи, че това било на 20.09.,
било още светло, към шест и половина,седем вечерта, когато била в дома си й
позвънили по телефона, тъй като съпругът И. не вдигал своя, и й съобщили
новината, че свекърва й е починала. Свидетелката сочи, че първоначално била
ужас, шок. Обадил се свекър й, който дори не могъл да говори, а просто е
питал къде е сина му. Свидетелката сочи, че ищецът и съпругата му са били
изключително задружно семейство, което създали още като са били твърде
млади, от 20 годишни са заедно. Сочи, че двамата са живеели в едно
домакинство, имали са деца на млада възраст, с много хармонични
взаимоотношения помежду им. Имали и много приятели и близки, с които
ходели винаги заедно на почивки, на екскурзии, на вилата. Свидетелката сочи,
че ищецът и съпругата му били постоянно заедно, не са се делили, разбирали
се, помагали и на децата си като младо семейство. Свидетелката сочи, че
изключително много разчитала на свекърва си в помощ за отглеждане на
децата й. Сочи, че починалата е била в много добро здравословно състояние,
сърдечна жена, която е помагала много на близките си и след смъртта й
ищецът рухнал психически и физически. Влошило се здравословното му
състояние. Вследствие на този шок станал нервен и изпаднал в депресия, не
11
желаел да се среща с приятелски семейства, отказвал контакти. След
инцидента се затворил, общувал само със свидетелката и семейството й.
Ходил само на вилата и вкъщи и в това се изразявали социалните му контакти
и до ден днешен изживявал случилото се. Както ищецът така и цялото
семейство не е преживяло случилото се, тъй като загубата била огромна.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Твърдените факти, на които се основава иска и искането за защита, сочат на
предявен осъдителен иск – прекия иск на третото увредено лице срещу
застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Налице активна, респ.пасивна процесуална легитимация и правен интерес от
предявяване на иска. Налице е специалната, нормативно установена
процесуална предпоставка /условие/ за допустимост на иска. На основание
чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за предявяване
на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него към
застрахователя или негов представител по чл.503, ал.1 КЗ на писмена
застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ, на което кореспондира
задължението на застрахователя по чл.496, ал.1 КЗ да се произнесе по нея в
рамките на установен от закона максимален срок от три месеца, считано от
предявяването й /така Решение № 167/30.01.2020г., по гр.д.№ 2273/2018г. на
ВКС, ТК, 2 т.о./.
В процесния случай от представените от ищеца доказателства е видно, че
последният, в качеството си на увредено лице, преди подаване на иска е
предявил пред застрахователя писмено искане за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на 01.05.2023г. В срока по рока по чл.496 от КЗ - 3-
месечен, считано от сезирането няма данни застрахователят да е отговорил на
предявената претенция и на ищеца да е определено и изплатено
застрахователно обезщетение. По изложеното - искът е допустим.
По същество:
Фактическият състав на прекия иск на увреденото лице срещу
застрахователя на причинителя на вредата включва установяване наличието на
валидно застрахователно правоотношение между водача на автомобила,
причинил увреждането и ответния застраховател, както и наличието на
фактическия състав на основния деликтен състав по чл.45 ЗЗД – деяние
/действие или бездействие/, извършено виновно, което да е противоправно /да
12
се нарушава императивна правна норма или общото правило да не се вреди
другиму/, да са причинени вреди /имуществени и/или неимуществени/, които
да са в пряка причинно - следствена връзка с деянието. Прякото право
възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е
функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако
третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на
застрахования.
Няма спор по делото, че към датата на настъпване на процесното ПТП –
20.09.2018г. между ответното дружество и собственика на лек автомобил
Тойота, модел Корола, с ДК№ Е *** КА е имало валидно сключена
имуществена застраховка ГО.
Относно механизма на ПТП – то, същият следва да се счете, за установен,
както от съдебно-техническата, така и от медицинската експертиза и приетите
писмени доказателства, протокол за оглед на местопроизшествие и
постановление за прекратяване на наказателното производство от 16.07.2019г.
по ДП№1899 ЗМ -493/2018г. Механизмът е подробно описан в съдебно –
автотехническата експертиза, като автомобилът, който не е бил в движение, е
потеглил в резултат на предизвикване на контакт, посредством завъртане на
ключа, от стартера към двигателя. В резултат на това, автомобилът е бил
приведен в работен режим и е потегли, като е достигнал до
местонахождението на пострадалата Д.Х., блъснал я е на земята и я прегазил.
Експертите са категорични за причинно - следствената връзка между
привеждането на автомобила в движение по описания в техническата
експертиза начин и блъскането му в тялото на Д.Х., пристискане на тялото на
пострадалата с друг предмет, в резултат на което пострадалата получава
телесни увреждания, несъвместими с живота. Според медицинската
експертиза, установените наранявания по тялото на пострадалата и
впоследствие настъпилата в резултат на тях смърт са в пряка причинно
следствена връзка от описаното ПТП.
Деянието, причинило смъртта на Д.Х. запълва и елемента
противоправност, тъй като противоречи на основен принцип в правото, че
никой няма право да вреди другиму.
Отговорността на застрахователя в хипотезата на прекия иск на увреденото
лице чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е
13
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК. Предвид това,
пострадалият от ПТП следва да установи, че има вземане за непозволено
увреждане срещу водача на МПС (елементите от фактическият състав на
непозволеното увреждане) и наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
причинителя на увреждането и ответника - застраховател.
В казуса обаче е налице специфика, поради това, че деянието е реализирано
от малолетния син на собственика на застрахованото МПС. Този факт се
установява от събраните доказателства и най – вече от постановлението на
прокуратурата от 16.07.2019г., с което образуваното досъдебно производство е
било прекратено, поради малолетие на дееца – А. Х., внук на ищеца и
постаралото лице Д. Х.. Малолетното дете е неделиктноспособно, тъй като
деликтната отговорност предпоставя вина, каквото то няма, защото на
възрастта на която се намира не е в състояние да разбира значението на
случващото се и да ръководи постъпките си. Поради това, родителите носят
отговорност за действията на своето дете, съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗЗД. Тази
специфика има отношение към елемента вина от фактическия състав на
непозволеното увреждане. В случая е от значение, че отговорността на
родителите по чл. 48 ЗЗД е презумтивна и представлява гражданскоправна
санкция за недобре изпълнен родителски дълг по възпитанието и контрола на
ненавършилите пълнолетие деца. След като не е оборена презумпцията за
вината на родителя, следва че е налице субективния елемент на настоящия
деликт.
Основният спорен въпрос в делото е какъв е справедливият размер на
дължимото обезщетение от застрахователя на увреденото лице. Съгласно
чл.52 ЗЗД неимуществените вреди се възмездяват по справедливост. Този
критерии не е абстрактен, а подлежи на установяване, като доказателствата са
необходими за установяване на конкретния размер на вземането за
неимуществени вреди. Размерът се определя винаги с оглед особеностите на
всеки конкретен случаи и с оглед установени конкретни обективни
обстоятелства и факти, като момент на настъпване на смъртта, възраст и
обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между
пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия
14
обезщетение житейски отношения, икономическата конюнктура в страната
към момента на увреждането, вида на вредите, тяхната продължителност,
прогноза за тяхното отражение върху ищеца за в бъдеще, съдебната практика
при определяне на размер обезщетения при сходни или близки случаи и
мн.други конкретни обективни данни и обстоятелства /така решение № 276 от
12.12.2018 г. по т.д. 2346/17 г. и решение № 33 от 7.11.2018 г. по т.д. 2236/17г. и
мн.др./.
При съобразяване на горното съдът счита, че в случая при съобразяване и на
съдебната практика при определяне на размера на причинени неимуществени
вреди в резултат на смърт на близък роднина, на ищеца следва да се присъди
изцяло поискания размер парично обезщетение. На първо място следва да се
отчете, че в показанията на разпитания свидетел Г.Х. се установи, че ищецът и
починалото лице са били много близки и неразделни като семейство.
Установи се, че се касае до установена помежду им връзка на обич, близост и
подкрепа, съществуваща от значителен период от време, през което са били
неразделни, живеели са заедно в едно домакинство и съответно са разчитали
един на друг. В този смисъл от събраните гласни доказателства, на които съдът
дава вяра, тъй като липсват данни, които да опровергават противното, се
установява, че се касае до загуба на ищеца на изключително близък човек, с
който са изградили приживе силна дълбока емоционална връзка. Отношенията
им приживе са били като на близки хора, което сочи на извода, че загубата на
толкова близък човек неминуемо води да претърпяване на по-силен по вид и
интензитет негативни преживявания като болка и страдания от загуба на
любим човек. Следва също така да се вземе предвид и времето, през което се
установи , че ищецът и починалото лице са живеели заедно и създали
семейство – от почти 20 годишни са заедно /вж.свидетелските показания/.
Относимо към определяне на размера на дължимото обезщетение в поискания
размер са и обстоятелствата, при които е настъпило вредоносното деяние -
неочаквано, внезапно, пред очите на ищеца и при изключително травмиращи
и стресиращи обстоятелства. Става дума за загуба на близък човек на
сравнително зряла възраст – около 63 г., при липса на данни за здравословни
проблеми и заболявания, който е оказвал много силна подкрепа и грижа на
ищеца и на цялото семейство. Аргумент, относим към определяне на размера
на поисканото обезщетение е и фактът, че се касае до причинени
неимуществени вреди като резултат от най – тежката загуба в човешкия живот
15
– това на любим и близък човек, с когото преобладаващата част от живота си
споделил и живял в общо домакинство.
С оглед на изложените обстоятелства и при подчертаване на разбирането
му, че човешкият живот не може да се оценява с материални ценности, съдът
намира, че обезщетението за конкретните нематериални вреди на Х. следва да
се определи в поискания размер от 150 00 лв.
Своевременно от ответния застраховател е направено възражение за
съпричиняване – пр.основание чл.51, ал.2 ЗЗД. В съдебната практика е прието,
че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51 от ЗЗД, като основание
за намаляване на дължимото от делинквента или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" обезщетение, е необходимо
пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Релевантен за съпричиняването е само конкретно установеният принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение
на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
С оглед на изложеното възражението на ответника по реда на чл.51, ал.2
ЗЗД, мотивирано с твърдението, че пострадалата Д.Х. е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат, като не е положила грижи за повереното
й малолетно дете на 3 г. – внук А. Х., като го е оставила без надзор и така е
допуснала да се качи в лекия автомобил на баща му и да го задвижи, е
неоснователно.
Съгласно чл. 125, ал. 3 о т СК, родителят е длъжен да осигурява постоянен
надзор по отношение на малолетното си дете, а съгласно чл. 8, ал. 8 от Закона
за закрила на детето родителите или други лица, които полагат грижи за дете,
са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако
с това се създава опасност за тяхното физическо развитие. Следва да се
приеме, че пострадалата Д.Х., като баба на детето А. не е адресат на
задължението по чл.125, ал.3 от СК, доколкото не е негов родител. Съгласно
§1, т.3 от ДР на ЗЗДет, "други лица, които полагат грижи за детето" са
семейство на роднини и близки или приемно семейство, при които детето е
настанено по реда на чл. 26, както и останалите лица, при които детето
пребивава по настоящ адрес. В случая не е налице нито една от хипотезите на
посочената норма от Допълнителните разпоредби, за да се приеме, че Д.Х. е
16
била задължена да упражнява надзор върху детето. Независимо от това, дори
да се приеме, че тя е имала такова задължение, неизпълнението му не обуславя
неин принос в причиняване на вредоносния резултат. Това е така на първо
място, защото нормата въвежда задължение, насочено към предотвратяване
опасности за развитието на детето, а не въвежда отговорност за вредите, които
детето би могло да причини при оставянето му без надзор. Заедно с това
липсва причинна връзка между неупражняването на надзор върху детето А. от
страна на баба му Д. и настъпването на вредоносния резултат. Причинната
връзка между двете събития е прекъсната от действието на К. Х., който като
собственик на автомобила е оставил контактния ключ в патрона на
автомобилното табло и включил скоростната кутия на автомобила на първа
предавка. Видно от заключението на вещото лице по автотехническата
експертиза, именно наличието на контактния ключ, чрез който се активира
стартерът на двигателя, комбинирано с включена първа предавка, е направило
възможно при завъртане на ключа да се създаде много голям въртящ момент,
привеждане на двигателя в работен режим и отскачане на автомобила напред.
Без наличието на контактния ключ в патрона на автомобилното табло
влизането на детето А. в автомобила не би могло да предизвика задвижването
му и настъпването на вредоносните последици. По изложените съображения
настоящата инстанция намира възражението за съпричиняване вредоносния
резултат от страна на пострадалата за напълно неоснователно. В този смисъл,
относно липсата на съпричиняване по сходен казус и идентични факти, се е
произнесъл АС София с Решение № 716/29.05.2023г. по в.гр.д.№ 2621/2022г.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
След като главният иск за заплащане на заместващо обезщетение за
причинените неимуществени вреди на ищеца от процесното застрахователно
събитие е основателен, следва да бъде уважен и акцесорният иск за заплащане
на законната лихва върху главницата.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ лихвите за забава се включват в
застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл.429, ал.2, т.2 КЗ,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл.429, ал.3 КЗ, като това са тези лихви, които текат от момента
на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за
17
настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание
чл.430, ал.1, т.2 КЗ, или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на
предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане
на застрахователно обезщетение / решение № 128/04.02.2020 г. по т.д.№
2466/2018 г. на ВКС, І т.о.; решение № 167/30.01.2020г. по т.д.№ 2273/2018г. на
ВКС, ТК, 2 т.о. и др./. След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496
КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно
обезщетение е свързано с изпадане на застрахователя в забава, считано от по-
ранната от двете дати - изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 – чл. чл.497, ал.1, т.1
КЗ или с изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3. Доколкото в случая не е налице първата хипотеза на
чл.497,ал.1, т.1 КЗ , следва да се приеме, че ответния застраховател дължи
лихва за забава върху претендираната главница, след изтичане на тримесечния
срок от сезирането на застрахователя с искане за изплащане на такова
обезщетение в хипотеза на липса на доказателства за произнасяне на
застрахователя на това искане. Или дължимата лихва за забава върху
присъдения размер обезщетение следва да се присъди, считано от 01.08.2023г.
до окончателното изплащане, а за поисканата по –ранна дата следва да се
отхвърли като неоснователно.
По разноските и дължимите по производството държавни такси:
Въз основа на определения размер на обезщетението, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ОС Благоевград държавна
такса в размер на 6000лв., сумата от 1640 лв. за изплатени от бюджета на съда
експертизи /САТЕ и СМЕ/, както и пет лева за служебно издаване на
изпълнителен лист за събиране на горните суми при липса на доброволно
изпълнение.
Ищецът е упълномощил адвокат, който е осъществил защитата му при
условията на чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА, видно от договора за правни защита и
съдействие – л.151 от делото. Изявленията на страната за оказване на
безплатна помощ по чл.38 ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за
18
съществуването на конкретната хипотеза /така определение №
515/02.10.2015г. по ч.т.д.№ 2340/2015г., 1 т.о., ТК на ВКС/. При осъществяване
на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение в някоя от хипотезите на чл.38 ЗА съдът е длъжен
да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна
помощ адвокат, който в случая е поискал такова на това основание и в
минимален размер. Под минимален размер следва да се счете, че е поискано
присъждане на такова в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед
вида и размера на спорния материален интерес или в случая се получава
минимално дължима по тази наредба сума от 10650 лв. /арг. чл.7, ал.2, т.5 от
Наредбата/. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС,
дължимото възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба
№ 1/2004 г. следва да включва ДДС. По делото обаче пълномощника на ищеца
не е поискал присъждане и на ДДС към възнаграждението и по делото
липсват данни адвоката да е регистриран по ДДС, за да се добави към размера
възнаграждение и дължимо ДДС. Възражението на насрещната страна по
размера на адвокатското възнаграждение като прекомерно е неоснователно,
доколкото сходно по размер адвокатско възнаграждение, съизмеримо със
заявения материален интерес и съгласно НМРАВ, е поискан и от тази страна.
По тези съображения на ищеца се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение, които в случаите на оказана безплатна помощ при условията
на чл.38 ЗА се дължат директно на адвоката, осъществил процесуалното
представителство.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София-1407, р-н Лозенец, бул. "***" №87, представлявано от
изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К. да заплати на В. И. Х., с ЕГН
**********, с адрес: гр.Благоевград, ул."***" №17 и съдебен адрес в гр.
София-1124, ул."***" №1, ет.2, офис 9 сумата от 150 000,00 /сто и петдесет
хиляди/лева, представляваща обезщетение за причинените му като законен
19
наследник и преживял съпруг на Д.Х. неимуществени вреди, състоящи се в
болки и страдания от смъртта на Д.Х., причинена от ПТП на 20.09.2018г. с лек
автомобил марка "Тойота", модел "Корола", с ДКН Е *** КА, който е имал
валидно сключена и действаща застраховка "Гражданска отговорност" по
застрахователна полица №67980472/18.08.2018г. в ЗД "БУЛ ИНС" АД с
валидност от 18.08.2018г. до 17.08.2019г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 01.08.2023г. до окончателното заплащане, като
отхвърля искането за присъждане на лихва за забава върху главницата,
считано от 01.05.2023г. до 31.07.2023г., като неоснователно.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София-1407, р-н Лозенец, бул. "***" №87, представлявано от
изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К. да заплати на адв. Т. Х. - САК
адвокатско възнаграждение в размер на 10650 /десет хиляди шестстотин и
петдесет/лв.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София-1407, р-н Лозенец, бул. "***" №87, представлявано от
изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К. да заплати по сметка на Окръжен
съд Благоевград 6 000 /шест хиляди/ лв. държавна такса върху уважения
размер на иска, сумата от 1640 /хиляда шестстотин и четиридесет/ лева за
изплатени от бюджета на съда експертизи, както и сумата от 5 /пет/ лева за
служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на сумата при липса на
доброволно изпълнение.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на
ответника - А. К. Х., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител К. В. Х. и на самостоятелно основание – с участието на К. В. Х.,
ЕГН **********, като трето лице помагач на ответника.
Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба в 2 - седмичен
срок от връчването му, пред АС София.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
20