РЕШЕНИЕ
№364 / 12.2.2020г.
гр. Перник, 12.02.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд -
гражданска колегия, VIII-ми
състав, в публичното заседание на 13 декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
и при участието на секретаря: Биляна
Миткова, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 08272 по описа за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковете са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.Перник, кв.“Мошина“,
ТЕЦ“Република“, против ответника Ч.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, с която моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи
на топлофикационното дружество сумата от 1 338,97 лв., представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: ***, законната лихва за
забава върху главницата, смятано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 07.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата
от 151,78 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.07.2016 г. до 30.05.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № ***
г. по описа на Районен съд – Перник, е издадена Заповед за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 ГПК № 2963/08.06.2018 г.
Ответникът не е намерен по постоянния си
адрес и месторабота, като е призован по реда на чл.47 от ГПК. Назначената особена
представителка- адв.Г.Т. *** е изразила становище, че искът е допустим, но
неоснователен. Същата твърди, че липсват доказателства относно собствеността
върху топлофицирания имот.
Районният съд, преценявайки събраните по
делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК и чл.12 от ГПК, приема за
установено и доказано от фактическа и правна страна следното:
Ищецът твърди, че между него и ответника, в
качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в
топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период
е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия,
отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява, че от
своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на топлинната енергия за исковия период в размер на сумата от 1
338,97 лв. и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита,
че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради
неизпълнението си, съгласно клаузата на чл.41, ал.1 от приложимите Общи условия
ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане
за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната
лихва за забава, смятано, от датата на подаване на заявлението, до
окончателното изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл.131, ал.1 ГПК
писмен отговор особеният представител на ответника - адв. Г.Т. оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Поддържа, че не е налице
договорно правоотношение между ищцовото дружество и ответника, предвид липсата
на решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа. Твърди още, че Общите условия на ищцовото дружество не
са влезли в сила, поради неспазване разпоредбите на Закона за енергетиката, а
именно същите да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник.
Посочва, че в претендираното вземане са включени суми за „дялово
разпределение“, които не представляват стойност на топлинна енергия и не следва
да се присъждат, предвид че не са поискани в исковата молба чрез самостоятелен
иск. Претендира, че методиката за дялово разпределение за топлинната енергия в
сгради – етажна собственост, използвана от ищцовото дружество, е отменена с
Решение №477/13.04.2018 на ВАС, трето отделение на адм. дело №1372/2016 г.,
публикувано на страницата на ВАС, поради което не е доказано, че именно
претендираното количество топлинна енергия е било доставено в исковия период.
Не е доказано и изпадането на ответника в забава. Оспорва представеното по
делото извлечение от сметка да е счетоводен документ, а частен свидетелстващ
такъв, който не се ползва с доказателствена сила. Твърди се, че според общото
правило на чл.154, ал.1 ГПК тежестта за доказване на редовността на вписванията
в счетоводните книги носи ползващата се от оспорените вписвания страна.
Оспорена е пасивната легитимация на ответника, тъй като липсват доказателства
за посочения период ответникът да е бил ползвател или собственик на имота. С
тези доводи отправят искане за отхвърляне на исковете.
Съдът намира, че за периода
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., за който се отнася задължението на ответника,
действа Закона за енергетиката, влязъл в сила на 05.03.2004 г. и отменящ
ЗЕЕЕ/отм./. В чл.154 ал.1 от ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на
вещно право на ползуване в сграда етажна собственост – присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. В тежест на ищеца с оглед направеното оспорване изцяло на предявения
иск е да докаже, че ответникът е собственик
или титуляр на вещно право на
ползуване в сграда етажна собственост, като такива доказателства в настоящето
производство, не са ангажирани. В тази
връзка при извършения доклад по делото, по реда на чл.146 от ГПК, съдът е
указал на ищцовата страна, че не сочи доказателства в тази насока. Издадени са
два броя съдебни удостоверения, като въз основа на тях ищцовата страна е
представила от Дирекция „МПТ“ към община Перник удостоверение, от което е
видно, че за процесния имот, находящ се в ***, в информационния масив на
дирекцията не е подадена декларация по *** ЗМДТ. Не е представено удостоверение
от Служба по вписванията при ПРС.
Предвид изложеното
съдът приема за недоказано, че ответникът е потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл.154 ал.1 от ЗЕ.
Горните съображения налагат извод за
неоснователност на установителните искове за дължимост на присъдените в полза
на „Топлофикация – Перник ” ЕАД суми за ползвана топлоенергия за процесния
период, лихви и разноски, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени, без
да се обсъждат приетите по делото експертизи- съдебно- икономическа и съдебно-
техническа, установяващи доставката и количеството на топлинната енергия, тъй
като, с оглед липсата на доказателства относно пасивната легитимация на
ответника, тези въпроси се явяват ирелевантни за настоящия процес.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Топлофикация – Перник” ЕАД –
гр. Перник, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
”Мошино”, ТЕЦ “Република” иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ч.Г.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че
същият дължи на топлофикационното дружество сумата от 1 338,97 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода,
от 01.05.2016 г., до 30.04.2017 г., до топлоснабден недвижим имот с адрес: ***,
законната лихва за забава върху главницата, смятано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда– 07.06.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 151,78 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 30.05.2018 г., за които суми
по ч. гр. дело № *** г. по описа на Районен съд – Перник, е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл.410 ГПК № 2963/08.06.2018 г.
След влизане на решението в сила,
частно гражданско дело № *** г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав,
като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: