РЕШЕНИЕ
№ 689
20.10.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Съдия : Цветомира Димитрова при секретаря Йорданка Попова.............................................................................................. и в присъствието на прокурор...........……………………………………………………… като разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. дело № 454 по описа за 2022 година по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Л.П.Т., чрез процесуален представител, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0271-000107 от 01.04.2022г. издадена от Началник група в РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково (П. Д. П.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването й, в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
По изложените съображения, се иска отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски.
Ответникът – Началник група в РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково (П. Д. П.) редовно призован, не се явява и не ангажира становище по същество на спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 01.04.2022г. мл.автоконтрольор при РУ Харманли, към ОДМВР-Хасково съставил по отношение на Л.П.Т. АУАН, сер. GA, с бл. №616954, за това че на 01.04.2022г. в гр. Х. на кръстовището образувано с ул.*** и Автогара Харманли, по посока бул.***, е управлявал лек автомобил марка Мерцедес Е 270 с рег. № *******, собственост на П.Т. П., под въздействието на НУВ. В акта е посочено, че техническото средство, с което е бил тестван жалбоподателят е установило наличие на Метамфетамин. АУАН е предявен на жалбоподателя на 01.04.2022г. На същата дата – 01.04.2022г. на Л.Т. е връчен талон за медицинско изследване с № 082217, в който е отбелязано, че на лицето е извършена предварителна проба в 14.35ч. на 01.04.2022г., с Дрегер Дръг тест 5000 с фабричен № ARKF-0022, който е отчел положителен резултат за метамфетамин. Л.Т. е дал биологични проби за проверка употребата на наркотични вещества или техни аналози, като видно от приложената по делото съдебна химикотоксикологична експертиза, в представените проби се доказва присъствие на наркотично вещество от групата на стимулантите - метамфетамин(10ng/mL), вписано в списъка I(Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина) на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
На 01.04.2022г. е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0271-000107, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДВП спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС, до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“. Заповедта е връчена на адресата си на 10.05.2022г., а жалбата срещу нея е депозирана до съда на 12.05.2022г.
Горната непротиворечива фактическа обстановка се установява от приетите, като писмени доказателства по делото документи съдържащи се в административната преписка. Като част от нея по делото от ответната страна е представена и справка за нарушител,издадена по отношение жалбоподателя Л.П.Т., видно от която последното издадено на същия свидетелство за управление на м.п.с. е с № ********* и същото е валидно до 26.02.2030г.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.:
Съгласно чл. 172, ал.
1 от ЗДвП принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4, т.
5, буква
"а", т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по
същия закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. По делото е представена заповед № 1253з-21 от 14.01.2022г. на
Директора на ОДМВР-Хасково, за оправомощаване на определена категория
длъжностни лица за издаване на принудителни административни мерки съгласно чл. 171, т.1
от ЗДвП, между които са
и началниците на групи „Охранителна
полиция“ в РУ при ОДМВР-Хасково. Видно от приетото по делото, като писмено
доказателство, писмо рег. № 272р-11705 от 03.06.2022г. на ВПД Началник сектор
КАПОЧР при ОДМВР-Хасково, към
01.04.2022г. издателят на акта е заемал именно тази длъжност и следователно
административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява
актове от оспореният вид.
Спазена е и формата по чл. 59, ал.2 от АПК при издаване на заповедта - същата е обективирана в писмена форма и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си, поради което същата е мотивирана.
Не се установява в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а доводите на жалбоподателя за наличие на такива не се споделят. Преди издаване на оспорения акт органът е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства по случая, като са приобщени необходимите писмени документи. Специалният закон ЗДвП не изисква уведомяване на лицето при започване на производство по издаване на ПАМ, нито задължава органа да предостави възможност на лицето да даде обяснение/възражения по случая. Но дори да се приеме, че общите разпоредби на АПК са приложими и в това специално уредено производство, то нарушението на чл. 26, ал.1 от АПК, а оттук и на чл.35, хипотеза 2-ра от АПК би могло да е съществено само ако се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в съответния индивидуален административен акт, респ. ако при уведомяване на заинтересованото лице и събиране и обсъждане на обясненията и възраженията на същото би се стигнало до различен резултат от възприетия в административното решение. В случая, неуведомяването на жалбоподателя за започването на производството по издаване на ПАМ, респ. не даването на възможност на същия да изложи своите възражения или обяснения няма как да се отрази върху съдържанието на обжалваната заповед. Това е така, тъй като в случаите на издаване на ПАМ по чл. 171,т.1, б.“б“ от ЗДвП органът действа при условията на обвързана компетентност и при установяване наличие на управление на м.п.с. след употреба на наркотични вещества същият е длъжен да се произнесе с издаване на заповед от съответния вид на обжалваната в настоящото производство.
Издаването на заповед за принудителна административна мярка по съществото си е такова, което не търпи отлагане, предвид, че целта на същата е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, което налага административният орган да действа незабавно при установяване признаци на поведение попадащи под някоя от хипотезите посочени в чл.171,т.1-т.8 от ЗДвП. Освен това по делото не са събрани никакви доказателства, а и не се твърди че преди издаване на оспорената заповед жалбоподателя е поискал, но му е било отказано да: се запознае с материалите по преписката(обратно-установява се че е запознат с: АУАН,протокола за извършване на проверката и с талона за медицинско изследване), както и да бъде запознат с преписката чрез прочитане или по друг подходящ начин - според наличните технически възможности, тъй като е лице с нарушено зрение, или пък че е препятствано по някакъв начин правото му да даде становище по събраните доказателства или да ангажира искания във връзка с тях, въпреки че е поискал да стори това. Предвид това възраженията за нарушение на чл.34 от АПК са изцяло неоснователни. Обстоятелството, че в протокола за извършена проверка за употреба на наркотични вещества липсва подпис на извършилия проверка, не води до незаконосъобразност на издадената заповед, доколкото както вече се посочи, в случая са налице годни да установят употребата на наркотични вещества доказателства – АУАН, талон за медицинско изследване и извлечение от техническото средство, с което е осъществена проверката. В протокола за извършване на проверката е вписан свидетел на извършването й, ето защо възраженията на жалбоподателя за липса на такъв реквизит в посочения документ са неоснователни. Съдът не споделя и доводите на жалбоподателя,за нарушено право на защита поради това, че неясно оставало кога е осъществено деянието - веднъж било посочено, че същото е извършено на 01.04.2022г., около 14.10ч., а втори път че е извършено на 01.03.2022г. в 14.35ч. Изрично в ЗППАМ и в АУАН е посочено, че деянието е осъществено на 01.04.2022г. Допуснатата от органа неточност всъщност касае датата на извършване на проверката, като вместо 01.04.2022г., органът е посочил 01.03.2022г. Тази неточност не се отразява на съдържанието на акта и не препятства възможността на адресата му да разбере фактическите съображения на органа да приложи ПАМ, тъй като от доказателствата по делото – протокол за извършена проверка, и талон за медицинско изследване, които са подготвителни документи по издаване на оспорения акт и в същите се съдържат и мотивите на органа да приложи ПАМ, се установява, че проверката е била осъществена именно на 01.04.2022г. Още повече, че самият протокол за извършване на проверка е подписан без възражения от самия жалбоподател и същия бил наясно на коя именно дата по отношение на него е извършената такава за установяване употребата на наркотични вещества.
Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното:
Оспорената заповед е издадена на основание чл.171,т.1, б.“б“ от ЗДвП, предвиждаща за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилага принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Нормата следователно
съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения вид – временно
отнемане на СУМПС, като в конкретния случай във фактическите съображения на процесната заповед е посочено управление
на м.п.с. с лед употреба на наркотични вещества, или техни аналози, т.е. прието
е наличието на предложение второ на чл.171, т.1,б.“б“ от ЗДвП.
Предпоставките за
правилното прилагане на ПАМ в тази хипотеза са
– заповедта да има за адресат водач на моторно превозно средство и да е установено, че управлението се осъществява
след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установяват изложените в заповедта фактически съображения на органа, послужили за издаване на заповедта.
Не спорно между страните
по делото, а и е видно от приетите по делото без оспорване от страните АУАН, и
Талон за медицинско изследване, че на 01.04.2022г. в гр. Х. жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство
Мерцедес
Е 270 с рег. № *******. Следователно,
същият е имал качеството на „водач” на моторно превозно средство.
От същия акт, издадения талон за
медицинско изследване, както и от приложеното към административната преписка
извлечение от показанията на Drager Drug Test 5000 ARKF - 0022 се
установява, че техническото средство е отчело наличие на наркотично вещество в
кръвта на жалбоподателя, а именно метамфетамин. Определение за
наркотично вещество е дадено в § 1,
т.11 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и по смисъла на закона това е всяко упойващо и психотропно вещество,
включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т.
1, 2 и 3, от същия закон,
както и всяко друго природно и
синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което
може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно
въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или
нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението,
възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия
организъм. Съответно в чл. 3, ал.1 от
ЗКНВП е предвидено, редът за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, да се определя с наредба, приета от Министерския
съвет, като наименованията на наркотичните вещества се съдържат в списъци,
както следва: 1. Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина;2. Списък II - Вещества с
висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина
и 3. Списък III - Рискови вещества. Метамфетаминът е включен в списък I, към чл.3, ал.1 от
приложимата наредба Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, вр. с чл. 3, ал.2
,т.1 от ЗКНВП. Следователно същия е
наркотично вещество по смисъла на
нормативната уредба.
Тук е мястото да се отбележи,
че АУАН е официален удостоверителен документ
по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена
сила, по отношение на така констатираните факти. Казано по друг начин това
означава, че при неоспорване от страна на жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК, на цитираният АУАН, същият обвързва
съда да приеме за доказани фактите
удостоверени в него, а именно че на 01.04.2022г., в гр. Хасково е бил водач на описаното в същия акт моторно
превозно средство, и че е управлявал същото след употреба на наркотично
вещество -метамфетамин.
От гореизложеното е видно, че
органът е доказал изложените в обжалваният акт фактически съображения, представляващи
основания за прилагане на ПАМ от посочения вид. При наличие на предпоставките
на чл. 171 т.1,б”б”, от ЗДвП административният орган действа при обвързана
компетентност и е длъжен да приложи принудителна административна мярка от вида
по посочената в същата законова норма. Ето защо законосъобразно с оспорената в
настоящото производство заповед
административният орган е приложил процесната ПАМ.
ЗДвП не изисква употребата на наркотични вещества да е установена задължително с медицинско изследване, а предвижда възможна алтернативност на начините за това - чрез медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, т.е. дрегер тест. В случая, към датата на издаване на оспорената заповед употребата е установена несъмнено по вторият посочен вариант, което е допустимо и законосъобразно. В тази хипотеза, предвид вида на конкретно извършеното нарушение, което несъмнена застрашава безопасността на останалите участници в движението и с оглед характера на ПАМ по чл.171,т.1, б.“б“ от ЗДвП, с оглед ефикасното прилагане на същата, и за изпълнение целта й, по мнение на съда не е необходимо административният орган да изчаква задължително резултатите от изготвена медицинска експертиза, още повече че управлението на м.п.с. след употреба на наркотично вещество осъществява състава на престъпление по чл. 343б, ал.3 от Наказателният кодекс, при което резултатите от извършеното медицинско изследване следва да се предоставят не на административният орган, а на разследващият полицай/респ. прокурора за нуждите на образуваното наказателно производство. Такова по делото безспорно се установява че е образувано. Всъщност самите резултати, ще са от значение за крайното решение относно отговорността на нарушителя, вкл. тази по приложението на ПАМ, но само с оглед преценката за крайният срок на действие на същата, тъй като тя е с временен характер и се прилага до решаване въпроса за отговорността на лицето. В случай че от медицинското изследване не се установи наличие на наркотични вещества, то приложението на ПАМ ще отпадне за в бъдеще, като принудителната административна мярка ще се счита за преустановила действието си и жалбоподателя ще може да иска връщане на СУМПС от административният орган. За пълнота следва да се отбележи, че в случая от водача е взет биологичен материал и от изготвената въз основа на същия химикотоксикологична експертиза безспорно се подкрепя установеното с техническото средство при извършената проверка на 01.04.2022г.
От материалите по делото не се установява засягане права и законни интереси на жалбоподателя в степен, несъответстваща на необходимото за която е издадена оспорената заповед, тъй като същата има срочен характер, а в самият нормативен акт по-благоприятен вариант, с прилагането на който би се постигнала целта на закона, не е предвиден. Следва да се отбележи и че срокът за който е приложена процесната ПАМ е в рамките на законоустановеният такъв по чл.171,т.1, б.”б” от ЗДвП, поради което не е налице допуснато нарушение от административният орган и в тази насока.
По изложените съображения за законосъобразност на оспорената заповед и липса на отменителни основания по чл. 146, т.1-т.5 от АПК, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Водим от
горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Л.П.Т.,*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0271-000107 от 01.04.2022г. издадена от Началник група в РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково (П. Д. П.).
Решението не
подлежи на обжалване.
Съдия: