Решение по КНАХД №1423/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Банпе груп“ООД, [ЕИК], чрез пълномощника- адв.М. Г., против Решение № 398 от 10.06.2025г., постановено по АНД № 1614 от 2025г. по описа на Районен съд– Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-2500178 от 22.04.2025г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“-[населено място]. С цитираното НП е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на дружеството-касатор, на основание чл.414, ал.1 от КТ, за нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ.

Касаторът счита, че решението на РС-Бургас е неправилно и се иска неговата отмяна. Твърди се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и такива на материалния закон. Не били отчетени фактите, че минути след приключване на проверката управителят имал готовност да покаже графика за м. февруари 2025г. в обекта, както и неговото представяне на указаната в призовка дата- 04.03.2025г. в ДИТ-Бургас. Налице са предпоставките за прилагане привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като не са налице и вредни последици от непредставянето на графика по време на проверката, а такива не се и твърдят в мотивите на наказателното постановление. Заявява, че наложената санкция не е правилно индивидуализирана и не е съобразена с фактите по случая и относимата правна норма- чл.415в, ал.1 от КТ. Позовава се на практика на СЕС, според която строгостта на наложената санкция трябва да бъде в съответствие с тежестта на нарушението. Иска се като краен резултат отмяна и на наказателното постановление, а в условието на евентуалност неговото изменение, в контекста на изложеното, като се приеме наличието на маловажен случай, по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ.

В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, се представлява от упълномощения представител- адвокат Г., която поддържа касационната жалба и пледира за нейното уважаване. Излага съображения, че намиращият се на обекта служител не е упълномощено лице по чл.403а да представлява работодателя си пред органите на ДИТ. От събраните доказателства се установявало, че управителят на фирмата се е опитал минути по-късно да се свърже с проверяващите и да ги покани в обекта, за да им покаже графика за работа за посочения месец, но същите отказали да се върнат в рамките на работното време и са посочили, че може да се представи на посочената в призовката дата, което указание е изпълнено. Допълнително се излагат съображения за несъразмерност на санкцията, тъй като при една и съща проверка е изискан и Правилник за вътрешния ред и Графици за работата, а с отделни наказателни постановления са наложени имуществени санкции за всеки от двата документа в размер на 1500 лева. Цитира номера на съдебното производство, което е образувано във връзка с оспорване и на другото наказателно постановление, а именно КАНД № 1447 от 2025г. на АдмС-Бургас. Претендират се разноски при уважаване на касационната жалба.

Ответникът по касация – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас, не изпраща отговор на КЖ. В съдебно заседание, чрез упълномощен представител- юрк.И.- Н. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заявява, че предмет на двете АНП е различен, доколкото е свързан с несъхраняването на два различни документа в обекта, които са самостоятелни задължения по трудовото законодателство и осъществяват съставите на две отделни административни нарушения, за които са издадени съответните две наказателни постановления. Заявява, че няма изискване документите да се изискват от определено лице по чл.403а от КТ. Трудовото законодателство изисква тези документи да са на съхранение и да са на разположение на контролните органи и следва да бъдат представени в обекта, а това не е сторено до напускането на обекта от инспекторите. Отрича се приложимостта на чл.415в, ал.1 от КТ, защото същото не е отстранено до приключване на проверката на място в обекта и при тези данни липсва основание за прилагане на тази привилегирована разпоредба. Иска се потвърждаване на оспореното съдебно решение, като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ОП–Бургас обосновава заключение за неоснователност на подадената КЖ и се предлага да бъде оставено в сила съдебното решение.

Административен съд – Бургас, в настоящият състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, по смисъла на чл.210, ал.1 АПК. При разглеждането й по същество, в пределите на касационната проверка, съгласно чл.218 АПК, административният съд съобрази следното:

С процесното наказателно постановление № 02-2500178 от 22.04.2025г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“-Бургас е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на дружество „Банпе Груп“ООД, на основание чл.414, ал.1 от КТ, за нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ, изразяващо се в това, че при проверка за спазване на трудовото законодателство, осъществена на 24.02.2025г. в 16.50 часа на място в обект: магазин, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „Банпе Груп“ООД са изискани документи, свързани с разпределение на работното време, а именно предварително утвърден поименен график за работа през месец февруари 2025г., в условието на въведено сумирано изчисляване на работното време, съгласно Заповед от 01.02.2025г. Сочи се, че същият следва да се съхранява в обекта, където се полага труд и да се предостави на контролните органи на Инспекцията по труда при поискване. До приключване на проверката на място в обекта такъв не е представен. Описано е, че на място е връчена призовка за представяне на документите в ДИТ, в която също е отразено, че до приключване на проверката графикът не е представен на контролните органи. НП е издадено въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от 07.03.2025г., който е надлежно връчен на същата дата.

В НП, както и в обстоятелствената част на АУАН са посочени всички изискуеми факти от състава на вмененото нарушение, описани по-горе, а нарушението е [жк], като такова по чл.403а, ал.1 от КТ, във връзка с чл.9а, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Съгласно чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в минималния размер- 1 500 лева.

От материалите по делото се установява, че изисканият график за м. февруари е представен именно на датата, посочена в призовката за явяване на представител в ДИТ- през м. март 2025г. и за този факт не се спори по делото.

При обсъждане на релевантните към произнасянето си факти, при постановяване на оспореното решение, съдът е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят отмяната на НП. Съдът е приел, че не са налице основания за неговото изменение относно квалификацията на нарушението и е обоснован извод, че хипотезата на „маловажен случай“ в случаят е неприложима. Съдът е изложил мотиви, че деянието е осъществено и доказано, като са обсъдени приложимите норми на материалния закон. Като неоснователно е отчетено направеното възражения от страна на дружеството, че процесният график е бил предоставен при извършената допълнителна документална проверка, което не може да обуслови прилагане на чл.415в от КТ. Както се установява от приетите като писмени доказателства материали допълнителна проверка по документи е осъществена в началото на м. март 2025г., видно от съдържанието на съставения в тази връзка протокол /л.16 от първоинстанционното дело/, като на тази дата е съставен и АУАН за констатираното нарушение.

При обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства съдът приел, че графикът не е предоставен на проверяващите по време на проверката в обекта, с което дружеството не е изпълнило нормативно вмененото задължение да се държи графика в обекта на разположение контролните органи. При така констатираните факти, съдът потвърдил НП.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

При така направените констатации, настоящият касационен състав счита, че решението на РС-Бургас е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. Противно на изложеното от касатора, при разглеждане на жалбата срещу НП, в хода на съдебното производство не е допуснато нито съществено нарушение на процесуалните правила, нито нарушение на материалния закон. Обективно и изцяло в съответствие с доказателствата по делото е отречено прилагане института на привилегированата норма на чл.415в, ал.1 от КТ, а определената имуществена санкция е в минималния законоустановен размер по чл.414, ал.1 от КТ- 1500 лева.

Необоснована е тезата на касатора, че графикът „безспорно“ се съхранявал в обекта, защото от събрания по делото доказателствен материал не са опровергани констатациите на проверяващите служители на ДИТ, че по време на проверката в магазина такъв график не е представен и не би могло да се приеме неговото наличие в обекта, още по-малко същото да е безспорно. Обстоятелството, че впоследствие е отправено искане служителите да се върнат в обекта, за да им бъде показан от управителя не може да установи „безспорно“ наличието на документа. Липсва и нормативно задължение проверяващите да се връщат отново в обекта, дори в същия работен ден, при положение, че проверката в този обект вече е приключила и фактът, че не са изпълнили искането в тази връзка не може да опорочи издаденото НП, съответно да обуслови неговата отмяна. Изисканият график за работата през конкретен месец на годината следва да е на разположение на проверяващите инспектори от ДИТ, което означава, че следва да им се предостави при проверката, без наличие на изрично оправомощаване от страна на работодателя. В случаят, не става въпрос за представителство на дружеството, за което да се изисква подобно упълномощаване, като например при връчване на

АУАН или други документи, с които се засяга правната сфера на търговеца.

Настоящата касационна инстанция намира, че не са налице допуснати в първоинстанционното производство съществени процесуални нарушения, като при установяване на относимите факти, РС-Бургас е постановил съдебен акт, с който обосновано е отказал да приложи поощрителната норма на КТ, с оглед осъщественият коректен анализ на събраните по делото доказателства.

Не може да се сподели и тезата на касатора, че за едно нарушение са наложени две наказания, въз основа на констатацията, че не са били представени два документа, описани в материалноправната норма /чл.403а, ал.1 от КТ/, при положение, че изискването за тяхното представяне на контролните органи при проверка в обекта се отнася за всеки от тях. Тези документи дори не са от един и същи характер, например само графици, а са от съвсем различно естество и служат за удостоверяване на различни факти и обстоятелства, свързани с различни нормативни задължения на работодателя, поради което не може да се приеме, че е осъществено едно и също нарушение, а са издадени две отделни НП.

Въпреки, че двата документа не са били представени по време на една и съща проверка, този факт не може да обуслови извод за осъществяване на едно единствено нарушение, а само за извършване на нарушенията на една и съща дата и място. Колкото до наличие на несъразмерност при налагане на санкциите, т.е. за налагане на две отделни санкции, всяка от които са в размер на 1500 лева, същите очевидно са в законоустановения минимум, съгласно чл.414, ал.1 от КТ, която предвижда като максимален размер на санкцията сумата от 15 000 лева, т.е. максималната санкция би била десет пъти повече от наложения размер с процесното НП.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че решението на РС-Бургас за потвърждаване на НП е законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Действително, както и в унисон с цитираната и в съдебното решение практика на касационната инстанция, в процесният случай липсват основания за изменение на НП или за неговата отмяна, респективно касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, по изричното и своевременно направено искане от пълномощника на ответника по касация следва да се присъди дължимото юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство за настоящата съдебна инстанция, което съдът определя в размер на 80 лева, платими в полза на ИА „ГИТ“, на основание чл.27е от НЗПП.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, XIII-ти състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 398 от 10.06.2025г., постановено по АНД № 1614 от 2025г. по описа на Районен съд–Бургас.

ОСЪЖДА „Банпе груп“ ООД, [ЕИК]- [населено място], представлявано от управителя В. С. К., да заплати на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.