МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №679/2017г., по описа
на РРС, ХІ н.с.
Русенска Районна
прокуратура е обвинила подс. Н.Г.М., с ЕГН-**********,
в това, че на 31.07.2015г. в с. Черешово, обл. Русе, в условията на опасен
рецидив, отнел чужда движима вещ -един брой мобилен телефон, марка „Нокиа“,
модел „Лумиа 630“ със сериен номер 355165061268134 на стойност 110,00лв. от
владението на Д.П. ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да го
присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр. чл.194, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението.
Подсъдимият изцяло
признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, по смисъла на
чл.371, т.2 от НПК.
Съдът, приема за
установена по делото следната фактическа обстановка:
Н.Г.М., роден
на ***г***, обл.Разград, без образование, неженен, безработен, осъждан,
български гражданин. Осъждан е многократно,
като за квалификацията „опасен рецидив“ е от значение НОХД № 100/2011г. на РС -
Кубрат, с влязла в сила присъда на 06.06.2011г. за престъпление по чл.196, ал.1
от НК, с която е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години
и 8 месеца, при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит
тип. Наказанието било изтърпяно на 01.11.2013г.
На 31.07.2015г. подсъдимият се намирал в село
Черешово, област Русе. Случайно минал покрай къщата на св.Д.П.. В двора на
масата последният бил оставил мобилния си телефон „Нокиа“, модел „Лумиа 630“. Подс.М.
забелязал телефона и решил да го открадне. Огледал се наоколо, не видял никого
и бързо влязъл, взел телефона и си тръгнал. Св.П. обаче, забелязал подсъдимия и
започнал да вика след него. Той побягнал, отдалечавайки се бързо от
местопрестъплението. Отишъл в дома на приятелката си - св.Н. Х. в село Сеслав и
й подарил телефона, като не й казал откъде го е взел. Няколко дена след това подсъдимият
напуснал пределите на страната. Св.Х. заложила телефона в заложна къща в град София, откъдето бил откупен от
неустановено по делото лице.
Видно от назначената по делото ценова
икономическа експертиза стойността на инкриминирани движими вещи е следната:
стойността на мобилния телефон възлиза на 110,00 лв.
Съдът намира за несъмнено и безспорно доказано
по делото, че с деянието си подсъдимият Н.М. осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194,
ал.1 от НК, тъй като на 31.07.2015г. в с. Черешово, обл. Русе, в условията на
опасен рецидив, отнел чужда движима вещ -един брой мобилен телефон, марка
„Нокиа“, модел „Лумиа 630“ със сериен номер 355165061268134 на стойност 110лв.
от владението на Д.П. ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да
го присвои.
Изпълнителното деяние е извършено чрез действие.
Подсъдимият Н.М. отнел чуждите движими вещи от владението на пострадалото лице,
като прекъснал фактическата власт, която то упражнявало до този момент над тях
и установил трайна нова такава за себе си, изразяваща се в придобитата
възможност безпрепятствено да се разпорежда с неправомерно придобитите чужди
движими вещи.
Деянието е осъществено от подс. Н.М. в условията
на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК - осъждан по
НОХД № 100/2011г. на РС - Кубрат, с влязла в сила присъда на 06.06.2011г. за
престъпление по чл.196, ал.1 от НК, с която е определено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца, при първоначален строг режим в
затворническо заведение от закрит тип. Наказанието било изтърпяно на 01.11.2013г.
Настоящото деяние е извършено в срока по чл.30, ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият Н.М. извършил
престъплението виновно - при пряк умисъл, с ясното съзнание за
противоправността на деянията си и произтичащите от него общественоопасни
последици, но воден от желанието си да си набави парични средства по
неправомерен начин искал тяхното настъпване.
Изложената фактическа обстановка се установява
от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства
-свидетелски показания, съдебно ценова икономическа експертиза, справка за
съдимост, автобиография и декларация по ЗСГ, протоколи за доброволно предаване,
разписки.
Анализ на доказателствата и правни изводи
Съгласно чл.102 от НПК в наказателното
производство подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на
подсъдимия в него. Съдът счита, че от всички събрани по делото доказателства,
безспорно се установи факта на извършено престъпление, за което е обвинен подс.
Н.М.. Доказателствата, имащи за източник всяко от доказателствените средства по
делото са съответстващи си и логично разкриват фактическата обстановка на
деянието. В събрания доказателствен материал по делото не съществуват
противоречия. От събраните доказателства, Съдът е достигнал до единствено
възможният извод за виновността на подсъдимия и за постановяване на осъдителна
присъда спрямо него.
При
индивидуализацията на наказанието, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства признаването на вината още от досъдебната фаза на произвадството.
Като отегчаващи вината обстоятелства, Съдът приема наличие на множеството
осъждания за извършени престъпления от общ характер. Предвид това и с оглед
видът на конкретното престъпление и неговата обществена опасност, Съдът приема,
че е налице баланс на смекчаващи и отегчаващите отговорността обстоятелства,
налагащ определяне на наказание малко над минималнопредвидения в закона размер,
при липсата на многобройни смекчаващи вината обстоятелства или наличието на
изключителни такива, които да мотивират приложението на чл.55 от НК. Мотивиран
така и съобразявайки чл.373, ал.2 от НПК за задължителното прилагане на чл.58а,
ал.1 от НК, Съдът приема, че целите на наказанието ще се постигнат с определяне
на наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от ДВЕГОДИНИ, което следва да се
НАМАЛИ С ЕДНА ТРЕТА, поради което да се наложи наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок отЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което да се изтърпи в затворническо
заведение от ЗАКРИТ ТИП, съгласно чл.57 от ЗИНЗС.
Така наложеното наказание по преценка на съда
съответства в пълна степен на обществената опасност на дееца и деянието. С
налагането му последният ще има възможност да преусмисли постъпката си и да
съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.
Това наказание е насочено към постигане на визираните в чл.36 и чл.57, ал.1 от НК цели и в пълна степен би оказало превъзпитателно въздействие на подсъдимия.
Тъй като деянията по
настоящото производство и по НОХД №254/2016г., по описа на СГС са извършени
преди да има влязъл съдебен акт за което и да е от тях /другите наложени наказания със съдебни актове видно от свидетелството
за съдимост не попадат в тези хипотези от НК/, следва да се определи едно общо
наказание – най – тежкото от тях, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ, на основание чл.чл.25, вр. чл.23 от НК, което също да се изтърпи
в затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП, съгласно чл.57 от ЗИНЗС.
Подсъдимият следва да заплати направените по
делото разноски по досъдебното производство и съдебно производство, общо в
размер на 38,64 лв., на основание чл.189, ал.3 от НПК.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия :