№ 329
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Г. Ст. Мулешков
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Г. Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело
№ 20221800500200 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 320 / 05.11.2021 г. по гр. д. № 553 / 2020 г.
Костинбродският районен съд е осъдил “С.Т. 79“ ЕООД да заплати на „С.Т.“
ЕООД сумата от 3000 лв., представляваща цена на продадено дизелово
гориво (непогасен остатък по фактура № ********** от 09.03.2020 г.), ведно
със законната лихва от завеждане на исковата молба на 13.05.2020 г. до
окончателното изплащане, както и направените деловодни разноски в общ
размер на 868,46 лв.
Решението е обжалвано изцяло от ответника „С.Т. 79“ ЕООД със
съображения за неправилност.
Въззиваемият – ищец пред районния съд, е подал отговор по реда на
чл.263 ал.1 ГПК, с който оспорва жалбата.
Предмет на въззивната проверка е и Определение № 949 / 20.12.2021 г.,
постановено по реда на чл.248 ГПК. С него районният съд е оставил без
уважение искането на ответника за изменение и допълване на
1
първоинстанционното решение в частта за разноските. Определението е
обжалвано с частна жалба от ответника. Ищецът не е подал отговор на
жалбата.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК и е допустима.
С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.
Решението на районния съд е и правилно. То е постановено в
съответствие със събраните доказателства (писмени доказателства и съдебно-
счетоводна експертиза).
Установява се, че страните са се намирали в трайни търговски
отношения по покупко-продажба на дизелово гориво. На 04.03.2020 г. и
05.03.2020 г. ответникът е извършил общо четири зареждания на автомобили
на бензиностанцията на ищеца в с. Казичене, както следва:
на 04.03.2020 г. в 17,06 ч. – 334,84 л на стойност 632,85 лв.,
на 04.03.2020 г. в 17,15 ч. – 76,39 л на стойност 144,38 лв.,
на 04.03.2020 г. в 18,06 ч. – 374,43 л на стойност 707,67 лв.,
на 05.03.2020 г. в 08,54 ч. – 913,44 лв. на стойност 1726,40 лв.
При първите две зареждания водачите на автомобилите са използвали
клиентска карта № **********, а при следващите две зареждания –
клиентска карта № **********. Двете клиентски карти са били издадени от
ищеца на името на ответника. Водачите не са извършвали плащания на място,
а цената е следвало да бъде платена от клиента, тоест от ответника, по банков
път.
Изложените обстоятелства се установяват от детайлизирана справка от
09.03.2020 г. за периода 01.03.2020 г. – 08.03.2020 г., извлечение от водения
на бензиностанцията дневник и 4 извлечения от КЛЕН (контролна лента на
електронен носител), съдържащи данни за отделните транзакции с
клиентските карти и издадените от продавача фискални бонове. Истинността
на посочените писмени доказателства и електронни документи, представени
на хартиен носител, не е била оспорена от ответника. С тези доказателства се
установяват по убедителен и несъмнен начин твърденията на ищеца, че е
продал на ответника дизелово гориво на обща стойност 3211,30 лв., за което
продавачът е издал фактура № 219592 / 09.03.2020 г.
2
Налице са и допълнителни доказателства за възникналата между
страните облигационна връзка, представляваща търговска продажба по
смисъла на чл.318, ал.1 ТЗ, и за задължението на ответника да плати цената
на закупеното дизелово гориво (чл.327, ал.1 ТЗ). От приетата и неоспорена
съдебно-счетоводна експертиза е видно, че издадената от ищеца фактура на
стойност 3211,30 лв. е била надлежно осчетоводена от ответника. След
осчетоводяването фактурата не е била сторнирана, като ответникът в нито
един момент преди завеждане на исковата молба не е отрекъл дълга си към
ищеца. Нещо повече, на 28.04.2020 г., тоест преди завеждане на иска,
ответникът е извършил частично плащане по фактурата в размер на 211,30
лв., като по този начин той е признал дълга си.
Следователно предявеният иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ е
доказан изцяло по основание и размер. Ответникът дължи на ищеца сумата от
3000 лв., представляваща непогасен остатък по фактура № 219592 / 09.03.2020
г., цялата на стойност 3211,30 лв. с ДДС.
Без никакво значение е обстоятелството, че на процесните дати са били
заредени автомобили, собственост на трети лица, защото възникналите между
страните отношения са облигационни, а не вещноправни. Облигационната
връзка се доказва пряко и непосредствено с представените от ищеца
доказателства, като в случая изобщо не се поставя въпросът за встъпването на
ответника в дълг на третите лица – собственици на автомобилите.
Изводът е, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено в
частта, с която ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сумата от 3000
лв., представляваща цена на закупено дизелово гориво, ведно със законната
лихва.
Що се отнася до частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК,
то тя е основателна.
Установява се, че плащането от 211,30 лв. по процесната фактура е било
извършено преди завеждането на исковата молба. Следователно ищецът е
имал интерес от иск с цена 3000 лв. Въпреки това той е предявил
първоначално иска си за 3211,30 лв. При тази цена на иска са били направени
и разноските от 868,46 лв. В първото съдебно заседание ищецът е направил
изменение на иска си по размер, като го е оттеглил частично за платената
сума от 211,30 лв. Ето защо ответникът е задължен за разноски от 811,32 лв.
3
пропорционално на намаления размер на иска до 3000 лв. От своя страна
ответникът е направил разноски от 300 лв. за защита по иск с цена 3211,30 лв.
Съразмерно на намаления размер от 211,30 лв. ищецът му дължи разноски от
19,74 лв. Ответникът не е дал повод за завеждане на делото за разликата над
3000 лв. до пълния предявен размер от 3211,30 лв., тъй като тази разлика е
била платена преди предявяването на иска. Без значение за правата на
ответника е, че районният съд не е постановил частично прекратяване на
производството въпреки изявлението на ищеца за частичното оттегляне на
иска за 211,30 лв.
Между вземанията на страните за разноски в първоинстанционното
производство може да бъде извършено прихващане. Като краен резултат
ответникът дължи на ищеца разноски от 791,58 лв.
Изложеното означава, че определението по чл.248 ГПК от 20.12.2021 г.
следва да бъде отменено изцяло. Въззивната инстанция следва да измени
първоинстанционото решение в частта за разноските, присъдени в полза на
ищеца, като ги намали до сумата 791,74 лв.
Въззивният съд дължи произнасяне по исканията на страните за
разноски за въззивното производство.
Поради неоснователност на въззивната жалба въззивникът ще следва да
заплати на въззиваемата страна разноските от 300 лв. за адвокатско
възнаграждение. Въззиваемият обаче дължи на въззивника разноски от 15 лв.
за държавна такса по частната жалба предвид нейната основателност.
Частният жалбоподател не доказва други разноски във връзка с жалбата
срещу определението по чл.248 ГПК. Тук отново може да бъде извършена
компенсация, в резултат на което въззивникът ще дължи на въззиваемия
разноски от 285 лв.
По изложените съображения Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 320 / 05.11.2021 г. по гр. д. № 553 / 2020
г. на Костинбродския районен съд В ЧАСТТА, с която търговско дружество
“С.Т. 79“ ЕООД е било осъдено да заплати на търговско дружество „С.Т.“
ЕООД сумата от 3000 лв., представляваща цена на продадено дизелово
4
гориво (непогасен остатък по фактура № ********** от 09.03.2020 г.), ведно
със законната лихва от завеждане на исковата молба на 13.05.2020 г. до
окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ изцяло постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение
№ 949 / 20.12.2021 г. по гр. д. № 553 / 2020 г. на Костинбродския районен съд,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ Решение № 320 / 05.11.2021 г.
по гр. д. № 553 / 2020 г. на Костинбродския районен съд, като НАМАЛЯВА
на основание чл.78, ал.4 ГПК вр. чл.104, ал.2 ЗЗД присъдените в полза на
ищеца „С.Т.“ ЕООД разноски от 868,46 лв. на 791,58 лв.
ОСЪЖДА “С.Т. 79“ ЕООД – гр. Костинброд, ЕИК *********, да
заплати на „С.Т.“ ЕООД – гр. П., ЕИК *********, чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.104,
ал.2 ЗЗД (по компенсация) направени пред въззивната инстанция разноски в
размер на 285 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5