№ 96
гр. София, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Кристина Гюрова
при участието на секретаря Гергана Хр. Христова
като разгледа докладваното от Кристина Гюрова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604257 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по жалба, с вх. № 21045381/13.09.2021 г., на частния тъжител Т. Д.
П., срещу разпореждане № 20149534 от 30.06.2021 г., постановено по НЧХД №
10082/2020 г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 110 състав, с което е
прекратено, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, пр. 2 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1
НПК, наказателното производство по делото.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакувания акт. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че изложеното в
частната тъжба представлява предположение на тъжителя за заявени по негов адрес
неистински позорни обстоятелства. Сочи се, че отказът на СРС да издаде на
жалбоподателя съдебно удостоверение, с което да се снабди с процесната докладна
записка № 513р-24472/22.03.2019 г., по описа на СДВР, е неправилен, тъй като в тази
докладна записка се съдържало описание на разгласените за личността му позорни
обстоятелства. Същата му била необходима за да посочи пред съда в какво се изразява
престъпното поведение на лицето, срещу което е насочена тъжбата, и за да се оформи
предметът на доказване по делото. Счита, че е ирелевантно в кой момент точно се е
запознал с докладна записка № 513р-24472/22.03.2019 г., като не е в състояние да
посочи кога му е станала известна, от значение според жалбоподателя било единствено
кога е узнал за справка, с рег. № 513р-34287/24.04.2019 г., в която „се съдържало
1
всичко конкретно“, и с която все още не се е запознал. Прави се искане разпореждането
на първостепенния съд да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на
спора по същество.
Препис от жалбата е изпратен и връчен на лицето, срещу което е подадена
тъжбата – Р.В. Н.. Не е постъпил писмен отговор.
В закрито заседание на 07.12.2021 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, е
преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция.
В съдебно заседание пред въззивния съд, частният тъжител Т. Д. П. поддържа
депозираната въззивна жалба, като излага съображения, че първоинстанционният
съдебен акт е неправилен и следва да бъде отменен, а делото върнато на СРС за
разглеждането му по същество.
В откритото съдебно заседание по решаване на делото, лицето, срещу което е
насочена тъжбата - Р.В. Н., редовно уведомена, не се явява пред въззивния съд. За нея
се явява адв. Р.Н., който сочи, че атакуваното разпореждане е правилно,
законосъобразно и мотивирано. Твърди, че правилно районният съд е стигнал до извод,
че депозираната от тъжителя молба-уточнение по повод на дадените от съда указания
за привеждане на тъжбата в съответствие с изискванията на закона, не кореспондира с
материалите по делото, вследствие на което първостепенният съд е бил в
невъзможност да извърши преценка спазен ли е срокът по чл. 81, ал. 3 НПК за
подаване на частната тъжба. Навеждат се и доводи, че направеното от жалбоподателя
искане да допълни тъжбата си с конкретни обстоятелства след образуване на делото е
недопустимо, тъй като не се касаело до отправено искане за събиране на доказателства,
а за попълване на състава на престъплението „клевета“. Моли жалбата да бъде оставена
без уважение, а разпореждането на районния съд, с което е прекратено производството
по делото да бъде потвърдено.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите в жалбата, както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.
314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 319, ал. 1 НПК петнадесетдневен срок,
от процесуално - легитимирана страна, с обоснован правен интерес, срещу съдебен акт,
подлежащ на съдебен контрол по реда на глава XXI от НПК. Предвид това, въззивният
съд намира жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Аргументите на съда в
тази насока са следните:
Производството по НЧХД № 10082/2020 г. по описа на СРС, НО, 110 състав, е
2
образувано по повод депозирана частна тъжба от Т. Д. П. срещу Р.В. Н. за осъществен
състав на престъпление от частен характер, а именно клевета по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 4 вр. чл. 147, ал. 1 НК. С частната тъжба са наведени твърдения, че на 22.03.2019 г., в
докладна записка № 513р-24472/22.03.2019 г., по описа на СДВР, лицето, срещу което
е насочена тъжбата - Р. Н., в качеството си на полицейски служител от СДВР, е заявила
по адрес на тъжителя позорни и неверни обстоятелства. Тъжителят твърди, че
цитираната по-горе докладна записка била изготвена от Р. Н. и в нея се съдържали
позорни и неверни обстоятелства относно личността му, но не знае в какво точно се
състоят тези твърдения, а единствено му е известно, че се касаело за заявени от Р. Н.
грозни неистини за непристойно поведение, извършени хулигански действия и
говорене на цинизми от страна на тъжителя по адрес на други служители на СДВР –
колеги на лицето, срещу което е подадена тъжбата. Тъжителят изрично сочи, че срещу
Р. Н. има 2 отделни и различни образувани дела с предмет обвинение за клевета – по
НЧХД 3665/2020 г. на СРС, НО и процесното НЧХД № 10082/2020 г. по описа на СРС,
НО, 110 състав, по първото от които се инкриминират заявени по негов адрес неверни
и позорни обстоятелства в справка, с рег. № 513р-34287/24.04.2019 г., а настоящото
касае такива изложени в докладна записка № 513р-24472/22.03.2019 г., по описа на
СДВР. В тъжбата се застъпва още, че за процесната докладна записка № 513р-
24472/22.03.2019 г. на СДВР, жалбоподателят е узнал от справката по другото
образувано наказателно дело от частен характер, а именно от справка, с рег. № 513р-
34287/24.04.2019 г. Тъжителят обаче с категоричност излага, че не може да посочи
времето, в което е узнал за разгласяване на сочените по негов адрес във въпросната
докладна записка позорни обстоятелства, съответно датата на която се е запознал със
справка, с рег. № 513р-34287/24.04.2019 г. , от която твърди да е научил за изготвянето
на инкриминираната докладна записка.
С разпореждане № 20028507 от 01.02.2021 г., постановено по НЧХД №
10082/2020 г. по описа на СРС, НО, 110 състав, съдията-докладчик е констатирал, че
частната тъжба не отговаря на изискванията, посочени в чл. 81, ал. 1 НПК, доколкото,
от една страна, към нея не е представен документ за заплатена държавна такса по т. 9
от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата,
прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, за подаване
на тъжби, по които се образуват наказателни дела от частен характер, в размер на 12
лв., а от друга, в тъжбата не е посочена конкретна дата, на която тъжителят е узнал за
извършване на престъплението, съответно датата на която се е запознал със справка с
рег. № 513р-34287/24.04.2019 г., от която твърди, че е узнал за изготвяне на докладна
записка № 513р-24472/22.03.2019 г. на СДВР, при така заявеното в тъжбата, че датата
на извършване на престъплението е 22.03.2019 г., когато е била изготвена
горецитираната докладна записка. По тези съображения на жалбоподателя е указано в
7-дневен срок от получаване на съобщението да бъде представено доказателство,
3
удостоверяващо заплащането на държавна такса, в размер на 12 лв., по сметка на СРС,
както и да посочи конкретна дата, на която е узнал за извършване на престъплението,
съответно датата на която се е запознал със справка с рег. № 513р-34287/24.04.2019 г.,
от която твърди, че е узнал за изготвяне на докладна записка № 513р-24472/22.03.2019
г. на СДВР. На тъжителя са указани и последиците в случай на неизпълнение на
указанията на съда, а именно, че частната тъжба ще бъде върната, а производството по
делото – прекратено.
Съобщението с указанията на съда е връчено лично на Т. Д. П., на 08.02.2021 г.
В изпълнение на указанията на съда, на 09.02.2021 г., Т. Д. П. подава молба, с
вх. № 21008497, в която посочва, че не се е запознал със справка /вместо правилното
посочване като докладна записка/ с № 513р-24472/22.03.2019 г., но след като се
запознае с нея със сигурност ще може да каже коя е датата на извършване на
престъплението и датата, на която е узнал за осъществяването му. Излага също така, че
със справка с рег. № 513р-34287/24.04.2019 г., се е запознал в края на месец септември
2020 г., от който момент узнал за изготвената процесна докладна записка № 513р-
24472/22.03.2019 г. на СДВР. Моли съдът да му издаде съдебно удостоверение,
посредством което да се снабди с въпросната докладна записка № 513р-
24472/22.03.2019 г. на СДВР. Към молбата е приложен документ за внесена по сметка
на СРС държавна такса, в размер на 12 лв.
С разпореждане № 20149534 от 30.06.2021 г., постановено по НЧХД №
10082/2020 г. по описа на СРС, НО, 110 състав, предмет на обжалване в настоящото
производство, съдията - докладчик е прекратил наказателното производство по делото,
на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, пр. 2 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 НПК.
Районният съд, на първо място, е приел, че изложените твърдения в допълнително
представената молба-уточнение, не кореспондират с данните по делото. Мотивирал е,
че видно от първоначално депозираната частна тъжба, същата е подадена на 28.07.2020
г., с вх. № 1038616, тоест преди посочената в допълнителната молба-уточнение дата на
узнаване за извършване на престъплението, а именно – в края на месец септември 2020
г., което препятствало съдът да извърши преценка кога точно на тъжителя му е станало
известно, че в процесната докладна записка са изнесени позорни и неверни
обстоятелства за него, съответно спазен ли е срокът по чл. 81, ал. 3 НПК за подаване на
частната тъжба. На следващо място, за да постанови атакувания акт, СРС се е позовал
и на липсата на изложени от жалбоподателя обстоятелства на престъплението и по-
конкретно какви са разгласените от лицето, срещу което е насочена тъжбата позорни и
неверни обстоятелства за личността му, доколкото сам тъжителят в депозираната от
него частна тъжба е заявил, че такива в процесната докладна записка се съдържат, но
не знае в какво се състоят и поради това не може да каже какви са, като едва след
запознаване с процесната докладна записка № 513р-24472/22.03.2019 г. на СДВР, ще
4
съобщи в какво се изразяват разгласените по негов адрес позорни и неверни
обстоятелства. Първостепенният съд е изложил също така, че тъжителят не е посочил
конкретните обстоятелства на престъплението, а излага единствено негови
предположения, че в процесната докладна записка евентуално се съдържат позорни и
неверни за личността му твърдения, което се приравнявало на липса на предмет на
обвинението поради отсъствие на конкретни факти и обстоятелства, на които се
основава тъжбата. В заключение контролираният съд е посочил, че направеното от
жалбоподателя искане да допълни тъжбата си като посочи конкретните разгласени
срещу него неверни и позорни обстоятелства едва след като се запознае с въпросната
докладна записка е недопустимо, тъй като в случая не се касаело до отправено искане
за събиране на доказателства, а за попълване на състава на престъплението „клевета“,
като съдът нямал задължение да подпомага страните в наказателното производство по
дела от частен характер, доколкото водещ бил принципът на състезателност, с цел
осигуряване равенство на страните в процеса. По изложените съображения районният
съд е преценил, че са налице предпоставките на чл. 250, ал. 1, т. 1, пр. 2 вр. чл. 24, ал.
5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 НПК за прекратяване на висящото пред него наказателно
производство.
Съобразявайки гореизложената фактическа обстановка, настоящият въззивен
състав споделя формирания от първоинстанционния съд правен извод, че са налице
предпоставките за прекратяване на наказателното производство по см. на чл. 250, ал. 1,
т. 1, пр. 2 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, тъй като тъжбата не отговаря на условията, посочени в
чл. 81 НПК. Съображенията за това са следните:
Изискванията към съдържанието на тъжбата, за да бъде процесуално валиден
документ, годен да инициира образуването на наказателно производство за
престъпление от частен характер, са регламентирани в чл. 81, ал. 1 от НПК. Съгласно
посочената законова разпоредба, тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни
за подателя и за лицето, срещу което се подава. На следващо място, в частната тъжба
следва да се посочат и конкретни обстоятелствата, свързани с престъплението, в това
число колко деяния са извършени, дата и място, на които са осъществени, както и в
какви точно действия се състои инкриминираното посегателство. Необходимо е към
тъжбата да се приложи и документ за внесена държавна такса.
В настоящия случай, на първо място следва да бъде посочено, че в депозираната
частна тъжба не се съдържат каквито и да е обстоятелства на престъплението. Видно от
депозираната частна тъжба, в нея жалбоподателят единствено изразява недоволството
си от това, че лицето, срещу което е насочена тъжбата – Р. Н., в качеството си на
полицейски служител от СДВР, в изготвена от нея докладна записка № 513р-
24472/22.03.2019 г., е разгласила позорни и неверни за личността му обстоятелства, без
обаче да конкретизира в какво точно се изразяват те. Следователно правилен е изводът
5
на първоинстанционния съд, че в сезиращия съда акт липсва каквато и да е
информация в какво точно се състои инкриминираното деяние/деяния и какви
конкретни действия са извършени спрямо личността или имуществото на тъжителя, от
които той се счита за пострадал. Такива не се съдържат и в последващата подадената
молба-уточнение за привеждане на тъжбата в съответствие със законовите изисквания
от гл.т. на нейното съдържание. Наред с това, макар тъжителят да сочи като дата на
извършване на деянието 22.03.2019 г., когато е била изготвена въпросната докладна
записка № 513р-24472, съдържаща разгласените по негов адрес неистински и позорни
обстоятелства, в тъжбата не се излагат твърдения в кой момент жалбоподателят е узнал
за извършване на престъплението, съответно датата, на която се е запознал със справка
с рег. № 513р-34287/24.04.2019 г., от която се твърди, че е научил за изготвянето на
горепосочената докладна записка. При липса на такава информация, както правилно е
посочил и СРС, съдът не би могъл да направи преценка дали тъжбата е депозирана в
законоустановения преклузивен срок по чл. 81, ал. 3 НПК, което е условие за нейната
редовност. Отделно от това, верен е изводът на СРС, че последващата посочена от
тъжителя в молбата-уточнение дата на узнаване за извършеното престъпление не
отговоря на данните по делото, тъй като видно от материалите по настоящото
производство, частната тъжба е подадена в СРС на 28.07.2020 г., а заявената от Т.П.
дата на узнаване на престъплението е „към края на месец септември 2020 г.“, тоест
частната тъжба предхожда по време сочения от тъжителя момент на узнаване за
извършване на инкриминираното деяние. При така заявените противоречиви и
несъответни на данните по делото твърдения, за съда отново е невъзможно да направи
проверка дали е спазен от П. 6-месечният срок за подаване на тъжбата от узнаването на
твърдяното за извършено срещу него престъпление. На следващо място е необходимо
да се посочи също така, че в подадената тъжба липсват и изложени твърдения за
мястото на извършване на деянието. В заключение следва да се отбележи и наличието
на съществени противоречия относно документа, в който се твърди да са заявени по
адрес на тъжителя неистинските позорни обстоятелства. Това е така, защото от една
страна, в тъжбата се твърди, че лицето, срещу което е подадена тя, е „наклеветила“
тъжителя в докладна записка № 513р-24472/22.03.2019 г., а в депозираната пред
настоящия съдебен състав частна жалба се излагат доводи, че в докладна записка №
513р-24472/22.03.2019 г. се съдържат само общи приказки, че тъжителят се е държал
цинично, и затова тази докладна записка, респ. кога жалбоподателят се запознал с нея,
не било относимо по делото, а релевантна е единствено справка, с рег. № 513р-
34287/24.04.2019 г., в която „се съдържало всичко конкретно и са писани цинизмите,
които обвиняемата твърди, че тъжителят е заявил по адрес на колегите й“.
При съобразяване на изложените по-горе съображения, въззивният съд счита, че
така предоставените от жалбоподателя в подадената от него частна тъжба данни се
явяват недостатъчни, неясни и вътрешно противоречиви, за да бъде ангажирана
6
наказателната отговорност на лицето, срещу което е насочена тя.
Според въззивния съд по наказателните дела от частен характер, процесуалната
активност е за тъжителя, който е следвало да се снабди с нужните му документи и
доказателства, и съответно на база на тях да индивидуализира както лицето, срещу
което повдига обвинение, така и самото деяние, което инкриминира с тъжбата, и за
което иска да бъде образувано наказателно производство от частен характер срещу
конкретно лице. Това не е било сторено от тъжителя, като следва да се отбележи и че
законосъобразно районният съд е приел, че последващото направено искане за
допълване на тъжбата чрез посочване на конкретните разгласени срещу тъжителя
неверни и позорни обстоятелства, предмет на повдигнатото с тъжбата обвинение за
престъпление „клевета“, едва след запознаване с въпросната инкриминирана докладна
записка, в която се твърди да се съдържат те, е недопустимо, тъй като същото това
искане не представлява такова за събиране на доказателства, а за попълване на състава
на инкриминираното престъпно посегателство „клевета“.
Отсъствието на изложени в тъжбата обстоятелства на престъплението като
място на извършване на деянието/деянията, механизма на тяхното осъществяване,
конкретните изрази, принадлежащи на лицето, срещу което е подадена тъжбата, и с
които се твърди да е осъществено престъплението, правят тъжбата процесуално
негодна да възбуди наказателно преследване по частен ред, тъй като същата не
отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК. Това е така защото в тъжбата не се
съдържат минимално изискуемите твърдения, които да очертаят обективните и
субективни предели на „частното обвинение“ и да позволят на предаденото на съд лице
да упражни правото си на защита по отношение на конкретно изнесени в тъжбата
твърдения, а на решаващия първоинстанционен съд - да очертае предмета на доказване
в производството. Отделно от това липсват каквито и да е ясни и безпротиворечиви
данни за това кога тъжителят е узнал за осъщественото деяние.
Отчитайки горецитираните разпоредби първоинстанционният съд правилно е
указал на тъжителя да приведе тъжбата в съответствие със законовото изискване за
съдържанието й, което обаче последният не е сторил в предоставения за това срок.
Указанията за отстраняване на нередовностите на тъжбата не са били изпълнени.
Последващата депозирана от жалбоподателя молба-уточнение от 09.02.2021 г. не
конкретизира онези обстоятелства, които да правят тъжбата редовна, заложени в
нормата на чл. 81 НПК. В тази връзка въззивната инстанция се съгласява изцяло с
доводите на първоинстанционния съд, че допълнителната молба не само не съдържа
описание на обстоятелствата на престъплението, но и изложените в нея твърдения са
вътрешно противоречиви и не кореспондират с данните по делото. Не е отстранен и
констатирания от съда порок в първоначално депозираната частна тъжба, а именно да
се посочи датата на узнаване за извършеното престъпление.
7
Неотстраняването на констатираните от съда нарушения, пропуски и непълноти
в сезиращия го акт, в срока, определен от съда, съобразено наред и с липсата на
каквото и да е усилие на жалбоподателя в тази насока, според настоящия съдебен
състав обосновано е мотивирало първият съд да приеме, че тъжбата не отговаря на
условията, посочени в чл. 81 НПК, поради което и е прекратил наказателното
производство, образувано по нея.
На база изложеното въззивният съд счита, че съдията-докладчик правилно и
законосъобразно е прекратил наказателното производство, образувано пред СРС въз
основа на подадената от Т. Д. П. тъжба срещу лицето Р.В. Н., поради което и
разпореждането му като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
изцяло, доколкото и при извършената служебна проверка от въззивния съд по реда
на чл. 314 НПК не бяха констатирани процесуални нарушения, налагащи изменяване
или отмяна на обжалваното разпореждане.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 1 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 20149534 от 30.06.2021 г., постановено по
НЧХД № 10082/2020 г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 110 състав, с което е
прекратено, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, пр. 2 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1
НПК, наказателното производство по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8