№ 59
гр. П., 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Т. Асенова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720201684 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 240 от 28.09.2021г. (НП),
издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите
(РИОСВ)-София, с което на Община П., ЕИК *******, с адрес на управление
гр. П., пл. „Св.Иван Рилски” № 1А, представлявана от кмета С.И.В., на
основание чл. 164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000.00 лв (десет хиляди лева)
за нарушение на чл. 123в, т.2 от същия закон, тъй като 05.11.2020г. в
качеството й на оператор по смисъла на ЗООС на Регионално депо за
неопасни отпадъци „Тева” за общините П., Брезник, Земен, Ковачевци,
Радомир и Трън, не е изпълнила задължението си по Условие 10.1.2.1. от
Комплексно разрешително (КР) № 382-Н0/2009г., издадено от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по околната среда (ИАОС), актуализирано
с Решение № 382-Н0-И0-А1/2011г., касаещо заустване на смесен поток от
отпадъчни води във водоприемника Мошинско дере, като не са били спазени
индивидуалните емисионни ограничения (ИЕО) по отношение на
определения показател Сулфатни йони (Сулфати), за който е била отчетена
стойност от изпитването 1223±35 mg/dm при ИЕО - 300 mg/dm .
Жалбоподателят Община П., по изложени в жалбата бланкетни доводи,
моли процесното НП да бъде отменено като незаконосъобразно. В хода на
1
съдебното производство се представлява от адв. П.В. от АК Враца, който
лансира тезата, че Община П. не е адресат на нарушението. Пълномощникът
се позовава на представените по делото договор за стопанисване, поддържане
и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги, сключен на 11.03.2016г. между
„Асоциация по ВиК” и „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. П. по
силата на който последното като ВиК оператор, отговаря за стопанисването,
поддържането и експлоатация на ВиК системата на територията на Община П.
и на допълнително споразумение № 1 от 15.02.2019г. към този договор,
поради което счита, че на жалбоподателя не следва да се ангажира
административнонаказателната отговорност за процесното нарушение. Иска
присъждане на направени разноски в настоящето производство.
Административнонаказващия орган РИОСВ-София - редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, в
законоустановения срок и пред компетентния съд, поради което е допустима,
а разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
Община П. е титуляр на КР № 382-Н0/2009г., издадено от
изпълнителния директор на ИАОС, актуализирано с Решение № 382-Н0-И0-
А1/2011г., което й е издадено като оператор по смисъла на ЗООС на
Регионално депо за неопасни отпадъци „Тева” за общините П., Брезник,
Земен, Ковачевци, Радомир и Трън.
На 05.11.2020г. св. К. П. К.–експерт в РИОСВ-София, съвместно със
служители на ИАОС извършила емисионен контрол върху състоянието на
заустваните отпадъчни води, формирани от дейността на Регионално депо за
неопасни отпадъци „Тева”, находящо се в гр. П. във водоприемника
Мошинско дере. По време на проверката като представител на
жалбоподателя и титуляр на издаденото КР присъствал служител на Община
П. - Аделина Спасова Стоянова, главен експерт отдел ИЕО. При проверката
била взета водна проба от посочената в Таблица 10.1.2.1. от КР точка на
пробовземане ТП 1 (след помпена станция за смесен поток) и преди
заустването във водоприемника Мошинско дере, което било отразено в
протокол за проверка № ПК-35 от 05.11.2020г. на РИОСВ- София и в
протокол за вземане на проба/извадка от води № 2154 на ИАОС. По
отношение на взетата водна проба бил извършен физико-химичен анализ,
резултатите от който са отразени в протокол от изпитване № 01-2463 от
2
01.02.2021г. на Главна дирекция „Лабораторно-аналитична дейност” към
ИАОС, който бил получен в РИОСВ-София с писмо с вх. № 2698 от
09.02.2021г. След преглед на резултатите било установено, че е налице
значително превишение на определените в Условие 10.1.2.1. от КР ИЕО, тъй
като на един от контролираните показатели а именно Сулфатни йони
(Сулфати) била отчетената стойност от изпитването 1223±35 mg/dm при
ИЕТ от 300 mg/dm , посочен в прилежащата таблица 10.1.2.1. За това
неизпълнение на Условие 10.1.2.1 от КР № 382-Н0/2009г., актуализирано с
Решение № 382-Н0-И0-А1/2011г. срещу Община П. е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 70/2021г. от
16.04.2021г. за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС.
При идентичност с описаната в акта фактическа обстановка и при
същата правна квалификация било издадено обжалваното НП, с което на
основание чл.164, ал.1 от ЗООС на жалбоподателя била наложена
имуществена санкция в размер на 10 000.00 лв (десет хиляди лева).
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства КР № 382-
Н0/2009г., издадено от изпълнителния директор на ИАОС, актуализирано с
Решение № 382-Н0-И0-А1/2011г., протокол за проверка № ПК-35 от
05.11.2020г. на РИОСВ- София, протокол за вземане на проба/извадка от води
№ 2154 на ИАОС, протокол от изпитване № 01-2463 от 01.02.2021г. на
Главна дирекция „Лабораторно-аналитична дейност” към ИАОС, писмо с вх.
№ 2698 от 09.02.2021г., с което физико-химичния анализ на взетата водна
проба е получен в РИОСВ-София, писма с изх. №№ 3253 от 12.04.2021г. и
8966 от 28.09.2021г. на РИОС-София, ведно с известия за тяхното доставяне,
АУАН № 70/2021г. от 16.04.2021г. и заповед № РД-71 от 17.06.2020г. на
директора на РИОСВ-София, като кредитира като обективни показания на св.
К. П. К., която последователно и обективно излага хронологията на
извършената проверка.
От правна страна:
По делото не е спорно, че Община П. притежава качеството оператор
по смисъла на §1, т.43 от ДР на ЗОСС на Регионално депо за неопасни
отпадъци „Тева” за общините П., Брезник, Земен, Ковачевци, Радомир и
Трън, във връзка с което е титуляр на КР № 382-Н0/2009г., издадено от
изпълнителния директор на ИАОС, актуализирано с Решение № 382-Н0-И0-
А1/2011г. за категория дейност, която попада в обхвата на т.5.4 от
Приложение № 4 от ДР на ЗОСС.
Съгласно §1, т.39 от ДР на ЗООС КР е индивидуален
административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на
3
определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия,
които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава
седма от ЗОСС. Следователно, залегналите в КР условия са задължителни за
изпълнение от притежателя на разрешителното, с оглед на което именно
жалбоподателя, като експлоатиращ процесното депо за неопасни отпадъци, се
явява субект на административнонаказателна отговорност при евентуално
неизпълнение на условията на КР. Това негово задължение е безусловно и не
подлежи на субективната преценка на оператора, поради което съдът намира
за неотносимо позоваването от страна на пълномощника на жалбоподателя на
представените от него по делото договор за стопанисване, поддържане и
експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги, сключен на 11.03.2016г. между
„Асоциация по ВиК” и „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. П. по
силата на който последното като ВиК оператор, отговаря за стопанисването,
поддържането и експлоатация на ВиК системата на територията на Община П.
и на допълнително споразумение № 1 от 15.02.2019г., тъй като отношенията,
които същите уреждат са ирелевантни към предмета на настоящето дело. В
този смисъл, оставайки задължена за изпълнение на условията за
експлоатация на процесното депо по КР № 382-Н0/2009г., издадено от
изпълнителния директор на ИАОС, актуализирано с Решение № 382-Н0-И0-
А1/2011г., именно Община П. като оператор на същото е следвало да спазва
изцяло задълженията, които са й възложени по силата на индивидуалния
административен акт, тъй като е адресат на същите, поради което и е
неоснователно възражението, че не е субект на процесното нарушение.
Съдът установи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
но констатира, че в протеклото административнонаказателно производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело
до нарушаване в значителна степен правото на защита на наказаното лице,
тъй като и двата документа не отговарят на императивните задължителни
изисквания на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, предвид липсата на ясно
и пълно описание на обстоятелствата при които е извършено вмененото
нарушение, поради което и неговото описание не съдържа всички обективни
признаци на посочената като нарушена норма, за да може да се прецени
налице ли е съставомерност на деянието.
Не е спорно, че с обжалвания акт административнонаказателната
4
отговорност на Община П. е ангажирана на основание чл.164, ал.1 от ЗООС за
неизпълнение на задължението на жалбоподателя, в качеството на оператор
на депото за неопасни отпадъци, по чл. 123в, т.2 от същия закон – да
изпълнява условията в КР.
От съдържанието на обстоятелствените части на съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП е видно, че на жалбоподателя е предявено
административнонаказателно обвинение, че не е изпълнил Условие 10.1.2.1.
от издаденото му КР, без да е посочено по какъв начин е следвало да бъде
изпълнено същото, по каква процедура или механизъм, съответно чрез какво
конкретно извършено действие или бездействие това условие не е изпълнено.
При това положение както на жалбоподателя не е осигурена обективна
възможност да опровергае бланкетно вмененото му неизпълнение по
отношение на посоченото условие от КР, така е възпрепятствана и
възможността да бъде осъществен съдебен контрол досежно
съставомерността на деянието. В този смисъл е и константната практика на
Административен съд П. по сходни казуси, обективирана в Решение № 107
от 09.07.2021г. по канд № 102/2021г., Решение № 165 от 02.11.2021г. по канд
№ 173/2021г. и др.
Предвид изложеното атакуваният правораздавателен акт следва да
бъде отменен като незаконосъобразен.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП, и с оглед
разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс. Съдът намира, обаче, че претенцията
следва да бъде оставена без уважение, тъй като не е доказана по размер. От
съдържанието на приложеното на л. 74 пълномощно от 23.11.2021г. се
установява, че жалбоподателят Община П. е възложил чрез кмета С.И.В. на
адв. П.В. от АК Враца оказването на правна защита и съдействие, изразяващо
се в процесуално представителство по анд № 1684/2021г. на Районен съд П.,
като в същото не е упомената нито уговорена цена, нито начина на плащане.
Същевременно упълномощеният адвокат е поискал в хода на съдебните
прения присъждане на разноски по делото, които не е конкретизирал по
5
размер и основание, като за такава не е ангажирал и доказателства, поради
което претенцията е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 и чл.63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 240 от 28.09.2021г., издадено
от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-София, с
което на Община П., ЕИК *******, с адрес на управление гр. П., пл. „Св.Иван
Рилски” № 1А, представлявана от кмета С.И.В., на основание чл. 164, ал.1 от
Закона за опазване на околната среда е наложена имуществена санкция в
размер на 10 000.00 лв (десет хиляди лева) за нарушение на чл. 123в, т.2 от
същия закон, тъй като 05.11.2020г. в качеството й на оператор на Регионално
депо за неопасни отпадъци „Тева” за общините П., Брезник, Земен,
Ковачевци, Радомир и Трън, не е изпълнила задължението си по Условие
10.1.2.1. от Комплексно разрешително № 382-Н0/2009г., издадено от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда,
актуализирано с Решение № 382-Н0-И0-А1/2011г., касаещо заустване на
смесен поток от отпадъчни води във водоприемника Мошинско дере, като не
са били спазени индивидуалните емисионни ограничения по отношение на
определения показател Сулфатни йони (Сулфати), за който е била отчетена
стойност от изпитването 1223±35 mg/dm при ИЕО - 300 mg/dm .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на сторени разноски в настоящото
производство.
Решението в 14-дневен срок от съобщаването му на страните подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд П. на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6
7