№ 740
гр. П., 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Г.Н.Т.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720100518
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С.М.М., с ЕГН
********** и адрес: гр. П., *** чрез адв Д.М., срещу „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: гр. ***, с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от
ЗПК, за прогласяване нищожност на чл.6, ал.2 от Договор за паричен заем *** № *** от
07.06.2021 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1602.81 лева, като и се
присъдят сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е
оспорил предявения иск. В отговора твърди, че процесната клауза от договора не
противоречи на разпоредбите на ЗЗП, и е съобразена с изискванията на закона. По подробно
изложените доводи и аргументи, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск, като им се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата не се представлява. В депозирана по делото писмена
молба чрез адв. М. моли съда да уважи предявените искове, като и се присъдят сторените
разноски. Представя списък на разноските.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П.
районен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че страните са обвързани от валидно облигационно отношение по
1
Договор за паричен заем *** № *** от 07.06.2021 г.
От приложения договор за паричен заем се установява, че ответникът е предоставил
на ищцата потребителски заем от 1200.00 лева, с размер на месечна погасителна вноска от
261.00 лева и последна падежна дата – 07.06.2022 г., с брой вноски 12, при фиксиран
годишен лихвен процент от 40,05 %, с общ размер на всички плащания 1529.19 лева.
Няма спор, че заемната сума е получена от ищцата, по начина посочен в чл.3, ал.1,
т.10 от договора, а именно по посочена от М. банкова сметка.
В чл.6, т.6.2 от договора е уговорено, че при неизпълнение по т. 6.1 от договора,
Заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1602.81 лева, която се начислява
автоматично от заемодателя, като с подписването на настоящия договор за заем заемателят
счита за уведомен за нейното начисляване. В същата клауза страните са уговорили
начислената неустойка да се заплаща разсрочено съгласно включения в договора
погасителен план.
В чл.6, т.6.1 е уговорено, заемателят в срок от три дни, считано от усвояването на
заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията ма
чл.33, aл.1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените).
От приложените по делото Общи условия на „***“ ООД за заеми „***“ в сила от
08.03.2019 г., чл.33, ал.1 от същите предвижда, когато това е предвидено за съответния
продукт, за обезпечаване изпълнението на договора за заем, при сключване на
индивидуалния договор страните могат да уговорят предоставянето на някое от следните
обезпечения:
1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната
работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна
от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните
данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответстващ документ за размера на получавания от тях доход;
2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6
месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща
договорената главница и лихва.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, за
2
прогласяване нищожност на чл.6, ал.2 от Договор за паричен заем *** № *** от 07.06.2021
г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1602.81 лева, поради противоречие със
закона, и поради накърняване на добрите нрави.
Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята
правна регламентация в ЗПК. Този извод следва от предмета на процесния договор,
страните и съдържанието на правата и задълженията, на страните по договора.
В чл.9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит,
съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време,
срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със
закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност
на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл.22, съгласно
който когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и
чл.12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
От друга страна за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г. на
ВКС, I т.о.). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни
норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т.1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., по
тълк.д. № 1/201 3г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за
кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен
такъв довод.
В чл.143 от ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK е дадено
задължително тълкуване, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции), както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски
правоотношения, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи
служебно. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
3
договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави.
В случая неустойката в уговорения размер представляват значителна част, от размера
на главницата (почти половината от главницата). Предвид изложеното теза неустойка се
явява несъответна на очакваните от неизпълнение на задължението вреди и противоречи на
обезщетителната й функция. Същата по своя характер е единствено санкционна, доколкото
се дължи при неизпълнение на договорни задължения (непредставяне на обезпечение), но
същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от неизпълнението. Подобна клаузи задължават потребителя при
неизпълнението на договора да заплати необосновано висока неустойка. В този смисъл
клаузата за неустойка противоречи на закона и следователно е нищожна. Отделно от
горното следва да се отбележи, че въведените многобройни изисквания за обезпечение на
потребителски кредит, противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде
единствено и само предпоставки за начисляване на неустойка, която да се включи към
печалбата на търговеца заемодател, т. е. въвежда се още един сигурен източник на доход на
икономически по - силната страна. В този смисъл клаузата за неустойка се явява нищожна
като противоречаща на добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.
трето ЗЗД.
От друга страна, при определяне на неустойката за неизпълнението на задължения по
него, неустойката по чл.6, ал.2 е договорена в глобален размер от 1602.81 лева, без да е
посочено какво е съотношението й към вредите, които се съизмеряват със задължението по
договора за заем. Ето защо, процесната неустойка не може да се характеризира като
неустоечно задължение, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за
обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на
последното. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение
на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита с повече от 39
% от заетата сума. Неустойката се явява сигурна печалба за кредитора, доколкото се
констатира, че въведените изисквания в договора за вида обезпечение, респективно
изискванията, на които поръчителите следва да отговарят, както и тридневния срок за
предоставяне на обезпечението, ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така,
защото, от една страна, това задължение не е определено от кредитора като предварително
условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга -
изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да
получи в определения тридневен срок информация, за да знае дали това лице е подходящо и
отговаря на условията по чл.6 от договора. Такива са например изискванията, свързани с
кредитната история на лицето-поръчител и данните за това има ли сключени други кредити
и поръчителствал ли е за други лица. С тази информация заемателят би могъл да се снабди
много по-трудно от заемодателя, който, за разлика от него, предоставя кредитни услуги по
занятие и има необходимите знания и умения, за да извърши и сам проверка на сочените
4
обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с
определянето на кратък срок за изпълнението им - само 3 дни, води до извод, че клаузата е
предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели
да се създаде едностранно от кредитора предпоставка за начисляване на неустойката,
предвидена в чл.6, ал.2 от договора за заем. Съдът намира, че поради тези особености на
договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й, предвидени в чл.
92 от ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на
чл.26, ал.1 от ЗЗД
Предвидената клауза в чл.6, ал.2 от договора е и неравноправна по смисъла на чл.
143, т.5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, а начина по който е уговорена неустоечната клауза
създава единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е
несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите
й по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя. Така уговорена
неустойката противоречи на принципа на справедливост и равнопоставеност на страните,
като поставя в неравностойно положение по-слабата страна в облигационната връзка,
поради което и неустоечната клауза по чл.5, ал.2 от договора се явява нищожна, като
накърняваща добрите нрави.
В горния смисъл процесната клауза от договора е нищожна, поради което и съдът
следва да прогласи нейната нищожност.
По разноските:
С оглед изхода на делото и и на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право да
и бъдат присъдени сторените по делото разноски. Съгласно представения списък на
разноските, ищцата е направила такива в размер на 65.00 лева, представляващи заплатена
държавна такса, която следва да бъде възложена върху ответната страна, с оглед изхода на
делото.
Налице са основанията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. В договора за правна защита и
съдействие от 07.01.2022 г. е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ.
Дължимото адвокатско възнаграждение на адв. Д.В. М., определено съобразно предвидените
минимални размери в чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 342.20 лева, които следва да бъдат
възложени върху ответната страна.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
5
ПРОГЛАСЯВА за нищожна по иска на С.М.М., с ЕГН ********** и адрес: гр. П.,
***, срещу „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. ***, на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, клаузата на чл.6, ал.2 от Договор за паричен заем *** №
*** от 07.06.2021 г., сключен между С.М.М., с ЕГН ********** и „***“ ООД, ЕИК ***,
предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1602.81 лева.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на С.М.М., с ЕГН ********** и адрес: гр. П., *** сумата от 65.00 лева,
представляваща заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.В. М. от АК-П. сумата от
342.20 лева – адвокатско възнаграждение, за оказаната от него безплатна правна помощ на
С.М.М., с ЕГН ********** по гр.д. № *** г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6