РЕШЕНИЕ
№ 1487
гр. Пловдив, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300502212 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Сити кеш“ООД
против решение № 169/08.06.2022г. по гр.д.№ 1356/2021г. на РС- гр.Карлово, с което е
признато за установено по отношение на жалбоподателя, че клаузата за заплащане на
неустойка, уговорена в чл. 8 от сключения между жалбоподателя и въззиваемата Б. Д. И.
договор за потребителски кредит от 16.02.2021г., е нищожна и са отхвърлени исковете на
жалбоподателя против въззиваемата да му заплати сумата от 322,89 лева, представляваща
сбор от непогасени вноски по същия договор, както и сумата от 309,55 лева, представляваща
непогасени непадежирали, обявени за предсрочно изискуеми вноски, ведно със законните
лихви върху горепосочените суми, считано от датата на предявяване на исковете, а при
условие на евентуалност да му заплати сумата от 410 лева, представляваща подлежаща на
връщане чиста стойност на кредита, ведно със законните лихви, считано от датата на
предявяване на иска. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Изводите относно действителността на клаузата за неустойка на
първоинстанционния съд се оспорват като погрешни. Твърди се, че съдържанието на
сключения между страните договор отговаря на всички изисквания по Закона за
потребителския кредит. Твърди се, че е допуснато процесуално нарушение, като с доклада
по делото не е дадено указание на жалбоподателя, че следва да ангажира доказателства
относно размера на исковата претенция по предявените от него насрещни искове.
Представена е справка за извършени плащания по договора за кредит.
От въззиваемата Б. Д. И. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа,
че обжалваното решение изцяло е правилно и законосъобразно.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 1356/2021г. на РС- гр.Карлово е образувано по искова
1
молба от Б. И. против „Сити кеш“ООД, с която е предявен иск по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че по силата на горепосочения договор за потребителски
кредит на И. била предоставена сумата от 1000 лева, при фиксиран лихвен процент от
40,05%, годишен процент на разходите- 48,63% и начин на погасяване- чрез десет месечни
вноски. Съгласно чл.6 от договора, кредитополучателката следвало да предостави поне едно
от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител отговарящ на чл.23, ал.1 от ОУ
към договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях трябвало да е в размер на поне 4 пъти
минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем,
сключени от заемодателя; не са заемаетели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.
В случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, в тежест на
кредитополучателката е предвидена неустойка в размер от 1112,01 лева, която той следвало
да престира разсрочено, заедно с погасителната вноска. Твърди се, че договорът за кредит
бил нищожен, на първо място, тъй като посоченият в него фиксиран лихвен процент не
отговарял на действително приложения. Уговорената неустойка представлявала добавък
към договорната лихва и поради това тя надхвърляла 40,05 %. Поради по- високия лихвен
процент нараствала и стойността на годишния процент на разходите, но същият не бил
обявен на потребителя и не бил посочен в чл.3 от договора в действителния му размер в
нарушение на изискванията на чл. 5 и на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Договорената между страните
лихва надхвърляла повече от три пъти законната, което представлявало нарушение на
добрите нрави. Реално прилаганата договорна лихва накърнявала договорното равноправие
между страните. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждали никакво действие,
следвало да се приеме, че лихва не е уговорена между страните. По отношение на
неустойката се сочи, че за да заобиколят материално- правните изисквания, регламентирани
в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика
да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да
отговорят, като включили в договорите за потребителски кредит съответни санкции-
заплащането на неустойки или на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на
гаранти. Предвидената неустойка в размер от 1112,01 лева не притежавала присъщите за
неустойката обезщетителна функция, доколкото тя била повече от 100 % от заетата сума в
размер на 1000,00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното
задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението.
Кредитодателят не търсел обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като
обезщетението не служи за обезпечаване наизпълнение на задължението за погасяване на
главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита.
Предвидено било да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин водело до
скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно
обогатяване на кредитодателя. Поставянето на изискването за осигуряване на лично
обезпечение противоречало на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член
8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 ставало ясно, че преди
сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя. Задължение за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтичало и от
разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Преддоговорното задължение на
кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото
целяло да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност,
допринасяло за постигането на целта на Директива 2008/48. В конкретния случай на
длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат,
2
като ако не го осъществи, дългът му нараствал, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на
длъжника се увеличавала.
Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР водела до
недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК. Не било изпълнено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договора да
бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят бил заблуден относно
действителния му размер, в разрез с изискванията на добросъвестността. Съгласно чл.22 от
ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК да бъде посочен
точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР, договорът за потребителски кредит
като недействителен не пораждал права и задължения за страните по заемното
правоотношение. По силата на чл.23 от ЗПК, в този случай потребителят дължал само
чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита, поради
което ответникът нямал правно основание да претендира исковите суми, тъй като следвало
в ГПР и във ФЛП да бъде посочено вземането на кредитора за лихва, прикрито като
неустойка, представляващо част от компонентите на ГПР. Нищожните клаузи на договора
относно определянето на процента на възнаградителната лихва не можели да се заместят по
право от повелителни норми на закона, тъй като законодателят не въвел императивни
размери на цените на кредитите, а и с оглед на задължителното тълкуване с редица
преюдициални заключения на Съда на ЕС, с които било дадено разрешението, че
националните съдилища не са овластени да изменят съдържанието на неравноправните
договорни клаузи, тъй като ако на националния съд бъде позволено да изменя съдържанието
на неравноправните клаузи в такива договори, подобно правомощие можело да застраши
постигането на дългосрочната цел на член 7 от Директива 93/13. Неприложима била и
втората хипотеза на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, тъй като договорът за потребителски кредит не
можел да бъде сключен без недействителната му част. Той нормативно бил уреден като
възмезден и кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия
кредит.
По първоинстанционното дело е приет за съвместно разглеждане насрещен иск,
предявен от „Сити кеш“ООД за осъждането на Б. И. да заплати: - сумата от 322.89 лева,
представляваща сбор от непогасените части от главницата по падежиралите вноски по
договор за паричен заем № 496553 от 16.02.2021г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба- 15.11.2021г., до окончателното и изплащане; сумата от 309,55
лева, представляваща непогасен остатък от главницата по непадежиралите предсрочно
изискуеми вноски по договора за паричен заем, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 15.11.2021г., до окончателното й изплащане. При условие на
евентуалност, в случай, че съдът обяви договор за № 496553 от 16.02.2021г. за
недействителен е предявен иск И. да бъде осъдена да заплати сумата от 410 лева,
представляваща подлежаща на връщане чиста стойност на кредита, формирана като остатък
от непогасената главница по падежирали и непадежирали вноски, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба. От дружеството- заемодател се твърди, че до
датата на предявяване на насрещните искове И. била извършила следните плащания: на
18.03.2021г.- сумата от 235 лева; на 26.04.2021г.- сумата от 235 лева и на 31.08.2021г.-
сумата от 120 лева. Извършените плащания не били достатъчни за погасяване на цялото
задължение по договор № 496553.
Б. И., в качеството й на ответник по насрещните искове, е подала писмен отговор, с
който е оспорила същите като неоснователни. Изложени са отново подробни доводи за
недействителност на договора за паричен заем. Оспорено е настъпването на предсрочна
изискуемост на непадежиралите вноски. На основание чл.103, ал. 2 от ЗЗД е заявено
възражение за прихващане между главницата по кредита в размер от 322,89 лева и сумата
от 222,44 лева, представляваща получена от кредитодателя без правно основание договорна
лихва.
Видно от приетото по първоинстанционното дело заверено копие от договор за
паричен заем № ********* от 16.02.2021г., жалбоподателят е предоставил на въззиваемата
3
сума в размер на 1000 лева, при следните условия: срок от 10 месеца, при фиксиран годишен
лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите от 48.63% и общ размер на
всички плащания от 1237,99 лева. Съгласно чл.6 от договора, въззиваемата се е задължила
да обезпечи кредита с едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител,
отговарящ на чл.23, ал.1 от ОУ към договора, а именно: едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на
най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама
поръчители, размерът на осигурителниядоход на всеки един от тях трябвало да е в размер на
поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори
за заем, сключени от заемодателя; не са заемаетели по сключени и непогасени договори за
заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.
В чл. 8 от договора е уговорено, че в случай на неизпълнение от страна на
кредитополучателя на задължението по чл.6 от договора, респ. на чл. 23, ал.1 от ОУ към
договора за кредит от договора, същият дължи неустойка в размер от 1112,01 лева, която
следва да се заплаща разсрочено, като част от погасителните вноски.
Основните две функции на неустойката са обезпечителната и обезщетителната
функции. Уговарянето на неустойка при непредставяне на обезпечение не може да има
обезпечителна функция, тъй като неустойката не може да стимулира осигуряването от
кредитополучателя на поръчители, с каквито той не разполага. Целта на обезпечението е да
гарантира събираемостта на вземането на кредитора. То не следва да поражда нови парични
вземания в негова полза. По отношение на поръчителството е ясно, че то би следвало да
бъде подсигурено преди подписване на договора, защото в противен случай
кредитополучателят би рискувал да задлъжнее и за сума, надхвърляща отпуснатия му заем.
Същият риск съществува и в случай, че поръчителството не бъде дадено едновременно с
подписване на договора за кредит, защото обещанието за поръчителство не обвързва
юридически, лицето което го е дало. От друга страна, макар да не е налице законова пречка
да се поръчителства по вече поето задължение, обстоятелството, че предоставянето на
обезпечение не е въведено като условие за предоставяне на кредита, дава основание да се
счита, че кредитодателят няма интерес от обезпечението, а от получаване на неустойката,
която всъщност се явява скрита печалба- скрито възнаграждение, определено в абсолютен
размер, а не в лихви. Видно от приетото по първоинстанционното дело заключение по ССЕ,
изготвено от вещо лице Р. М., като бъде прибавена неустойката към разходите по кредита,
ГЛП възлиза в размер на 234,77%, ГПР възлиза на 753,49%, а оскъпяването за срока на
кредита е в размер на 135%. Следователно клаузата за неустойка не само противоречи на
добрите нрави, но и опорочава коректността на цялото съдържание на договора относно
приложимия лихвен процент, ГПК и общите разходи по кредита, което дава достатъчно
основание да се приеме, че сключеният между страните договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Тъй като основните насрещни искове са за суми, формирани
в резултат от приспадане от извършените от въззиваемата плащания на включени в
погасителните вноски възнаградителни лихви. Ето защо, същите се явяват неоснователни.
В насрещната искова молба от „Сити кеш“ООД изрично и ясно са посочени
извършените от въззиваемата плащания, а именно на 18.03.2021г.- сумата от 235 лева; на
26.04.2021г.- сумата от 235 лева и на 31.08.2021г.- сумата от 120 лева. В подадения от
въззиваемата отговор на насрещната искова молба не се твърди тя да е платила и други
суми. Следователно е налице достатъчно основание да се приеме, че между страните не е
налице спор относно обстоятелството, че по договора за потребителски кредит са извършени
плащания в общ размер от 590 лева. При това не е в доказателствена тежест на
4
жалбоподателя да установи отрицателния факт на липсата на други плащания. Разликата до
пълния размер на главницата от 1000 лева, а именно сумата от 410 лева не е погасена.
Предвид недействителността на договора, тази сума подлежи на възстановяване от
кредитодателя. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде отменено само в частта, с
която е отхвърлен предявения при условие на евентуалност насрещен иск за присъждане на
сумата от 410 лева, представляваща остатъчна чиста стойност на кредита, след приспадане
от главницата на извършените плащания в общ размер от 590 лева.
Сборът от цените на разгледаните искове е в общ размер от 2154,45 лева /1112,01 +
322,89 + 309,55 + 410 лева/. Съдебните разноски на жалбоподателя във въззивното
производство са в общ размер от 125 лева / 25 лева- държавна такса и 100 лева-
юрк.възнаграждение/. От тях в негова полза ще следва да бъде присъдена 410/2154,45- та
част, а именно сума в размер от 24 лева. От дължимото в полза на пълномощника на
въззиваемата Б. И., адв.Е. Г. И., ще следва адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в
минималния размер от 300 лева ще следва да бъде присъдена 1744,45/2154,45- та част, а
именно сума в размер от 243 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 169/08.06.2022г. по гр.д.№ 1356/2021г. на РС-
гр.Карлово, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя „Сити
кеш“ООД, че клаузата за заплащане на неустойка, уговорена в чл. 8 от сключения между
жалбоподателя и въззиваемата Б. Д. И. договор за потребителски кредит от 16.02.2021г., е
нищожна и са отхвърлени исковете на жалбоподателя против въззиваемата да му заплати
сумата от 322,89 лева, представляваща сбор от непогасени вноски по същия договор, както и
сумата от 309,55 лева, представляваща непогасени непадежирали, обявени за предсрочно
изискуеми вноски, ведно със законните лихви върху горепосочените суми, считано от датата
на предявяване на исковете.
ОТМЕНЯ решение № 169/08.06.2022г. по гр.д.№ 1356/2021г. на РС- гр.Карлово, в
частта, с която е отхвърлен предявения от „Сити кеш“ООД при условие на евентуалност иск
против Б. Д. И. да му заплати сумата от 410 лева, представляваща подлежаща на връщане
чиста стойност на кредита, ведно със законните лихви, считано от датата на предявяване на
иска- 15.11.2021г., до окончателното й изплащане, като вместо това
ОСЪЖДА Б. Д. И. от гр.*****, ЕГН: ********** да заплати на „Сити кеш“ЕООД,
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, сумата от 410 лева,
представляваща подлежаща на връщане чиста стойност на кредита, ведно със законните
лихви, считано от датата на предявяване на иска- 15.11.2021г., до окончателното й
изплащане, както и сумата от 24 лева- съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Сити кеш“ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.
*****, да заплати на адвокат Е. Г. И., личен № **********, с адрес на упражняване на
дейността: гр. *****, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за процесуално
представителство на Б. Д. И. във въззивното производство в размер от 243 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6