№ 224
гр. Плевен , 18.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Светла Й. Димитрова Ковачева
Жанета Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Жанета Д. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20214400500578 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК.
Плевенският окръжен съд е сезиран с жалба от ***, ЕИК *** чрез
пълномощника му юрисконсулт В. Я. против постановлението за разноските
по изпълнително дело № 2021***0400482 по описа на ЧСИ Т.К. рег. №*** на
НК и район на действие ОС – Плевен, с което отказва да намали размера на
адвокатското възнаграждение на взискателя до минимума предвиден в чл. 10
т. 1 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, както и
съответните такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
В жалбата се твърди, че претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на
спора и обстоятелството, че по делото не се предприети изпълнителни
действия, поради което според длъжника адвокатското възнаграждение
дължимо на взискателя следва да бъде намалено при условията на чл. 78 ал. 5
от ГПК до минимума от 200 лв.. Позовава се на съдебна практика в тази
насока на СГС и други окръжни съдилища в страната. С оглед
обстоятелството, че адвокатското възнаграждение попада в общия размер на
задълженията, върху които се начислява пропорционална такса по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ длъжникът счита, че следва да се намали и размера на
дължимата пропорционална такса към ЧСИ.
1
Иска се от окръжния съд да отмени обжалваното постановление на ЧСИ
за разноските в частта за адвокатското възнаграждение в размер над 200 лв. и
в частта за пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. С жалбата се
претендират направените в настоящото производство разноски в размер на 97
лв., от които 25 лв. за държавна такса и 48 лв. за администриране на жалбата
и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По делото е депозирано писмено възражение на жалбата по реда на чл.
436 ал. 1 от ГПК от взискателя В. Н. Т. чрез пълномощника й адвокат П. А..
Възразява се, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено
само по реда на чл. 10 т. 1 от Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения, като според взискателя се дължи и възнаграждение по чл. 10
т. 2 от Наредбата и сумата от 400 лв. е минимумът, който се дължи в
конкретната хипотеза. Според взискателя с поведението длъжникът е станал
причина за образуване на изпълнителното дело, тъй като е бездействал повече
от месец след влизане в сила на решението, въз основа на което е издаден
изпълнителния лист. Поддържа се, че адвокатско възнаграждение се дължи и
за процесуално представителство по делото по по чл. 10 т. 2 от Наредбата,
чиито мининум с оглед подлежато на принудително изпълнение вземане е 200
лв., тъй като по изпълнителното дело не е налице увовлетворяване на
длъжника, като наред с това процесуалното представителство включва и
защита на взискателя по искания и жалби на длъжника, вкл. изготвяне на
възражението. Позовава се на практика на Плевенския окръжен съд в този
смисъл.
От мотивите по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК депозирани от ЧСИ Т.К.
рег. № *** на НК и район на действие ОС – Плевен се установява
становището му за допустимост на жалбата, но неоснователност на жалбата.
Установява се, че изпълнителното дело е образувано пред ЧСИ Т.К. на
25.05.2021 г. в резултат на издаден на 14.05.2021 г. изпълнителен лист по гр.д.
№ 3322/2020 г. по описа на ПлРС и според ЧСИ длъжникът е разполагал с
достатъчно време да заплати доброволно и извънсъдебно задължението си
към взискателя. Според ЧСИ претендираното адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. е в минималния размер, предвиден в чл. 10 т. 1 и т. 2 от
Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения и не подлежи на
намаляване.
Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и
приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за
установено следното:
По допустимостта на жалбата:
2
Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, при наличие на
правен интерес от надлежна страна срещу процесуални действия подлежащи
на обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.
От приложеното копие от изпълнително дело № 2021***0400482 по
описа на ЧСИ Т.К., рег. № *** на КЧСИ с район на действие ОС – Плевен се
установява, че същото е образувано на 25.05.2021 г. след депозиране на молба
от взискателя В. Н. Т. чрез пълномощника й адвокат П. А. и представен
изпълнителен лист, издаден14.05.2021 г. по гр.д. № 3322/2020 г. по описа на
ПлРС, с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата от 300 лв.,
разноски по делото в първата инстанция и сумата от 150 лв. – разноски по
делото във въззивната инстанция. Установява се от молбата за образуване на
изпълнителното дело, че със същата е поискано събиране на адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., посочени са изпълнителни способи и са
възложени на ЧСИ на основание чл. 18 ал. 1 от ЗЧСИ действията по
проучване имущественото състояние на длъжника и определяне начина на
изпълнението.
Установява се, че с разпореждането за образуване ЧСИ Т.К. е поискала
авансово внасяне на сумата от 110,50 лв., които са били заплатени с ПКО
съгласно приложената сметка № 146674/25.05.2021 г. и е разпоредила да се
извършат справки и да се връчи покана за доброволно изпълнение.
Установява се, че съобщението до длъжника с приложена покана за
доброволно изпълнение е връчено на 31.05.2021 г., както и че на 16.06.2021 г.,
т.е. след срока за доброволно изпълнение длъжникът чрез пълномощника си
юрисконсулт В. Я. е депозирал молба до ЧСИ, с която е поискал намаляване
на адвокатското възнаграждение на взискателя до 200 лв. и пропорционално
намаляване на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Установява се, че на 16.06.2021 г. по изпълнителното дело е постъпило
писмено становище от взискателя В. Н. Т. чрез пълномощника й адвокат П.
А. за неоснователност на жалбата.
Установява се, че с постановление от 17.06.2021 г., връчено без
посочване на дата, но не по-късно от 05.07.2021 г. съгласно клеймото от
куриерската служба, ЧСИ е уведомил длъжника за отказа си да намали
адвокатското възнаграждение на взискателя.
3
Окръжният съд, като съобрази гореизложеното и закона намира за
неоснователна жалбата срещу постановлението на ЧСИ относно разноските
по изпълнителното дело по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника освен в изрично изброени в
разпоредбата случаи, един от които по т. 3 е разноските по изпълнението са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно закона.
Съгласно чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните
адвокатски възнаграждения минималния размер на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв..
Съгласно чл. 10 т. 2 пр. 1 от същата Наредба минималния размер на
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. е в размер на 200 лв..
При съобразяване на фактическата и правна сложност на
изпълнителното дело, обстоятелството, че по същото не е постъпило
изпълнение на паричното вземане по изпълнителния лист до образуване на
изпълнителното дело, както и че пълномощникът на взискателя е следвало да
осъществи процесуално представителство по изпълнителното дело като
излага становища по постъпилите молба от длъжника по чл. 78 ал. 5 от ГПК и
жалба по чл. 435 от ГПК, както и че необходимостта от извършване на
изпълнителни действия не може да бъде изключена предвид липсата на
доброволно изпъленение от страна на длъжника, окръжният съд приема, че
атакуваното постановление на ЧСИ е правилно и законосъобразно. Не са
налице основания за намаляване на размера на претендираното в
изпълнителното производството адвокатско възнаграждение от страна на
взискателя в размер на 400 лв., тъй като същото е в минимално предвидения в
закона размер. Съдът приема, че сумата от 200 лв. за образуване на
изпълнителното дело се дължи във всеки случай, в който се е стигнало до
образуване на такова, но не включва възнаграждението за осъществяване на
4
процесуално представителство по изпълнителното дело. Това възнаграждение
изчислено при материален интерес 450 лв. съгласно чл. 10 т. 2 от Наредбата е
в минимален размер от 200 лв.. В конкретният случай взискателката е
упълномощила адвокат освен за образуването на делото, така и за
осъществяване на процесуално представителство по същото, поради което
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. се явява в
минимално предвидения размер с оглед възложената на адвокат А. правна
помощ по делото и тези разноски подлежат на заплащане от страна на
длъжника. Действително не се касае за дело с правна и фактическа сложност,
но след като заплатеното адвокатско възнаграждение е в минимален размер, а
от данните по делото се установява, че длъжникът не е заплатил дължимите
суми по изпълнителния лист както в периода преди образуване на
изпълнителното дело, така и в срока за доброволно изпълнение и към
момента, то не са налице основания за определяне на по-нисък размер на
адвокатското възнаграждение.
С оглед горните правни изводи не са налице основания за определяне и
на по–нисък размер на дължимите такси по ТТР към ЗЧСИ, поради което
жалбата се явява неоснователна и в тази част.
Като съобрази гореизложеното, въззивният съд намира, че
постановлението на ЧСИ от 17.06.2021 г., с което е отказано намаляване на
размера на адвокатското възнаграждение, дължимо на взискателя и на такси
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без
уважение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на
длъжника ***, гр. София, ЕИК *** против постановлението от 17.06.2021 г.
по изпълнително дело № 2021***0400482 по описа на ЧСИ Т.К. рег. №*** на
НК и район на действие ОС – Плевен, с което отказва да намали размера на
адвокатското възнаграждение на взискателя до минимума предвиден в чл. 10
т. 1 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, както и
съответните такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6