ОПРЕДЕЛЕНИЕ №279

гр.Хасково,21.03.2023г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание на двадесет и първи  март две хиляди и двадесет и трета  година в състав:

                                                                                               съдия: Цветомира Димитрова

като разгледа докладваното от съдията ч.адм.дело №223 по описа за 2023г., и за да се произнесе взе предвид следното:

                                       Производството е по реда на Глава десета, раздел IV от АПК.

 

Образувано е по жалба на С.М. И.(в жалбата е допусната техническа грешка при изписване фамилното име на оспорващия, като е посочено като И.)***, действащ чрез процесуален представител, против Разпореждане №**********-2144-26-4 от 19.01.2023г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.27, ал.2, т.1 и т.6 от АПК е оставено без разглеждане заявление с вх.№2113-26-1715 от 20.09.2022г. от оспорващия за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.    

В жалбата се излагат доводи за противоречие на оспореният акт с материалния закон. Сочи се, че правото на пенсия не се погасява по давност. На жалбоподателя не била отпусната пенсия  с влязло в разпореждане, поради което можел да упражни правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по него. Влязлото в сила разпореждане, с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не пораждало права или задължения за жалбоподателя, за ТП на НОИ или за трети лица. Касаело се за индивидуален административен акт, с който не се признавали права, а напротив се отказвали, поради което не можело да се говори за преразглеждане на предмета с влязъл в сила административен акт. Разпореждането не било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на присъдено нещо. Административното правоотношение по упражняване и реализиране на правото на пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за отпускане на пенсия не е преклудирано. Предвид горното, според тези състави, административният орган  следвало да извърши по същество преценка за правото на пенсия, респ. да издаде административен акт, с който да се произнесе по правата на заявителя.

По изложените в жалбата съображения се моли да бъде отменен оспореният акт и преписката да бъде върната на административния орган с указание за постановяване на разпореждане по същество за отпускане на ЛПОСВ в срока по чл.10, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Претендират се разноски.

С допълнителна молба вх. № 2116 от 17.03.2023г. се представят договор за правна защита и съдействие и се доразвиват съображенията изложени в жалбата.

Ответникът - Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, не ангажира становище по жалбата, по предвидения в чл.198, ал.2 от АПК ред.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. №2113-26-2419 от 02.12.2021г. на ТП на НОИ  жалбоподателят С.М. И. поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). Към заявлението приложил копия от: военна книжка, трудова книжка и удостоверения обр.УП-3, УП.15 и УП-13

С Разпореждане № ********** -2140-26-363 от 31.03.2022г. на Ръководителя на ТП на НОИ-Хасково, на оспорващия е отказано отпускане на ЛПОСВ. За да постанови този резултата административният орган е приел, че към датата на депозиране на заявлението С.М. И. не отговаря на изискванията на чл.69б, ал.2 от КСО и чл.68, ал.1-2 от КСО,  тъй като макар да навършил необходимата възраст за пенсиониране, то не отговаря на  изискванията за придобит общ осигурителен стаж и сбор от осигурителен стаж и възраст. Прието, че С. И. не отговаря и на изискванията за пенсиониране по чл. 68, ал.3 от КСО, тъй като няма необходимия 15 години действителен осигурителен стаж, като зачетения стаж на действителна военна служба за периода 01.10.1971г. до 01.10.1973г. не е действителен по смисъла на пар.1, ал.1,т.1  от ДР на КСО.

Разпореждането е връчено на оспорващия на 18.04.2022г., няма данни и не се твърди да е оспорвано, поради което е влязло в сила на 03.05.2022г.

На 20.09.2022г. С. И. е подал ново Заявление за отпускане на пенсия и добавка вх.№2113-26-1715/20.09.2022г., с което отново е заявил отпускане на ЛПОСВ. Към заявлението приложил само копие на  трудова книжка и военна книжка.

С Разпореждане № **********-2144-26-4 от 19.01.2023г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково, така подаденото заявление е било оставено без разглеждане на основание чл.27, ал.2, т.1 и т.6 от АПК. Посочено е, че представените към заявлението доказателства били използвани в производството по отпускане на пенсия по подаденото от Илиянов с първото му заявление, което е приключило с отказ да се отпусне пенсия на лицето, тъй като не отговаряло на условията по чл.68, ал.3 от КСО. Изрично е отбелязано, че с влязлото в сила Разпореждане №**********-2140-26-363 от 31.03.2022г. въпросът дали заявителят има право на ЛПОСВ, съобразно представените документи за придобит осигурителен стаж към заявлението от 02.12.2021г. е бил решен с придобил стабилитет административен акт. С второто подаденото заявление нови удостоверителни документи, касаещи придобития стаж не били представени. Новонастъпилият факт към дата 20.09.2022г.(на която е било подадено второто заявление за отпускане на ЛПОСВ) – увеличена възраст, бил ирелевантен и не променял предмета на административното производство.

Видно от приложеното известие за доставяне, разпореждането е получено от жалбоподателя на 08.02.2023г.

Жалбата на С.М. И.  срещу Разпореждане № **********-2144-26-4 от 19.01.2023г.  на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково е  подадена до съда, чрез административният орган, на 22.02.2023г. и е заведена с вх.№1012-26-55 от същата дата.

Оспорването е процесуално допустимо. Жалбата е подадена при спазване на преклузивния 14-дневен срок, предвиден в чл.197 от АПК, депозирана е от надлежна страна, адресат на разпореждането, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, счита жалбата за неоснователна.

По своя характер процесното разпореждане представлява изричен отказ на административен орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт. Разпореждането е валидно, като обективирано в писмена форма, подписано от издателя си и постановено от компетентен административен орган. Подаденото искане е за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а съгласно чл.98, ал.1, т.1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Следователно и по аргумент от чл. 27, ал. 2 от АПК, в правомощията на същия орган е да извърши проверката за допустимост на административното производство на всички основания по последно посочената норма и съответно да прекрати административното производство, ако счете, че е налице някое от тези основания. В случая разпореждането за оставяне на заявлението на жалбоподателя без разглеждане и прекратяване на производството е издадено от Ръководителя по „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ град Хасково, в пределите на неговата материална компетентност. 

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното Разпореждане е законосъобразно, като постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона.

Общите правила за издаване на индивидуални административни актове се съдържат в Раздел I, Глава пета от АПК. Според чл.24, ал.1 от АПК, производството по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона случаи – на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган.

В чл.27, ал.2 от АПК е предвидено задължението на административния орган да провери предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт. В т.1 до т.6 от същата разпоредба са изброени положителните и отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на искането, респ. за провеждане на административното производство, като в т.1 е визирано “липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни“, а в т.6 „наличие на други специални изисквания, установени със закон“.

В конкретния случай, с влязлото в сила към 03.05.2022г. Разпореждане№ ********** -2140-26-363 от 31.03.2022г. на Ръководителя на ПО при на НОИ-Хасково, въпросът дали жалбоподателят има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съобразно представените от него документи за придобит осигурителен стаж към заявлението му  за отпускане на лична пенсия от 02.12.2021г. е  решен с придобил стабилитет административен акт. С последващото заявление с вх. № 2113-26-1715 от 20.09.2022г. при ТП на НОИ-Хасково, жалбоподателят отново е поискал отпускане на лична пенсия за ОСВ, но към това заявление не са представени никакви нови удостоверителни документи, касаещи придобития от същия осигурителен стаж, а са представени такива, които пенсионният орган вече е взел предвид при предишните си произнасяния по подадените от оспорващия заявления за отпускане на ЛПОСВ, т. е. налице е искане с предмет и страни, по което вече има издаден и влязъл в сила стабилен индивидуален административен акт. За идентичността на предмета в случая е от значение наличието или липсата на нови данни, т. е. на нови писмени доказателства за придобит осигурителен стаж от страна на жалбоподателя С.М. И., тъй като по отношение на наличните такива, удостоверяващи осигурителния стаж, представен от жалбоподателя с първото му заявление, пенсионният орган е направил преценка още при издаването на Разпореждане № ********** -2140-26-363 от 31.03.2022г.  Подаденото ново, второ поред заявление на 20.09.2022г., без наличието на нови писмени доказателства, т. е. на документи, установяващи нови факти и обстоятелства, касаещи осигурителния стаж на жалбоподателя, няма как да  поднови производството за преценка на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като към същото са подадени само трудова книжка и военна книжка, които вече са били  вземани предвид от ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Хасково при извършване на преценка за правото на жалбоподателя да му бъде отпусната ЛПОСВ.

От това се налага извода, че при наличие на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, е налице основанието по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Влезлият в сила административен акт, с който е решен един въпрос, е абсолютна процесуална пречка за неговото повторно решаване от органа, разбира се, при идентичност на предмета и на страните, какъвто е и настоящия случай. Разпореждането на Ръководителя по „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ,  гр.  Хасково от  31.03.2022г. се ползва със стабилитет, тъй като с издаването му компетентността на административния орган по конкретния въпрос е изчерпана и той не може да издаде искания от жалбоподателя нов акт, по същия въпрос и при абсолютно същите факти и обстоятелства, без значение дали това разпореждане е било обжалвано или не по задължителния административен ред.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че разликата във възрастта му между подаваните заявления, е основание пенсионният орган да се произнесе по същество по депозираното второ искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ. С Разпореждането от 31.03.2022г. пенсионният орган е отказал отпускане на ЛПОСВ не защото жалбоподателят е нямал изискуемите навършени години, напротив органът изрично е посочил че това изискване е налице, а защото не са налице доказателства, установяващи изискуемият от КСО минимален осигурителен стаж за отпускане на пенсия по чл.69,б, ал.2 от КСО, чл. 68, ал.1 и ал.2, респ. действителен осигурителен стаж по чл. 68, ал.3 от КСО. При това положение подаденото по-късно, второ поред заявление, с оглед изминалия период, не обуславя задължението за органа да се произнесе по същество на исканата лична пенсия за ОСВ. В този смисъл и практиката на ВАС по аналогични случаи изразена в: Определение № 10607 от 19.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10161/2021г., VI о. Определение № 11064 от 13.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5388/2020 г., VI о., Определение № 12852 от 15.12.2021 г. по адм. дело № 9904/2021 г. по описа на ВАС – VI отд., Определение № 996 от 3.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 712/2022 г., VI о., Определение № 5132 от 31.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4599/2022 г., VI о. Определение № 1538 от 13.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 962/2023 г., VI о.,Определение № 12076 от 29.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11367/2022 г., VI о., Определение № 10944 от 30.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9933/2022 г., VI о. и др.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да се приеме, че разпореждането по чл. 98 от КСО не се ползва със стабилитет и че същото може да бъде изменено или отменено, то това може да бъде сторено само  при условията и предпоставките на  чл. 99 от КСО от органа, който го е издал, като цитираната  норма създава специално правило, което дерогира общите такива, посочени в АПК.  В случая се касае за разпореждане, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При това положение, следва да се има предвид нормата на  чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г” от КСО, която изрично регламентира, че влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО, с което е отказано отпускането на пенсия, може да се отмени по инициатива на органа, който го е издал, когато се установи, че отпускането на пенсията е неправилно отказано, но не и по заявление на лицето, както е сторено в настоящия случай. Ясно е, че в тази хипотеза, правото да инициира административното производство по изменение или отмяна на разпореждането е предоставено единствено и само на органа. Приемането на обратното становище според което отмяна, респ. изменение на постановено разпореждане за отпускане на пенсия, може да бъде инициирано и по инициатива на лицето би довело до дерогиране освен на посочената законовата разпоредба, но и на  чл. 99, ал.1, т.1 , б.“а“ и б.“б“от КСО предоставяща такава възможност на пенсионера, но само и единствено в случаите, когато същият представи нови доказателства за: осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17 или гражданското си състояние.

На практика, изменението на влязло в сила разпореждане за отказ за отпускане на ЛПОСВ(без значение дали същото е оспорено или не, тъй като такова изискване нормата на чл.99, ал.1,т.2 ,б.“г“ от КСО и не поставя) по инициатива на пенсионера, в случаите когато неправилно е отказано отпускане на пенсия бе допустимо до измененията в КСО с ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г. След 01.01.2017г., съгласно волята на законодателя, тази дадена правна възможност на пенсионира да инициира процедура по изменение, бе премахната и процедиране на такова понастоящем е възможно само по инициатива на пенсионния орган.  Видно от мотивите на законопроекта, налични тук: https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/66461, изменението е сторено с цел специалният ред за изменение или отмяна на влязло в сила пенсионно разпореждане, установен в КСО, ще се доближи до общия ред на възобновяване на административните производства, установен в чл. 99 от Административнопроцесуалния кодекс.

Следователно, подаденото заявление от жалбоподателя за отпускане на ЛПОСВ на  20.09.2022г.е недопустимо и компетентният орган Ръководителят по „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ, гр. Хасково законосъобразно е отказал да го разгледа по същество и да се произнесе с ново разпореждане и правилно е прекратил образуваното въз основа на това заявление административно производство.

С оспореното в настоящото производство разпореждане правото на пенсия на жалбоподателя не се погасява по давност. Същия има право да подаде ново такова, но при спазване законоустановените предпоставки за това.

Действително в АдмС-Хасково е сформирана противоречива практика по въпроса, макар и неправилно да се твърди от пълномощника на жалбоподателя, че в този смисъл е само определението по ч.адм.дело № 863/22г. на настоящия състав. В този смисъл са и определенията по ч.адм.дело № 287/2020г. по описа на АдмС-Хасково и ч. адм.д.№ 829/2021г. по описа на АдмС-Хасково.Тези определения(за разлика от останалите цитирани от жалбоподателя определения на АдмС-Хасково, които са в противоположен смисъл)  са били предмет на инстанционен контрол и са влезли в законна сила следq като са били потвърдени с Определение № 10944/30.11.2022г. постановено по адм.дело № 9933/2022г. на ВАС, Определение № 11064/13.08.2020г. постановено по адм. дело № 5388/2020г. на ВАС, и Определение № 10607/19.10.2021г. постановено по адм. дело № 10161/2021г. на ВАС. Сформираната практика на ВАС действително също е противоречива, но преобладаващата практика на касационната инстанция, цитирана по-горе в мотивите на определението приема, че при наличие на придобило стабилитет разпореждане на пенсионен орган, с което е отказано отпускане на ЛПОСВ, не е допустимо да бъде разгледано по същество ново заявление за отпускане на ЛПОСВ от същото лице, в случаите когато няма разлика в предмета на двете производства – при навършена пенсионна възраст още към момента на депозиране на първото заявление за пенсия  и идентично удосотверен трудов и осигурителен стаж .  

Настъпилите законодателни промени касаещи § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО,  обнародвани в ДВ бр.8/25.01.2023г. касаещи легалната дефиниция на понятието действителен стаж и изрично предвиждащи,че времето на военна служба представлява действителен стаж, не води до различни правни изводи. Материално правните предпоставки за преценка дали стажът на редовна военна служа е действителен такъв не се съдържат в посочената допълнителна разпоредба, а са посочени в чл. 9, ал.7 КСО и чл. 44 НПОС. Т.е. на основание последните две норми и още преди промяната на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО трайно се възприемаше в практиката на административните съдилища и касационната инстанция, че стажът на наборна военна служба е действителен стаж и респ. се отменяха административните актове,  в които това схващане не бе застъпено. В този смисъл и по мнение на настоящия съдебен състав преценката на пенсионният орган към 13.03.2022г., че стажът на редовна(наборна) военна служба на жалбоподателя за времето от 01.10.1971г. до 01.10.1973г. в размер на 02г., 00м.  и 01дни не представлява действителен осигурителен стаж безспорно е била неправилна. При това положение и доколкото прибавяйки времето на изслужената наборна военна служба, към признатия от органа действителен стаж от 13г., 1м и 2дни, общия размер на действителният стаж на заявителя би бил повече от 15г., то органът несъмнено следва да инициира служебно производство по отмяна на влязлото в сила разпореждане от 13.03.2022г. на основание горецитираната разпоредба на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г” от КСО. Това обстоятелство обаче не оказва влияние върху законосъобразността на оспореното пред настоящия съдебен състав Разпореждане № **********-2144-26-4 от 19.01.2023г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково. Това е така, тъй като и към момента на издаването му, така и към настоящия момент  разпореждането от 13.03.2022г. не е отменено. Казано по друг начин законодателната промяна, която на практика цели само да синхронизира  разпоредбите на КСО касателно наборната военна служба, е само индиция че органът при издаване на първото си разпореждане неправилно е отказал отпускане на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, респ. е и основание органът служебно да инициира производство по отмяна на влязлото в сила разпореждане за отказ от отпускане на ЛПОСВ, но не е основание лицето да депозира ново искане за отпускане на пенсия при наличие постановено и придобило стабилитет разпореждане с идентичен предмет и страни.

От така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и е съобразен с целта на закона, поради което същият е законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изложеното и на основание чл.200 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на  С.М. ***, против Разпореждане №**********-2144-26-4 от 19.01.2023г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково

Определението подлежи на обжалване с частна жалба от страните, участващи в административното производство, в 7 - дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.

                                                                            СЪДИЯ: