Р Е Ш Е Н И Е
гр.Б.С., 29.07.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав,
в публично съдебно заседание на 15 юли, Две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Т. Тодорова, като разгледа
докладваното от Съдия ГЕРДОВА гражданско дело № 1257 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази:
Постъпила е искова молба от Р.Р.Д., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** /по справка
от ЕСГРАОН/ чрез адв.Т.П. от САК с адрес за
призоваване и съобщения: гр.С.,ул.“Банат“ № 11-13,офис № 5 предявена против "Застрахователно Акционерно
Дружество "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД
ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление ***
представлявано от Изпълнителните директори А.П.Л.и Р.К.Д., чрез пълномощника
юрисконсулт С. Х., с която се иска да се
осъди ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на л.а.марка „Рено“, модел „Меган“ с рег.№ ЕН 9838 КА, чийто водач
Д.Б.М. е виновна за настъпилото ПТП състояло се на 06.08.2018г. около 13.15 ч.
в гр.Б. С. на път III- 1304(Б. С.-Т.), да заплати на ищцата сумата от 8000,00
лв.(Осем хиляди лева)-главница за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, начиная
от 16.05.2019г. до окончателното й изплащане, както и направените деловодни
разноски в настоящето производство, включително и адвокатско възнаграждение по
чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
ИСКОВЕ
с правно основание чл. 432 вр. чл.45 от ЗЗД, ччл.52 от ЗЗД, вр. чл.496 от КЗ и
чл.380 от КЗ вр. чл.86 ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131
от ГПК ответника ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД -С., чрез пълномощника
си юрисконсулт С.Х. е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова
молба, с която оспорил иска по основание и размер по изложените в него
съображения.
Моли на основание чл. 219 от ГПК съдът да
конституира като трето лице- помагач Община Б. С. на страната на ответника.
С определението по чл.140 от ГПК
постановено в з.з. на 17.01.2020г. е конституирал на основание чл. 219,ал.1 от ГПК
Община Б. С., ул."Климент Охридски" 68, представлявана от Кмета
инж.И.Ц. в процедурното качество на трето
лице-помагач на ответника ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД -С., за
доказване основанието и размера на вземането срещу Р.Р.Д.,
с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***.
Препис от исковата молба с
доказателствата и от писменият отговор на ответника са изпратени на третото
лице помагач Община Б. С., което е депозирало писмено становище, чрез пълномощника
Ц.А.-И.-Директор на Дирекция „Правна” към Общината, с което моли съдът да
отмени определението си от 17.01.2020г. в частта, в която Община Б. С. е
конституирана като трето лице помагач на ответника, тъй като процесното ПТП е
станало на път III-1304, който е част от
републиканската пътна мрежа на Р. България, видно от списъка на републиканските
пътища в страната публикуван в Д.В.бр.109/14.12.2004г. Твърди, че Община Б. С.
няма нито право, нито задължението да поддържа републиканските пътища.
Към становището е приложено юрисконсултско
пълномощно и списък с разноските.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Допусната е и приета по делото САТЕ и СМЕ, чиито заключения не са оспорени от
страните и възприети от съда като обективни и компетентно изготвени.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази се с доводите на
страните в процеса, приема за установено от фактическа страна следното:
В исковата молба ищцата твърди, че на 06.08.2018г.
около 13.15 часа в гр.Б. С., обл.Враца на път III-1304/Б.
С.-Т./ км 3.500, лек автомобил „Рено”
модел „Меган” с ДК № ЕН 9838 КА управляван от Д.Б.М., нарушила правилата за
движение по пътищата, като управлявала автомобила и реализирала ПТП, при което тя
пострадала, като пътник в автомобила.
За ПТП-то бил съставен КП №
248/13.12.2018г., в който е отразено, че причината за настъпилото ПТП е виновното
поведение на водача на лек автомобил
„Рено” модел „Меган” с ДК № ЕН 9838 КА управляван от Д.Б.М.. Взето е
административно отношение АУАН № 074344/06.08.2018г.
В исковата молба ищцата твърди, че
вследствие на ПТП-то получила физически и психически травми изразяващи се в
мозъчно сътресение без загуба на съзнание, главоболие, световъртеж, повръщане,
порезна рана в лявата париетална област на главата с размери 0.5/0.5 см,
травматичен оток и охлузна рана в областта на лявата скула с размери 3/3 см,
травматичен оток на лявата мишница с размери 5/4 см, голям травматичен хематон
на предната страна на лява гръдна половина с размери 30/5 см, травматичен
хематом в опашната област с размери 3/3 см. В деня на ПТП-то възникнало на
06.08.2018г. ищцата била прегледана в Спешен център в „УМБАЛ-Б. С.” ЕООД-гр.Б. С.,
където са извършени множество манипулации и изследвания, след което е
освободена за домашно лечение.
В исковата молба се твърди, че вследствие
на реализираното ПТП, ищцата Д. търпи болки и страдания от физическо и
емоционалано естество, като изживеният стрес и уплах
от ПТП-то са нарушили психо-физиолигичната й концентрация. Същата изпитва страх
всеки път, когато се налага да пътува в автомобил.
Ищцата посочва, че процесният лек автомобил „Рено” модел „Меган” с ДК № ЕН 9838
КА има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” валиден към
датата на ПТП в Застрахователно Акционерно Дружество "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ
" АД –С. с полица № BG
23/11800840253 със срок на валидност от 20.03.2018г. до 19.03.2019г. Посочва,
че застрахователят отговаря за вредите, които виновният водач е причинил
съгласно българското законодателство.
В с.з. ищцата се явява лично и посочва,
че пътувала в лекият автомобил на процесната дата, когато е реализираното
ПТП-то на задната седалка зад шофьора и била без поставен предпазен колан. Спомня
си, че на лицето имала охлузвания, на главата имала рана и кръв. От лявата
страна имала натъртвания и много синини. Гръбначния стълб много я болял и не
могла да седне. Не дочакала полицията на местопроизшествието, тъй като се
качила заедно с дъщеря й, лицето Л. в линейката
и били откарани в болницата в град Б. С.. При прегледа лекарите установили, че Д.
няма счупвания, а само отоци по главата и натъртвания от лявата страна по
тялото и гръбнака. Предложили й да остане в болницата, но Д. отказала под
предтекст, че детето е силно стресирано. Изписали й обезболяващи медикаменти и
мехлеми за раните, без да има шевове по главата. Впоследствие посетила болница
в гр. С., където й направили ренгенова снимка на
гръбначният стълб при която установили, че няма счупвания, а само натъртвания,
без сериозни наранявания и отново й изписали обезболяващи медикаменти.
Хематома, който получила при ПТП-то в опашната област за около един месец се
бил разнесъл, както и получените отоци били почти спаднали.
Д. посочва, че след катастрофата до
настоящият момент е с постоянно главоболие и изпитва страх и прилошаване при
пътуване с лек автомобил. Не е посещавала лекар, за да установи от какво е
главоболието, тъй като не е здравно осигурена и не разполага с финансови средства
за заплащане на лечението. Не получава никакво парично обезщетение за
безработица от Д“БТ“. Единствените доходи в семейството са от съпругът й, който
работи.
Предвид настъпилото ПТП в Застрахователно
Акционерно Дружество "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД е образувана щета №
0411-160-0002-2019г. по която застрахователят отказал да изплати
застрахователно обезщетение, поради което за ищцата се породил правен интерес
от търсената съдебна защита, обективирана в петтитумната част на исковата молба
и допълнителна молба относно размера на иска за 8000,00 лв./л.35 от делото/.
С определение постановено в з.з. от
08.11.2019г. съдът на основание
чл.83,ал.2 от ГПК е освободил ищцата Р.Р.Д., с ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. Т.П. *** от такса и разноски
по гр.д.№ 1257/2019г. по описа на РС-Б.С..
В срока по чл.131 от ГПК ответника ЗАД
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД -С., чрез пълномощника си юрисконсулт С.Х. е
депозирал писмен отговор, с който оспорил иска по основание и размер по
изложените в него съображения. Не възразява да се приемат приложените с и.м. доказателства, които няма
да оспорват по чл.193 от ГПК, както и не възразява да се допуснат СМЕ и САТЕ,
но оспорва допускането на СПЕ по изложените в отговора съображения.
Моли съдът да постанови решение, с което
да отхвърли изцяло исковата претенция на ищцата, като неоснователна и
недоказана. Желае да се присъдят на ответника направените по делото разноски.
Моли на основание чл. 219 от ГПК съдът да
конституира като трето лице- помагач Община Б. С. на страната на ответника.
Третото лице помагач Община Б. С. е
депозирало писмено становище, с което моли съдът да отмени определението си от
17.01.2020г. в частта, в която Община Б. С. е конституирана като трето лице
помагач на ответника, тъй като процесното ПТП е станало на път III-1304, който е част от републиканската пътна мрежа на
Р. България и Община Б. С. няма правото и задължението да го поддържа.
В подкрепа защитната теза на ищцата са
разпитани свидетелите Х.З.С./съпруг на ищцата, който заяви, че желае да
свидетелства въпреки разясненото му право на отказ от съда/ и Д. М. И./без
родство със страните по делото/.
Свидетелят Х.С. заяви, че научил за
катастрофата през м.юни 2018г. от дъщеря му по телефона, която била участник в
нея, тогава към този момент на 6 годишна възраст. Съпругата и дъщеря му се
качили в колата на Д. ***. В колата били съпругата му Р., дъщеря му А., Д.И.,
неговата съпруга и Л.. Причината за катастрофата е дупка на пътя, а колата била
управлявала от жената на Д..
След разговор с дъщеря си, а впоследствие
и със съпругата си за настъпилото ПТП, св.Славчев тръгнал от гр.С. (където
работи в строителство) за гр.Б. С. и отишъл в бърза помощ на болницата в гр. Б.
С., където видял съпругата си. Тя имала рани по лицето, охлузвания, натъртвания
по тялото и по ръката. По главата имала стъкла,
образувани били цицини, но нямало кръв. Тя
не е губила съзнание, но била много изплашена, както и детето.
След преглед при доктора, съпругата му не
съобщила какви медикаменти са й предписали, след което си тръгнали за с. Т..
Съпругата му след инцидента отседнала при
него в гр.С. и психически била лабилна, а раните й били тежки. Оздравителния период за раните е
бил около 1-2 месеца, а психически се възстановявала близо година.
Посетила УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ в гр.С., като
й били изписани медикаменти, но не си спомня точно какви. Не могла да си движи
ръката спокойно, обличала се трудно сама. Не могла да домакинства и да се грижи
за децата самостоятелно, като трябвало да има човек покрай нея. След
катастрофата тя не общувала с хора. Четири-пет месеца била затворена в себе си.
Употребявала мазила за раните. От
болницата не са й издали болничен лист, тъй като не работи и не е осигурявана. От
тогава до сега не е посещавала други доктори и не е лежала в болница. Към
настоящият момент все още има световъртеж при навеждане, респ. изправяне на
тялото. Изпитва страх от пътуване с кола, но започнала да се нормализира.
Другият свидетел Д.И. заяви, че на 06.08.2018г
около обяд, на сух път, без мокра настилка, станала катастрофата в посока от
гр. Б. С. към с. Т., с лек автомобил управляван от съпругата му Д.Б. И.а. Свидетелят
пътувал в колата и седял отпред, до шофьорската седалка. В колата били Р. и
нейното 7 годишно дете, Л. и съпругата на св.И.. Л. седяла зад св.И., детето било
в средата на задната седалка, а Р. седяла
зад съпругата му, т.е. зад шофьора. Всички били с колан, освен детето. Жена му
шофирала с около стотина километра в час, като И. я предупредил да намали
скоростта, защото има дупки по пътя. Съпругата му познавала пътя. Докато тя намали
скоростта, вече били влезли в дупката и колата се завъртяла и се обърнала по
таван само веднъж, като останала в това положение на около два-три метра от
пътя, а не на самото шосе. Излезли всички от колата. Свидетелят И. позвънил на
тел.112 за полиция и линейка, които пристигнали на местопроизшествието.
Полицаите на място съставили акт за нарушение на съпругата му и констативен
протокол. Линейката превозила Р., детето и Л. до болницата в гр. Б. С., а той и
съпругата му изчакали свои роднини, които впоследствие ги превозили до
болницата в гр.Б.С.. Р. имала множествено натъртвания, охлузвания по лицето и
кръв. Колата била тотална щета. Пътна помощ прибрала автомобила веднага след
катастрофата, тъй като не могъл да се движи на собствен ход. Съпругата му имала
охлузване, но не и счупвания.
Св.И. посочи, че дупката не била обозначена
със знак. Размерът й бил през цялото шосе, по средата и с голяма дълбочина. Тя
представлявава отчупен асфалт. От десетина метра могла да се види дупката. Разрешена
за този път скорост била 90 км/ч., като нямало други знаци, които да
ограничават скоростта. Според св.И. при тази скорост не може да се избегне
дупката, но могло да се мине през нея по-леко, но нямало шанс да се заобиколи.
Не си спомня съпругата му да е предприела маневра за заобикаляне на дупката или
да се е опитала да спре. От ляво, от нейната страна двете гуми попаднали в
дупката и това довело до преобръщане на автамобила.
Няколко месеца след катастрофата св.И.
виждал Р., която вече нямала видими белези, нито по лицето, нито по ръцете.
От заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана САТЕ, което не се оспори от страните по делото и се
възприе от съда като компетентно и безпристрастно се установи, че има
причинно-следствена връзка между механизма на ПТП описан в КП и нанесените щети
по автомобила, които не са описани в приложените по делото документи. Причината
за настъпилото ПТП е, че процесният автомобил движейки се по третокласен път III-1304 в посока от главен път II-13 към с.Т., обл.Враца е попаднал в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което излязъл в ляво от
пътното платно по посока на движението и се преобърнал в крайпътната канавка.
При движение разрешената скорост е 90
км/час при условие, че препятствието на пътя/дупката/ не е сигнализирана, а
пътя в участъка на ПТП-то не е обозначен със знак за наличие на опастност А12
или ограничение на скоростта, то дупката представлява непридвидима опастност и
от техническа грледна точка ПТП-то е непредотвратимо. Ако водача се е движел с
разрешената максимална скорост, позволена от закона 90 км, то ПТП-то е
непредотвратимо.
В с.з. експерта посочи, че причините за
настъпване на ПТП-то са несигнализирана и необозначена неравност /дупка/ на
пътното платно. Посетил лично
местопроизшествието на място лично, което му било показано от служители
на КАТ, като установил, че дупката е била през цялото пътно платно и не би могла
да бъде заобиколена.
След преминаване на това препятствие,
автомобила е загубил устойчивост и се е преобърнал в другата пътна лента, в канавката. Тази дупка към
момента е запълнена и ремонтирана, но се забелязва леко хлътване на това място
и след време отново може да се образува
дупка.
Експерта посочил, че от данните находящи се в
делото не може да се направи заключение дали ищцата е изпозвала обезопасителен
колан.
Използването или не на предпазен колан от
пътниците няма причинна връзка с настъпилото
ПТП. Самото изявление на ищцата в с.з., че е била без предпазен колан от
техническа гледна точка не е във причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП, а е въпрос на нараняванията, които
би получила, ако е била със или без
предпазен колан.
От заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана СМЕ, което не се оспори от страните по делото и се
възприе от съда като компетентно и безпристрастно се установи, че Р.Д. при
ПТП-то е получила телесни удреждания изразяващи се в: порезна рана в лявата
париетална област на главата с размери 0.5/0.5 см, травматичен оток и охлузна
рана в областта на лявата скула с размери 3/3 см, травматичен оток на лявата
мишница с размери 5/4 см, голям травматичен хематон на предната страна на лява
гръдна половина с размери 30/5 см с охлузна рана, травматичен хематом в
опашната област с размери 3/3 см, за което се наложило поставяне на ТАП в Спешен
център в „УМБАЛ-Б. С.” ЕООД-гр.Б. С.. Няма данни по делото ищцата да е получила
мозъчно сътресение, а била в ясно съзнание.
Оздравителният период на процесните
увреждания е в рамките на две-три седмици. Няма данни за настъпили усложнения в
периода на възстановяване.
Експерта посочи, че получените травми от Д.
са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП.
От приетите по делото писмени
доказателства: заверено копие от Дневника за получени и предадени сигнали и
разпореждания е видно, че на 06.08.2018 г., е получен сигнал на тел.112 за
настъпилото ПТП, като за пострадало лице е вписана Л. Данаилова М..
Съставен е АУАН № 0743434/849/18г./06.08.2018г.
на Д.Б.М. и впоследствие НП № 18-0248-000852 от 30.08.2018г., в което е
отразено, че на път III-1304 км 3+5000 в посока с.Т.,
обл.Враца водача на лек автомобил „Рено” модел „Меган” с ДК № ЕН 9838 КА
собственост и управляван от Д.Б.М. не е съобразил скоростта на движение с
особеностите и релефа на пътя-необозначена пътна неравност-дупка, вследствие на
което излиза в ляво от пътното платно по посока на движението и се преоблъща в
крайпътна канавка, като предизвиква ПТП и материални щети, с което виновно е
нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП. Наложеното наказание е глоба в размер на 200,00
лв. е заплатена от М. на 30.11.2018г., видно от приложената разписка./л.59 от
делото/.
От постъпило писмо он НАП-ТД-Враца/л. 129
от делото/ е видно, че за Р.Д. няма данни за регистрирани трудови и граждански
договори от 01.08.2018г./датата на прекратяване на ТПО/ за периода от
01.08.2018г. до настоящия момент.
От постъпило писмо /л.131 от делото/ от
Национална Здравноосигурителна каса ведно с приложените към него справка за
всички прегледи, епикризи, изследвания и резултати от тях, хоспитализации,
диагнози за заболявания и провеждани лечения на лицето Р.Р.Д.
е видно, че няма данни на това лице да са предписани и отпуснали лекарствени
продукти заплащи от НЗОК.
Оригиналните документи удостоверяващи
лечението на лицето се съхраняват в лечебното заведение осъществило лечението,
но не и в НЗОК.
От така изложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
I.По главният иск по чл.432,ал.1 от КЗ-за
главницата.
Съгласно
разпоредбата на чл.432,ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя на МПС-то, чийто водач е причинител на вредата, като с
договора за застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на виновния водач за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността
на застрахователя по този ред е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност", между собственика на МПС-то, чийто
водач е пряк причинител на вредата и застрахователя. Същевременно съгласно
чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договора за застраховка “Гражданска
отговорност“ се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, при спазване на
изискванията на чл.
380. Според чл.
498, ал. 3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл.
380 КЗ допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу застрахователя на „Гражданска отговорност“ на виновния водач
на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането на
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя
по повод заплащане на застрахователно обезщетение. Този срок е изтекъл,
проведена е процедура за доброволно уреждане на отношенията между застрахователя
и пострадалите лица, но тя е била безуспешна.
Предвид горното, за успешното провеждане
на прекия иск срещу застрахователя, в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника;
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на
застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и
вида и размера на претърпените вреди.
В случая застрахователят е
сезиран от ищцата, чрез пълномощника й адв.П. по
реда на чл.380 КЗ с молба за доброволна претенция вх.№
16-206/15.02.2019г./л.76 от делото/, по
което е била образувана щета № 0411-160-0002-2019г.
С писмено уведомление от
18.02.2019г. застрахователят уведомил Д., че следва да представи КП за ПТП, в
който е посочена като пострадал участник.
/л.84-85 от делото/.
Впоследствие е направен писмен
отказ с изх.№ 99-2055/15.05.2019г. от застрахователя за изплащане на ищцата на
застрахователно обезщетение по щета № 0411-160-0002-2019г. вследствие на
ПТП от 06.08.2018г. В мотивите на отказа е посочено, че не е представен КП от органите
на МВР, в който да е отразено, че Д. е пострадала при настъпилото ПТП на
06.08.2018г. и доказване на причинно-следствената връзка с причинените й
увреждания. Отказа е получен от адв.П. (пълномощник
на Д.) на 20.06.2019г., видно от върнатата разписка./л.5, л.86-88 от делото./.
В настоящия случай не се спори относно
обстоятелството за валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между ответника и собственика на лек автомобил „Рено” модел „Меган” с ДК № ЕН 9838 КА-Д.Б.
със срок на застраховката до 19.03.2019г./ по делото не е приложена полицата/.
Не се оспорва от събраните в хода на
процеса гласни доказателства, че ищцата Р.Д. е участник в процесното
ПТП настъпило на 06.08.2018г.
От съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства се установява, че е налице настъпило застрахователно
събитие на 06.08.2018 г., изразяващо се в реализиране на процесното ПТП,
виновността на деликвента - водача на лек автомобил „Рено” модел „Меган” с ДК № ЕН 9838 КА/Констативен
протокол за ПТП/, чиято гражданска отговорност е покрит риск към ответното дружество
към момента на настъпване на ПТП, както и
вида на настъпилите вреди по увреденото МПС/вреди на ищцата/, които се намират
в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.
Безспорно е, че е
издаден АУАН №
0743434/849/18г./06.08.2018г. на Д.Б.М. и впоследствие НП № 18-0248-000852 от
30.08.2018г./л.57-58 от делото/, в който
подробно са описани нарушението и обстоятелствата при които е извършено.
В протокола за ПТП, издаден от органите
на МВР е описано процесното събитие, което съдът
намира за доказано, че същото е настъпило именно при описания в протокола за
ПТП механизъм.
Протоколът за ПТП, издаден от служител на
МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява
официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва, не само с
обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но
съгласно чл.179,ал.1 от ГПК и със задължителна материална доказателствена сила,
като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления
и за извършените от него и пред него действия. Протоколът е съставен от
полицейски служител след посещение на място в деня на инцидента /което се
установява и от показанията на свидетеля Д.И./, т. е. служителят лично е
установил фактите на база извършен оглед и професионална преценка на
ситуацията, за което притежава съответните специални знания предвид професията
си, а не се е доверил само на разказа на водача.
В трайната практика на ВКС, постановена
по реда на чл.290 от ГПК се приема, че протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
свидетелстващ документ, който се ползва, не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление
на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление.(Решение № 85/28.05.2009г. по т.д.№ 768/2008г. на
ВКС-ІІ т.о., Решение № 24/10.03.2011г. по т.д.№ 444/2010г. на ВКС- І т.о., Решение № 73/22.06.2012г. по т.д.№ 423/2011г.
на ВКС-І т.о., Решение № 98/25.06.2012г. по т.д.№ 750/2011г. на ВКС-ІІ т.о.)
Действително, когато вписаните в
протокола обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм
на ПТП, дори да липса оспорване верността на протокола, ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на
установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на
свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа,
медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение
за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава.
Относно механизма на ПТП, съдът съобрази
и останалите доказателства по делото, които кореспондират с протокола за ПТП –
обясненията на ищцата Д., която сочи, че на 06.08.2018г. се е състояло
процесното ПТП, че тя седяла в автомобила на задната седалка, зад шофьора и
била без предпазен колан. На местопроизшествието не дочакала полицаите.
Съставен е протокол за ПТП от полицията на мястото на произшествието. В тази
връзка са и показанията на св.Д.И. – очевидец на ПТП, приложеният АУАН за
извършените от Д.М. административни нарушения/л.58 от делото/ и приетата и
кредитирана от съда по настоящото производство САТЕ. Вещото лице в с.з. от
15.07.2020г. заяви, че механизма на възникналото ПТП е така, както е посочено в
писмените доказателства, които разгледал и са приложени по делото.
Неоснователно е възражението на
процесуалният представител на ответното дружество в писменият му отговор, че не
е налице противоправно поведение на водача на л.а.М. за настъпилото ПТП, тъй
като причината за него е необозначена и несигнализирана неравност по
пътя/дупка/.
В случая М. като водач на л.а.марка
„Рено“, модел „Меган“ с рег.№ ЕН 9838 КА не е съобразила скоростта на движение
с особеностите и релефа на пътя-необозначена пътна неравност-дупка, вследствие
на което излиза в ляво от пътното платно по посока на движението и се преоблъща
в крайпътна канавка, като предизвиквала ПТП и материални щети, с което виновно
е нарушила чл.20,ал.2 от ЗДвП. Това е отразено в АУАН №
0743434/849/18г./06.08.2018г. и в НП № 18-0248-000852 от 30.08.2018г.
Съдът не споделя становището на вещото
лице по САТЕ изразено в с.з. от 15.07.2020г., че е налице противоречие във
фактическата обстановска и записаното в АУАН, тъй като липсвал на пътя
предупредителен знак или сигнализация за неравности по пътя и за водача на
автомобила М. това е било непредвидимо препятствие, след като тази неравност е
била несигнализирана.
В
разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) е посочено,
че водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
От показанията на св.И./съпруг на водача
на л.а. Д.М./ се установи, че съпругата му М. познавала процесният път, но
шофирала с около 100 км/ч., който я
предупредил да намали скоростта, тъй като има дупки по пътя. Видимостта на
дупката била от около 10-на метра.
Именно в случая АУАН е съставен от
органите на МВР не заради превишена скорост на движение от М., а поради несъобразяване
скоростта на движение с особеностите и релефа на пътя-необозначена пътна
неравност-дупка.
Установи
се от обясненията на ищцата и от показанията на св.И., че ищцата Р.Д. била
пътник в процесният лек автомобил претърпял ПТП, вследствие на което получила
телесни телесни увреждания, за което се
наложило транспортиране до Спешен център в „УМБАЛ-Б. С.” ЕООД-гр.Б. С.. По
делото не се съдържат писмени доказателства ищцата да е получила мозъчно
сътресение, а била в ясно съзнание.
От приетото по делото заключение на
съдебна автотехническа и медицинска експертизи, от медицинската документация и
от показанията на свидетелите Х.С. и Д.И. се установява, че в резултат от
инцидента ищцата е претърпяла болки, страдания и неудобства, окачествени от
съдебната практика като неимуществени вреди. Същите са в причинна връзка с
произшествието и поведението на водача на застрахования при ответника лек
автомобил, тъй като се установи, че ищцата е пострадала именно при посочения
инцидент. Осъществени са следователно предпоставките, ангажиращи отговорността
на застрахователя, според която разпоредба увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди,
които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не
биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в
правната норма на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе
предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла травматични
увреждания, интензивни болки и страдания, затруднение на движението,
необходимост от чужда помощ за определен период от време.
В контретния случай ищцата е
претърпяла телесни увреждания, видно от приложената по делото медицинска документация, порезна
рана в лявата париетална област на главата с размери 0.5/0.5 см, травматичен
оток и охлузна рана в областта на лявата скула с размери 3/3 см, травматичен
оток на лявата мишница с размери 5/4 см, голям травматичен хематон на предната
страна на лява гръдна половина с размери 30/5 см, травматичен хематом в
опашната област с размери 3/3 см. и стресово
разстройство на психиката. Няма данни по делото да е получила мозъчно сътресение или
комоцио /което не е било придружено с изпадане в безсъзнателно или коматозно състояние/. Няма
болничен престой, свързан с разстройство
на здравето и с неудобства, поради отказ на ищцата Д. да постъпи в болница. Според СМЕ, оздравителния период на констатираните
увреждания е в рамките на две-три седмици и няма настъпили усложнения, като
ищцата ползвала единствено обезболяващи медикаменти и мехлеми за раните.
Експерта заяви в с.з., че е възможно главоболието да е причина от претърпяното
ПТП, но няма категорични данни за това, тъй като ищцата след катастрофата не е
потърсила медицинска помощ за неговото установяване.
Следва да се вземе предвид и
причиненият стрес, чието значение като отрицателен, рисков фактор за
физическото и психическото здраве на човека, е общоизвестно. Според събраните
гласни доказателства в периода, в който ищцата се е възстановявала след
катастрофата имала главоболие, била стресирана, не общувала с хора и била по
затворена в себе си. Въпреки родствените
и фактически отношения, съдът прецени показанията на свидетеля Х.С., съобразно
нормата на чл. 172 ГПК и счете, че същите следва да бъдат кредитирани, тъй като
са ясни, последователни, непосредствени и кореспондират на другите събрани
доказателства. Хората от най-близкото обкръжение имат най-пълна представа за
физическото и психическо състояние на човека, за когото полагат грижи. Макар
възприятията им да са плод и на емоционална привързаност, възпроизведените
данни се приемат от съда, предвид личното им възприемане, естеството на
травмите и житейски обяснимите психически последици от подобен инцидент.
При така изяснените правнорелевантни факти настоящият съдебен състав приема, че заместващото
обезщетение на ищцата за причинените й от противоправното
поведение на делинквента Д.М. неимуществени
вреди е в размер на 2 000,00 лв.
Заместващото обезщетение следва да отговаря на действително претъпените
болки и страдания от пострадалото лице. Неговата обезщетителна
функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде
морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати
изживените неблагоприятни последици от причинените му увреждания. В този смисъл
съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие – 2018 г., и наложилите се
морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика, справедливият
размер на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания, на
пострадал в трудоспособна възраст - на 29 години, при настъпване на процесното
застрахователно събитие, като възстановяването на здравословното й състояние е
продължило в един относително кратък период от време – 2-3 седмици, е в размер на сумата от 2 000,00 лв. Съдът, при определяне размера на обезщетението, отчита и факта, че при настъпване на процесното
ПТП пострадалата неминуемо е изживяла стрес и уплаха, причинени от преобръщането по таван на лекият автомобил. /Решение № 88 от 17.06.2014 г. на ВКС по
т. д. № 2974/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 385/28.11.2019г. по в.гр.д.№
569/2019г. по описа на ВрОС/.
Съдът обаче взема предвид, че по делото
няма данни за провеждане на назначената психотерапия, медикаментозно и
стационарно лечение и пр., което води до извод, че психологическият стрес у
ищцата също не е бил с голям интензитет и е отшумял.
Следва да се посочи, че до катастрофата ищцата
не е била заета по ТПО. Изхождайки от тези конкретни обстоятелства съдът счита,
че интензитетът на болките и страданията не е много висок и размерът на
обезщетението следва да се определи на сумата от 2000 лв. До този размер съдът
счита иска за основателен и го уважава, а в разликата над 2000,00 лв. до
размера 8000,00 лв.- като неоснователен и недоказан, го отхвърля.
II.Относно възражението на ответника за съпричиняване на вредоностноият
резултат от ищцата Р.Д. по реда на чл.51,ал.2 от ЗЗД
иразяващо се в непоставяне на предпазен колан.
С отговора на исковата молба
и в срока по чл. 133 ГПК ответникът е въвел възражения за съпричиняване –
твърди, че ищцата Д. в автомобила била без поставен предпазен обезопасяващ колан
при настъпването на инцидента.
С оглед релевираното възражение, съдът следва да
разгледа доколко поведението на пострадалият Д. е способствало
за настъпване на деликтния резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна
на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който наред с проявеното
от виновния неправомерно поведение, не би се стигнало до вредоносен резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие,
дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само
това, чието конкретно проявление се явява пряка
и непосредствена причина за произлезлите вреди. (така Решение №
169/28.02.2012 г., т.д.
№ 762/2010 г., ВКС, ІІ ТО).
Константната практика е ориентирана към становището, че изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения.
От обясненията на ищцата в с.з. се
установи, че същата била пътник в процесният лек
автомобил, седяла на задната седалка зад шофьора и била без поставен предпазен
обезопасяващ колан.
От събраните в хода на
производството специални знания, се установява безспорно от заключението на
вещото лице по САТЕ, че използването или
не на предпазен колан от пътниците няма причинна връзка с настъпилото ПТП.
Самото изявление на ищцата в с.з., че е
била без предпазен колан от техническа гледна точка не е във
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП,
а е въпрос на нараняванията, които би получила, ако е била със или
без предпазен колан.
Експерта по СМЕ посочи в с.з., че ако
ищцата е била с колан, същият би бил ефективен за намаляване степента на
увреждането.
Следователно, такова
нарушение, допуснато от страна на пострадалия, не се намира в
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което твърдението
на ответното дружество, не се подкрепя от събраните доказателства и се явява неоснователно.
III.По отношение на претендираната лихва за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно чл.
432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането (чл.
84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), обаче
предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент.
Според чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в
случаите на чл.
380, ал. 3 от КЗ. Съгласно чл. 405 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е
по-дълъг от срока по чл. 108, ал.1 – 3 или 5. Нормата на чл.
108, ал.1 от КЗ определя за „Гражданската отговорност“, че срокът
е до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106. Когато
обаче те не са представени съгласно чл.
108, ал.3 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване. Съгласно следващата
разпоредба на чл.
497 от КЗ застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; изтичането на срока
по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3 КЗ.
В разглеждания случай, видно от
представената кореспонденция, с писмо от 18.02.2019 г. застрахователят е
поискал от ищцата представянето на КП за настъпилото ПТП на 06.08.2018г. и
същата дали е била пострадала от него. Писмото е получено от адв.П./пълномощник
на пострадалата Данчена/ на 20.02.2020г., видно от
приложената обратна разписка./л.85 от делото/.
С писмо изх.№ 99-2055/15.05.2019г. застрахователят писмено отказва да
заплати застрахователно обезщетение./л.5 от делото/. Ето
защо предвиденият в чл.
497, т. 2 от КЗ срок от 3 месеца от предявяване на претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
е започнал да тече на 15.02.2019 г. и е изтекъл
на 15.05.2019 г. Следователно ответникът е изпаднал в забава по
отношение на задължението си за изплащане на дължимото обезщетение считано
от 16.05.2019 г. В този смисъл законната лихва следва да бъде
присъдена от 16.05.2019г., както е поисканото и с исковата молба от ищцата.
IV.Относно възражението
на Община Б. С. в качеството й на трето лице помагач на ответника.
С писмено становище Община Б. С., чрез
пълномощника си Ц.А.-И.-Директор на Дирекция „Правна” към Общината, счита, че процесното
ПТП станало на път III-1304, който път е част от републиканската пътна мрежа на
Р. България. В хода на процеса се установи, видно от списъка на републиканските
пътица в страната публикуван в Д.В.бр.109/14.12.2004г., че процесният
път не е общинска собственост и Община Б. С. няма правото и задължението да
поддържа републиканските пътища.
Разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а” от Правилника за
прилагане на Закона за пътищата(ППЗП-действаща към датата на процесното
ПТП-06.08.2018г.) визира, че организирането на дейностите по поддържане на
пътищата са задължение на Агенция
"Пътна инфраструктура" за републиканските пътища извън границите на
урбанизираните територии.(изм. ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.).
От събраните по делото доказателства по
категоричен начин се установи,че процесното ПТП е настъпило на път
III-1304/Б. С.-Т./ км 3.500, който е част от Републиканската пътна
мрежа на Р. България и същия се стопанисва от Агенция пътна инфраструктура – С.,
чрез своето специализирано звено – Областно пътно управление – Враца. /Решение
№ 945/01.12.2004г. на МС и Приложение № 1 към него, обнародвано в
Д.В.бр.109/14.12.2004г./
Съгласно нормата на чл. 8 ал.
2 от ЗП(Закон за пътищата) той е изключителна държавна собственост и титуляр на
правото на собственост върху републиканските пътища е Държавата. Ремонтът и
поддръжката на тези пътища се осъществяват от Агенция „Пътна инфраструктура” в
качеството й на държавен орган (чл. 30 ал. 1 от ЗП), като нейните служители,
които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да
сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най-
кратък срок (чл. 167, ал. 1 от ЗДвП). Установената разбита пътна настилка с
дупки по нея, представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т.
19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие, което не е било
равно и създава опасност на движението. Именно оттук се налага изводът, че за
поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му- в случая ответното
ОПУ, като поделение в териториалната структура към АПИ. Налице е бездействие на
нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по
пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението.
Следователно община Б. С. като юридическо
лице в случая не е пасивно легитимирана да отговоря за причинените вреди,
поради неподдържане и неремонтиране на републикански път III-1304/Б. С.-Т./.
Срещу нея няма предявен обратен иск от ответното дружество.
V.ПО РАЗНОСКИТЕ :
С оглед обстоятелството, че ищцата е
освободена от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл.83,ал.2 от ГПК, предвид изхода на делото, то ответника следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Б. С., дължимата за разглеждане на делото държавна
такса в размер на 80,00 лв., 200.00 лв. за СМЕ, 299,99 лв. за САТЕ, както и
5.00 лв., за служебното издаване на изпълнителен лист.
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат в полза на ищцата на основание чл.
78, ал.1 ГПК. Видно от представеното пълномощно процесуалният
представител е осъществявал защита по делото при условията
на чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата и не е
получил адвокатски хонорар.
В чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за
адвокатурата е предвидено право на адвоката да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затрудненинени лица. В ал. 2 на същата
разпоредба е предвидено, че ако в съответното производство насрещната страна
бъде осъдена за разноски, адвокатът оказал безплатно адвокатска помощ има право
на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (изм.Д.В.бр.41/23.05.2017г. в сила от
23.05.2017г.) е посочено, че възнаграждението за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела с определен интерес от 1000.00 лв. до
5000.00 лв. е в размер на 300.00 лв. + 7
% за горницата над 1000.00 лв. В случая исковата претенция е 2000.00 лв., като
адвокатското възнаграждение на адв.П. съдът определя на 370.00 лв.(300.00 лв. +
70.00лв./1000.00 лв.х 7%/), която ответното дружество следва да й заплати.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника също се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковата
претенция, като ответникът представя доказателства за направени разноски в
размер от 15,00 лв. за 3 бр. съдебни у-ния/л.105 от
делото/ и юрисконсултско възнаграждение по Наредба №
1/2004г. за МРАВ.
Относно претенцията за юрисконсултско възнаграждение, съдът на основание чл.78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ
определя в размер от 300,00 лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковата
претенция в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер от 225,00
лв. Следва да се присъдят и разноски в размер на 15.00 лв. за издаване на 3 бр.
съдебни у-ния.
Третото лице-помагач е поискало заплащане
на деловодни разноски в размер на 200,00 лв. юрисконсултско
възнаграажадение/л.125 от делото/. На третото
лице-помагач не следва да се присъждат разноски, изводимо от разпоредбата на
чл.78, ал.10 от ГПК.
В случая срещу него не е предявен обратен
иск, който да е с положителен резултат, за ангажиране отгворността на за
разноските.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "Застрахователно Акционерно Дружество "ОЗК
- ЗАСТРАХОВАНЕ " АД ЕИК/БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от
Изпълнителните директори А.П.Л.и Р.К.Д., чрез пълномощника юрисконсулт С. Х., ДА ЗАПЛАТИ на Р.Р.Д.,
с ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** /по справка от ЕСГРАОН/ чрез адв.Т.П. от САК с адрес за призоваване и съобщения: гр.С.,ул.“Банат“
№ 11-13,офис № 5, сумата в размер на 2 000,00
лв.(Две хиляди лева) – главница, представляваща застрахователно обезщетение
за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди,
изразяващи се във физически и психически болки и страдания, в резултат на ПТП
извършено на 06.08.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
16.05.2019г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Р.Р.Д.,
с ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** /по справка от ЕСГРАОН/ чрез адв.Т.П. от САК с адрес за призоваване и съобщения: гр.С.,ул.“Банат“
№ 11-13,офис № 5 против "Застрахователно
Акционерно Дружество "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на
управление *** представлявано от Изпълнителните директори А.П.Л.и Р.К.Д., чрез
пълномощника юрисконсулт С. Х., иск за разликата над сумата в размер на 2000,00 лв. до пълния претендиран
размер от 8000,00 лв.-главница представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди,
изразяващи се във физически и психически болки и страдания, в резултат на ПТП
извършено на 06.08.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 16.05.2019г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТАЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА "Застрахователно Акционерно Дружество "ОЗК
- ЗАСТРАХОВАНЕ " АД ЕИК/БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от
Изпълнителните директори А.П.Л.и Р.К.Д., чрез пълномощника юрисконсулт С. Х., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт следните суми: 80,00 лв.
– дължима държавна такса върху уважената част от предявените искове, 200,00 лв. за СМЕ, 299,99 лв. за САТЕ и 5.00
лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр.чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, "Застрахователно Акционерно Дружество "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ " АД ЕИК/БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от
Изпълнителните директори А.П.Л.и Р.К.Д., чрез пълномощника юрисконсулт С. Х., ДА ЗАПЛАТИ на адв.Т.И.П.
с ЕГН ********** от САК с адрес за призоваване и съобщения: гр.С.,ул.“Банат“ №
11-13,офис № 5, сумата от 370,00 лв. представляваща дължимото й
се адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищцата Р.Р.Д., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** /по справка
от ЕСГРАОН/, в исково производство по гр.д.№ 1257/2019г. по описа на РС-Б. С.,
съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Р.Р.Д., с ЕГН **********,***
и настоящ адрес *** /по справка от ЕСГРАОН/ чрез адв.Т.П.
от САК с адрес за призоваване и съобщения: гр.С.,ул.“Банат“ № 11-13,офис № 5, ДА ЗАПЛАТИ на "Застрахователно
Акционерно Дружество "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на
управление *** представлявано от Изпълнителните директори А.П.Л.и Р.К.Д., чрез
пълномощника юрисконсулт С. Х., сумата от 15.00
лв. за издаване на 3 бр. съдебни у-ния и 225,00 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение по съразмерност на
отхвърлената част от иска.
Решението е постановено с участието на
Община Б. С. в качеството й на трето
лице-помагач на ответника "Застрахователно Акционерно Дружество
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД
ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление ***
представлявано от Изпълнителните директори А.П.Л.и Р.К.Д..
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок пред Врачански окръжен съд от уведомяване на страните по
делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: