РЕШЕНИЕ
№
гр.
Козлодуй, 11.10.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският
Районен съд, трети състав, в публично заседание на 10 октомври 2019 година, в
състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Валентина Гъркова, като разгледа докладваното от съдията Методиев
гражданско дело № 895 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са иск за установяване на вземане с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1,
т.1 от ГПК, вр. чл.79, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.6 от ЗПФУР и осъдителен иск с
правно основание чл.79 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.6 от ЗПФУР.
Производството е
образувано по искова молба, вх. № 3611/15.07.2019 г. подадена от „К.Б.” ЕООД,
ЕИК:********* срещу Л.О.Д., с адрес:г***, с която са предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване:
- установителен
иск с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.79,
вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.6 от ЗПФУР за признаване за установено по отношение
на ответника Д., че дължи на „К.Б.”ЕООД, *** сумата 300.00 лева /триста лева /,
представляваща главница по Договор за кредит №********** от 19.09.2014г., ведно
със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
- 28.03.2019 г. до изплащане на вземането по издадената заповед
за изпълнение №*** от 03.04.2019г. по ч. гр. дело №*** от 2019г. по описа на
РС-Козлодуй;
- осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД,
вр. чл.6 от ЗПФУР за осъждане на ответника Д., да заплати „К.Б.”ЕООД, ***
сумата в размер на 83,00 / осемдесет и три лева и 00 ст./, представляваща
наказателна лихва по Договор за кредит №********** от 19.09.2014г., за периода от
03.10.2015г. до 31.01.2018г..
Претендира и направени
в настоящия процес разноски.
До образуване на делото
се е стигнало, след постъпило в срока по чл.414 от ГПК възражение от длъжника
по частно гражданско дело № ***/2019г. по описа на Районен съд – Козлодуй. На
заявителя е указано в едномесечен срок да предяви положителния установителен
иск по чл.422 от ГПК, за установяване на вземането си по издадената заповед за
изпълнение №*** от 03.04.2019г.. Заявителят е спазил едномесечния срок и е
предявил иска.
Ищецът твърди, че на 19.09.2014г.
между „4ф.” ЕООД с търговска марка „В.” сключило с ответника договор за кредит
№ **********, по реда на чл.6 от ЗПФУР. Договорът бил сключен при предвидените
условия за договор от разстояние – използвани били средства за комуникация за
неговото сключване, като отговарял и на изискванията на чл.3 вр. с чл.2 ЗЕДЕУУ.
Процедурата по сключване на договора била описана в общите условия и отговаряла
на нормативните изисквания. За подаване на заявка, потребителят следва да е
регистриран в системата на страницата на кредитора www.*****.bg. На посочената
страница на потребителите се предоставяли общите условия и Стандартен
европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, при спазване на
изискванията на чл.8 от ЗПФУР. След подаване на заявката на кредитополучателя
се предоставя проект на договора за кредит. Подписването на договора се
извършва чрез натискане на бутон „подпиши”. С неговото подписване той
декларира, че приема общите условия и стандартния европейски формуляр, както и
че желае да получи посочената сума по посочена от него банкова сметка. ***, че
е подписана всяка страница от договора и приложимите общи условия. Твърди, се че
на 19.09.2014г. между „4ф.” ЕООД и ответника бил сключен договор за заем №**********.
Ответникът заявил желание да му бъде отпуснат заем в размер на 300 лева.
Кредитът бил отпуснат за срок от 30 дни с падеж на 19.10.2014г.. Сумата била
преведена по банкова сметка ***.09.2014г.. Длъжникът не изпълнил задължението
си на падежа и съгласно общите условия била начислена наказателна лихва,
формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ – 10,03% към договорния лихвен процент върху
неизплатената главница за периода на просрочието. Кредиторът изпратил три броя
писма до ответника, в които го канил да изпълни задълженията си по договора.
Съгласно общите условия за всяко писмо се дължи такса от 10 лева.
На 01.02.2018г. „4ф.”
ЕООД сключил договор за цесия с „К.Б.” ЕООД № BGF-****-***/01.02.2018г., по
силата на който на ищеца били прехвърлени вземанията на кредитополучателя срещу
ответника за следните суми: 300 лева – главница, наказателна лихва – 504,42
лева за периода от 03.10.2015г. до 31.01.2018г.; 30 лева – такса за събиране.
Цесионерът бил изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за
извършеното прехвърляне на вземания. Същото било изпратено до длъжника, но се
върнало с отбелязване, че пратката се е върнала непотърсена. Моли, да бъде признато
за установено, че ответникът му дължи посочените суми: 300.00 лева /триста лева
/, представляваща главница по Договор за кредит №********** от 19.09.2014г., ведно
със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
- 28.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и да бъде осъден
ответникът
да му заплати сумата в размер на 83,00 / осемдесет и три лева и 00 ст./,
представляваща наказателна лихва по Договор за кредит №********** от
19.09.2014г., за периода след 03.10.2015г. до 31.01.2018г..
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК
не е представен отговор от ответника. Съобщението, към което са били приложени
разпореждане № ***/16.07.2019г. и препис от исковата молба, е получено на 17.07.2019г.
лично от ответника.
Със становище,
постъпило на 07.10.2019г., процесуалният представител на ищеца е направил искане
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че
искането следва да бъде уважено:
За да бъде постановено
неприсъствено решение, съгласно чл.238 от ГПК, трябва да са налице кумулативно
следните предпоставки:
На първо място на ответника
да му е връчена надлежно исковата молба, ведно с приложенията и той да не е
представил отговор в указания му срок.
На второ място е
необходимо ответникът да не се е явил в първото заседание по делото, след като
е бил редовно призован за него и да не е направил искане, то да се разгледа в
негово отсъствие.
На следващо място
ищецът трябва да е поискал постановяване на неприсъствено решение.
На последно място е
необходимо да са спазени изискванията на чл.239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, а
именно на ответника да са му указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжата и на последиците от неявяването му в съдебно заседание,
както и искът, предявен от ищеца да е допустим и вероятно основателен.
По настоящето дело,
съдът намира, че са налице кумулативно всички гореизброени изисквания.
Както беше посочено,
по-горе на 17.07.2019г. лично на ответника му е връчено Разпореждане №*** от 16.07.2019г.
на РС-Козлодуй, в което са му указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжата и неявяването в съдебно заседание. Въпреки това, след
изтичането на едномесечния срок по чл.131 от ГПК, ответникът не е представил
отговор на исковата молба.
Впоследствие, в съдебно
заседание ответникът, след като е редовно призован, не се явява, не се представлява
и не взема становище по предявените искове.
Ищецът от своя страна е
направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение по чл.238 от ГПК, при наличието на предстоставките затова.
Съдът намира, че
предявените искове с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК,
вр. чл.79, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.6 от ЗПФУР и чл.79 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.6 от ЗПФУР, с оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото писмени доказателства са допустими и се явяват
вероятно основателни.
Съгласно чл.239, ал.2
от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По
разноските:
При този изход на
делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. по описа
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл. 422 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. Така ответникът дължи на ищеца
направените в заповедното производство разноски - 25.00 лв. платена държавна
такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изхода на настоящия
спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателна се явява и претенцията на
ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за доплатена
държавна такса в размер на 25.00 лв. и за платено адвокатско възнаграждение в
исковото производство в размер на 150.00 лв.
Предвид горните
съображения и на основание чл.239, ал.1 и ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1,
т.1 от ГПК, вр. чл.79, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.6 от ЗПФУР, че Л.О.Д., с
адрес:г*** дължи на „К.Б.”ЕООД, ***
сумата 300.00 лева /триста лева /, представляваща главница по Договор за кредит
№********** от 19.09.2014г., ведно със законна лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда - 28.03.2019 г. до изплащане на вземането и
направените в заповедното производство разноски, от които 25.00 лв. платена
държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Л.О.Д., с адрес:г*** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.”ЕООД,
***, сумата в размер на 83,00 / осемдесет и три лева и 00 ст./, представляваща
наказателна лихва по Договор за кредит №********** от 19.09.2014г., за периода от
03.10.2015г. до 31.01.2018г., както и направените в исковото производство съдебни
разноски за доплатена държавна такса в размер на 25.00 лв. и за платено юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство в размер на 150.00 лв.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: