№ 310
гр. Благоевград, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Въззивно гражданско
дело № 20241200500463 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба с вх.
№1874/19.03.2024г., подадена от ТП „Държавно горско стопанство „Гърмен“, ЕИК
2016275060069, със седалище и адрес на управление: с. Гърмен, общ. Гърмен, обл.
Благоевград, чрез юрк.М.Х., против Решение №40/28.02.2024 г. по гр.д.№929/23г. по описа
на РС-Гоце Делчев, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед №РД-06-
10/04.08.2023г. на Директора на ТП “Държавно горско стопанство Гърмен“ с. Гърмен, с
която на основание чл.328, ал.1, т.10, във връзка с чл.326, ал.2 във връзка с чл.220 ал.1 от КТ
е прекратен трудовия договор на ищеца М. А. Б. и същия е възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност – „горски стражар/ надзирател" в ТП“ Държавно горско стопанство
Гърмен“ с. Гърмен, както и е осъден ответникът да заплати на ищеца дължимо
обезщетение за период от 6 месеца в размер на 5 894.30 лева /пет хиляди осемстотин
деветдесет и четири лева и тридесет стотинки/, считано от 07.08.2023 г. до 06.02.2024 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 06.10.2023 година до окончателното изплащане на сумата.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на
обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261
ГПК. В нея се излагат съображения за неправилност на атакуваното решение. Счита, че
законодателят е дал правна възможност на работодателя да прекрати трудовото
1
правоотношение с лице, което е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В случая според въззивника няма уволнение, а настъпване на право на пенсия. Изложени са
съображения, че по делото пред първоинстанционния съд не са събрани доказателства за
трудовия стаж на ищеца и какви са причините за липсата на трудов стаж. Сочи се, че според
датата на раждане, служителя е навършил пенсионна възраст като при прекратяване на
трудовото му правоотношение са изпълнени дадените указания с писмо с изх. № ТП – 00-
290 от 17.12.2021 г. на Директора на ЮЗДП гр. Благоевград.
Осъществена е и процедурата по връчване на препис от жалбата по чл. 263, ал. 1
ГПК. В указания срок въпреки предоставената от съда възможност не е подаден писмен
отговор на въззивната жалба.
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства
по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че
първоинстанционното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е постановил.
Решението, с оглед пределите на атакуване очертани с въззивната жалба е и
допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустими искове, предявени от
надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез
депозирана редовна искова молба.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящият
съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира следното:
Районният съд е сезиран с иск от М. А. Б., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.
Благоевград, ул. „***“ № 18 против ТП „Държавно горско стопанство „Гърмен“, ЕИК
2016275060069, със седалище и адрес на управление: с. Гърмен, общ. Гърмен, обл.
Благоевград, с която са предявени искове за – признаване за незаконно и отмяна на
уволнението му от заеманата при ответника длъжност „горски стражар, надзирател“ (чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ; за възстановяването му на посочената длъжност (чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ),
за присъждане на обезщетение за оставяне без работа, в резултат на незаконосъобразното
уволнение, в размер на остатъка от определената от вещото лице сума от 11 655 лв., след
приспадане на поучените трудови възнаграждения и обезщетение за безработица (след
допуснатото изменение на иска), а именно: дължимо обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от
КТ за период от 6 месеца в размер на 5894.30 лв., считано от 07.08.2023 г. до 06.02.2024 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Не е спорен между страните фактът, че ищецът М. Б. е работил по трудово
правоотношение в ответнто ТП „ДГС Гърмен“.
2
Не се спори между страните, че към датата на прекратяване на правоотношението
страните са имали сключен помежду си валиден трудов договор, като трудовото
правоотношение е възникнало по силата на трудов договор № 31 от 04.05.2005 г., с който
ищецът е назначен на длъжност „маркировач“. С допълнително споразумение към трудовия
договор от 14.07.2005 г. е изменено трудовото правоотношение като ищецът е преназначен
на длъжност „горски стражар“. С допълнително споразумение от 01.07.2022 г. е изменено
основното трудово възнаграждение на ищеца като същото е уговорено в размер на 1554 лв.,
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 24%, като последното
получено от ищеца БТВ е в размер на 2047.50 лв.
Със Заповед № РД-06-10/04.08.2023 г., трудовото правоотношение между страните е
прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ за това, че към 21.02.2023 г. е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Наредено е на служителя да се изплатят
следните обезщетения: на основание чл. 326, ал. 2 и чл. 220, ал. 1 от КТ едномесечния
размер на БТВ за неспазено предизвестие за срок от 30 дни. Заповедта е връчена при отказ
на служителя, удостоверено с подписите на двама свидетели.
Съгласно представената справка относно условията за пенсиониране към датата на
издаване на заповедта /2023 г./ при жените са навършена възраст – 62 години и осигурителен
стаж – 36 години и 6 месеца, а при мъжете: навършена възраст 64 години и 6 месеца и
осигурителен стаж 39 години и 4 месеца.
По делото е приложена справка от ТП на НОИ Благоевград /л. 45/, от която се
установява, че към 07.08.2023 г. ищецът М. Б. има навършена възраст 64 години , 11 месеца
и 16 дни и осигурителен стаж от трета категория: 29 години, 07 месеца и 19 дни. Съгласно
чл. 68, ал. 1-2 от КСО: право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при
навършване на 64 години и 06 месеца и осигурителен стаж 39 години и 04 месеца за мъжете
за 2023 г. Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и
ал. 2, те придобиват право на пенсия през 2023 г. при навършване на 67 години за жените и
мъжете и най – малко 15 години действителен осигурителен стаж. В справката е отразено, че
Б. няма право на пенсия към 07.08.2023 г., тъй като няма изискуемия осигурителен стаж по
чл. 68, ал. 1-2 от КСО, няма право и по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма навършена
изискуемата се възраст 67 години.
По делото е приложено писмо от ТП на НОИ – Благоевград с изх. № 1029-01-825#1 от
05.02.2024 г., от което се установява, че на ищеца е отпуснато парично обезщетение за
безработица за периода 23.10.2023 г. – 22.10.2024 г. в размер на 50.14 лв. дневно.
Дължимата сума за периода от 23.10.2023 г. до 31.01.2024 г. в размер на 3459.66 лв. ще бъде
начислена през м. 02.2024 г. и изплатена на банковата сметка на лицето. Дължимата сума за
периода от 01.02.2024 г. до 07.02.2024 г. в размер на 350.99 лв. ще бъде начислена през м.
03.2024 г. и преведена по банковата сметка на лицето.
По делото е приложена справка от ТП на НАП – Благоевград, от която се установява,
че през м. 09.2023 г. ищецът има отработени 8 работни дни с осигурителен месечен доход
736.84 лв. и през м. 10.2023 г. има отработени 15 работни дни с осигурителен месечен доход
3
1363.64 лв. при работодател „Амди Лоланов“ ЕООД.
От изслушаната основна съдебно – счетоводна експертиза се установява, че
последният пълен работен месец за ищеца, преди прекратяване на трудовия му договор е м.
юли 2023 г. БТВ за съответния месец с БТВ 2047 лв., от което основно трудово
възнаграждение – 1554 лв., ДВТСПО – 25 % - 388.50 лв. и СБКО – 105 лв., след приспадане
на полученото СБКО, предвид непостоянния му характер трудовото възнаграждение, като
база за изчисляване на дължимото обезщетение по чл. 225 от КТ е 1942.50 лв.
От допълнителната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че за периода от
07.08.2023 г. до 06.02.2024 г. дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ е в
размер на 11655 лв. От обезщетението следва да се приспадне сумата от 5760.70 лв.,
представляващи суми получени по трудово възнаграждение в размер на 2100.48 лв. и
обезщетение за безработица в размер на 3660.22 лв. Дължимото обезщетение по чл. 225, ал.
1 и ал. 2 от КТ за процесния период, след приспадане на полученото трудово
възнаграждение и обезщетение за безработица е в размер на 5894.30 лв.
С обжалваното решение съдът е отменил като незаконосъобразна Заповед №РД-06-
10/04.08.2023г. на Директора на ТП “Държавно горско стопанство Гърмен“ с. Гърмен, с
която на основание чл.328, ал.1, т.10, във връзка с чл.326, ал.2 във връзка с чл.220 ал.1 от КТ
е прекратен трудовия договор на ищеца М. А. Б. и същия е възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност – „горски стражар/ надзирател" в ТП“Държавно горско стопанство
Гърмен“ с.Гърмен, както и е осъден ответникът да заплати на ищеца дължимо
обезщетение за период от 6 месеца в размер на 5 894.30 лева /пет хиляди осемстотин
деветдесет и четири лева и тридесет стотинки/, считано от 07.08.2023 г. до 06.02.2024 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 06.10.2023 година до окончателното изплащане на сумата.
В мотивите е прието, че от събраните по делото доказателства се установява, че
ищецът не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да достигне до
този извод първоинстанционния съд се е позовал на цитираната по – горе справка от ТП на
НОИ Благоевград, от която е видно, че към 07.08.2023 г. М. Б. няма право на пенсия, тъй
като няма изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО, няма право и по чл. 68,
ал. 3 от КСО, тъй като няма навършена изискуемата се възраст от 67 години.
Като основателен е уважил и съединения евентуален иск – за осъждане на ответника
да заплати на ищеца дължимо обезщетение за период от 6 месеца в размер на 5 894.30 лева
/пет хиляди осемстотин деветдесет и четири лева и тридесет стотинки/, считано от
07.08.2023 г. до 06.02.2024 г., предвид незаконосъобразността на уволнението.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което
е процесуално допустима.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи,
с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013
г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Оплакванията на жалбоподателя относно правилността на решението се изразяват в
следното: твърдение за постановяване на решението при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Сочи се, че според датата на раждане, служителя е
навършил пенсионна възраст като при прекратяване на трудовото му правоотношение са
изпълнени дадените указания с писмо с изх. № ТП – 00-290 от 17.12.2021 г. на Директора на
ЮЗДП гр. Благоевград. По отношение предявения при условията на евентуалност иск с
правно основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ, счита, че след като служителя е придобил
право на пенсия в нарушение на материалния закон и приложените доказателства, съдът е
уважил изцяло предявения иск. Съдът не констатира нарушаване на императивна правна
норма, за чието приложение следва да следи служебно, поради което това оспорване е
необосновано.
По оплакванията:
Неоснователно е оспорването на жалбоподателя, че към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца М. Б. е било налице основанието за прекратяване на
правоотношението, визирано в заповедта за уволнение. Според първоинстанционният съд не
е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, поради липсата на изискуемия се
осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО за придобиване от страна на ищеца на право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и липсата на предпоставките за
придобиване на това право по чл. 68, ал. 3 от КС, поради ненавършване на изискуемата се
възраст от ищеца. Тези аргументи са законосъобразни и в съответствие с актуалната съдебна
практика, съобразно актуалната редакция на текста на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, след
измененията през 2016 г. Това основание е обективно и се прилага при придобито от
работника или служителя право на пенсия в някоя от хипотезите на чл. 68 КСО, но не и по
чл. 68 а КСО. Следователно – за да е налице посочената хипотеза следва да се установи, че
към датата на заповедта ищецът е имал право на пенсия по чл. 68, ал. 1 или ал. 2 или по чл.
68, ал. 3 от КСО.
Според действащата към датата на издаване на оспорваната заповед редакция на чл.
328, ал. 1, т. 10 КТ /с посл. изм. в Д. В. бр. 107 от 2020 г.) по инициатива на работодателя,
трудовото правоотношение може да се прекрати, при придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в КСО.
5
Следователно, от една страна на работодателят е предоставена от закона
възможността, а не задължението да упражни правото си на прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, както и да извърши преценка дали
да упражни това право при условията на т. нар. "пълна пенсия" при приложението на чл. 68,
ал. 1 от КСО или да прекрати трудовото правоотношение в хипотезата на чл. 68, ал. 3 от
КСО. Тази преценка е суверенно право на работодателя и поради това същата не подлежи на
съдебен контрол. На такъв подлежи единствено фактът дали са спазени изискванията,
визирани в нормата, която е приложена с оглед възрастта и осигурителния стаж. /Решение №
12 от 24.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2019 г. на IV г. о. на ГК/.
При прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ,
изискването за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, може да се
съобрази както с общата разпоредба на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, така и със специалната
норма на чл. 68, ал. 3 КСО/нов - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. /, като право на
работодателя е да прецени, коя от двете норми да приложи. Това негово право не подлежи
на съдебен контрол. Извън обсега за проверката на съда за законосъобразността на
уволнението са обстоятелствата дали е възникнало право на пенсия по общата или
специалната разпоредба на КСО /така решение № 22/23.02.2010 г. по гр. д. № 3810/2008 г.,
III г. о., решение № 321/03.05.2010 г. по гр. д. № 377/2009 г., III г. о., решение №
33/09.03.2010 г. по гр. д. № 2280/2008 г., решение № 220/20.04.2010 г. по гр. д. № 4691/2008
г., решение № 656/26.10.2010 г. по гр. д. № 1912/2009 г., III г. о., решение № 396/20.03.2010
г. по гр. д. № 1324/2009 г., III г. о., решение № 90/15.02.2008 г. по гр. д. № 337/2010 г., IV г.
о., решение № 584/02.11.2010 г. по гр. д. № 1679/2009 г., IV г. о., решение № 373/23.07.2014
г. по гр. д. № 3003/2013 г., IV г. о., решение № 222/01.07.2011 г. по гр. д. № 258/2010 г., IV г.
о., решение № 152/27.04.2011 г. по гр. д. № 957/10, III г. о., решение по гр. д. № 2280/2008 г.,
III г. о., решение по гр. д. № 1169/2009 г., III г. о., решение № 408/11.10.2011 г. по гр. д. №
1657/2010 г., IV г. о., решение № 712/21.12.2010 г. по гр. д. № 1132/2009 г., IV г. о., решение
по гр. д. № 1847/2009 г., III г. о. и мн. др/.
Съгласно разпоредбата на чл. 68 от КСО/в редакцията ДВ, бр. 61/2015 г. - в сила от
01.01.2016 г. /, придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е в две
хипотези. Първата е по чл. 68, ал. 1 и 2, която предвижда право на пълна пенсия при
достигане на определена възраст, която към датата на прекратяване на процесния трудов
договор, е максималната възраст за мъжете е от 64 години е 6 месеца, както и наличието на
определен осигурителен стаж, който към същия момент е 39 години и 4 месеца. Видно е от
събраните доказателства пред първоинстанционния съд, че въззиваемия към момента на
връчване на предизвестието за прекратяване на правоотношението на 07.08.2023 г. е имал
навършени 64 години е 6 месеца, но не имал изискуемия се осигурителен стаж от 39 години
и 4 месеца. Неоснователни се явяват и възраженията на въззивника, че по делото липсват
доказателства за придобития до датата на издаване на заповедта от страна на ищеца
осигурителен стаж. По делото е приложена обсъдената по – горе справка от ТП на НОИ,
която установя какъв е осигурителния стаж на ищеца. От друга страна с доклада по чл. 146
6
от ГПК, съдът е указал, че именно в тежест на работодателя/ответник по делото е да
установи законосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото
в заповедта за неговото прекратяване основание. В тази насока ответникът не е ангажирал
доказателства установяващи по надлежния ред, че към датата на издаване на заповедта, с
която е прекратено трудовото правоотношение са били налице предпоставките на чл. 68, ал.
1 – 2 от КТ и не е оспорил отразените в справката факти. Единствените възражения както в
отговора на исковата молба, така и в депозираната пред настоящия съд въззивна жалба е
факта на навършена пенсионна възраст от страна на въззиваемия, което както бе отбелязано
по – горе не е достатъчно за да възникне правото на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ.
Не са налице и предпоставките на чл. 68, ал. 3 от КТ за придобиване на право на пенсия от
страна на ищеца, както правилно е приел РС. Видно от датата на раждане на ищеца, е, че
към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение същия е бил на 64 години 11
месеца и 16 дни, при изискуема се възраст от 67 години.
Следователно, фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, към датата на
връчване на заповедта на въззиваемия не е бил налице, поради което правилно
първоинстанционния съд е уважил предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
и т. 2 от КТ, като е отменил като незаконосъобразна оспорената заповед и е възстановил
ищеца на заеманата преди прекратяване на трудовото му правоотношение длъжност.
Предвид уважаването на главния иск за признаване на уволнението за незаконно се
осъществява процесуалното условия за разглеждане на предявения при евентуалност
осъдителен иск по чл. 344, ал. 1 т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ, както правилно е
приел районния съд.
От заключението на вещото лице по изслушаната пред първата инстанция съдебно –
счетоводна експертиза се установи размера на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал.
2 от КТ и доколкото същото е присъдено след приспадане на полученото от въззиваемата
страна трудово възнаграждение и обезщетение за безработица /след изменението в тази
насока на предявените искове/, иррелевантни се явяват възраженията във въззивната жалба
срещу тяхното получаване.
При изложените доводи исковата претенция се възприема изцяло за основателна, а т.
к. първостепенният съд е достигнал до същите изводи атакуваното решение ще бъде
потвърдено изцяло.
По разноските:
Въззиваемата страна не е поискала разноски и не е представила доказателства, че е
направила такива пред настоящата инстанция, поради което разноски не следва да й бъдат
присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 40/28.02.2024 г., постановено по гр. д. № 929/2023 г. по
описа на РС Гоце Делчев.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8