Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260044
гр. Н., 30.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря А.Г., като разгледа гр. д. № 198 по описа на
Районен съд Н. за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.
142 СК и по чл. 149 от СК.
От Ж.П.
И.като законен представител на малолетния С.Н.Б. са предявени искове по чл. 142 СК и по чл. 149 от СК – за присъждане на издръжка в полза на детето, вкл. и за
минало време – за периода от 27.02.2019г. до 27.02.2020г. В исковата молба се
излага, че ищцата и ответникът живели на съпружески начала до 2013г., като от
съжителството им се е родил син – С.Н.Б.. Сочи се, че от месец януари 2014г. се
разделили окончателно, като майката и детето се преместили да живеят в с.
Кошарица, където се намират и понастоящем. Твърди се, че ответникът заминал да
работи за Германия. Излага се, че майката няма доходи, не притежава недвижими
имоти, няма имущество, от което да се издържа. Сочи се, че детето е ученик в
първи клас в гр. Свети Влас. Развиват се съображения за разходите, свързани с
отглеждане на детето. Обръща се внимание, че ответникът демонстрира добри
финансови възможности. С тези доводи от съда се иска да присъди в полза на
детето издръжка в размер на 300 лв. на месец, считано от датата на входиране на
исковата молба, както и издръжка в същия месечен размер за периода 27.02.2019г.
до 27.02.2020г. Претендира се и присъждането на разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК от назначения особен представител на ответника е депозиран
отговор, с който искът за издръжка се оспорва по размер. Сочи се, че са
основателни само до сумата от 153 лв., а определеният от ищцата размер от 300
лв. е прекалено висок. Искът за издръжка за минало време се оспорва, тъй като
се сочи, че няма данни дали бащата не е заплащал издръжка за този период.
Обръща се внимание, че не са представени доказателства за пребиваването на
бащата в Германия, както и за плащане на такси от ищцата за посещаване на
занимания по футбол от сина й. Сочи се, че ответникът не притежава недвижими
имоти. От съда се иска да уважи иска за издръжка, но само до размер от 153 лв.
на месец, респективно да отхвърли иска за издръжка за минало време или да го
уважи също до размер от 153 лв. на месец. Отправя се възражение за прекомерност
на претендирания от ищцата адвокатски хонорар.
Съдът, като прецени становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира, че се установява следна
фактическа обстановка:
По делото не се спори, а и от
приложеното удостоверение за раждане (на л. 5) се установява, че С.Н.Б. е роден
на ***г., като ответникът Н.Ж.Б. е негов баща, а негова майка е Ж.П. И..
Видно от служебна бележка от ОУ
„Св. Св. Кирил и Методий” гр. Свети Влас (на л. 6 от делото) за учебната
2019/2020г. С.Б. е бил ученик в първи клас в училището и редовно е посещавал
учебните занятия.
Във връзка с нуждите на детето по
делото е изготвен и приет социален доклад от ДСП Бургас (на л. 50 – л. 51). От
него се установява, че към момента детето се отглежда от майка си, с помощта на
нейните родители. Установява се, че майката адекватно задоволява потребностите
на детето и то има изградени навици и подходящ хранителен режим. От социалния
доклад се установява, че майката се подпомага от ДСП Поморие по чл. 7, ал. 1 от
ЗСПД, регистрирана е в ДБТ – Поморие и се опитва да продава картини чрез
„интернет”. Социалните работници са констатирали, че детето е завършило успешно
първи клас.
По делото са събрани писмени
доказателства във връзка с финансовите възможности на родителите. Видно от 2
бр. справки от търговския регистър (на л. 8 – л. 9 от делото) ответникът е
управител и едноличен собственик на капитала на търговско дружество и е
регистриран като ЕТ. Основната дейност на управляваните от него търговци е
„татуиране”. От справка за актуално състояние на трудовите договори (на л. 12
от делото) се установява, че в периода 20.04.2007г. – 27.08.2015г. Б. работил
почти постоянно (с кратки прекъсвания) за различни търговци, като заемал
предимно длъжността „татуист”. В периода 27.06.2019г. – 01.10.2019г. той също
заемал тази длъжност за „ХС И€” ЕООД гр. Н.. Видно от справка от ГД „ГП” към
МВР (на л. 19 от делото) в периода 17.11.2011г. – 25.01.2020г. са регистрирани
няколко преминавания на границата на Република България от страна на Б., като
за последно той напуснал територията на страна през ГКПП Видин – Дунав Мост на
25.01.2020г. в 18:19 часа. От справка в служба по вписванията Карнобат (на л.
32 от делото) се установява, че Б. притежавал собственост в различни недвижими
имоти, като извършил през 2010г. действия по разпореждане с тях – дарение.
Видно от извадка от
регистрационна карта в „Бюро по труда” (на л. 49 от делото) Ж. И.била
регистрирана от 02.09.2019г., като полага подпис за безработно лице редовно.
От разпита на свидетелите И.и П.става
ясно, че Ж. И.и Н.Б. живели на семейни начала на квартира в гр. Н., като от
съвместното им съжителство се родил малолетният С.. От януари 2014г. двамата са
в трайна фактическа раздяла. След раздялата Ж. И.се преместила при майка си в
с. Кошарица. Установява се, че детето С. учи в гр. Свети Влас, тренира футбол,
за което се заплаща такса от по 40 лв. на месец, а така също се внасят и такси
за храненето му в училище в размер на около 3,80 лв. на месец. Установява се,
че Н.Б. след раздялата заминал да работи за Германия – като татуист, като
рекламирал дейността си в интернет („Фейсбук”). След раздялата Б. не заплащал
издръжка за детето си и не се интересувал от него, а майката изпитвала
затруднения с издръжката на детето поради липсата на доходи. Съдът кредитира
показанията на тези свидетели, тъй като се установява, че имат преки наблюдения
върху състоянието на майката и детето (св. И.е баща на майката, а св. П.–
приятел). Освен това дадените от тях данни за дейността на ответника се
потвърждават от приетите писмени доказателства, от които действително се
установява, че той трайно работи като татуист. Потвърждават се и от справката
от ГД „ГП”, според която той регулярно влиза и излиза през границите на
Република България.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
В
доказателствена тежест на ищцата по предявените искове с правно основание чл.
142 и чл. 149 от СК е да докаже, че ответникът е баща на ненавършилото
пълнолетие дете, както и че родителите на детето са във фактическа раздяла,
като към момента (и след 01.01.2014г.) то се отглежда единствено от майката. Следва
да докаже и твърденията си за наличието на конкретни нужди на детето, които
предпоставят необходимост от заплащането на издръжка в претендирания размер.
По делото са събрани
достатъчно доказателства в насока, че ответникът е баща на детето, както и, че
родителите са във фактическа раздяла, считано от месец януари 2014г.
Според разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като размерът й се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи. Минималният размер на дължимата издръжка на едно дете се равнява на
¼ от размера на минималната работна заплата. Минималният размер на
дължимата издръжка за едно дете към настоящия момент е в размер на 152,50 лв.
месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 СК вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление № 350 от 19 декември 2019г.
за определяне размера на минималната работна заплата за страната. Ето защо
предявеният иск за издръжка за бъдеще време е доказан по своето основание.
Спорен по делото остава въпросът за размера, до който искът следва да бъде
уважен.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно
обикновените условия за живот за тях, като се съобразяват възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Към
момента детето С.Б. е на 8 години. Възрастта, в която се намира сочи, че
неговите потребности са високи. По делото се доказа, че във връзка с посещение
на училище се заплаща такса от 3,80 лв. на ден – за хранене на детето. Освен
това е общоизвестен факт, че разходите, свързани с обучението се увеличават, с
оглед неясната обстановка, състоянието на пандемия и реалната възможност
обучението да премине в определен момент към дистанционна форма. Установи се,
че детето посещава и допълнителни извънкласни занимания (тренировки по футбол),
за които е необходимо заплащането на такси от 40 лв. на месец. Тези разходи, които са насочени единствено
към развитието на детето се отчитат от съда, ведно с всички останали
обстоятелства по делото, при определяне на конкретните му нужди. Детето
се намира във възраст, в която расте и се налага всеки сезон да се купуват нови
обувки, дрехи, учебни материали и пособия, спортно облекло и въобще всичко
необходимо за училище. Посещаваните извънкласни занимания също изискват заплащането
на допълнителни средства, като същото безспорно е необходимо за развитието на
детето. Ето защо разходите за тренировки по футбол следва да се вземат предвид
при определяне на нуждите на детето от издръжка. На тази възраст се увеличават
спортните, културните и социалните потребности, което също е свързано с отделянето
на повече парични средства. Както вече се посочи и икономическата обстановка в
страната е динамична, като е налице повишаване на цените на стоките и услугите
(особено при актуалната епидемична обстановка в целия свят). По аргумент от чл.
125, ал. 1 СК задължението за издръжка е общо на двамата родители и произтича
от общото им задължение да се грижат за децата си, поради което съдът следва
преди всичко да определи общия размер на необходимата на детето издръжка. При
съобразяване на вече изложеното, ведно с икономическите условия в страната,
пазара на работна ръка и размера на минималната работна заплата (560 лв.),
предвиден да покрие основните разходи на възрастен човек, както и при
съобразяване на специфичните нужди на малолетните деца, съдът намира, че към
настоящия момент за задоволяване на потребностите на детето е необходима месечна
издръжка в рамките на около 450 лв.
По аргумент от чл. 143 СК размерът на издръжката зависи не само от нуждите
на правоимащия, но и от възможностите на лицето, което я дължи. В тази връзка
съдът съобразява факта, че са събрани достатъчно данни в насока за упражнявана
от бащата трудова и търговска дейност, предимно като „татуист”. Той е
осъществявал такава дейност за последно на територията на Република България
през летния сезон на 2019г. Освен това са събрани достатъчно данни, че към
момента пребивава в Германия и се занимава със сходна дейност, която
рекламирала в интернет. При липсата на писмени доказателства за
възнаграждението, което Б., то съдът намира, че следва да се вземат предвид
всички останали налични доказателства, които водят до извод, че Б. трайно
полага труд в чужда държава и безспорно получава възнаграждение за това. Ответникът
е и в трудоспособна възраст. Същевременно майката на детето е безработна и
разчита единствено на помощи по ЗСПД и евентуално обезщетение за безработица.
Т.е. нейните доходи са в по-нисък размер от доходите на ответника. При
посоченото по-горе, че детето има нужда от издръжка в размер на около 450 лв.
на месец и като се вземе предвид, че за отглеждането на детето се заплащат
помощи (които следва да се вземат предвид при преценката доходите на майката),
съдът достигна до извод, че бащата (с оглед данните за упражнявана от него
дейност в чужда Държава) следва да поеме по-голяма част от необходимата
издръжка – в размер на 250 лв. Както се установява бащата до момента не е участвал
в заплащането на издръжка. Сума от 250 лв. на месец е напълно съобразена с неговите
възможности и доходите, които получава. С оглед изложеното съдът приема, че
издръжката, която следва да бъде осигурявана от бащата детето е по 250 лв. на
месец. Съдът счита, че този размер на издръжката е съобразен с възможностите на
бащата, които бяха обсъдени по-горе.
Мотивиран от изложеното настоящият състав намира, че искът за издръжка за
бъдеще време следва да бъде уважен до размер от 250 лв. месечно, считано от
момента на подаване на исковата молба – 28.02.2020г. и отхвърлен до пълния
предявен размер от 300 лв. на месец.
Относно искането за вписване в диспозитива на съдебното решение на падеж,
на който да бъде изплащана издръжка, съдът намира, че такова вписване не влиза
в рамките на съдържанието на решението по чл. 236 от ГПК. В случая не става
въпрос за спогодба между страните, а съдът не е овластен в съдебните си решения
да определя падеж за заплащането на издръжката.
По иска за издръжка за минало време:
Изложеното по-горе относно размера на издръжката, важи в пълна степен и за
периода 27.02.2019г.
до 27.02.2020г. Ето защо съдът намира, че и за този период от страна на
ответника се дължи заплащането на издръжка от по 250 лв. на месец за малолетното
дете. По делото не са събрани доказателства ответникът да е плащал издръжка за
този период, а с оглед данните за фактическа раздяла между родителите още от
2014г. и като се вземат предвид показанията на свидетелите, че бащата се е
дезинтересирал от отглеждане на детето и заплащане на издръжката, съдът намира,
че искът е доказан по основание и размер. В случая за процесния период се дължи
издръжка в общ размер на 3000 лв., като искът следва да бъде уважен до този
размер и отхвърлен до пълния предявен размер от 3600 лв.
При този изход на делото, на Ж.П. И., действаща като законен представител на малолетното дете С.Н.Б., следва да се присъдят претендираните от нея разноски – за заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете. За
определяне на база при изчисляване на дължимите разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, съдът използва сумата от 500 лв. – размерът на
заплатеното от И.възнаграждение за адвокат (по договор на л. 73 от делото). В Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в редакцията й към завеждан на делото) не е била предвидена
изрична разпоредба за минималното възнаграждение за един адвокат на страната на
ищеца. В същото време искът е оценяем – арг. от чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
Следователно размерът на заплатения хонорар за един адвокат не надхвърля
минималните размери по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата и съдът няма
основание да го намалява. Дори и при сега действаща уредба заплатеният хонорар
не надхвърля съществено минимналният такъв (с оглед разпоредбите на чл. 7, ал.
1, т. 6 и чл. 7, ал. 9 от Наредбата, според което минималният хонорар за
настоящото дело би следвало да е в размер на 400 лв.). Поради тази причина
възраженията на особения представител на ответника за неговата прекомерност са
неоснователни. Съразмерно на уважената част от исковете на Ж.П. И.се дължат разноски в размер на 416,66 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да понесе държавната такса
върху размера на издръжката общо от 480 лв. (върху присъдените размери на
издръжката за минало време и за бъдеще време). Следва да заплати в полза на
бюджета на съда и сумата от 200 лв. – платено възнаграждение за особен
представител.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 143 от СК, Н.Ж.Б., ЕГН **********,***, да заплаща на
малолетното дете С.Н.Б., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
Ж.П. И., ЕГН **********, с адрес ***, месечна издръжка в размер на 250 лв.,
считано от дата на подаване на исковата молба – 28.02.2020г., до настъпването
на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 250 лв. на месец до пълния предявен размер от 300 лв. на месец.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК, Н.Ж.Б., ЕГН **********,***, да заплати на
малолетното дете С.Н.Б., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Ж.П. И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 3000 лв.,
представляваща общ размер на дължимата издръжка за минало време за периода
от 27.02.2019г. до
27.02.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба - 28.02.2020г., до окончателното изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 3000 лв. до пълния предявен размер от 3600 лв.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му за издръжката.
ОСЪЖДА Н.Ж.Б., ЕГН **********,***, да заплати на Ж.П. И., ЕГН **********, сумата от 416,66 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Н.Ж.Б., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Н.
държавна такса в размер на 480 лв., съобразно присъдената издръжка, както и сумата от 200 лв. –
изплатено възнаграждение от бюджета на Районен съд Н. за особен представител на
ответника.
Начин на плащане на присъдените в полза на Ж.П. И., като майка и законен
представител на С.Н.Б., суми: чрез пощенски запис.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок, считано от 30.09.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: