Р Е Ш Е Н И Е
260074/25.7.2022г.
гр. Шумен, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ШУМЕН, IX-ТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни, две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Районен съдия: Д. Димитров
при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа
ГД № 661/2020 г., по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство образувано по искова молба
от А.Д.П., против Областна дирекция на МВР гр. Шумен, в която, е предявен
обуславящ, осъдителен иск, с правно основание 187, ал. 5, т. 2 вр. чл. 178, ал.
1, т. 3 вр. ЗМВР, вр. чл. 128, т. 2 КТ за присъждане на допълнително трудово възнаграждение от 1 470 /хиляда четиристотин
и седемдесет/
лева, за извънреден труд в размер на 245
часа, положен през периода от 01.08.2016 г. до 31.07.2019 г., изменен по реда
на чл. 214, ал. 1 ГПК на 1 355.34 лв. за извънреден труд в
размер на 243 часа, в обективно съединение с обусловен, осъдителен иск, с
правно основание чл. 86 ЗЗД, за присъждане на мораторна лихва върху
претендираното допълнително трудово
възнаграждение от 1
355.34, за периода от 06.04.2017 г. до
предявяване на исковата молба – 06.04.2020 г., в размер на 245.52 лв., както и
да бъдат признати за прослужено време в структурите на МВР на длъжности за
държавен служител по ЗМВР общо 408 часа извънреден труд, представляващ
осигурителен стаж от 2 месеца и 8 дни за периода от 01.08.2016 г. до 31.07.2019
г.
Ищецът обосновава исковата си претенция
твърдейки, че през периода от 16.09.2001 г. до 17.02.2020 г., бил със статут на
държавен служител от МВР, като през периода от 01.08.2016 г. до 31.07.2019 г.
полагал труд в структурите на ответника. През този период действали
последователно четири идентични Наредби издавани от Министъра на ВР, всяка от
които уреждала реда организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи: Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-908/02.08.2018 г./обн. в ДВ бр. 67 от 14.08.2018 г./, чрез които при
работа на смени било възможно полагане на труд през нощта между 22.00 и 6.00 ч
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов
период. В чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично било
предвидено, че при сумарно отчитане на отработеното време, общия брой часове
положен труд между 22.00 и 06.00 ч. за отчетния период се умножавал по 0.143
(чл. 31, ал. 2 от Наредбата) и че полученото число е сумата на общия брой
отработени часове за отчетния период. В следващите три наредби изричната
регламентация за преизчисляване липсвала. Наредба 8121з- 407/11.08.2014 г. била
отменена с приемането на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., но тази наредба
била отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г.
влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано в ДВ на 29.07.2016
г.. В периода на отмяната на Наредба № 81213-592/25.05.2015 г. до издаването и
обнародването на Наредба 8121з-776/29.07.2016 г. отново действала Наредба
8121з-407/11.08.2014 г. - т. е. отново било предвидено в подзаконов нормативен
акт преизчисляването на положения нощен труд с коефициент 1.143. В Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи липсвала изрична норма съответстваща на нормата на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. на Министъра на вътрешните работи
на Р. България за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент
1.143. Счита, че липсата на изрична норма, не следва да се тълкува като
законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден,
тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а представлява
празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Доколкото в последните две наредби било посочено, че отново се
касае за сумарно отчитане на работното време, но не бил посочен алгоритъм за
преизчисляване, намира, че е налице нормативна празнота по този въпрос. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
счита, че следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ бр. (от 26.01.2007 г.), чиято
разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент; равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Ето защо основание за преобразуването на часовете нощен труд за периода
от 01.08.2016 г. до 31.07.2019 г. била нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з - 407/11.08.2014 г. а през останалия период, при липса на специална
уредба за служителите на МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен
нощен труд, е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ бр. от 2б.01.2007 г.), съгласно чл. 9 ал. 2 от
която, коефициента се определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен
труд се разделя на нормалната продължителност на нощен труд според чл. 140 КТ
или 8:7=1.143. Твърди, че на основание Писмо № 37200-6406 от 26.03.2020 г., по
описа на ОД на МВР - Шумен за периода 01.08.2016 г. до 31.07.2019 г., с оглед
на характера на заеманата длъжност, ищецът полагал нощен труд съгласно
утвърдени графици, като за посочения период положил общо 1711 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1.143 възлизал на 1956 часа. Преизчисляването на нощен
към дневен труд водело до извънреден труд от 245 часа, които
работодателят-ответник не му платил. При изчисляване на база основно месечно
възнаграждение увеличено с 50 %, съгласно чл. 187, ал. 5 и 6 ЗМВР, всеки
извънреден час следвало да бъде компенсиран с поне 6 лева т. е задължението на
ответника към ищеца възлизало на 1 470 лв. Намира, че ответникът дължи и лихва
за забава върху сумата от 1 470 лв. от момента, в който са станали изискуеми -
06.04.2017 г. до датата на подаване на исковата молба, в размер на 447,94 лв.
Моли съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника да му плати: 1 470 /хиляда четиристотин и седемдесет/ лева, допълнително трудово
възнаграждение за извънреден труд в размер на 245 часа, положен през периода от
01.08.2016 г. до 31.07.2019 г., изменен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК на 1 355.34 лв.; 245.52 лв. - лихва за забава върху
претендираното допълнително трудово
възнаграждение от 1
355.34, считано от 06.04.2017 г. до
подаване на исковата молба – 06.04.2020 г., както и да бъдат признати за
прослужено време в структурите на МВР на длъжности за държавен служител по ЗМВР
общо 408 часа извънреден труд, представляващ осигурителен стаж от 2 месеца и 8 дни
за периода от 01.08.2016 г. до 31.07.2019 г.. Претендира разноски.
В предоставения по чл. 131 ГПК срок,
ответникът подава отговор на исковата молба. Намира исковете за допустими, но
неоснователни.
Признава, че за исковия период ищецът бил в служебни правоотношения с ответника
като държавен служител със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като заемал
длъжностите: младши автоконтролъор I cт. в група “Организация на движението,
пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОДМВР-Шумен; от 09.02.2015 г. изпълнява функционални задължения на
младши оперативен дежурен в група „Оперативна дежурна част“ при ОДМВР - Шумен,
а от 06.08.2015 г. до 18.02.2020 г. - младши оперативен дежурен в група
„Оперативна дежурна част“ при ОДМВР- Шумен. Твърди, че това са длъжности
съответно по т. 19 и т. 10 от раздел Б, приложение № 2 от Класификатора на
длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР,
утвърден със Заповед № 8121 з-140/24.0.12017 г. на министъра на вътрешните
работи (Обн. ДВ. бр. 13 от 7.02.2017 г., доп. ДВ. бр. 30/11.04.2017 г., изм. и
доп. ДВ. бр.97 от 5.12.2017 г., доп. ДВ. бр. 14/13.02.2018г., доп. ДВ. бр.
48/8.06.2018г.) и спрямо ищеца орган по назначаване е директора на ОДМВР Шумен.
Признава, че през процесния период от
01.08.2016 г. до 31.07.2019 г., ищецът е работил на 12 часови
смени, при сумирано изчисляване на работното време, и е полагал нощен труд, за
което се твърди, че е получил допълнително възнаграждение по чл. 179, ал. 2,
вр. ал. 1 ЗМВР, като прилага платежни бележки от АИС ТРЗ. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност
на претендираното от ищеца възнаграждение за процесуално представителство.
В хода на проведените по делото съдебни
заседание, както и в представените по делото писмени защити, страните, чрез
процесуалните си представители, поддържат изразените становища.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, а и от
Кадрова справка на ищеца /л. 24/, неоспорена от ищеца, се установява, наличие
на валидно правоотношение между страните; че през периода от 01.08.2016 г. до
31.07.2019 г., ищецът е полагал труд при ответника, по служебно правоотношение,
като държавен служител със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като от
06.08.2015 г. до 18.02.2020 г. е заемал длъжността младши
оперативен дежурен в група „Оперативна дежурна част“ при ОДМВР- Шумен; че през
процесния период ищецът е работил на 12 часови смени, при сумирано изчисляване
на работното време, и е полагал нощен труд.
От Платежни бележки /л. 30-80/ се
установява, че за процесния период, от 01.08.2016 г. до 31.07.2019 г.,
изплащането на месечните трудови възнаграждения в ОДМВР Шумен е осъществявано
текущо, по банков път.
По делото са приети: Седмичен график за определяне на
полицейските органи, деня и времето за непосредственото изпълнение на ППД за
2014 г./л. 95-117/ и за 2015 г. /л. 117-л. 123/; Месечен график на дежурствата
в ОДЧ при ОД МВР Шумен от месец февруари 2015 г. до месец юли 2019 г. /л.124-л.
177/; Протокол за положен труд от държавни служители работещи на смени и за
положен по заповед труд извън редовното работно време от държавни служители
работещи на смени в РУ (тримесечни) за 2014 г. /л. 180/; Протокол за положен
труд от държавни служители работещи на смени и за положен по заповед труд извън
редовното работно време от държавни служители работещи на смени в РУ
(тримесечни) за 2015 г. /л. 192/; Протокол за положен труд от държавни
служители работещи на смени и за положен по заповед труд извън редовното
работно време от държавни служители работещи на смени в РУ (тримесечни) за 2016
г. /л. 193/; Протокол за положен труд от държавни служители работещи на смени и
за положен по заповед труд извън редовното работно време от държавни служители
работещи на смени в РУ (тримесечни) за 2017 г. /л. 203/; Протокол за положен
труд от държавни служители работещи на смени и за положен по заповед труд извън
редовното работно време от държавни служители работещи на смени в РУ
(тримесечни) за 2018 г. /л. 207/; Протокол за положен труд от държавни
служители работещи на смени и за положен по заповед труд извън редовното
работно време от държавни служители работещи на смени в РУ (тримесечни) за 2019
г. /л. 211/; Протокол за отчитане на отработеното време от служители работещи
на смени между 22 ч. и 06 ч. времето на разположение и положеният труд по време
на официални празници в РУ /тримесечни/ за 2014 г. /л. 214/; Протокол за
отчитане на отработеното време от служители работещи на смени между 22 ч. и 06
ч. времето на разположение и положеният труд по време на официални празници в
РУ /тримесечни/ за 2015 г. /л. 225/; Протокол за отчитане на отработеното време
от служители работещи на смени между 22 ч. и 06 ч. времето на разположение и
положеният труд по време на официални празници в РУ /тримесечни/ за 2016 г. /л.
248/. Протокол за отчитане на отработеното време от служители работещи на смени
между 22 ч. и 06 ч. времето на разположение и положеният труд по време на официални празници в РУ /тримесечни/ за 2017
г. /л. 273/. Протокол за отчитане на отработеното
време от служители работещи на смени между 22 ч. и 06 ч. времето на
разположение и положеният труд по време на официални празници в РУ
/тримесечни/ за 2018 г. /л. 296/. Протокол за
отчитане на отработеното време от служители работещи на смени между 22 ч. и 06
ч. времето на разположение и положеният труд по време на официални
празници в РУ /тримесечни/ за 2019 г. /л. 320/.
От приетото и неоспорено от страните
Заключение по допуснатата по делото ССчЕ се установява, че за периода от
01.08.2016 г. до 31.07.2019 г. - ищецът е положил нощен труд 1 711 часа, който
преизчислен с коефициент 1.143 в дневен труд е 1954 часа. Неизплатеният
извънреден дневен труд за периода от 01.08.2016 г. до 31.07.2019 г. е 243 часа,
общата дължима сума за който възлиза на 1 355,34 лева. Размерът на лихвата за
забава върху дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
от 1 355,34 лева, за периода 01.08.2016 г. - 31.07.2019 г., е в размер на
245,52 лева.
Представени са
и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира
за установено от правна страна следното:
При произнасянето си по подобни дела относно
първите два осъдителни искове срещу същия ответник, като: Решение №
260012/17.05.2022 г., по ВГД №249/2020 г., по описа на Окръжен съд Шумен; Решение
№ 260020/30.06.2022 г., по ВГД № 251/2020 г., по описа на Окръжен съд Шумен; Решение
№ 260011/17.05.2022 г., по ВГД № 204/2022 г., по описа на Окръжен съд Шумен; Решение
№ 260016/09.06.2022 г., по ВГД № 200/2020 г., по описа на Окръжен съд Шумен; Решение
№ 260010/13.05.2022 г., по ВГД № 201/2020 г., по описа на Окръжен съд Шумен; Решение
№ 260017/09.06.2022 г., по ВГД № 199/2020 г., по описа на Окръжен съд Шумен; Решение
№ 260009/13.05.2022 г., по ВГД № 252/2020 г., по описа на Окръжен съд Шумен;
Решение № 260013/23.05.2022 г., по ВГД №
253/2020 г. по описа на Окръжен съд Шумен, и много други съставите на ШОС
еднозначно са приели следното:
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Според действащата разпоредба на
чл. 187 ЗМВР през процесния период, нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР).
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и
6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР). Работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал.
6 ЗМВР). Дневното работно време е обичайното работно време. Нощен е трудът,
който се полага от 22. 00 ч. до 06. 00 ч. /чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ/.
Трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на
работата през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното
неблагоприятно влияние върху работника или служителя - специална закрила /чл.
140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за повишената
вредност на работата през нощта за човешкия организъм - чрез нея се нарушават
обичайните за тази част на денонощието биологични функции на човешкия
организъм, тя изисква по-голямо напрежение, води до по-бърза и по-голяма умора,
променя реда на почивките на работника или служителя, нарушава обичайния ритъм
на неговия личен живот. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено
в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на първо място в запазването на
ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва със
съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на
работното време /подневно или сумирано, чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/ и на второ място -
в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното
възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ. Оправданието
за това допълнително заплащане на нощния труд е в по-големия разход на умствена
и физическа енергия от престираната работна сила от работника или служителя и
необичайното за биологичния ритъм на човека време от денонощието, през което
трудът се полага /в т. см. и Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. дело №
405/2011 г., IV г. о., ГК/. Съобразно чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60
от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила
от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ - бр. 4 от 14.01.2020 г. В чл.
3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните служители от МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период, а в чл. 31 - че отработеното време между 22. 00 ч. и 06. 00 ч. се
отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за
това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов
нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен
/за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з407 от 11.08.2014 г., отм. с
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 ч. и 06. 00 ч.
за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период/. Същевременно съгласно нормата на
чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители, полагащи труд за времето между 22.
00 ч. и 06. 00 ч., се ползват със специална закрила по КТ. При липсата на
правило за отчитане на нощния труд в специалния закон - ЗМВР /до изменението на
чл. 187, ал. 4 със ЗИДЗМВР от м. юли 2020 г. / и в наредбата, издадена по чл.
187, ал. 9 ЗВМР, то при сумирано отчитане на работното време на служителите от
МВР, работещи по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно
правилото за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал.
2 НСОРЗ. Да се приеме , противното би означавало да се допуснат различни
системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по
трудово правоотношение, въпреки че те изразходват психическа и физическа
енергия и извършват полезна трудова дейност в една и съща част от денонощието
/работно време/ и при едни и същи вредни за здравето последици, което би довело
до нарушаване на принципа за равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България и чл. 14 ЕКЗПЧОС /виж и Решение № 311 от
08.01.2019 г. на ВКС по гр. дело № 1144/2018 г., IV г. о., ГК/. Приложението на
правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че
ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0. 25 лв. за всеки отработен час през
нощта. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място /чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/.
Следователно нормалната продължителност на дневното работно време, установени
при подневно отчитане на работното време на държавните служители в МВР, е 8
часа - това е първата от двете величини, необходими за изчисляване на
приложимия коефициент. По отношение на втората от тях съдът приема, че за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време се
изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и през
нощта между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3 ЗМВР/. Т. е.,
от посочената норма е видно, че 8-часовото ограничение при полагане на нощен
труд на смени се отнася за случаите на сумирано изчисляване на работното време
за тримесечен период, а не за случаите на подневно отчитане на работното време,
която е различна форма на отчитане на труда. През исковия период в ЗМВР липсва
норма, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време
при подневно отчитане на работното време. Ето защо при подобна празнота в специалния
закон следва да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа. Следователно отношението между нормалната продължителност
на дневното работно време /8 часа/ и нормалната продължителност на нощното
работно време /7 часа/, установени за подневно отчитане на работното време на
служителите в МВР, е 1.143. Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ, извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Работодателят може да установява сумирано
изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен
период, който не може да бъде повече от 6 месеца - чл. 142, ал. 2 КТ. Както бе
отбелязано по - горе, работното време на държавните служители в МВР, работещи
на 8-, 12- или 24часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период - чл.
187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При тази форма на отчитане на работното време,
установената нормална продължителност се спазва средно за определен
по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При
сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради
което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период
/седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния размер на законово установеното
работно време, което за държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. В този случай
продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава
нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на
отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се
запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на отчитане, нормата
свободно време е превишена, ще е налице извънреден труд. Сумираното работно
време се установява в полза на работодателя за работници и служители, които
извършват работа със специфичен характер и/или организация на труда /чл. 154а КТ/, но изчисляването му се основава на продължителността, установена при
подневното отчитане на работното време /чл. 142, ал. 1 КТ/. Тримесечната норма
на отчитане представлява допълнителна тежест за работника или служителя, тъй
като затруднява възстановяването на работната сила, което биологично се
осъществява най-добре в рамките на едно денонощие /т. 2 от Тълкувателно решение
№ 8 от 14.11.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 8/2013 г., ОСГК/. Съгласно чл. 9,
ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, трудовият стаж на
работниците и служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното
време, се определя, като изработените часове по графика за периода на
сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4
нощни часа, се разделят на установената за тях нормална продължителност на
дневното работно време. Определеният по този начин труд стаж не може да е
по-голям от броя на работните дни за периода на сумирането. В чл. 18, ал. 3
НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време броят на
отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност
на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на
работното време. Съответно в чл. 9б, ал. 1 /Нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила
от 01.01.2018 г. / от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, е
установено, че при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ
се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се
определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода
на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време,
определено в трудовия договор, а в чл. 9а, ал. 4 от наредбата /редакция изм.,
бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. /, че когато се полага нощен труд,
сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се
изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от
4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Превръщането на нощните
часове в дневни не се извършва, когато за работното място е установено намалено
работно време, както и когато трудовият договор е сключен за работа само през
нощта. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда
за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи, при сумирано отчитане на работното време общият брой на
отработените часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния
период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата
осем. Получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън
редовното работно време. Посочената наредба не предвижда превръщане на нощните
часове в дневни с коефициент 1.143 за изчисляване на отработените дни и за
отчитането и заплащането на извънредния труд. С оглед изложените съображения за
приложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на
положения от ищеца нощен труд и доколкото правилото за преизчисляване на
нощните часове в дневни е в синхрон с правилата за заплащане на труда и
зачитането на трудовия стаж, настоящият съдебен състав приема, че за процесния
период нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1. 143, следва да се
вземат предвид при решаването на въпроса дали е положен извънреден труд от страна
на ищеца. В процесния случай, от заключението на вещото лице се установява
положен от ищеца нощен труд в размер на 1 711 часа, които преизчислени с
коефициент 1.143 и приравнени на дневно работно време, възлизат на 1954 часа, а
възнаграждението за разликата от 243 часа възлиза на 1 355,34 лева. Мораторните
лихви върху тази сума, за периода 01.08.2016 г. - 31.07.2019 г., са в размер на
243 лева.
Според въззивните състави на ШОС изложените
съображения не се променят от възприетото в Решение от 24.02.2022 г. по дело С-
262/2020 г. на Съда на Европейския съюз. Съгласно цитираното решение член 8 и
член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното
време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка
от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички
случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд. В случая, в българското законодателство до
изменението на ЗМВР с ДВ бр. 60/2020 г. не съществува норма, определяща
нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в системата
на МВР, поради което отговорът на въпроса по т. 1 от решението на СЕС не
променя становището на настоящата инстанция, което е изложено по- горе в
мотивите. Съображенията на съда не се променят и от възприетото в т. 2 от
цитираното решение на СЕС. Според последното чл. 20 и чл. 31 от Хартата на
основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако
такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест
е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна на тази цел. В мотивите на решението се приема, че що се отнася до
обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва да се припомни, че
съгласно постоянната съдебна практика разликата в третирането е обоснована,
когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с
допустима от закона цел на съответното законодателство и е съразмерна на тази
цел (решение от 29 октомври 2020 г., Veselibas ministrija, C 243/19, EU: C:
2020: 872, т. 37 и цитираната съдебна практика). Приема се, че възприетото
становище, че в член 187, алинеи 1 и 3 от Закона за МВР нормалната
продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква и затова
съотношението между нормалната продължителност на труда през деня и тази през
нощта е 1 и не налага преобразуване. Според СЕ подобен аргумент не отразява
допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в третирането. Посочва се, че
няма пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения
успоредно със съображения от политически, социален или демографски порядък и да
въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат,
но такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ
интерес. В решението се сочи, че ако не е основана на обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право
в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории
работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на
Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното
право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната
разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и
приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната
ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на
преследваната с нея цел.
Предвид изложеното исковата претенция за
плащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява основателна за сумата от 1
355,34 лева, както и за мораторна лихва върху тази сума, за периода 01.08.2016
г. - 31.07.2019 г., в размер на 245,52 лева, съобразно заключението на ССчЕ.
Предявеният в условията на първоначално,
обективно, кумулативно съединение положителен, установителен иск да бъдат
признати по отношение на ответника ОД на МВР – Шумен за прослужено време от
ищеца в структурите на МВР на длъжности за държавен служител по ЗМВР общо 408
часа извънреден труд, представляващ осигурителен стаж от 2 месеца и 8 дни за
периода от 01.08.2016 г. до 31.07.2019 г., настоящият състав на ШРС намира за недопустим,
по следните съображения: Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви
иск, за да възстанови правото си, когато е нарушено, или за да се установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
стига да има интерес от това, и ако не съществува друг специален ред за защита
или по-благоприятно средство с оглед крайната цел, даващо по-силна защита на
накърнените права. Интерес от искова
защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши
съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен.
Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово
субективно материално право, засегнато от посоченото действие. Така например,
няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на
ищеца, или ако на негово разположение има друг по-ефективен способ за защита. В
подобни хипотези избраната форма на защита изключва съдействието на съда, което
обуславя извода за липсата на правен интерес. В този смисъл е и трайната
практика на ВКС - Решение № 207/2012 г. по ГД № 914/2011 г., IV г. о., на
ВКС. Установяването на трудов и
осигурителен стаж по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен
ред обн., ДВ, бр. 26 от 29.03.2011, е допустимо в случаите, когато документите,
които удостоверяват това, са загубени или унищожени. Съгласно чл. 5 ЗУТОССР
предпоставка за допустимост на такъв иск е представеното пред съда
Удостоверение от работодателя, при който е придобит стажът (или неговия
правоприемник), за това че съхраняваните ведомости и осигурителни книжа на
служителя са загубени или унищожени. Ако работодателят е с прекратена дейност
без правоприемство, се изисква удостоверение с идентично съдържание от ТД на
НАП. В настоящия случай липсват изобщо твърдения и доказателства в разглеждания
смисъл, което е достатъчно да отрече приложимостта на ЗУТОССР. В случай, че
документацията е налична и въпреки това на лицето бъде отказано признаване на
претендирания от него период за трудов стаж, за него е налице друг път на
защита, а именно - чрез обжалване по административен ред на съответните актове
на органа по пенсионно осигуряване. /В този смисъл са и Определение № 465/
30.10.2012 г. по ч. гр. д. № 391/2012 г. на ВКС, II гр. о., Определение №
41/15.01.2013 г. по ч. гр. дело № 489/2012 г. на ВКС, IV гр. о., Определение №
433/22.08.2012 г. по гр. д. № 380/2011 г. на ВКС, III гр. о. /. Установяването
размер на положен извънреден труд и зачитането му като осигурителен стаж и
трудов стаж не е нито право, нито правоотношение, а факт с правно значение,
който е в основата на други права – правото да се иска заплащане на труда,
правото да се иска начисляване на допълнителни проценти за клас прослужено
време и оттам съответното заплащане, както и правото на пенсия за в бъдеще.
Именно при защитата на тези или други подобни права ищецът ще има правен
интерес да установи какъв е видът и размерът на положения извънреден труд, но
към момента на предявяване на иска за ищеца липсва правен интерес от търсената
защита. Затова претенциите на ищеца, обосновани с намерението му, че съдебното
решение в искания от него смисъл, ще рефлектира в правната му сфера при
упражняване на пенсионни и осигурителни права, са недопустими. В настоящия
случай по делото не са наведени твърдения, респективно представени
доказателства за разпореждане на компетентния по НПОС орган за отказ от
изменение на признатия осигурителен стаж и респ. за резултатите от обжалването
на административния акт, липсват и доказателства за отказа на ответника да
зачете „допълнителния“ осигурителен стаж на ответника, липсват и каквито и да
било данни за съществуващия спор между страните относно обема осигурителни
права на ищеца. Дори да съществува спор между ищеца и бившия му работодател
относно размера на положения извънреден труд и зачитането на същия за
осигурителен стаж, който препятства ползването на осигурителните и пенсионните
му права, то спорът следва да бъде разрешен именно в производството по ползване
от ищеца на конкретните му осигурителни и пенсионни права и при наличие на
действителни пречки за упражняването им, а не на евентуални такива, в което
производство ищецът ще има възможност да докаже фактическите твърдения в
настоящата искова молба. По изложените съображения съдът намира правния интерес
от предявения установителен иск за необоснован и немотивиран, поради което
производството по него подлежи на прекратяване като недопустимо.
Относно разноските по делото.
При този изход на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят
направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
съдебна инстанция, в доказания размер от 400 лева, съгласно списък по чл. 80 ГПК /л. 370/, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, коeто e неоснователно:
Уговореното и платено от ищеца възнаграждение е минималният размер съгласно чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските
възнаграждения, като с оглед фактическата и правна сложност на делото и
осъществената от адвоката дейности съдът счита, че същото не се явява
прекомерно и не следва да бъде намалено. Ответникът следва
да бъде осъден да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС Шумен с IBAN *** „Алианц България“ АД – Шумен, общо сумата
254.21 лева, държавни такси и разноски по производството, от които 150 лева
платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице и 104.21 лева държавни
такси, по двата кумулативно предявени искове, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, Шуменският районен съд
Р
Е Ш И :
Осъжда Областна дирекция на МВР-Шумен, с
адрес гр.Шумен, ул.Сан Стефано №2, да плати на А.Д.П., с ЕГН ********** и
адрес: ***, сумата от 1 355.34 (хиляда триста
петдесет и пет лева и тридесет и четири стотинки) лева - представляваща неплатено допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд от 245 часа за периода от 01.08.2016
г. до 31.07.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на исковата молба 06.04.2020 г. до окончателното плащане, на основание 187, ал.
5, т. 2 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. ЗМВР, вр. чл. 128, т. 2 КТ.
Осъжда Областна дирекция на МВР-Шумен, с
адрес гр. Шумен, ул. Сан Стефано № 2, да плати на А.Д.П., с ЕГН ********** и
адрес: ***, сумата 245.52 (двеста
четиридесет и пет лева и петдесет и две стотинки) лева - мораторна лихва върху сумата от 1355.34лв. за
периода от 06.04.2017 г. до 06.04.2020 г., на основание чл.86 от ЗЗД.
Осъжда Областна дирекция на МВР-Шумен, с
адрес гр. Шумен, ул. Сан Стефано № 2, да плати на А.Д.П., с ЕГН ********** и
адрес: ***, сумата 400.00 /четиристотин/ лева, разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда Областна дирекция на МВР-Шумен, с
адрес гр. Шумен, ул. Сан Стефано № 2, да плати в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц
България“ АД – Шумен, сумата 254.21 /двеста петдесет и четири лева и двадесет и
една стотинки/ лева, държавни такси и разноски по производството, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
Прекратява производството по ГД № 661/2020
г., по описа на Районен съд Шумен, в частта относно предявения в условията на
първоначално, обективно, кумулативно съединение положителен, установителен иск
да бъдат признати по отношение на ответника ОД на МВР – Шумен за прослужено
време от ищеца в структурите на МВР на длъжности за държавен служител по ЗМВР
общо 408 часа извънреден труд, представляващ осигурителен стаж от 2 месеца и 8
дни за периода от 01.08.2016 г. до 31.07.2019 г., като недопустим.
Решението
в тази част подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред Окръжен съд
Шумен, а в останалата част от двете страни с въззивна жалба в двуседмичен срок пред Окръжен съд Шумен.
Препис от настоящото определение да се
изпрати на страните с Приложение № 9 към чл. 2, т. 9 от Наредба № 7/22.02.2008
г. на МП за утвърждаване на образци и книжа, свързани с връчването по ГПК.
Районен
съдия: