Р Е Ш Е Н И Е
№І- 181 29.07.2020
година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, на осми юли през две хиляди и двадесета
година, в открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1 .Пламена Върбанова
2.мл.с. Детелина Димова
с участието на
прокурора……..
при секретаря Ани Цветанова,
като разгледа докладваното от съдия Пламена
Върбанова въззивно гражданско дело № 1169 по описа за 2020 година на Бургаски Окръжен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата
съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по
въззивна жалба на “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ “ ЕАД,предявена чрез Станимира
Андонова Раева-юрисконсулт,против
Решение № 46/28.02.2020г., постановено по гр.д.№ 898/2019г. по описа на РС-Айтос,
с което въззивникът-ответник „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД-гр.Пловдив е
осъдено да преустанови неоснователните действия спрямо ищцата А.Д.Д., изразяващи се в
поставяне на ел.табло „ниско напрежение“ в североизточната част на УПИ №I-1514,в
кв.37 пo плана на гр.Айтос, с което пречи на ищцата да упражнява правото си на
собственост върху същото ДBOPHO МЯСТО,ведно с построените в него масивна
жилищна сграда и второстепенна постройка, съставляващо УПИ №I-1514,в
кв.37 пo плана на гр.Айтос ,описан подробно в нотариален акт №***,том *,per.№3***,дело
№***/20** година на нотариус per.№557 с район PC- гр.Айтос.
Във въззивната жалба се твърди, че
първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в
нарушение на материалните и процесуални правила, като съобраните пред районния съд
писмени и гласни доказателства, както и изслушаните съдебни експертизи не можели
да формират крайни изводи за основателност на иска с пр.основание чл.109 ЗС.На
първо място се сочи, че ищцата не установила правото си на собственост върху
процесния имот,тъй като още с отговора ответникът оспорил собствеността на
ищцата върху процесните 2 кв.м. , върху които било монтирано ел.таблото.От
експертизата на вещото лице Димитрина С.а
се установявало, че ел.таблото е монтирано на имотната граница, както и
че е изградено на терен, който се придава по регулация към УПИ на ищците.С
оглед така установения факт по делото от въззивникът се излагат правни съображения съгл. §6 от ПЗР на ЗУТ и
се извежда довода- че ищцата не притежава право на собственост върху придаваемото
място от 2 кв.м.На следващо място се изтъкват доводи и за това, че ищцата не е установила и
втория елемент от фактическия състав на
негаторния иск, а именно: наличие на неоснователно действие, с което ответникът да пречи на ищцата да упражнява
правото си на собственост.
Предявен е писмен
отговор от въззиваемата чрез процесуалния й представител, с който се заявява
становище за неоснователност на жалбата.Сочи се, че според отговор на
елекроразпределителното дружество, съоръжението можело да се премести,но това
следвало да стане за сметка на ищците, с което те не били съгласни.Изложени
са подробни доводи и съображения за
това, че за поставяне на таблото нямало строителни книжа,то създавало пречки за
ползването на имота и най-вече – за строителство, предвидено като допълнително застрояване в имота на
ищцата.Досежно възражението-че ищцата не била собственик на процесните 2 кв.м.
, върху които е монтирано таблото, в писмения отговор се твърди,че придаваемата площ била
собственост на общината и се придавала от уличната регулация, която неминуемо
щяла да се приложи с оглед служебното й прилагане от общината.
Моли се потвърждаване
на първоинстанционното решение и присъждане на разноските по делото, за което
се прилага адв. пълномощно и списък на разноските.
Предявеният иск е с правно основание чл.109 от ЗС.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид
събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа и правна страна по делото следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба,подадена
от А.Д.Д., ЕГН:********** чрез нарочно
упълномощения неин пълномощник Димитър
Господинов Димов,действащ чрез адвокат
Емил Tомов със съдебен адрес : гр.Айтос,ул." Хр. Ботев" 17 срещу: ответника
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД-гр.Пловдив,ул." Христо Г. Данов"
№37 ,ЕИК *********.
В исковата молба се твърди, че ищцата е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр.А.,ул."*" №**, и представляващ 181 кв.м. идеални части от ДBOPHO
МЯСТО, съставляващо УПИ №1-1514,в кв.37
no плана на гр.Айтос,целият УПИ с площ от 391кв.м., за който поземлен имот, съгласно неприложен в срок
дворищнорегулационен план е отреден урегулиран поземлен имот 1-1514/ първи за
имот пл.№ хиляда петстотин и четиринадесет/ в кв.37 по плана на гр.Айтос с площ
от 356 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 2 кв.м. придаваемо общинско
място,както и построените в североизточната му част масивна жилищна сграда и второстепенна
постройка.
Ищцата твърди, че в североизточната част на
имота ответното дружество поставило без
знание, уведомяване или разрешение електромерно табло ниско напрежение, което
навлизало в имота й и лишава ищцата от
пълноправното и необезпокоявано ползване на същия имот като негов собственик.
Излага, че не е учредявала сервитутно или друго право нa ответника във връзка с
това табло и не й e плащано наемно или друго обезщетение
за това. Не на последно място това табло не обслужвало инфраструктурата на
имoта на ищцата и нямало отношение към захранването нa същия.Таблото обслужва
съседни имоти и на това основание ищцата счита,че следва да бъде премахнато от
нейния имот за сметка на ответното дружество и поставено на място или в имот,
за обслужването на който е предназначено.
Със сигнал
Bx.№30765/12.07.2019 година, подаден дo ответника, ищцата поискала от него
изрично преместване на ел.таблото или неговото премахване. Получила писмен
отговор,че съгласно чл.73 от Закона за устройство на територията няма проблем
таблото да се премести, нo това следва да стане за сметка на ищцата.Представя
писмени доказателства, ангажира СТЕ.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е предявен
отговор от ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД-гр.Пловдив,в който е заявено стнавоще за допустимост на иска, но
за неоснователност на същия. Ответникът не отрича, че в имота на ищцата има
поставено ел.табло –ниско напрежение от 1999г, т.е. преди ищцата да придобие
имота и в момента на прехвърлителната сделка ищцата е била наясно, че таблото е
монтирано в имота. На следващо място твърди, че процесният имот УПИ №1-1514,в
кв.37 no плана на гр.Айтос, е с неуредени регулационни сметки за 2кв.м.
/придаваемо общинско място / и че
таблото е монтирано точно на тези 2кв.м., които не са собственост на ищцата.Проследява
се нормативната уредба относно енергоснабдяването и енергоразпределението ,
като се извежда довода, че обектът на ищеца бил захранен с ел.енергия преди
1999г., поради което мястото на средството за измерване било съобразено с
действащата тогава правна уредба.
Безспорно е между
страните и от представен от ищцата нотариален акт №***,том *,per.№3***,дело №***/20**година
на нотариус per.№557 с район PC-
гр.Айтос е видно, че същата е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.А.,ул."*"
№** и представляващ 181 кв.м. идеални
части от ДBOPHO МЯСТО, съставляващо УПИ
№1-1514,в кв.37 no плана на гр.Айтос,целият УПИ с площ от 391кв.м., за който
поземлен имот съгласно неприложен в срок
дворищнорегулационен план е отреден урегулиран поземлен имот 1-1514/ първи за
имот пл.№ хиляда петстотин и четиринадесет/ в кв.37 по плана на гр.Айтос с площ
от 356 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 2 кв.м.- придаваемо общинско
място,както и построените в
североизточната му част масивна жилищна
сграда и второстепенна постройка.
По искане на ищцата
е назначена СТЕ, която установява, че електромерното табло-ниско напрежение, е
поставено на границата на имота на ищеца, представлява метален шкаф с размери 150/105/30 см, поставен на бетонова
основа с височина 20 см.Вещото лице сочи, че няма строително разрешение, книжа
и документи за поставяне на таблото, като изтъква, че съгласно Наредба
№6/24.02.2014г. средствата за търговско измерване могат да се монтират до или
на границата на имота на клиента на място, определено от оператора на
разпределителната мрежа.За тях не се изисквали разрешения за строеж и
техническа документация, тъй като не представлявали улични подземни и надземни
съоръжения.Вещото лице установява, че ел.таблото е изградено на терен, който се
придава по регулация към УПИ на ищцата, този измервателен ел.енергията уред
обслужва съседни имоти, а не имота на ищцата.Според вещото лице ел.таблото е
разположено върху строително петно, отредено за допълнително застрояване в
имота и би затруднило строителството, а и пречи
на проектирането и изграждането
на отвори по северната фасада на новопроектираната сграда.От ищцата е представена
скица по делото с №1080/31.08.2018г.,издадена от Община-Айтос, от която е видно, че е допуснато
изготвяне на инвестиционен проект за допълващо застрояване- гаражи, съгл. чл.42
от ЗУТ/ вж. л.11 от делото на АРС/.
По почин на
ответника по делото е разпитан свидетеля С., който заявява, че работи като ел.монтьор от 28.03.1999г. в ответното
дружество, познава имота на ищцата, както и монтираното табло, за което сочи,
че се намира на тротоара, прикрепено до каменната ограда на къщата на стената,
която била разбита.
По искане на ищеца
е разпитан свидетеля С., който установява, че имотът е на Д./ който всъщност е
прехвърлителя на ищцата/, както и че таблото на ответника му пречело да си
направи два гаража- за сина си и за дъщеря си.
При изложената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г.
по тълк. д. № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, двете задължителни условия за уважаването
на иска по чл.
109 ЗС са: неоснователност на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в
неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е
налице хипотезата на чл. 109
ЗС. Хипотезата на чл. 109
ЗС няма да е налице и когато действията са неоснователни, но не създават
пречки на собственика. За уважаването на този иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже: че е собственик на имота; че върху този имот
ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие) и
че поведението на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот по-големи от обикновените. Преценката за това кои
въздействия са недопустими от гледна точка на чл. 50 ЗС
е конкретна по всяко дело.
В случая безспорно се установи, че
измервателното съоръжение на ответното дружество е монтирано в придаваемите по
регулация 2 кв.м. общинско място към урегулиран поземлен имот 1-1514/ първи за
имот пл.№ хиляда петстотин и четиринадесет/ в кв.37 по плана на гр.Айтос с площ
от 356 кв.м.
С оглед възраженията на ответника- че ищцата не е собственик на така
придадения терен от 2 кв.м., следва да се извърши преценка : дали регулацията е
била приложена при действието на ЗТСУ (отм.).Тази преценка се извършва към момента на влизане в сила на ЗУТ.
Съгласно чл.
14, ал. 5 от ЗУТ в урегулираните с подробен устройствен план поземлени
имоти регулационните линии по ал. 3 стават граници на имотите, когато
подробният устройствен план е приложен по отношение на регулацията. В ТР №
3/28.03.2011 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 3/2010 г. е прието, че с
изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ отчуждителното
действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за
изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулацинни парцели и
за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява
автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по §
8, ал. 1, изр. 2 ПР на ЗУТ
/сега § 8, ал. 2 ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения дворищнорегулационен
план. С оглед изложеното се налага извод, че собствеността върху имот, за който
дворищната регулацията не е приложена, се възстановява автоматично в
положението от преди влизане в сила на неприложения дворищнорегулационен план-
тоест, че собственикът на парцела вече не е собственик на придадените към този
парцел части от съседен имот, тъй като отчуждителното действие на неприложения
дворищнорегулационен план се прекратява по силата на закона с изтичане на
преклузивните срокове.
От доказателствата по делото става ясно,
че измервателната кутия е монтирана на имотната граница/оградата/ на ищцата,в придаваемите по регулация 2 кв.м.
общинско място, без тази регулация да е приложена- т.е. измервателната кутия е
поставена в място, което по изложените по-горе правни съображения не е
собствено на ищцата, но е на граничната линия с имота, за който същата се
легитимира като собственик с нот.акт от 2015 година.
По делото няма данни кога точно измервателната кутия е поставена; във всички случаи обаче това е
станало преди 28.03.1999г.,тъй като свидетелят С. при постъпване като
ел.монтьор на работа я е заварил.
Законът за енергетиката и
енергийната ефективност е обнародван бр.64/16.07.1999г.Следователно, към датата
на монтиране на измервателната кутия е действал Закон за електростопанството/
отм. , приет 1948година/ и издадения възоснова на същия този закон Правилник за приложението му/ УТВЪРДЕН С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 62 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 3 АВГУСТ
1976 Г.,Обн. ДВ. бр.72 от 7 Септември 1976г., изм. ДВ. бр.62 от 9 Август
1977г., изм. ДВ. бр.56 от 18 Юли 1986г., изм. ДВ. бр.14 от 19
Февруари 1988г., изм. ДВ. бр.30 от 17 Март 1998г., отм. ДВ. бр.31 от
14 Април 2000г./
С чл. 31,ал.1 от Правилника за приложение на Закон за
електростопанството, е предвидено, че “Електромерите, по които се отчита и заплаща
използуваната електрическа енергия, се поставят на границата на мрежата на
електроснабдителната организация и потребителя.“Видно от заключението на вещото
лице инж. Димитрина Стоянова,процесното ел.табло не обслужва ищцата като потребител на
ел.енергия, а обслужва съседни на ищеца имоти; следователно,действието по
монтаж на електромерното табло на границата на имота на ищцата, не представлява
законосъобразно действие. Това действие безспорно затруднява ищцата, тъй като
пречи на допълнително застрояване в имота й, за което безспорно се установи по
делото ,че е издадена от Община-Айтос
виза за проектиране на допълнително застрояване /в тази връзка е и заключението
на в.л. инж.Стоянова, както и заявеното от нея при изслушването й от съда/.
Следователно, действията на
ответника по поддържане на ел.табло на имотната граница/ ограда/ на ищцата не могат да бъдат окачествени като
правомерни, тъй като ел.таблото не обслужва ищцата като потребител, а съседни
на ищцата имоти.С поддържане на това състояние ответното дружество пречи на
ищцата да упражни в пълен обем правото си на собственост,което, макар и да не
се простира върху терена от 2 кв.м., в
който е монтирано ел.таблото, е затруднено да се упражни в пълен обем,
тъй като се пречи на предвиденото допълващо застрояване в имота на ищцата.
По така изложените съображения
предявеният негаторен иск е основателен, до който правилен извод е достигнал и
районния съд.Изложеното налага извода за
неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на обжалваното
първоинстанционно решение по така изложените мотиви от въззивната инстанция.
На основание чл. 81 ГПК съдът
следва да се произнесе по въпроса за разноските, които с оглед изхода по делото
и на основание чл.78,ал.3 ГПК следва да възложи в тежест на въззивника.От
въззивника е заявено възражение на
основание чл.78,ал.5 ГПК за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на въззиваемата, доказано до размера от 600 лева
с договор за правна защита и съдействие от 26.05.2020г.,което възражение съдът намира за
неоснователно,поради което в тежест на въззивника същото следва да се присъди в
размера от 600 лева.
Мотивиран от изложеното
Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 46/28.02.2020г., постановено по гр.д.№
898/2019г. по описа на РС-Айтос.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД-гр.Пловдив,ул.“Христо Данов“№37,ЕИК: ********* да заплати на А.Д.Д. с ЕГН **********
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер от 600 лева/ шестотин
лева/.
Решението може да се обжалва,при условията на чл.280,ал.1 ГПК, с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.