Решение по дело №90/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 260171
Дата: 16 август 2021 г.
Съдия: Пенка Томова Петрова
Дело: 20211400500090
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 260171

 

гр. ВРАЦА,16.08.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско   отделение, в

публичното заседание на  09.07.2021г., в състав:

 

Председател:Евгения Симеонова

    Членове:Пенка Т.Петрова

            Ана Ангелова

                                     

в присъствието на:

прокурора                      секретар      М.Костадинова

като разгледа докладваното  от   съдия П.Петрова

в.гр. дело N`  90       по описа за 2021   год.

 

  за да се произнесе взе предвид следното:

  Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.

    Образувано е по въззивна жалба,подадена от Я.П.Ф. ***,чрез процесуалния и представител адв.К.Т. от ВрАК ,срещу решение на РС гр.Мездра от 16.11.2020г.,постановено по гр.д.№ 711/2019г.,с което е отхвърлен предявения от въззивницата иск с правно основание чл.109 ЗС.

    Поддържа се във въззивната  жалба,че решението е неправилно,необосновано и незаконосъобразно – постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд.Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт,и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с уважаване на предявения от въззивницата иск.С въззивната жалба се иска събиране на нови доказателства-поставяне допълнителни задачи на техническата експертиза,или назначаване ново вещо лице или тройна експертиза,както и допускане до разпит на един свидетел за установяване обстоятелства,относими към предмета на спора,настъпили след приключване на съдебното дирене пред първа инстанция,както и издаване на съдебно удостоверение.Претендират се разноски за двете инстанции.

    Противната страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.Няма доказателствени искания.

    С определение от 22.02.2021г.на ищцата-въззивница са дадени указания да конкретизира петитума на исковата си молба – да конкретизира и уточни с какви конкретни действия ответникът и пречи да упражнява правото си на собственост, и какво е конкретното и искане към съда.

  С оглед направените доказателствени искания,предвид констатираното наличие на предпоставките на чл.266 ал.3 ГПК на жалбоподателката с горното определение са дадени и указания да конкретизира допълнителните въпроси към експертизата,обстоятелствата,които ще установява искания свидетел и относимостта на издаването на съдебно удостоверение с исканото съдържание към предмета на спора.

С молба от 14.04.2021г.въззивницата е изпълнила разпорежданията на съда,като е уточнила петитума на предявения иск,въпросите към експертизата,обстоятелствата,които ще установява искания свидетел и относимостта на исканото съдебно удостоверение към предмета на спора.

След направените уточнения,настоящият състав е приел,че недостатъците на исковата молба са отстранени и,че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з.,като доказателствените искания на въззивницата намерил за основателни предвид разп.на чл.266 ал.3 и чл.266 ал.2 т.2 ГПК и ги уважил.    

Приел въззивната жалба за редовна от външна страна и процесуално допустима,като подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване и против акт на съда,подлежащ на обжалване по чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна.

Пред първоинстанционния съд въззивницата Я.П.Ф. ***, е предявила иск против М.Н.М. *** правно основание чл. 109 ЗС, с който моли съда да осъди ответника да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на ищцата да упражнява правата си на собственост по отношение на имот УПИ XVII отреден за имот с пл. № 1148 в кв. 43 по плана на гр. Роман, обл. Враца целия с площ от 345 кв. м. ведно с построената в имота масивна жилищна сграда.Излага се в исковата молба, че ищцата е собственик на недвижим имот – УПИ XVII – 1148 в кв. 43 по плана на гр. Роман, ведно с построена в имота масивна жилищна сграда. Ответникът бил собственик на УПИ XVI – 641 в кв. 43 по плана на гр. Роман ведно с жилищна сграда.Двата имота са съседни,което обстоятелство не се оспорва от страните. Части от жилищните сгради на страните се намират на обща калканна стена.През пролетта на 2019 г. ищцата установила, че в имота на ответника се строи двуетажна масивна жилищна сграда.Поддържа, че в резултат на изкопните дейности на строежа, който се намира в съседния имот основата на къщата и поддава, наводнява се и целият и имот е обзет от течове, мухъл и пропуквания. Твърди, че отправяла устни покани и молби до ответника за преустановяване на действията по строежа в резултат на които и се пречи да упражнява в пълнота правото си на собственост върху имота. Въз основа на горното предявява настоящия иск.

В писмения си отговор ответникът оспорва иска изцяло. Твърди, че за строежа се е снабдил с всички необходими документи и строежът не е в отклонение на строителните книжа.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 109 ЗС.

Събирани са пред първата инстанция писмени и гласни доказателства. Назначена е и изслушана съдебно техническа експертиза.

От приложените писмени доказателства се установява изложеното в исковата молба и отговора,а именно,че имотите на страните са съседни,като в тях има жилищни сгради,части от които са застроени на калкан.Безспорно е установено също така,че ответникът започнал строеж на пристройка на жилищната си сграда,за което се снабдил с необходимите строителни книжа и документи,вкл.и разрешение за строеж.

По делото са събирани гласни доказателства.Св. Петков – без роднински връзки със страните заявява, че познава страните, помага на ищцата в домакинството.Спомня си,че един път тя му се обадила ,че се е наводнила мазата и ,защото ответникът е изкопал в неговия имот основи и е налял бетон, тогава през месец юни е имало проливен дъжд. Свидетелят видял около 10 см. вода и я изхвърлил с кофа. След наводнението стените изпадали и в момента имало влага. Твърди, че влагата се е появила след изкопа и от дъжда. От към имота на ответника и строежа има провисване.

По делото е била  назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението на което е кредитирано напълно от съда. Вещото лице в заключението си сочи, че границата на имотите на страните върви по източната фасада на жилищната сграда на ищцата. Строителството на ответника покрива частта от калканната фасада на къщата на ищцата. Няма навлизане на строежа в имота на ищцата. При извършения обстоен оглед на зимничното помещение на ищцата, което граничи с новия строеж не са установени слягания на основите,      както и пукнатини по стените от такива слягания. Стените на мазето са овлажнени както по продължение на стената граничеща с новия строеж, така и по северната страна, с която не граничи с него. Никъде по стените не се наблюдават пукнатини от слягане на основите. Освен влага по стените никъде не се наблюдават следи от наводнение. В съдебно заседание вещото лице допълва, че мазето е вкопано в земята на около 1.30 м. и е възможно влагата да е от това. Терена в двата имота е на различни нива, като по-ниското ниво е на ответника, а по-високото е на ищцата.

При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел предявения иск за неоснователен и недоказан и го отхвърлил.

Изложил е ,че за да бъде основателен искът по чл. 109 от ЗС, е необходимо да бъдат налице следните предпоставки: ищецът да е собственик на процесния имот и неговото право на собственост да е нарушено от ответника с неоснователно действие или състояние,като тези две кумулативни предпоставки следва да са изпълнени едновременно.

Приел е,че първата предпоставка, че страните са собственици на описаните в исковата молба недвижими имоти, е доказана, и за тези обстоятелства не се спори по делото,но,че от доказателствата по делото не е установено наличието на втората кумулативна предпоставка за уважаване на неготорния иск.

Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд,че искът, основан на чл. 109 от ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото му на собственост, което ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според предназначението му. Основание за защита чрез този иск се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, произтичащо от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита,и,че функцията на иска е да предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях

В конкретния случай според съда ищцата следвало да установи по безспорен начин твърденията си, че в резултат на извършвания от ответника строеж са се появили повреди в нейната собствена сграда, както и наводняване и слягане на основите, които да и пречат да упражнява в пълнота правото си на собственост,а от събраните по делото доказателства тези обстоятелства не били установени.

Позовава се на заключението на вещото лице,което изрично е посочило, че влага се наблюдава както по продължение на стената, граничеща с новия строеж, така и по северната страна,която не граничи с него, а и никъде по стените не се наблюдават пукнатини от слягане на основите. Освен това вещото лице било установило в заключението си, че терена в двата имота е на различни нива, като по-ниското ниво е на ответника, а по-високото е на ищцата. Разпитаният по делото свидетел твърди, че наводнение в мазето на ищцата е имало след проливен дъжд.

От събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе, не се установявало твърдението на ищцата, че строежът на ответника пречи на пълноценното ползване на имота и.

В с.з.ищцата е оспорила заключението на експертизата,като е поискала поставяне на допълнителни задачи на представилата заключение такава,или допускане на нова експертиза – единична или тройна.Съдът е отказал допускане на нова експертиза по делото,при което това е сторил въззивния съд предвид разп.на чл.266 ал.3 ГПК.

Вещото лице по втората експертиза сочи,че ответникът е започнал строеж „Пристройка на два етажа към  двуетажна жилищна сграда”-неговата собствена,находяща се в собствени му имот въз основа на необходимите строителни книжа и документи и въз основа на валидно строително разрешение от 12.04.2019г.Новият строеж на ответника покрива останалата незастроена част от общата гранична калканна стена/с ж.сграда на ищцата/ в зона от 3,25 м.Към момента са изпълнени ивични основи,тухлена зидария на стени в първи етаж,кофраж и армировка на плоча над първи етаж,без да е бетонирано и армировката е корозирала.Не са декофрирани колоните в първи етаж.Не е направена обратна засипка отвън на ивичните основи.На строежа не се извършват строителни работи от поне две години.Не са взети мерки за консервиране на строежа.Недовършеното обратно засипване на ивичните основи позволява навлизане на значително количество вода от валежи в контактната плоскост на земната основа и на двете сгради.Според изявленията на ответника в с.з.без да е спиран от съответни компетентни органи,той сам е спрял строителството на пристройката след завеждане делото от ищцата,тъй като не е бил сигурен в изхода му и от страх да не се постаноови събарянето на пристройката.Вещото лице в заключението си също така сочи,че установил значително овлажняване в североизточното мазе на ищцата на калканната стена в зоната на съседния строеж.Причината е,че водата от валежи от покрива и околния терен на съседната сграда влиза директно в изкопа за ивичните основи на новата пристройка.Стената на мазето на ищцата няма хидроизолиращи свойства.С времето проблемът се задълбочавал от валежите.Налице са повреди в подовата конструкция на пода на първия етаж над това мазе.Има изгниване на носещите дървени греди от градореда и на подовото дюшаме.Според в.л.в момента на огледа не се наблядава видимо подаване на основите на къщата на ищцата,но процесът бил в ход и се забелязват начални пукнатини по калканната тухлена стена и стаята над въпросното мазе.Ако се продължи с наводняването повредите ще се задълбочат с времето.Наводняваната калканна стена в мазето е част от конструкцията на къщата и представлява подпорна стена за мазето и ивична основа на къщата.Ако се компрометира носещата и способност от слягане на земната основа в резултат на оводняването,то за в бъдеще ще се наложат усилване и ремонт на жилищната сграда,за да се експлоатира.В с.з.вещото лице пояснява,че на пратика проблемът не е в контакта между двете сгради,а от наводняването,което пък е резултат от недовършения строеж и ненаправения обратен насип.Водата от покрива и терена се излива и събира в изкопа на недовършения строеж,и оттам навлиза в имота на ищцата,като уврежданията с времето ще се задълбочават.За да се спре този процес трябва незабавно строежа да бъде завършен,но за премахване на увредите по жилищната сграда на ищцата трябвало да бъде извършен друг оглед,геолошки проучвания ,да се проучат основите и пр.Настоящият състав приема заключението на вещото лице като компетентно и обективно,което не е в противоречие и с първото заключение на експертизата дадено пред РС.

При така изяснената фактическа обстановка настоящият състав намира предявения иск също за неоснователен и недоказан.Както се изложи искът, основан на чл. 109 от ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото му на собственост, което ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според предназначението му. Основание за защита чрез този иск се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, произтичащо от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита,и,че функцията на иска е да предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях.

С оглед доказателствата по делото настоящият състав намира,че не са налице от страна на ответника неоснователни действия,с които той пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост.Действително на ищцата при започналия строеж са причинени вреди,която тя няма пречка да иска възстановяването им,но причинените щети не са резултат от неоснователни действия от страна на ответника.Последният е отпочнал строителството при наличие на редовни строителни книжа и документи и валидно издадено разрешение за строеж,като нанесените увреди на имота на ищцата при отпочналото строителство е резултат от спирането на строежа,което пък от своя страна е провокирано от предявения от ищцата/въззивница/ иск и страх и незнание от страна на ответника да строи или да не строи.Причинените на ищцата вреди върху имота и несъмнено са за сметка на ответника,извършващ строежа съгл.чл.163 ЗУТ,но не могат да обосноват извод за основателност на иск с правно основание чл.109 ЗС при липса на неоснователни действия и при формулирания петитум на иска и с първоначалната искова молба,и с допълнителната такава пред въззивната инстанция. Негаторният иск по чл.109 ЗС е иск за защита правото на собственост,чрез който се цели да бъде прекратено неоснователно въздействие върху чужд имот,което пречи на ищеца/ищците/ да упражняват собственическите си правомощия.Константна е практиката на ВКС ,че неоснователното въздействие върху чужда сфера не зависи само от това дали има разрешение на административен орган,когато такъв се изисква от закона,а от това дали извършените действия обективно пречат на ищеца да упражнява правата си.

При така изяснената фактическа обстановка предявеният иск се явява неоснователен.Като такъв следва да бъде отхвърлен.Като е стигнал до същите правни изводи,първоинстанционният съд е постановил правилно решение,което следва да бъде потвърдено.Въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение.

При този изход на делото въззивницата следва да заплати на въззиваемия сторените от него разноски по водене на делото в размер на 600 лв.-адв.възнаграждение.

   

Водим от горното,  ВрОС

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Мездра от 16.11.2020г.по гр.д.711/2019г.

ОСЪЖДА Я.П.Ф. *** да заплати на М. Н. М. *** деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 600 лв.-адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните.

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

                                             2..........