Решение по дело №5/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и сл. от ГПК /отм./ във вр. с § 2 ал. 2 от ГПК.

С решение № 579/27.01.2006 г., постановено по Г. д. № 662/2004 г. на Кърджалийски районен съд, е отхвърлен предявения от Ф.Н.Х. и С.Н.Х.н, двамата от с. Б. Кърджалийска област иск по чл. 97 ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на Б.Р.М. и Ш.М.Р., че са собственици на земеделска земя, представляваща нива от 2 дка, находяща се в м. “Ш. тарла“ в землището на с. Б. Кърджалийска област като недопустим. Със същото решение е отхвърлен предявения от Ф.Н.Х. и С.Н.Х.н, двамата от с. Б. Кърджалийска област иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, за признаване за установено по отношение на Б.Р.М. и Ш.М.Р., двамата от с. с., че са собственици на земеделска земя, представляваща нива от 2 дка, находяща се в м. “Ш. тарла“ в землището на с. Б. Кърджалийска област, при образуването на ТКЗС. Ф.Н.Х. и С.Н.Х. са осъдени да заплатят на Б.Р.М. разноски по делото в размер на 150 лв.

Недоволни от решението са останали жалбодателите Ф.Н.Х. и С.Н.Х., които го атакуват като незаконосъобразно. Твърдят, че при решаването на повдигнатия спор за материално право по чÙ. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ съдът нарушил материалния закон. Предмет на делото бил спор за установяване кой е бил собственик на земеделска земя, представляваща нива от 2 дка в местността “Ш. тарла” в землището на с. Б. Кърджалийска област към момента на внасянето й в ТКЗС през 1958 г. Считат, че неправилно съдът приел, че нямат правен интерес да водят такъв иск като се позовал на уведомление № 3757/21.10.1994 г. от ОбСЗГ- К., с което било съобщено на наследодателя им отказа за възстановяване в съществуващи стари реални граници на процесния имот поради това, че се намирал в строителните граници на населено място. Наследодателят им Н.Х.Х. бил починал на 14.10.1994 г., т. е. една седмица преди това, при което било налице ненадлежно уведомяване на заявителя. От друга страна, те като наследници също не били получили никакво уведомление и считат, че производството по възстановяване на собствеността върху посочената земеделска земя не е приключило. От съдържанието на жалбата и изявленията на защитата на жалбодателите в съдебно заседание се установява, че се иска отменяване на решението на районния съд и постановяване на ново по същество на спора, с което иска по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ се уважи, ведно с разноски по делото. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.

Ответниците, чрез защита си, намират жалбата за неоснователна и молят да се остави в сила решението на районния съд. Считат, че правата на жалбодателите не са нарушени, тъй като за земеделска земя в местността “Ш. тарла“ в землището на с. Б. Кърджалийска област, жалбодателите били обезщетени с компенсационни бонове, за това, че същата се намира в строителните граници на населено място. Това обстоятелство са отнасяло и за ответника М.. Освен това жалбодателите не били обжалвали плана за земеразделяне, който влезнал в сила и считат, че предявеният иск е недопустим .

С решение № 162/14.07.2006 г., постановено по в. Г. д. № 105/2006 г., Кърджалийският окръжен съд обезсилил решението на първоинстанционния съд и прекратил производството по делото. С решение № 929/02.07.2007 г. по Г. д. № 1261/2006 г. ВКС на РБ обезсилил решение от 14.07.2006 г. по Г. дело № 105/2006 г. на Кърджалийски окръжен съд и върнал делото за ново разглеждане на същия съд при друг съдебен състав.

При новото разглеждане на делото с решение № 292/27.12.2007 г., постановено по в. Г. д. № 234/2007 г., Кърджалийският окръжен съд оставил в сила първоинстанционното решение. С решение № 508/18.10.2009 г. по Г. д. № 1393/2008 г. ВКС на РБ обезсилил въззивното решение на Окръжен съд- К., постановено на 27.12.2007г. по Г. д. № 234/2007 г., прекратил производството по делото по предявения от Ф.Н.Х. и С.Н.Х. против Б.Р.М. и Ш.М.Р. иск за признаване за установено по реда на чл. 97 ал. 1 ГПК /отм./, че същите са собственици на земеделски имот, представляващ нива от 2 дка, находяща се в м. "Ш. тарла", землището на с. Б. и върнал делото на Окръжен съд- К. за произнасяне по предявения от Ф.Н.Х. и С.Н.Х. иск за признаване за установено по реда на чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ, че техният наследодател Н.Х.Х. /респ. неговият баща Х.Х.М./ бил собственик на нива от 2 дка в м. "Ш. тарла", землището на с. Б. към момента на образуване на ТКЗС.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от лица, имащи интерес от обжалването и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Ищците Ф.Н.Х. и С.Н.Х., предявили срещу ответниците Б.Р.М. и Ш.М.Р. иск за признаване за установено, че техния наследодател Н.Х.Х. бил собственик на нива от два дка в местността „Ш. тарла” в землището на с. Б. община К. към момента на внасянето й в ТКЗС. Наследодателят им внесъл процесната земеделска земя в ТКЗС. Този петитум е уточнен с допълнителна молба, в която ищците твърдели, че имотът е останал в наследство от баща им Н.Х.Х., починал през 1994 г., както и че поради явна фактическа грешка на ПК, техният имот бил придаден към имота на ответниците, които са го посочили като свой при анкетирането. Допълнително в съдебно заседание на 28.06.2006 г. по в. Г. д. № 105/2006 г. по описа на КОС, пълномощникът на ищците конкретизирал, че границите на нива от три дка в местността „Ш. Тарла” са: на изток– имоти с № 209 и 210, от запад имот № 305, от северната страна няма граница, т. к. бил последен северен имот и на юг- имот № 232. Нивата била площ от 3 дка, но ищците претендирали 2 дка от нея, които се намирали в северната част на имота, а 1 дка от този имот бил на ответниците по жалбата. В местността „Ш. Тарла” имало и имоти със собственици Б.Р.М., Ш.М.Р., а останалите имоти- на Община- К.. В съдебно заседание на 07.12.2007 г. по в. Г. д. № 234/2007 г. пълномощникът на ищците поискал и е допуснато изменение на петитума на предявения иск, съгласно който се иска на основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ да се признае за установено по отношение на ответниците, че спорната земеделска земя- нива в землището на с. Б. О. К., в местността "Ш. тарла" с площ от 1.607 декара, представляваща югозападната част с площ 115 кв. м. от възстановения на първия ответник имот № 209 по картата на с. Б. О. К., и югоизточната част с площ 1502 кв.м. от възстановения на втория ответник имот № 299 по картата на с. Б. О. К., при граници: изток- имот № 209- нива на Б.Р.М. и имот № 210- нива на Ш. С.М., запад- имот № 299 нива на Ш.М.Р., север- имот № 209 нива на Б.Р.М. и имот № 299- нива на Ш.М.Р., юг- имот № 232 пасище на Община К., имот № 304- нива на Община К., при образуването на ТКЗС е бил собственост на Н.Х.Х., бивш жител на с. Б. О. К.. Или, с оглед съдържанието на исковата молба и задължителните указания на ВКС в отменителното решение, съдът приема, че е предявен установителен иск за установяване право на собственост върху земеделска земя към момента на внасянето й в ТКЗС с правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ.

От фактическа страна се установява следното:

Ищците Ф.Н.Х. и С.Н.Х. са братя- наследници на Н.Х.Х.- техен баща, починал на 14.10.1994 г., който приживе като наследник на Х.Х.М. заявил пред ПК- К. /сега ОСЗ/ за възстановяване право на собственост върху земеделски земи в землището на с. Б. общо в размер на 41 дка, вкл. и процесната земя. По делото не се спори за идентичността на името Х.Х.М. с Х.Х.М. по удостоверение за наследници № 2/27.02.1992 г. на Кметство с.Пенево, Кърджалийска област. С уведомление № 1797/15.02.1993 г. наследодателят на ищците бил уведомен, че с протоколно решение № 93/19/31.12.1992 г. на основание чл. 18ж ал. 2 ППЗСПЗЗ е признато и определено за възстановяване с план за земеразделяне правото на собственост върху процесния имот. Уведомление № 332 от 09.02.2000 г. било изпратено до Н.Х.Х., с което го уведомявали, че правото на собственост върху процесния имот не може да бъде възстановено в реални граници, тъй като попада в строителните граници на с. Б. в разпоредбите на чл. 10 ал. 6 или ал. 7 от ЗСПЗЗ и, че в 14- дневен срок може да направи искане за начина на обезщетяване. Постановено било решение, с което на наследниците на Х.Х.М. било определено обезщетение. Уведомяването за това решение не е било надлежно извършено, тъй като същото е било изпратено до Н.Х. след неговата смърт /същият е починал на 14.10.1994 г./, поради което следва да се приеме, че процедурата по обезщетяване не е приключила и предявения иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ е допустим.

От доказателствата по делото се установява още, че със заявление до ОбСЗГ- К., ответникът Б.Р.М., заявил за възстановяване право на собственост върху земеделски земи, включително и за 2 дка в м. “Ш. тарла”, в землището на с. Б. Кърджалийска област на основание самостоятелно право на собственост върху земеделски земи, но към преписката на същия липсват доказателства за собственост на процесната нива. С протоколно решение № 93/9/31.12.1992 г. на Б.М. било признато и определено за възстановяване право на собственост върху земеделски земи с площ от 20.500 дка, вкл. и върху 2 дка в м. “Ш. тарла” в землището на с. Б. Кърджалийска област на основание чл. 18ж ал. 2 от ППЗСПЗЗ. За част от земеделските земи на основание чл. 18ж ал. 1, чл. 18з ал. 1 от ППЗСПЗЗ и след замервания на земята в доказани съществуващи стари реални граници, на ответника М. било възстановено правото на собственост в стари реални граници с решение № 404/ 09.08.1994 г., и след това бил извършен въвод във владение, видно от протокол № 408/12.08.1994 г. За нива в м. “Ш. тарла” от 2 дка в землището на с. Б. Кърджалийска област, правото на собственост не било възстановено, тъй като имотът попадал в разпоредбата на чл. 10 ал. 6 или 7 от ЗСПЗЗ и му било указано да определи предпочитан начин на обезщетяване- със земя или компенсационни бонове. По- късно ответникът бил уведомен от ОбСЗГ- К., че за същия имот отказва да се произнесе до представяне на скица и удостоверение от техническата служба.

По делото е представена и преписка за възстановяване право на собственост върху земеделски земи и на ответника Ш.М.Р. като наследник на Р.М.А. б. ж. на с. Б. /в същата преписка като наследник е посочен и Б.Р.М./. Видно от заявлението за възстановяване на земеделски земи, ответникът е посочил нива от 1.5 дка в м. „Мехмед овлу” и 0.4 дка в м. „Ш. тарла”. От преписката се установява, че с решение № 3383/06.10.2003 г. на ОбСЗГ- К., е възстановено право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 3 дка в м. “Мехмед овлу” в землището на с. Б. Кърджалийска област, за който скицата е неразделна част от същото решение и приложена към делото. Ш.М.Р. по преписката, по която е заявил за възстановяване земеделска земя в същата местност от 1 дка, е бил обезщетен със земеделска земя по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 25 ал. 3 от ППЗСПЗЗ с решение № 3379/ 23.092003г. на ОСЗГ- К.. Към същата преписка е приложено заверено ксерокопие на емлячен регистър за непокрити имоти за с. Б. стр. 172, в който на името на наследодателя на ответниците Р.М.А. са записани, наред с останалите земи, и нива от 0.4 дка в м. „Ш. тарла” и нива от 1.5 дка в местността „Мехмед овлъ”.

Жалбодателят С.Н.Х. обяснява в съдебно заседание, че процесната нива в момента я ползва той, а ответникът Б. имал място от 4 ара в същата местност, но извън неговата земя- на границата с тяхната нива. Нивата на Р.М.А. била 4 ара. И това били същите 4 ара, които в момента притежавал Б..

Ответникът по иска и по жалбата- Ш.М.Р. обяснява в съдебно заседание, че ответникът Б.Р.М. му е чичо и по- голяма част от имота бил техен още преди образуването на ТКЗС. Имали общо 9 дка, като върху част от тях били построени къщи. Местността „Ш. тарла” била общо 15 дка, като имало и други собственици. Тяхната земя се намирала в центъра на местността на равно място, а земите на ищците били разположени на стръмно място. Местността на жалбодателите била цялата в храсти, тръни, необработена земя- мера и не се наричала „Ш. Тарла”, а „Кайряк”. Тези 2 дка били в края на цялата местност и не знае дали това е една и съща земя. Обяснява също, че местността я знаели като „Ш. тарла” и тя се намирала в самия център на местността „Мехмед овлу”. Тази земя я работели ответниците. Същият в съдебно заседание на 07.12.2007 г. по реда на чл. 114 от ГПК обяснил, че Ф.Н. от 3- 4 години ползвал мястото и построил постройките през 1999- 2000 г., а С.Н. го ползвал, откакто ТКЗС взело мястото и по това време построил постройките. В съдебно заседание на 18.12.2009 г. същият обяснява, че техния имот и този на ищците били различни имоти, но попадали в една и съща местност „Ш. тарла”, в която местност имало и други местности.

Свидетелят А. Ю. обяснява, че знае местността „Ш. тарласъ” и, че порцесния имот бил на бащата на жалбодателите- Н.Х.. Твърди, че от тридесет години били построени постройките в имота- плевня, дръвчета и лозе. Имота бил ограден с тел и се обработвал от двамата братя С. и Ф. Не знае съседите на имота. Б. и Ш. имали нива в същата местност „Ш. тарла”, но тя се намирала по- нагоре от имота на жалбоподателите. В момента имота, в който имало постройки, се ползвал от братята Ф. и С. Земята била внесена в ТКЗС.

Свидетелят М.Т. обяснява, че знае нивата, в която имало изградени постройки и която ползвали жалбодателите, които били стопаните. Постройките, лозето и дръвчета били от тридесет години. Местността се намирала в с. Б. зад магазина, на стръмно място. Земята била на техния баща. Местността се наричала „Ев алтъ”. Б. там нямал ниви. Сградите в имота построил Ф.. От съвета казали, че Б. и Ш. имали четири ара на това место, точно зад магазина. Твърди, че там, където било мястото на Ф. и С, ответниците Б. и Ш. нямали место. Тази земя се ползвала от ТКЗС.

От заключението на вещото лице, което не се оспорва от страните и се приема, се установява, че заснетите имоти с кадастрални номера 308 и 309 в скицата за геодезическо заснемане, засягали част от имот 299 по КВС на с. Б. с размер 1502 кв. м. и записан в имотния регистър към КВС на Ш.М.Р., част от имот 209 по КВС на с. Б. с размер 115 кв. м. бил записан в имотния регистър на Б.Р.М., а останалата площ до 2 дка била общински остатък. Цялата площ на кад. № 309 бил общински остатък. В регистъра на имотите по КВ на с. Б. не се установила местност „Ш. тарла”. Възстановените имоти с кад. № 209 на Б.Р.М. и 299 на Ш.М.Р. били записани, че попадат в м. „Мехмед авлусу”. Установил на място, че заснетите имотни граници на кад. № 308 и 309 в приложената скица за геодезическо заснемане, били материализирани на място с телена мрежа на бетонови и дървени колове, и тези имоти се ползвали от ищците. Същият обяснява в съдебно заседание, че не винаги в КВС се вписвали всички местности, както са по документи. Обикновено се вписвала една местност, която можело да включва в себе си няколко други местности. На място установил, че има местност „Ш. Тарла”- зад училището. Имало и местност „Мехмед авлусу”, които били в един и същ масив, съгласно КВС. В декларациите на имотите имало такава местност „Ш. тарла” в землището на с. Б.. Обяснява, че не може да каже дали постройките са законни или не, тъй като не му била поставяна такава задача, но постройките били стопански за отглеждане на животни и съхраняване на фураж.

При тези данни следва да се приеме , че решението на районния съд е неправилно в частта, с която е отхвърлен иска на ищците за частта от процесната нива, равняваща се на 1607 кв. м. Съображенията на съда са следните: Спорът по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ съществува, когато две страни твърдят собственост спрямо един и същ имот към минал момент- образуването на ТКЗС във връзка с възстановяването му, какъвто е настоящия случай. Налице е заявление за възстановяване на собствеността, както и решение на ПК /сега ОСЗ/, с което правото на възстановяване е признато на наследодателя Н.Х.Х. като наследник на Х.Х.М., което право се оспорва от ответниците по иска и разрешаването на този спор следва да стане по реда на чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ. За ищците е налице правен интерес да установят, че имотът е внесен в ТКЗС и неправилно се оспорва от ответниците. Освен това, административното производство по обезщетяване не е приключило. Налице е нередовно връчване- всички съобщения по това производство са били адресирани до наследодателя на въззивниците след неговата смърт, и поради това същите не са влезли в законна сила.

Съдът приема за установено по делото, че ищците и ответниците, са притежавали земеделски земи, освен в различни местности, така и в една и съща местност с наименование „Ш. тарла”, но тези земи са били различни по размер и местоположение в местността. За да приеме това, съдът взе предвид, както приложените по делото писмени доказателства, вкл. копия на емлячни регистри, така и обясненията на страните по делото и показанията на разпитаните по делото свидетели. Така, установява се безспорно по делото, че заявената за възстановяване земеделска земя от ищците, е била записана в емлячния регистър за непокритите земеделски имоти на името на техния наследодател и няма данни по делото тази земя да е била отчуждавана, а напротив- била е внесена в ТКЗС, като наследодателят на ищците продължил да я ползва. В приложеното към преписките заверено копие на емлячен регистър за с. Б. на стр. 181 партида № 37 на името на наследодателя на ищците- техен дядо Х.Х., е записана наред с останалите земи и нива от 2 дка в м. „Ш. тарла”. Емлячният регистър е официален документ, удостоверяващ изявлението на лицето, че записаните земеделски имоти са негова собственост. Регистърът се попълва от съответното длъжностно лице и доказателствената сила в случая на този документ не е оборена, поради което доказва правото на собственост на наследодателя на ищците върху процесната земя към момента на внасянето й в ТКЗС. Наред с това, установява се по делото, че процесната земя са я ползвали и самите ищци, които са братя, като през 70- те години построили стопанските постройки в имота. В тази насока са показанията на св. Ю. и Т., от които се установява, че имота- предмет на делото, бил на бащата на жалбодателите- Н.Х.Х., бил внесен в ТКЗС, застроен бил от ищците преди тридесет години по времето на ТКЗС, местността, в която бил имота, се намирала в с. Б.- "зад магазина". Установява също, че в същата местност, както ищците, така и първия ответник, а втория ответник по силата на наследяване, имали земеделска земя, като тази на ответниците била по- малка. В тази насока са и обясненията на самия ответник по иска и по жалбата Ш.Р., който признава, че тяхната земя се намирала в центъра на местността на равно място, а земите на ищците били разположени на стръмно място и били в края на цялата местност, а местността „Ш. тарла” се намирала в самия център на местността „Мехмед овлу”. Обяснява също, че Ф.Н. от 3- 4 години ползвал мястото, построил постройките през 1999- 2000 г., а С.Н. го ползвал откакто ТКЗС взело мястото и по време на ТКЗС построил постройките.Наред с това, от обясненията на страните по делото, разпитаните свидетели и заключението на вещото лице се установява, че местностите „Ш. тарла” и „Мехмед авлу” са различни местности като втората местност е по- голяма и включва в себе си и първата местност.

Що се касае до ответниците по иска, установява се по делото, че общият им наследодател Р.М.А. е починал през 1937 г. и е оставил като наследници двама сина- Б.Р.М. и М. Р. М.. Последният също е починал през 1995 година, чийто син Ш.М.Р. е втория ответник по иска. Видно от приложените преписки, Б. Р. е заявил за възстановяване земеделски земи на собствено основание, със самостоятелни права в т. ч. и 2 дка в местността „Ш. тарла”, като няма доказателства, установяващи собствеността му относно процесната нива. Вторият ответник Ш. М. е заявил за възстановяване земеделски земи веднъж като наследник на баща си М. Р. М., и втори път- като наследник на общия наследодател- негов дядо- Р.М.А.. Така, той е заявил за възстановяване веднъж 1 дка в м. „Ш. тарла” и втори път- 0.4 дка в м. „Ш. тарла” и отделно- 1.5 дка в друга местност- „Мехмед авлу”. По делото няма каквито и да било данни за собственост на процесната нива към момента на внасяне на земите в ТКЗС по отношение на ответника Б. М.. За втория ответник също няма такива данни, а и в приложения емлячен регистър срещу името на техния наследодател- Р.М.А./А./- е записана нива от 0.4 дка в м. „Ш. тарла” и нива от 1.5 дка в м. „Мехмед авлъ”, а и ответникът Ш.М.Р. като наследник на Р.М.А., е заявил за възстановяване в м „Ш. тарла” само 1 дка. Приложените към преписките на ответниците по иска Б.М. и Ш.Р. протоколи за причисляване към ДПФ на земя, собственост на бивши членове на ТКЗС, по никакъв начин не доказва собственост на наследодателя на ответниците, а и самостоятелно на ответника Б.М.ов, върху процесната нива.

Съдът намира, че претенцията на ищците за собственост на земеделска земя, която е била внесена в ТКЗС и застроена със стопански постройки от самите тях, е основателна и предявения иск следва да се уважи до редуцирания от ищците размер в съдебно заседание. Съгласно ЗСПЗЗ правата на собствениците се възстановяват и върху земи, които са били включени в ТКЗС и други селскостопански организации, и се намират в строителните граници на населените места, освен ако върху тях законно са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и строежът на законно разрешената сграда е започнал. Меродавно за възстановяването е положението на имота към момента на образуване на ТКЗС. Следва да се посочи, че дори и процесната земеделска земя, да е била включена в строителните граници на с. Б. и застроена, в случая това обстоятелство е без значение, тъй като от данните по делото се установява, че процесната земеделска земя е била собственост на наследодателя на ищците, внесена е била в ТКЗС и същите са продължили да я ползват като построените върху същата земя постройки, които имат селскостопански характер, са построени не от трето лице, а от самите ищци още през 70- те години. С оглед на това, съдът счита, че в случая не е налице хипотезата нито на чл. 10 ал. 6 или 7, нито тази на чл. 10б от ЗСПЗЗ.

Или, съдът приема предявения иск с правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ за основателен и доказан до размера на 1.607 дка /с оглед намалената в съдебно заседание претенция на ищците/ земеделска земя- нива в местността „Ш. тарла” в землището на с. Б. О. К..

Като е направил различни изводи в тази част, първоинстанционият съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, вместо което се постанови друго решение, с което предявения иск се уважи до размера на 1.607 дка като се признае за установено по отношение на ответниците Б.Р.М. с ЕГН * и Ш.М.Р. с ЕГН *, че Н.Х.Х., бивш жител на с. Б. О. К. към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на земеделска земя- нива в землището на с. Б. О. К., в местността "Ш. тарла" с площ от 1.607 декара, представляваща югозападната част с площ 115 кв. м. от възстановения на първия ответник имот № 209 по картата на с. Б. О. К., и югоизточната част с площ 1502 кв.м. от възстановения на втория ответник имот № 299 по картата на с. Б. О. К., при граници: изток- имот № 209- нива на Б.Р.М. и имот № 210- нива на Ш. С.М., запад- имот № 299 нива на Ш.М.Р., север- имот № 209 нива на Б.Р.М. и имот № 299- нива на Ш.М.Р., юг- имот № 232- пасище на Община К., имот № 304- нива на Община К.. Атакуваното решение в останалата част следва да се потвърди.

При този изход на делото и с оглед претенциите на жалбодателите за разноски, следва в тежест на ответниците по жалбата да бъдат възложени направените по делото разноски от същите, както следва- в полза на Ф.Н.Х.- 100 лв. и в полза на С.Н.Х.н- 92.95 лв.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 579/ 27.01.2006 г., постановено по Г. д. № 662/2004 г. по описа на Кърджалийски районен съд, в частта, с която е отхвърлен иска на Ф.Н.Х. и С.Н.Х.н, двамата от с. Б. община К., Кърджалийска област с правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на Б.Р.М. с ЕГН * и Ш.М.Р. с ЕГН *, че Н.Х.Х., бивш жител на с. Б. О. К., наследодател на Ф.Н.Х. и С.Н.Х.н, двамата от с. Б. Кърджалийска област към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на земеделска земя- нива в землището на с. Б. О. К., в местността "Ш. тарла" с площ от 1.607 декара, представляваща югозападната част с площ 115 кв. м. от възстановения на първия ответник имот № 209 по картата на с. Б. О. К., и югоизточната част с площ 1502 кв.м. от възстановения на втория ответник имот № 299 по картата на с. Б. О. К., при граници: изток- имот № 209- нива на Б.Р.М. и имот № 210- нива на Ш. С.М., запад- имот № 299 нива на Ш.М.Р., север- имот № 209 нива на Б.Р.М. и имот № 299- нива на Ш.М.Р., юг- имот № 232- пасище на Община К., имот № 304- нива на Община К., вместо което постановява:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Б.Р.М. с ЕГН * и Ш.М.Р. с ЕГН *, че Н.Х.Х., бивш жител на с. Б. О. К., /респ. неговия баща Х.Х.М./ наследодател на Ф.Н.Х. и С.Н.Х.н, двамата от с. Б. Кърджалийска област към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на земеделска земя- нива в землището на с. Б. О. К., в местността "Ш. тарла" с площ от 1.607 декара, представляваща югозападната част с площ 115 кв. м. от възстановения на първия ответник имот № 209 по картата на с. Б. О. К., и югоизточната част с площ 1502 кв.м. от възстановения на втория ответник имот № 299 по картата на с. Б. О. К., при граници: изток- имот № 209- нива на Б.Р.М. и имот № 210- нива на Ш. С.М., запад- имот № 299 нива на Ш.М.Р., север- имот № 209 нива на Б.Р.М. и имот № 299- нива на Ш.М.Р., юг- имот № 232 пасище на Община К., имот № 304- нива на Община К..

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните.

Председател: Членове: 1/ 2/