№ 60
гр. гр. Д. , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на шестнадесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500244 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№264126/04.03.2021г. на „Водоснабдяване и канализация Д.” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д., бул”****, срещу
решение №260127/16.02.2021г. по гр.д.№1530/2020г. на РС-Д., с което се
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че СТ. М. К., с ЕГН **********, от с. С.,
ул.,,С.№*, не дължи на „Водоснабдяване и канализация Д.” АД сумата от
1000лева, начислена по фактура№ **********/08.06.2020г. на основание
чл.49 и чл.51 от Общите условия.
Въззивникът намира решението за неправилно и необосновано, в
разрез с предмета на спора, в противоречие с нормативната уредба и
събраните доказателства. Иска отмяната му и постановяване на ново за
отхвърляне на иска. Несъгласието си с крайния извод на районния съд
обосновава с доводи по съществото на спора относно отношенията между
страните по доставяне и ползване на ВиК услуги, извършена от ВиК
оператора проверка на водомера, чрез който се отчитат същите,
констатациите от проверката и определяне на количеството изразходвана
1
вода при условията на чл.51 от ОУ. Изводът на съда за недължимост на
процесната сума изхождал от неотносими към предмета на настоящото
производство разпоредби, които касаели случаи на повреден водомер, но не и
на разпоредбите по чл.49 и чл.51 от ОУ, приложими в случая. Цитираната в
решението разпоредба на чл.81 от ЗЗД се отнасяла за случаи, когато
длъжника не отговарял, ако неизпълнението се дължало на причина, която не
може да му се вмени във вина. Манипулацията на водомера не била причина,
която се е осъществила сама, но дори и съдът да беше приел, че са налице
обективни обстоятелства, следвало да съобрази и втората част от същата
разпоредба, че обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични
средства не го освобождава от отговорност.
При данни обжалваното решение да е връчено на въззивника на
18.02.2021г., жалбата, депозирана в деловодството на съда на 04.03.2021г. се
явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е
подаден от насрещната страна. Намира я за неоснователна, а обжалваното
решение за правилно. Неприложими намира разпоредбите на чл.49 -51 от ОУ
в случая, които се отнасяли да определяне на количеството изразходвана вода
при отказ за достъп, незаконно присъединяване, нарушаване целостта на
пломбите и при физическо въздействие върху водомера. В последната
хипотеза обаче се изисквало физическото въздействие да доведе до неточност
на показанията. Недоказано било водомера да е повреден, да е налице
неточност на показанията.
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
връчено на дата 18.02.2021г., жалбата, депозирана в деловодството на
04.03.07.2018г. се явява подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК, от лице с
право и интерес да обжалва неизгодното за него решение, и е процесуално
допустима.
Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери
обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено
следното:
2
Предявеният иск е отрицателно установителен такъв, черпещ правното
си основание от разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК. Предявен е от СТ. М.
К., с ЕГН **********, от с. С., ул.,С.“ №*, срещу „Водоснабдяване и
канализация” АД гр.Д., за установяване, че не дължи на ответника сумата от
1000лева, начислена стойност за ВиК-услуги по фактура№
**********/08.06.2020г. на основание чл.49 и чл.51 от Общите условия за
обект с. С., ул.,С.“ №*.
С атакуваното решение искът е уважен. Въззивната инстанция намира
решението за правилно по следните съображения:
Не е спорен фактът, че ищцата, заела позицията на въззиваема, е
потребител на В и К услуги за обект в с. С., ул.,С.“ №*. Доставяната от
ответника като ВиК-оператор вода в обекта на ищцата до 12.06.2020г. се е
отчитала с водомер №014413, на която датата същият е демонтиран и е
монтиран водомер №009372, за което е съставен констативен протокол
№031624. В констативния протокол, не е посочена конкретна причина за
демонтажа на стария водомер. Отразено е в протокола отчетено при
демонтажа показание на водомера от 101куб.
Преди демонтажа на водомера, а именно на датата 06.06.2020г., по
данни от констативен протокол №003117 /06.06.2020г., е извършена проверка
на водомера от служители на „ВиК Д.“АД М.М., Й.С. и Ф.А.. В протокола е
отразена констатация,че водомер №014413 с държавна пломба и пломба ВиК
0156843 е разположен в шахта 5куб.м., отчетено е показание 189куб.м.,
констатирано е, че „корпуса на водомера се отделя от тялото, което е
предпоставка за кражба на вода“. На същата дата 06.06.2020г. е издадено и
предписание №038507 от служители на „ВиК Д.“АД М.М. и Т.Т., в срок до
14дни да бъде сменен водомера за сметка на клиента, както и да бъде сменена
партидата, тъй като титуляра, съпруга на С.М., е починал. Констатациите
относно състоянието на водомера и показанието за потребление са идентични
на констатациите в констативен протокол №003117 от 06.06.2020г.
На датата 08.06.2020г. ответното дружество е издало фактура №
41860/08.06.2020г. за начислени 375,375куб.м вода на обща стойност
833,33лева без ДДС, при единична цена от 2.22лева, или 1000лева с
ДДС/833.33лева +166.67лева ДДС/. Като основание за начисляване във
3
фактурата е посочено „предоставяне на ВиК услуги по чл.49, чл.50 и чл.51
от Общите условия на ВиК“.
На датата 11.06.2020г. е подадена молба вх.№1686#1/11.06.2020г.,
обективираща несъгласие на абоната С.К. с отчетеното показание от
189куб.м., вместо вярното 100куб.м. и искане да и бъде предаден водомера за
извършване на проверка.
Демонтираният водомер е предаден от ищцата за проверка от
лаборатория „Хидроконтрол“ М.С.”гр.П., за резултатите от която е съставен
констативен протокол №336/22.06.2020г. В протокола са отразени
показанията на водомера при постъпване в лабораторията -100.964куб.м. и
констатацията, че „водомерът отговаря на изискванията на Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол съгласно
чл.28 от Закона за измерванията и е годен за употреба“. Проверката е за
метрологическа годност, т.е. дали водомерът отчита правилно количеството
консумирана вода или начислява повече или по-малко. В случая е
констатирано, че водомерът работи правилно.
С писмо от ЕТ „Хидро –конт М.С.” потвърждава извършената
проверка на процесния водомер в лаборатория „Хидро-конт” гр. П.. С
допълнително писмо изх.№/11.01.21г. ЕТ „Хидро –конт М.С.” уточнява, че
бланката на констативния протокол е с логото и разширеното /комерсиално
/име на лабораторията „Хидрокотрол“. Съгласно заповед №А-О-
/01.04.2016г., изменена със заповед А-20/26.10.2017г. на председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, ЕТ „Хидро –конт
М.С.” гр.П. се явява оправомощено по реда на глава четвърта от Закона за
измерванията лице.
Касае се за отношения регулирани от Общите условия за предоставяне
на В и К услуги на потребителите от В и К оператор на „ В и К” ЕООД, град
Д., одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ -09 от 11.08.2014 г. и правилата на
Наредба № 4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Според разпоредбата на чл.49 от Общите условия изразходваното
количество вода при отказ на потребителя за отчитане показанията на
водомера, установен с протокол по чл.24, ал.4, се изчислява по
4
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата
със скорост 1 м/с, за периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6
месеца. Според разпоредбата на чл. 50 от Общи условия при незаконно
присъединяване, изразходваното количество вода се определя по реда на
чл.49 от ОУ /по пропускателната способност на водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и
изтичане на водата със скорост 1 м/с./ за едногодишен период, освен ако се
докаже, че периодът е по-малък. Аналогична на отговорността за незаконно
присъединяване е отговорността по чл.51 от ОУ. Според разпоредбата на
чл.51 от ОУ, при нарушаване на целостта на пломбите/с изключения на
случаите, когато нарушението не е породено от действия на потребителя/ и
когато чрез физически действия върху водомерите потребителя причини
тяхната повреда или неточност на показанията им, количеството изразходвана
вода се определя по реда на чл.49 от общите условия, т.е. по пропускателната
способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера
при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1
м/с./ за периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца.
Отговорността възниква при констатация за такива нарушения, извършени
виновно/умишлено или по небрежност/, като вината се предполага до
доказване на противното. При установяване на повреда на водомера извън
визираните хипотези на чл.51 от ОУ, количеството изразходвана вода се
определя по друг ред, а именно по реда на чл.20 вр.чл.26 от ОУ.
Безспорно в случая е налице законно присъединяване и монтиран от
самия В и К-оператор водомер №014413, в обекта на ищеца-ползвател на В и
К услуги, демонтиран на 12.06.2020г. поради повреда- корпуса на водомера се
отделя от тялото, при липса на установено нарушение на цялостта на
пломбите, и установяване в резултат на лабораторна метрологическа
проверка, че водомера е годен за употреба, т.е. работи правилно. Претендира
се стойност на служебно начислено потребление при повреден водомер който
въпреки повредата отчита правилно, която не попада в приложното поле на
разпоредбата на чл.51, т.2 от Общите условия, която касае хипотеза на
физическо въздействие в резултата на което се консумира или се създават
условия за консумиране на вода извън нормативно установения ред и без това
5
да се отчита или заплаща. Доказателства, опровергаващи констатациите на
оправомощеното лице, извършило проверката, ответникът не е ангажирал.
При това положение няма основание да се приеме, че са налице
предпоставки, препятстващи отчета по реда на чл.22 и сл. от Общите условия
на изразходваните количества питейна вода, т.е. по водомер. Констативните
протоколи съдържат данни за показанията на водомера към датата на
проверката, но различието в тях относно същите показания дискредитира
доказателствената им стойност относно разхода на вода, а и ответникът
основава вземането си по издадената фактура на служебно начислено
потребление, а не на извършването на реален отчет на протеклите количества
вода. Вън от това липсва и установяване от страна на оператора на
конкретната методика, по която е начислено количеството вода, т.е., че
разхода е изчислен по разписания в чл.49 от Общите условия ред.
Представената фактура само вторично възпроизвежда начислени показания,
поради което и самата тя не може да докаже разходът на вода и начина му на
изчисляване, а тъй като спорната фактура не е била нито подписана, нито
платена доброволно от потребителя, тя не може да му се противопоставя и
като обвързващ го документ за оспореното вземане.
При тези съображения се налага извода, че дружеството – ответник,
носещ доказателствената тежест при отрицателния установителен иск по
чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сума, претендирана като стойност на
служебно начислени кубици вода, не е установило при условията на пълно и
главно доказване основанието, обстоятелствата от които произтича
отричаното от ищеца вземане, поради което искът подлежи на уважаване.
По изложените съображения и съгласно чл.271 и чл.272 от ГПК,
настоящата инстанция, считайки за правилно атакуваното решение и
споделяйки напълно мотивите му, към които препраща, намира, че то следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора на въззивника не се следват съдебни разноски,
а на основание чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 360лв.
Воден от горното, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260127/16.02.2021г. по гр.д.№1530/2020г.
на РС-Д..
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Д.” АД, ЕИК *********, гр.
Д., бул. „Т.М.” №**, да заплати на СТ. М. К., с ЕГН **********, от с. С.,
ул.,,С.№*, разноски във въззивното производство от 360лева адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7