№ 19571
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110165004 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: 247,74 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
10.08.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до
03.08.2023 г. в размер на 37,57 лева, цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 33,23 лева за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за периода от 10.08.2023г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 15.09.2020г. до 03.08.2023 г., в размер на 6,92 лева.
Ищецът – „******************” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение
с ответницата, по силата на което предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в
гр.*******************************, аб. № *********. Сочи, че ответницата не е
заплатила в определения в общите условия срок стойността на доставената им
топлинна услуга за посочените в исковата молба, периоди. Ето защо, ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата за
горепосочените суми.
След постъпило възражение от ответницата срещу издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът е предявил установителни искове за сумите,
предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по
производството.
Ответницата с отговора на исковата молба, представя доказателства за
извършени плащания – платежни нареждания от 13.03.2024г. за сумите от 25 лв., както
и за сумата от 325,46 лв., с което твърди, че задълженията й към ищеца са изцяло
погасени и производството подлежи на прекратяване. Ответницата посочва, че не
възразява срещу основанието и така определения размер на сумата, претендирана от
1
ищеца по предявените искови претенции, което се доказвало с нейното изплащане от
ответната страна, поради което съдът намира, че основанието и дължимостта на
вземанията не са спорни между страните по настоящото производство.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „********“ ООД не взима
становище.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №45024/2023г. по описа на
СРС, 140 с-в. По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени
доказателства, че ответницата е собственик на процесния имот, който се намира в
сграда, която е присъединена към топлопреносната мрежа, поради което се явява
клиент /абонат/ на топлинна енергия и отговаря за нейната стойност.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от
закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати
топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно
изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ абонатът остава потребител на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
етажната собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г.
на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на
права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от
квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно
право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е
съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление
2
на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като
според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на
третото лице – помагач „********“ ООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено,
че за ответницата е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи
условия да заплащат на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия
за процесния топлоснабден имот.
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а
ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор
за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по
реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал. 3,
т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния
период, потребителите (клиентите) заплащат на доставчика както сумите за
потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от
избрания от тях търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на
партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за
отчитане на един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Предвид изложеното, ищецът е активно материалноправно легитимиран по иска за
заплащане на услугата дялово разпределение.От събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено, че през процесния период е извършвано дялово
разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба,
като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за
абонатен № *********.
Ответницата е представила платежни нареждания за плащане на сумата от
350,46 лв. в полза на ищцовото дружество, което представлява признание за
дължимостта на сумите. Това плащане представлява факт, настъпил в хода на процеса,
който следва да бъде съобразен на основание чл. 253, ал. 3 ГПК. Начинът, по който
следва да се погасяват задължения, когато изпълнението не е достатъчно да покрие
лихвите, разноските и главницата е уредено в чл. 33, ал. 6 от общите условия, където е
посочено, че най-напред се погасява най-обременителното задължение (ведно с първо
принадлежащите му разноски и лихви съобразно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, а след това и самата
главница). Настоящият съдебен състав изхожда от формалното разграничение на
разноските, които са установени и дължими преди предявяване на иска, от тези, които
ищецът прави в хода на исковото (съответно заповедното) производство. Вторият вид
3
разноски възникват, биват доказани и установени и се присъждат с влизането в сила
на окончателен акт по делото, защото дължимостта им е обусловена от крайния изход
на спора. С оглед на това с извършеното плащане най-напред следва да се погасят
лихвите за забава, след което главницата за топлинна енергия и дялово разпределение.
С оглед гореизложеното съдът счита, че ответницата е погасила изцяло
претендираните от ответника задължения в следната поредност: 44,49 лв. - мораторна
лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение; 22,61 лв. –
законна лихва за забава върху двете главници за периода от датата на исковата молба
(10.08.2023г.) до датата на плащането (13.03.2024г.); 33,23 лв. – главница за дялово
разпределение и 247,74 лв. – главницата за топлинна енергия, поради което
предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, поради извършено плащане в
хода на процеса.
По разноските:
С оглед обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане, извършено
в хода на процеса, право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В
настоящия случай ответницата действително е надплатила с 2,39 лв. претендираните
от ищеца задължения, като надплатените суми съдът намира, че следва да бъдат
приспаднати за покриване на част от разноските по настоящето дело. С оглед на това
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 222,61 лв.,
представляваща разноски, извършени от ищеца в настоящото и заповедното
производство.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „******************“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ****************, срещу М. С. М., ЕГН
**********, с адрес: гр.*******************, обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: 247,74 лева - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за периода от 10.08.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 15.09.2021г. до 03.08.2023 г. в размер на 37,57 лева, цена на извършена
услуга за дялово разпределение в размер на 33,23 лева за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 10.08.2023г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 03.08.2023 г., в размер на
6,92 лева, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр.*******************, да
заплати на „******************” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ********************, сумата в размер на 222,61 лв., представляваща
разноски по настоящото и заповедното производство.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение
№25392/25.08.2023г. по ч.гр.д. № 45024/2023 г. по описа на СРС, 140 с-в.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице –
помагач „********“ ООД.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5