№ 191
гр. К., 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на четиринадесети ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Гражданско дело №
20235100100200 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото гражданско производство е образувано по подсъдност въз
основа на влязло в сила Разпореждане № 8642/14.07.2023г., постановено по
гр.д. № 6965/2023г. по описа на Софийски градски съд по повод депозирана
чрез процесуален представител от Б. Н. А. от гр. К., искова молба с вх. №
57208/15.06.2023г.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 06.02.2023г. посетил офис на
„А.Б. България“ в гр. К., като депозирал искане с вх. № CLB
20230206660000/06.02.2023г. за отпускане на потребителски кредит в размер
на 7 000 лв. за извършване на СМР в дома му. В отговор на искането му, от
банката с писмо /приложено по делото/ го уведомили, че след извършена
справка в Централния кредитен регистър (ЦКР), поддържан от Българска
Народна Банка (БНБ), установили, че не биха могли да му отпуснат желаната
сума, поради обстоятелството, че „досието му е лошо“ –в него пишело, че
дължи големи суми по просрочени кредити. Ищецът незабавно подал
заявление в БНБ с вх. № БНБ-17237/08.02.2023г., за да установи какви
налични вписвания има по отношение на него в регистъра. Видно от
получената и представена Справка за кредитна задлъжнялост, издадена от
БНБ, на името на ищеца са вписани кредити с кредитодател – ответното
1
дружество „Е. М.“ ЕООД. Ищецът твърди, че към този момент не му било
известно да има заведени и висящи дела - нито граждански, нито
изпълнителни, а още по- малко от „Е. М.“ ЕООД. В уверение на това, че не е
страна по изпълнително дело, ищецът се снабдил и прилага удостоверения,
издадени от СИС при РС- К. и от ЧСИ с рег. № 741, с район на действие ОС -
К.. За липсата на образувани срещу него граждански, търговски и наказателна
дела, ищецът се снабдил и представя удостоверение от ОС - К..
Ищецът твърди, че след като се уверил, че не дължи суми на ответника,
депозирал искане до ответното дружество с вх. № ВЖ-00159/26.04.2023г.
/приложено по делото /, с което поискал за посочените в справката за
кредитната му задлъжнялост кредити:-EOSDP000000001563476 - за сума в
размер на 29 548 лв.; - EOSDP000000001341710 - за сума в размер на 777 лв.; -
EOSDP000000001356658 - за сума в размер на 3 994 лв., да бъде депозирано
искане от страна на дружеството, с което да бъдат коригирани данните на
основание чл. 24, ал. 1 от Наредба № 22/l6.07.2009г. за ЦКР на БНБ.
Ищецът твърди, че на 10.05.2023г. получил отговор, с който бил
уведомен, че съгласно Договор за цесия от 21.10.2020г., сключен с „Б.Д.“ АД,
на ответното дружество е прехвърлено вземане на Банката, произтичащо от
Договор за кредит от 14.08.2008г., сключен между ищеца и Банката, и чието
задължение към 30.05.2023г. възлизало на 64 842.55 лв. Отделно, по силата на
Договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016г., на „Е. М.“ ЕООД били
цедирани и вземания на „Ю.Б.“ АД, съгласно Договор за кредит от
26.03.2005г., сключен между ищеца и Банката, които към 03.05.2023г.
възлизали на 1 171.39 лв. Съгласно пък Договор за прехвърляне на вземания
от 18.01.2016г., сключен отново между „Е. М.“ ЕООД и „Ю.Б. АД,
ответникът придобил вземането на банката срещу ищеца в размер на 6 049.29
лв. по Договор за кредит от 01.09.2008г., сключен между него и Банката. Т.е.,
общо цедираните на „Е. М.“ ЕООД вземания възлизали на 72 063. 23 лв.
Ищецът твърди, че в отправеното искане до дружеството за коригиране
на информацията в ЦКР, изрично посочил, че не признава задълженията по
посочените от ответника кредити, поради погасяването им по давност. От
своя страна, с приложено по делото писмо изх.№ 00755/03.05.2023 г.
ответното дружество също направило признание за настъпилата погасителна
давност с израза „….с оглед сключените договори за цесия и прехвърлянето
2
на задълженията Ви, за „Е. М.“ ЕООД, на основание чл.10 от Наредба № 22
на БНБ, възниква задължение да предостави съответната информация до
петнадесето число на всеки месец, за всички кредити на своите клиенти до
окончателното им погасяване, без значение дали са настъпили последиците на
погасителната давност“. Тъй като дружеството било наясно, че е изтекла
предвидената в закона давност за изплащане на сумите по кредитите, изрично
уточнило, че предприема действия по извънсъдебно събиране на вземанията и
приканва към сключване на споразумение за доброволно, извънсъдебно
уреждане на отношенията им.
С отказа на ответника да предостави актуални данни в ЦКР, от които да
е видно, че процесните суми не се дължат, се създавала предпоставка да бъде
отказано на ищеца ново кредитиране от друга банка или финансова
институция поради „кредитна задлъжнялост“. Именно това била причината,
която мотивирала „А.Б.“ АД да откаже за предостави потребителски кредит
на ищеца в размер на 7 000 лв. Тъй като погасеното по давност вземане се
превръщало в естествено право на кредитора, като изключващо единствено
възможността за принудителното му събиране, то информацията в ЦКР за
процесните суми би била актуална за доста дълъг период от време и зависела
изцяло от желанието на ответника да подаде корекция за погасяването. Това
означавало, че с оглед размера на сумата, който към 30.05.2023г. възлизал на
72 063.23 лв., то той не можел да получи нов кредит, нито сега, нито в
бъдеще.
Ищецът изтъква също, че на 04.05.2023г. получил отговор от БНБ с изх.
№ БНБ - 48145/26.04.2023г./приложен по делото/ по повод негово искане за
извършване на корекция, с който го уведомявали, че „погасяване на вземане
по давност не представлява основание за преустановяване подаването на
информация в регистъра“. Ищецът счита, че изложеното обуславя правния му
интерес от това да установи по съдебен ред, с влязло в сила съдебно решение,
че процесната сума не се дължи на ответника, тъй като същата е погасена по
давност, като само по силата на влязлото в сила съдебно решение би могло да
се извърши необходимата корекция в ЦКР.
Ищецът претендира присъждане на сторените по производството
разноски.
В дадения надлежен по реда на чл.131 от ГПК срок, по делото е
3
постъпил чрез процесуален представител, отговор на исковата молба от
ответника „Е. М.“ ЕООД, гр. С.. С отговора предявените три отрицателно
установителни искове са намерени за недопустими, поради отсъствие на
правен интерес за ищеца от завеждането им, с довод, че между страните
липсвал правен спор - ответникът не бил предприел каквито и да било
действия, с които да засегне правната или материалната сфера на ищеца. При
условията на евентуалност исковата претенция е намерена за основателна-
ответникът признава иска за недължимост на посочените суми поради
настъпване на погасителна давност за принудителното им събиране. Моли
производството да бъде прекратено поради липса на правен интерес от
воденето на предявената искова претенция по чл.124, ал.1 от ГПК или, при
условията на евентуалност да бъде уважена същата като основателна, като
разноските обаче останат в тежест на ищеца, предвид обстоятелството, че
ответното дружество не е дало повод за завеждането й.
В откритото съдебно заседание, ищецът Б. Н. А. не се явява и не се
представлява. С постъпила по ел. поща чрез процесуален представител молба
с вх.№ 4192/10.11.2023 г., моли на основание чл. 237 от ГПК да бъде
постановено решение при признание на иска. Представя списък на разноските
по чл. 80 от ГПК.
В откритото съдебно заседание, ответникът „Е. М.“ ЕООД, гр. С., не се
представлява.
Окръжният съд, действащ в качеството си на първоинстанционен такъв,
въз основа на събраните по делото доказателства и направеното от ответника
признание на предявената искова претенция, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Сезиран е с искова претенция, съставляваща обективно съединени три
отрицателно установителни искове, с които ищецът Б. Н. А. цели да бъде
установено по отношение на ответника „Е. М.“ ЕООД, гр. С., че не му дължи
поради погасяването им по давност: сумата в размер на 64 842.55 лв. по
Договор за цесия, сключен на 21.10.2020г. между ответното дружество и
„Б.Д.“ ЕАД; сумата в размер на 1 171.39 лв. по Договор за цесия, сключен на
18.01.2016 г. между ответното дружество и „Ю.Б.“ АД, и сумата в размер на 6
049.29 лв. по Договор за цесия, сключен на 18.01.2016г. между ответното
дружество и „Ю.Б.“ АД.
4
По направеното от ответника възражение за недопустимост на исковата
претенция, настоящият съд с постановеното си по реда на чл.140 от ГПК
определение се е произнесъл, приемайки, че в производството за ищеца е
налице правен интерес от завеждането й. А това е така, същото с предявяване
на отрицателните си установителни искове, ищецът може със сила на
присъдено нещо да установи целената от него недължимост на
претендираните вземания, като погасени по давност. С постановяване на
окончателния съдебен акт, възниква задължение за кредитора да подаде
информация към Централния кредитен регистър и от този момент следва да
тече 5-годишният исторически период за погасените кредити по смисъла на
чл. 19, ал. 2 от Наредба № 22 на БНБ от 16 юли 2009 г. за Централния
кредитен регистър.
Или, при неоснователност на основното искане, следва съдът да приеме
за релевантно в производството направеното при условията на евентуалност
изричното пълно признание на исковата претенция. В този смисъл съдът
съобрази и, че с нарочна молба ищецът е направил искане за постановяване
на решение при признание на иска, поради което и съгласно разпоредбата на
чл. 237 от ГПК, следва да постанови решението си, изписвайки в мотивите
му, че същото е постановено при признание на иска. В смисъла на така
изложеното, съдът намира, че описаните в исковата молба, приложени и
приети по делото неоспорени писмени доказателства, които съдът кредитира,
са и изцяло в подкрепа на изложените от ищцовата страна фактически
констатации и произтичащите от тях правни доводи. Налице в
производството са и предпоставките на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а от друга
страна е такова, с което страната може и да се разпорежда.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да излага
мотиви за това.
И при този изход на делото, настоящият съд намира направеното от
ответната страна искане разноските да останат в тежест на ищеца, предвид
обстоятелството, че ответното дружество не е дало повод за завеждането на
исковата претенция и нейното признаване, за основателно. За да изгради този
си извод, съдът съобрази и правната норма за това си произнасяне, а именно
5
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, съгласно която ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат на ищеца. В производството е видно, че съдържащата
се в регистъра на БНБ информация е за действително просрочени от ищеца
кредитни задължения, и едва в настоящото производство по отношение на тях
може да бъде призната изтекла погасителна давност, доколкото давността не
се прилага служебно, а още по-малко по отношение на ЦКР /чл. 120 от ЗЗД/.
Извършената в този смисъл регистрация от ответното дружество е преди
всичко акт на изпълнение на задължението му по чл.10, ал.1 от Наредба №22
на БНБ от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър, за което
изпълнено задължение и БНБ свидетелства с приетото по делото писмо с изх.
№ БНБ -48145/26.04.2023 г. А това е така, и защото едва с влизане в сила на
настоящия съдебен акт, възниква задължение за ответника да подаде
информация към Централния кредитен регистър и от този момент за започне
да тече 5-годишният исторически период за погасените кредити по чл. 19, ал.
2 от Наредба № 22 на БНБ. Няма твърдения, а и данни ответникът да е
предприемал действия за принудителното събиране на погасеното по давност
вземане, а и е признал, че задължението е погасено по давност. Или, на
основание изложените мотиви съдът приема, че ответникът не е станал повод
за завеждане на настоящото исково производство.
Водим от горното и на основание чл. 237, във вр. с чл. 235 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в
отношенията между страните, че Б. Н. А., с ЕГН ********** от гр. К., ул.
„А.м.“ № 2, не дължи на „Е. М.“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ж.к. „М.д.“, ул. „Р.П.К.“ № 6, поради погасяването
им по давност: сумата в размер на 64 842.55 лв. по Договор за цесия, сключен
на 21.10.2020г., между дружеството и „Б.Д.“ ЕАД; сумата в размер на 1
171.39 лв. по Договор за цесия, сключен на 18.01.2016 г. между дружеството и
„Ю.Б.“ АД; и сумата в размер на 6 049.29 лв. по Договор за цесия, сключен
на 18.01.2016г. между дружеството и „Ю.Б.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
6
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
7