Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 488

 

                               гр.Пловдив, 23. 04. 2020 г.

 

                                   В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с.,  в публичното заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година,  в състав :

 

           Председател :   Светлана Изева

                 Членове  :   Радостина  Стефанова

                                                          Зорница Тухчиева

 

Секретар Петя Цонкова

като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова

възз.гр.д. № 2948/2019г.

И за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.439 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба на П.Н.Н., ЕГН – **********, чрез адв.Е.И.,***, против  Решение № 4135/29.10.2019г. на ПдРС – I гр.с. по гр.д.№ 10012/2019г., с което е отхвърлен предявения от него иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, недължимостта на следните суми в размер на сумата 1 406,10 лв. – главница, представляваща неплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.12.2011 г. – 16.04.2013 г.; в размер на 136,48 лв. – обезщетение за забава за периода 01.12.2011 г. – 16.04.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.04.2013 г. до окончателното погасяване и разноските в размер на общо 130,86 лв., за които е издаден изп. лист на 19.07.2013г., по ч. гр. д. № 6654/2013 г. и е образувано изп. дело № 521/2013г. на ЧСИ Мариана Кирова, ПдРС, ІІІ бр. с., като неоснователен; както и е осъден да заплати на дружеството  сумата от 150 лв.  разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Моли да бъде отменено като неправилно и вместо това да се постанови друго, с което да се уважат изцяло заведените искови претенции.

Въззиваемата страна „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, чрез юрк. И.Д., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд - Пловдив от П.Н.Н. против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД е заведена искова молба, уточнена с писмена молба, неразделна част към нея / на л.11/, с която посочва, че с изпълнителен лист от 01.07.2013 г., издаден от ПдРС по ч.гр.д. № 6654/2013 г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в полза на ответника били присъдени следните суми: 1406,10 лв. – главница, представляваща неплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.12.2011 г. – 16.04.2013 г.; 136,48 лв. – обезщетение за забава за периода 01.12.2011 г. – 16.04.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.04.2013 г. до окончателното погасяване и разноските в размер на общо 130,86 лв. Въз основа на така издадения изп. лист на 19.07.2013г. било образувано изп.дело № 521/2013г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова, рег.№ 823. Ищецът е направил възражение, че вземанията, включително акцесорните за лихви и разноски, са били погасени по давност, при което и са  недължими. По- конкретно погасителната давност за вземането на ответното дружество е започнала да тече на 19.07.2013г. и е изтекла на 19.07.2016г., като в периода от 19.07.2013г. до 19.07.2015г. изп.д.№ 521/2013г. е прекратено по силата на закона. Претендирани са разноски.

Към исковата молба прилага Покана за доброволно изпълнение  и  изп. лист, изд. на 01.07.2013г.

Ответникът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който е оспорил изцяло  така предявените искове. Признал е обстоятелството, че изп. дело е образувано въз основа на горецитирания изп. лист от 01.07.2013. Поддържа обаче, че по изп. производство са били извършвани редица действия, при което нямало период на бездействие повече от 2 години и хипотезата на чл. 433, т.8 от ГПК не била налице. Дружеството е извършило възлагане по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да предприема всички необходими и възможни изп. действия с оглед събиране на вземанията. Претендирани са  разноски.

В хода на производството е приложен заверен препис в цялост от изп.д.№ 521/2013г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова, рег.№ 823.

ПдРС, за да отхвърли предявените искове, излага основни съображения, че на 19.07.2013 г. е подадена молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за образуване на изп. дело № 521/2013г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова, рег.№ 823, против П. П.П. /наследодател на ищеца/.  Със същата са възложени правомощия на ЧСИ по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. По делото са извършени справки за имущественото състояние на длъжника, връчена е ПДИ, при условията на чл.47 от ГПК  На 27.08.2014г. е подадена молба /на л.64/ за присъединяване на кредитора по изп. дело № 521/2013г. към изп. дело № 155/2013г., в която се съдържа искане за пристъпване към изпълнение върху притежавани от длъжника движими и недвижими вещи, по която няма произнасяне от съдебния изпълнител, както и няма данни за това дали такова присъединяване е било допуснато, с оглед на последващите молби от взискателя, подадени по изп. дело № 521/2013г.

На 30.11.2015г. е наложен запор върху пенсията на длъжницата П. П..

На 02.03.2016г. на длъжницата е връчена и лично покана за доброволно изпълнение в кантората на съдебния изпълнител.

На 12.08.2016г. е подадена молба от взискателя за пристъпване към изпълнение към движими и недвижими вещи на длъжника и вземания от трети лица.

На 28.09.2017г. е подадена молба за налагане на запор върху банкови сметки и сейфове на длъжника.

На 23.07.2018г. длъжницата П.П. е починала, като с молба от 08.10.2018г. взискателят изисква от ЧСИ удостоверение за нейните наследници и конституирането им като длъжници по делото. На 10.10.2018г. постъпва молба от взискателя за налагане на възбрана върху недв. имоти, индивидуализирани в молбата, с искане за опис и изнасяне на публ. продан. С молба от 27.02.2019г. е поискано конституирането на П.Н. като длъжник на мястото на починалата П. П..

С разпореждане на ЧСИ от 13.03.2019г. е конституиран като длъжник по изп. дело № 521/2019г. П.Н. и е била наложена възбрана върху негови недвижими  имоти. На 13.03.2019г. е вписана възбрана върху недвижими имоти.

Районният съд е направил правни изводи, че молбата за образуване на изпълнително дело е изпълнително действие и прекъсва давността, предвид изричното възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, според задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10. Впоследствие многократно от страна на кредитора са били поисквани за извършване на изпълнителни действия, като времевия интервал между отделните поисквания е по-малък от две години, с оглед на което изпълнителното дело не е перемирано. Позовал се е на  т. 10 от ТР № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, според която - нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, или давността се прекъсва и в двата случая – с поискване от взискателя или с предприемане на изпълнителни действия, тъй като погасителната давност е свързана с кредиторовото бездействие, каквото бездействие на кредитора по изпълнително дело, в конкретния случай не е констатирано.

С подадената въззивна жалба от П.Н.Н. се възразява срещу направените правни изводи с атакуваното решение и счита същото за неправилно.

ПдОС – V гр.с., на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Първото основно възражение на жалбоподателя се отнася до това, че неправилно Районният съд е приел, че е налице присъединяване по изп. дело, тъй като същото не е било уважено от съдебния изпълнител поради прекратяването му по силата на закона. На следващо място, възразява се, че са изтекли повече от две години, в които не са били предприети изпълнителни действия, водещи до прекъсване на погасителната давност, поради което и изп. дело е  прекратено на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Счита също така, че Районният съд, в противоречие с т.10 на ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е приел, че няма данни да е осъществено присъединяването от 2014г., както и че са налице молби едва от 30.11.2015г.

Въззивната инстанция намира, че възраженията са неоснователни. Съобразно т.10  на ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС – прекъсва давността предприемането на кое да е било изпълнително действие в рамките на определен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ/: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, и т.н. С оглед на така направените разяснения, достатъчно е от съда да се констатира предприемането от страна на взискателя, респ. от съдебния изпълнител по възлагане от взискателя на определено изпълнително действие в изпълнителното производство, за да се формира извод, че погасителната давност за вземането е прекъсната. В конкретния случай, изпълнително дело № 521/2013г. е образувано на 19.07.2013г. като от страна на взискателя е налице възлагане на осн. чл.18 ал.1 от ЗЧСИ за пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи. От страна на взискателя е подадена Молба с вх.№ 06281/27.08.2014г. за присъединяване на процесното изп. дело № 521/2013г. към изп. дело № 155/2013г. / образувано срещу същия длъжник/ с изрично искане за пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, включително и чрез изпълнение върху притежаваните от длъжника недвижими имоти и движими вещи. С това писмено искане на кредитора за присъединяване на изпълнителното дело погасителната давност се явява прекъсната, независимо от това дали молбата от съдебния изпълнител е уважена или не; дали има изрично произнасяне по нея или не. От по-горе описаната хронология на предприети и осъществени изпълнителни действия през  следващите 2015г. /наложен запор/,  2016г. /Молба с вх.№ 8221/12.08.2016г.  за предприемане на изпълнителни действия, вкл. и чрез изпълнение върху собствени на длъжника недвижими имоти и движими вещи и вземания от трети лица/ и 2017г. / Молба с вх.№ 9812/28.09.2017г. за налагане на запор/ е видно, че регулярно взискателят е проявявал необходимата процесуална активност и затова не са налице предпоставките за прилагане на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

Разноски.

Съобразно правния  резултат жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата 150 лв. за направени разноски за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78 ал.4 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Обжалваемост.

На осн. чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд –  V възз. гр.с.

          

                     Р  Е  Ш  И:

 

Потвърждава  Решение № 4135/29.10.2019г. на ПдРС – I гр.с. по гр.д.№ 10012/2019г.

Осъжда П.Н.Н., ЕГН – **********, да заплати „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата 150 лв. за  направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение  по възз.гр.д.№ 2948/2019г.

 

 

                 Решението е окончателно.

 

 

                                   Председател :

 

                                           Членове: