№ 60
гр. Тутракан, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20243430200077 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 24-0362-000123 от 08.03.2024 г. на
началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, на Н. С. К., с ЕГН:
**********, от *******, за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, са наложени
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. и административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Н. К., който го обжалва в срок чрез надлежно упълномощения
да го защитава адв. С. С. от ***, излагайки доводи за незаконосъобразност на
атакуваното НП. В хода на съдебните прения защитникът пледира за отмяната
на НП, тъй като авторството на нарушението не било доказано, с твърдение за
недостоверност на свидетелските показания. Отправя се искане приложената
декларация по чл. 188 от ЗДвП да бъде изключена от доказателствения
материал, тъй като в нея не бил посочен автомобила, за който се отнася. В
условията на евентуалност, защитникът пледира за намаляване размерите на
наложените наказания.
Въззиваемата страна – началник група в ОДМВР – Силистра, РУ –
1
Тутракан, редовно призован, не се явява, не се явява негов представител. По
делото са приобщени писмени становища от надлежно упълномощената В.А.
– главен юрисконсулт в ОДМВР – Силистра, в които се навеждат по бланкетен
начин доводи за законосъобразност и правилност на атакуваното НП. Прави се
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява за
прекомерност на адвокатското такова.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.02.2024 г. актосъставителят Т. Ф. и свидетелят В. П. – младши
автоконтрольори в РУ – Тутракан, били назначени в наряд за времето от 19:00
ч. до 07:00 ч. на следващия ден.
Около 23:30 ч. полицейските служители патрулирали по ул. „Сакар
планина“ в гр. Тутракан, като се намирали в близост до и насочени към
кръстовището с ул. „Камчия“. В същото време от ул. „Камчия“, извършвайки
маневра завой надясно, в движението по ул. „Сакар планина“ се включил
жалбоподателят с управлявания от него лек автомобил „Ауди“ с рег. № ****.
Докато двата автомобила се разминавали, актосъставителят Ф. подал на К.
сигнал за спиране посредством стоп-палка, тъй като последният с маневрата
си създал опасност от допускане на ПТП. К. не се съобразил с подадения
сигнал и увеличавайки скоростта си се насочил към кръстовището, образувано
от ул. „Сакар планина“ и ул. „Симеон Папазов“. Полицейските служители
решили да последват лекия автомобил, но докато обърнат посоката си на
движение същият вече се бил включил в движението по ул. „Симеон
Папазов“. Там, в близост до строителен обект, жалбоподателят напуснал
автомобила и побягнал, оставяйки МПС с включени двигател и габаритни
светлини и отворена шофьорска врата.
След като полицейските служители установили, че К. е изоставил
автомобила, те решили да патрулират в близост, като след около 10 минути
установили същия пред хотел – ресторант „Палермо“, намиращ се на близко
разстояние (около 200 м.) от процесния автомобил. След като органите на
реда се представили на жалбоподателя и му съобщили какво са установили,
2
последният отрекъл да е шофирал процесния автомобил и представил
единствено личната си карта, а не поисканите СУМПС и документите за
автомобила.
Актосъставителят Ф. съставил АУАН серия GA № 1113048/10.02.2024 г.,
с който повдигнал обвинение на К. за нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Същият
съставил и АУАН GA № 1113049/10.02.2024 г. за нарушения на чл. 137а, ал. 1,
чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят отказал както да подпише
съставените му актове, така и да получи преписи от тях.
На 08.03.2024 г. било издадено Наказателно постановление № 24-0362-
000123, с което за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, били наложени административно
наказание „Глоба” в размер на 100 лв. и административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. Същото било
връчено на жалбоподателя на 14.03.2024 г.
По отношение на нарушенията по АУАН GA № 1113049/10.02.2024 г. било
издадено НП № 24-0362-000076/22.02.2024 г., влязло в сила на 16.03.2024 г.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на актосъставителя и
свидетеля; з. к. АУАН серия GA № 1113048/10.02.2024 г.; АУАН серия GA №
1113049/10.02.2024 г.; з. к. на НП № 24-0362-000123/08.03.2024 г.; з. к. на
Докладна записка № 1711/14.02.2024 г.; справка картон на водача Н. К.; з. к. на
справка АИС собственост на автомобила по рег. номер; з. к. на справка АИС –
регистрация на МПС; з. к. на справка АИС собственици на МПС; з. к. на
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; з. к. на служебна бележка от „Човешки
ресурси“ при ОДМВР – Силистра.
Съдът кредитира показанията на разпитаните полицейски служители,
тъй като същите са обективни, взаимосвързани и кореспондиращи с редовно
съставения АУАН (аргументи в тази насока по-долу), който на основание чл.
189, ал. 2 от ЗДвП има презумптивна доказателствена сила.
Съдът намира за основателно възражението на защитата по отношение
доказателствената стойност на представената декларация по чл. 188 от ЗДвП
(която по същността си е такава по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, тъй като само в нея
3
се изисква копие от СУМПС на посоченото от собственика лице).
Съображението за това е не само, че в нея липсва регистрационният номер на
МПС, а и това, че нейните функции са коренно различни от доказването на
нарушение, установено непосредствено от полицейски служители (а не чрез
АТСС). Тълкувайки разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и вземайки предвид
систематическото място в закона, става ясно, че ползването на посочената
декларация има смисъл единствено при установяване на нарушение
посредством АТСС, когато водачът често пъти е неустановим (незаснет),
именно поради което се наказва собственикът/ползвателят на заснетото МПС
или посоченото от тях (с въпросната декларация) лице. В останалите случаи
(като настоящия) по-резонно би било снемането на сведение от формалния
собственик на автомобила, отколкото използването не на място на декларация
от този вид. Поради изложеното, съдът изключва представената с преписката
декларация от токазателствената съвкупност.
Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административно-наказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН серия GA № 1113048/10.02.2024 г. Актосъставителят е
надлежен полицейски орган, заемащ длъжността младши автоконтрольор в
РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра. АУАН не страда от пороци, тъй като
притежава изискуемите законови реквизити по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН и е
издаден в рамките на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. На базата
на това, че АУАН е редовно съставен, на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
същият има презумптивна доказателствена сила, която по никакъв начин не се
оборва от защитните твърдения, че установяването на нарушението било в
тъмната част на денонощието при неизяснени климатични условия. Именно
поради изложеното, възраженията в тази насока следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни. На същото (че нарушителят е несъмнено установен)
сочи, макар и косвено, фактът, че жалбоподателят не е обжалвал НП № 24-
0362-000076/22.02.2024 г., влязло в сила на 16.03.2024 г., с което е бил наказан
4
за нарушения, свързани отново с качеството му на водач в процесната
ситуация.
Наказателно постановление № 24-0362-000123/08.03.2024 г. е издадено
от началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, който е родово и
местно компетентен АНО. НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и
притежава законово изискуемите реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. АНО е
възприел фактическата обстановка, описана в АУАН, като с НП е наложил
предвидените в санкционната норма кумулативни наказания,
индивидуализирайки ги в близък до средния размер.
Жалбоподателят е административно-наказателно отговорно лице и
представлява надлежен субект на административно нарушение по чл. 103 от
ЗДвП, тъй като свои качеството водач на ППС.
Изпълнителното деяние на извършеното нарушение се състои в
бездействие – неизпълнение на задължението при подаден сигнал за спиране
от контролните органи водачът да спре плавно в най-дясната част на платното
за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания. От доказателствения материал по
делото е видно, че актосъставителят Ф. е подал сигнал за спиране посредством
легално установеното средство за това – стоп-палка (чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и
чл. 207 от ППЗДвП). Оттам насетне, несъобразяването на жалбоподателя с
подадения му сигнал несъмнено представлява неизпълнение на породилото се
задължение да спре на указаното от полицейския служител място. Доколкото
нарушението е формално, то с осъществяване на изпълнителното деяние се
изпълва и обективната му страна.
От субективна страна, жалбоподателят е действал с пряк умисъл, тъй
като след възприемане на сигнала със стоп-палка е увеличил скоростта си на
движение, изоставил е управлявания от него автомобил и се е укрил от
органите на реда. Това сочи, че същият е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е и е желаел настъпването на неговите
общественоопасни последици.
От изложеното дотук следва, че жалбоподателят е осъществил
нарушението, в което е обвинен, както от обективна, така и от субективна
страна.
АНО е наложил предвидените в чл. 175, ал. 1, т. 4 кумулативни
5
наказания, индивидуализирайки ги в размер между минималния и средния
(по-близък до средния): съответно 100 лв. глоба и 3 месеца лишаване от право
да управлява МПС. В действителност, съдът се солидаризира с довода на
защитата, че не би следвало наказания от преди 7 и повече години да оказват
влияние върху размера на наложените санкции. Това обаче не е единственият
показател, по който се индивидуализират те. Такъв показател е и тежестта на
процесното нарушение, което по принцип е съставомерно и при небрежна
форма на вината. Също така, следва да се вземе предвид демонстративното
избягване на проверката от страна на жалбоподателя (увеличавайки скоростта
си и изоставяйки автомобила си), което граничи и с престъпно деяние по чл.
270, ал. 1 от НК. Именно поради това, вземайки предвид както липсата на
смекчаващи отговорността обстоятелства така и липсата на правомощие по
чл. 63, ал. 7 от ЗАНН съдът да увеличи размера на санкцията, според
настоящия съдебен състав, така определените от АНО наказания са удачни с
оглед прилагането на разпоредбата на чл. 27 и постигането на целите по чл. 12
от ЗАНН.
Имайки предвид изложеното дотук, съдът счита, че липсват основания
обжалваното НП да бъде отменено или изменено, поради което същото следва
да бъде потвърдено като законосъобразно.
В хода на производството, на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, е
направено искане за присъждане на сторените разноски по делото в полза на
АНО, като е посочил максималния размер от 150 лв. Предвид ниската
фактическа и правна сложност на казуса и бланкетния характер на
становището на процесуалния представител на АНО, съдът счита, че следва
да присъди разноски в минимален размер. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във
връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП, той се равнява на 80 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0362-000123 от
08.03.2024 г. на началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, на Н. С.
К., с ЕГН: **********, от *******, за извършено нарушение на чл. 103 от
6
ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, са наложени
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. и административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА Н. С. К., с ЕГН: **********, от ******* да заплати на ОДМВР
– Силистра, представлявана от директора М.Н. сторените разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7